Дъщерята на застреляната Снежка с покъртителна изповед: Чувствам се виновна, че Соколето не уби мен
Дни след разстрела на благоевградчанката Снежана Достумска, една прелестна жена, изгубила живота си по безразсъден метод, в регионалния център случилото се е найкоментираната тематика. В петък рецидивистът Радослав Стипцаров-Соколето простреля собственичката на " Мръсното кебапче ", Снежана, пред блок 17, на ул. " Струма " в кв. " Струмско ", часове по-късно се самоуби в къщата на свои другари в село Бараково, написа struma.com.
Дни след двойната гибел, кореспондент на изданието, беседва с дъщерята на Снежка, Силвия, една млада и хубава жена, намесена злокобно в тази ситуация, единствено тъй като повярвала на един нарушител, който лазил в краката ѝ, твърдейки я какъв брой доста я обича и по какъв начин тя трансформирала целия му свят. Срещаме се със Силвия в затънтено капанче, покрай дома ѝ, защото към момента не се е възстановила от жестокия побой, който Соколето и нанесе, дни преди разстрела. По лицето ѝ към момента личат синините от породените контузии, а на врата си има яка, защото след побоя, има сериозна контузия на шията. Разговорът стартира тежко. Само при споменаване на името на майка ѝ и тя стартира да плаче.....
" Мама правеше всичко за мен и за брат ми, за децата ни, ние бяхме нейния живот, все по този начин споделяше. Работеше като луда, с цел да не изпитваме никакви терзания в живота си. А за мен, тя беше най-хубавата ми другарка, най-близкият ми човек и килърът ѝ знаеше това ", по този начин стартира диалог със Силвия...
- Къде се срещна със Соколето? Вярно ли е, това което се приказва, че сте живели дружно?
- Той беше клиент на заведението, несъмнено 100 пъти ме е канил на кафе, ухажваше ме с месеци и при започване на март, дори и на майка ми споделих " Ще изляза с него...! Аз го познавах от града, само че не знаех какъв е, какво е предишното. Никога не съм имала контакти с ъндърграунда, по този начин както слушам отсам оттова да приказват хора, които не ме познават. Много скоро той се нанесе у нас, ето по този начин, пристигна сподели, че няма къде да живее и остана.
- Влюбен ли беше в теб?
- Така твърдеше, че от дълго време е бил вманиачен по мен, само че не съм му давала опция да си потвърди любовта. Сега се задушавал от обич. Трябва да кажа, че той е заплашителен манипулатор. Откъде му идваха такива думи омайни, че съм се чудила.... Казваше ми " Не слушай хората какво ти приказват за мен, това е от завист и злоба, завиждат на любовта ни, а другите дами, на това, че аз избрах теб. Ти си ми най-специалната, загивам за теб, ето такива неща. Знаете, че от време на време " ангелът " на дамите е доста слаб.
- Майка ти одобряваше ли го?
- Не, говореше ми непрестанно. Тя доста страдаше след моя бракоразвод, че 2 години не излизам, не съм имала другар до мен, само че за Радослав беше безапелационна, че не е за мен. Дъщеря ми Симона не го понасяше. Непрекъснато се заяждаше с него.
- Колко време живя с теб?
- 1 месец и малко от март, до май и го изгоних. И това беше началото на нашия фамилен пъкъл. Заплахи, телефонни диалози с часове, гонене, той ме следеше, знаеше какво върша във всеки миг. Беше смут. Страхувах се от него.
- Защо те преби, ти за какво се видя с него, откакто си го изгонила?
- Той ми бе взел златото като си тръгваше от нас и ми се обади, че желае да ми го върне, да му простя, не можел да живее без мен. Отидох с колата си до Бело поле и го взех от тях. Треперех цялата и той ме попита " Страх ли те е? ", естествено споделих и при тези му думи постави ръката си на кормилото, оскуба ме и ме накара да отбия и да спра да съм се успокоила малко и тогава да се поразходим...
И се започнаха едни юмруци, аз съумях да изляза от колата, той скочи и ме хвана. Този човек беше вманиачен, в действителност. Той тогава щеше да му убие. Крещях неистово, минаваха коли и никой не спря. Спря едно младо момче и по този начин този престана и изчезна. Настаниха ме в хирургия. Полицията бе осведомена за случилото се. Уж го търсеха за разпит, само че не го заловиха. Той звънеше по телефона, молеше му да му простя. После заплашваше.
