Дните 6-8 ноември 1920 г. бележат може би една от

Дните 6-8 ноември 1920 година бележат може би една от най-мрачните страници в българската история. Преди 102 години, сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка област, по силата на Ньойския контракт от 1919 година, подписан в края на Първата международна война. Географската област Македония е поделена сред Гърция и Сърбия, като за България остава единствено Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Като губеща мощ във войната, въпреки и без отстъпени територии в борби, България е принудена да се раздели с изконни свои земи.

Западните български околности (1 545 кв.км), в които попадат 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от т.нар „ черна граница “ и остават в рамките на Сърбия. Разделени са къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, фамилии, разрушени са 64 509 човешки ориси. Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на интернационалната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са инцидентно определени. Те съответстват с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 година в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали.

В памет на мрачното събитие от 1920 година, 8 ноември е разгласен за Ден на Западните български околности.

На 27 ноември 1919 година е подписан Ньойският диктат, с който за България завършва Първата международна война. По силата на този контракт Македония е поделена сред Гърция и Сърбия, като за България остава единствено Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и очакванията за изход на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България би трябвало да се раздели с изконни свои територии, които до тогава са били в нейните граници, даже и съгласно Берлинския контракт – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия гълтам и Западните околности – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се обрисува една от най-нехуманните граници, наречена от публицистите тогава " черната граница ". Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, фамилии, родственици и другари. В граничните села е неразрешено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.

Българското население посреща с бурни митинги решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече над 100 години българите, останали в рамките на Сърбия, се борят за запазване на своя език и български обичаи и съумяват.