- Имаше ли откровени закани за живота ти?
- Пред мен чак по този начин не, само че на хора е разправял, че се готви да ни очисти един по един. Знаеше, че майка ми е индивидът, без който аз не мога да пребивавам / Силвия се дави от сълзите си /, това бе най-голямото му възмездие към мен....
- А в деня на убийството обажда ли се?
- Да, обади ми се със същия сюжети, елементарни ми, добре ли си и т. н и след това отново закани.
- Вярно ли е, че е изпратил известие на щерка ти Симона за нейния рожден ден?
- Той душевен тероризираше детето ми, в случай че аз не му подвигам или му затворя телефона, почваше с едно 13-годишно момиченце да се разправя. Обиждаше я всячески... И на рождения и ден писа известия да, тя Симона също му отговаряше, само че по детски. Накрая я накарах да го блокира и да не и унищожава празника.
- Къде беше майка ти през това време?
- В заведението, видяхме се към 22. 30 часа, сподели, че има още работа и към 12 си е тръгнала.
- И какво стана след това?
- Племенницата, на брат ми дъщерята се обади, че баба и не си подвига телефона. Натоварих децата в колата и потеглих да я диря. Първо на служителите на реда споделих, че я няма. Ходих при дамата, с която дружно са си тръгнали, не я открих и отидох у тях. Полицаите бяха там. Не съумяха да ме спрат.. Видях я, цялата в кръв...... Знаех, че е той, нямах подозрение, че е той... /Плаче/ Искам да изкажа откровените си благодарности на началника на второ ръководство в Благоевград, този човек сътвори страшна организация, караше се, че не е стартират със случая ни, одобри станалото без да ни познава, благодаря му, такива служители на реда би трябвало да има.....
- Как я е прострелял, разбра ли?
- От упор в гърба и патронът е излязъл през корема.
- Кажи ми за какво съгласно теб го е направил?
- Защото беше вманиачен, тъй като искаше да отмъсти, за това, че не го желая, тъй като знаеше какъв брой ще ме накара да пострадвам, аз без майка ми не мога, не мога разбираш ли / плаче неистово / Този умъртви няколко души едновременно, защо ми еда съм в този момент тук, като най-голямата ми опора я няма... Кажи ми, дали в миналото ще не помни какво се случи.
- Чувстваш ли се отговорна?
- Да, отговорна съм, че не умъртви мен... Защо мама?! Тя какво му е направила, какво му направихме ние, аз какво му направих, единствено съм му пособия. Но той очевидно е претърпял страшни неща в пандиза, чух, само че към този момент беше късно... Изпитваше под паника боязън от пандиза и ареста, единствено за делата си говореше, виждах, че откача единствено при мисълта. Страх го беше и за побоя, защото прокуратурата се занимава с това, все ме караше да не давам показания, разпитваше ме.
Беше вманиачен, който аз не разпознах първоначално. Казах ти, беше заплашителен манипулатор... Жените си превръщал в проститутки, по този начин приказват. В деня на убийството разговарях с приятелката му, за която знаете, че изнасилвал, гаврил се с нея. Настръхнаха ми косите. Виновна съм, по какъв начин не разбрах кой е този изрод. Но в никакъв случай не съм очаквала, че ще стигне до тук.....
- Обвиняваш ли полицията, че не го заловиха и можеше ли да се предотврати такова нещо?
- Хората работиха, нищо не мога да кажа, той беше непредсказуем нямам сили, нито да упреквам, нито за нещо друго... Как ще се съвзема в този момент, по какъв начин ще продължа да виждам децата си, те на мен разчитат. Майка ми посвети живота си на нас... И ни избави..
- Защо ви избави, какво имаш поради?
- Чух от другари на Соколето, че е твърдял, че в случай че не го заловен след убийството на майка ми, щял да ни чисти по " азбучен ред " и аз в действителност имам вяра, че той щеше да го направи....
- Вярваш ли, че се е самоубил?
- Не знам на какво да имам вяра, може защото знам какъв брой го беше боязън от пандиза, той беше страхливец, несъмнено в пандиза е преживявал неприятни неща, по тази причина.... е предпочел да почине, вместо да се гаврят още веднъж с него зад решетките...., сподели Силвия.
Не знам какво се споделя в такива случай, само че ти поисквам да събереш сили и да продължиш... Опитвам се, само че наред с това, че изгубих майка си, това възприятие за виновност ме довършва... Защо не умъртви мен? Защо мама?
Дни след двойната гибел, кореспондент на изданието, беседва с дъщерята на Снежка, Силвия, една млада и хубава жена, намесена злокобно в тази ситуация, единствено тъй като повярвала на един нарушител, който лазил в краката ѝ, твърдейки я какъв брой доста я обича и по какъв начин тя трансформирала целия му свят. Срещаме се със Силвия в затънтено капанче, покрай дома ѝ, защото към момента не се е възстановила от жестокия побой, който Соколето и нанесе, дни преди разстрела. По лицето ѝ към момента личат синините от породените контузии, а на врата си има яка, защото след побоя, има сериозна контузия на шията. Разговорът стартира тежко. Само при споменаване на името на майка ѝ и тя стартира да плаче.....
" Мама правеше всичко за мен и за брат ми, за децата ни, ние бяхме нейния живот, все по този начин споделяше. Работеше като луда, с цел да не изпитваме никакви терзания в живота си. А за мен, тя беше най-хубавата ми другарка, най-близкият ми човек и килърът ѝ знаеше това ", по този начин стартира диалог със Силвия...
- Къде се срещна със Соколето? Вярно ли е, това което се приказва, че сте живели дружно?
- Той беше клиент на заведението, несъмнено 100 пъти ме е канил на кафе, ухажваше ме с месеци и при започване на март, дори и на майка ми споделих " Ще изляза с него...! Аз го познавах от града, само че не знаех какъв е, какво е предишното. Никога не съм имала контакти с ъндърграунда, по този начин както слушам отсам оттова да приказват хора, които не ме познават. Много скоро той се нанесе у нас, ето по този начин, пристигна сподели, че няма къде да живее и остана.
- Влюбен ли беше в теб?
- Така твърдеше, че от дълго време е бил вманиачен по мен, само че не съм му давала опция да си потвърди любовта. Сега се задушавал от обич. Трябва да кажа, че той е заплашителен манипулатор. Откъде му идваха такива думи омайни, че съм се чудила.... Казваше ми " Не слушай хората какво ти приказват за мен, това е от завист и злоба, завиждат на любовта ни, а другите дами, на това, че аз избрах теб. Ти си ми най-специалната, загивам за теб, ето такива неща. Знаете, че от време на време " ангелът " на дамите е доста слаб.
- Майка ти одобряваше ли го?
- Не, говореше ми непрестанно. Тя доста страдаше след моя бракоразвод, че 2 години не излизам, не съм имала другар до мен, само че за Радослав беше безапелационна, че не е за мен. Дъщеря ми Симона не го понасяше. Непрекъснато се заяждаше с него.
- Колко време живя с теб?
- 1 месец и малко от март, до май и го изгоних. И това беше началото на нашия фамилен пъкъл. Заплахи, телефонни диалози с часове, гонене, той ме следеше, знаеше какво върша във всеки миг. Беше смут. Страхувах се от него.
- Защо те преби, ти за какво се видя с него, откакто си го изгонила?
- Той ми бе взел златото като си тръгваше от нас и ми се обади, че желае да ми го върне, да му простя, не можел да живее без мен. Отидох с колата си до Бело поле и го взех от тях. Треперех цялата и той ме попита " Страх ли те е? ", естествено споделих и при тези му думи постави ръката си на кормилото, оскуба ме и ме накара да отбия и да спра да съм се успокоила малко и тогава да се поразходим...
И се започнаха едни юмруци, аз съумях да изляза от колата, той скочи и ме хвана. Този човек беше вманиачен, в действителност. Той тогава щеше да му убие. Крещях неистово, минаваха коли и никой не спря. Спря едно младо момче и по този начин този престана и изчезна. Настаниха ме в хирургия. Полицията бе осведомена за случилото се. Уж го търсеха за разпит, само че не го заловиха. Той звънеше по телефона, молеше му да му простя. После заплашваше.
- Имаше ли откровени закани за живота ти?
- Пред мен чак по този начин не, само че на хора е разправял, че се готви да ни очисти един по един. Знаеше, че майка ми е индивидът, без който аз не мога да пребивавам / Силвия се дави от сълзите си /, това бе най-голямото му възмездие към мен....
- А в деня на убийството обажда ли се?
- Да, обади ми се със същия сюжети, елементарни ми, добре ли си и т. н и след това отново закани.
- Вярно ли е, че е изпратил известие на щерка ти Симона за нейния рожден ден?
- Той душевен тероризираше детето ми, в случай че аз не му подвигам или му затворя телефона, почваше с едно 13-годишно момиченце да се разправя. Обиждаше я всячески... И на рождения и ден писа известия да, тя Симона също му отговаряше, само че по детски. Накрая я накарах да го блокира и да не и унищожава празника.
- Къде беше майка ти през това време?
- В заведението, видяхме се към 22. 30 часа, сподели, че има още работа и към 12 си е тръгнала.
- И какво стана след това?
- Племенницата, на брат ми дъщерята се обади, че баба и не си подвига телефона. Натоварих децата в колата и потеглих да я диря. Първо на служителите на реда споделих, че я няма. Ходих при дамата, с която дружно са си тръгнали, не я открих и отидох у тях. Полицаите бяха там. Не съумяха да ме спрат.. Видях я, цялата в кръв...... Знаех, че е той, нямах подозрение, че е той... /Плаче/ Искам да изкажа откровените си благодарности на началника на второ ръководство в Благоевград, този човек сътвори страшна организация, караше се, че не е стартират със случая ни, одобри станалото без да ни познава, благодаря му, такива служители на реда би трябвало да има.....
- Как я е прострелял, разбра ли?
- От упор в гърба и патронът е излязъл през корема.
- Кажи ми за какво съгласно теб го е направил?
- Защото беше вманиачен, тъй като искаше да отмъсти, за това, че не го желая, тъй като знаеше какъв брой ще ме накара да пострадвам, аз без майка ми не мога, не мога разбираш ли / плаче неистово / Този умъртви няколко души едновременно, защо ми еда съм в този момент тук, като най-голямата ми опора я няма... Кажи ми, дали в миналото ще не помни какво се случи.
- Чувстваш ли се отговорна?
- Да, отговорна съм, че не умъртви мен... Защо мама?! Тя какво му е направила, какво му направихме ние, аз какво му направих, единствено съм му пособия. Но той очевидно е претърпял страшни неща в пандиза, чух, само че към този момент беше късно... Изпитваше под паника боязън от пандиза и ареста, единствено за делата си говореше, виждах, че откача единствено при мисълта. Страх го беше и за побоя, защото прокуратурата се занимава с това, все ме караше да не давам показания, разпитваше ме.
Беше вманиачен, който аз не разпознах първоначално. Казах ти, беше заплашителен манипулатор... Жените си превръщал в проститутки, по този начин приказват. В деня на убийството разговарях с приятелката му, за която знаете, че изнасилвал, гаврил се с нея. Настръхнаха ми косите. Виновна съм, по какъв начин не разбрах кой е този изрод. Но в никакъв случай не съм очаквала, че ще стигне до тук.....
- Обвиняваш ли полицията, че не го заловиха и можеше ли да се предотврати такова нещо?
- Хората работиха, нищо не мога да кажа, той беше непредсказуем нямам сили, нито да упреквам, нито за нещо друго... Как ще се съвзема в този момент, по какъв начин ще продължа да виждам децата си, те на мен разчитат. Майка ми посвети живота си на нас... И ни избави..
- Защо ви избави, какво имаш поради?
- Чух от другари на Соколето, че е твърдял, че в случай че не го заловен след убийството на майка ми, щял да ни чисти по " азбучен ред " и аз в действителност имам вяра, че той щеше да го направи....
- Вярваш ли, че се е самоубил?
- Не знам на какво да имам вяра, може защото знам какъв брой го беше боязън от пандиза, той беше страхливец, несъмнено в пандиза е преживявал неприятни неща, по тази причина.... е предпочел да почине, вместо да се гаврят още веднъж с него зад решетките...., сподели Силвия.
Не знам какво се споделя в такива случай, само че ти поисквам да събереш сили и да продължиш... Опитвам се, само че наред с това, че изгубих майка си, това възприятие за виновност ме довършва... Защо не умъртви мен? Защо мама?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