Поетът с китара Пламен Сивов изнесе музикално-поетичен рецитал от свои авторски песни и стихове в Мездра
Дни откакто НЧ „ Просвета 1925 “ – гр. Мездра празнува своя 100-годишен празник в градското читалище гостува поетът с китара Пламен Сивов, който изнесе музикално-поетичен рецитал от авторски песни и стихове, включени в най-новата му книга – сборника „ 70 песни “.
Организатори на културното събитие бяха Литературен клуб „ Христо Ботев “ и Читалищната библиотека.
„ Това, че съм тук, не е инцидентно, показа при откриването на музикално-поетичната вечер Пламен Сивов. Първо, чисто логистично, дълги години живях в София, от две години се преместихме със брачната половинка ми Николета в село Гурково във вашия „ вилает “, което ми дава опция да се срещам с хора от тази част на България, каквато до момента не съм имал.
От друга страна, в последно време от ден на ден ми харесва, правя оценка го и съм признателен, че имам опция да се срещам с хора в читалища, изключително в читалища. Не просто, тъй като читалищата са един от неповторимите приноси, които нашият народ има към формите на културно взаимоотношение, на проведен културен живот, а и предвид на настоящето време. Не се сещам за друго място, където хората по подобен наличен метод да могат да се срещат с създатели, без значение от кое място идват последните. Свирил съм в клубове, в концертни зали, под дърво и камък, само че на никое място не намирам такава атмосфера, каквато намирам в места като това. Където срещата с публиката е толкоз непосредствена, където, в случай че щете, всяка неточност в инструмента или в пеенето се усеща и където, в същото време, публиката е по този начин прощаваща.
Този род, който съставлявам по стичане на събитията, у нас го назоваваме „ изпята лирика “. Тук, може би, акцентът е повече върху поезията, в сравнение с върху изпятото, т. е. в този род по-важното е текстът, не толкоз инструменталното осъществяване. Но това, което се пробвам да върша, е да намеря подобаваща музикална форма, с която да изпея своите стихотворения.
Започнах да го върша доста от дълго време, още в ученическите си години. Започнах да чувам рускоезични, англоезични, ние ги назоваваме „ бардове “, в другите страни се назовават по друг метод. Но на всички места по света, от Африка до Сибир, има хора, които, когато желаят да изразят по музикален метод своите стихове, протягат ръка към най-достъпния инструмент, какъвто е китарата. Разбира се, има и такива, които употребяват други принадлежности, само че сякаш китарата си остава най-подходящият инструмент.
В тези срещи, една от които е днешната, е доста значимо, че връзката с хората е непосредствена. Неслучайно постоянно диря всевъзможни вероятни способи да скъся тази отдалеченост (махнах бюрото), не желая да има някакъв фиктивен предмет сред вас и мен. Защото в действителност става дума за шерване, става дума не просто за опит на изпълнителя да ви впечатли, да ви се предложи като гений, а това е диалог, това е общо дело. Става дума за това, което, апропо, на гръцки се споделя литургия, „ общо дело “, това е дословният превод. Изпятата лирика също е общо дело, тя е изцяло безсмислена, когато няма хора, които да я оценят и да я слушат, още повече в подобен формат.
Книжката се споделя „ 70 песни “, в нея съм събрал песни, които съм намерил за належащо да влязат в книжно тяло. Аз имам повече песни, само че взех решение, че тъкмо тези би трябвало да са в това издание. Повечето от тях са напълно по моя музика и текст, има и други, които са по мои стихове и музика, написана от други музиканти, и са станали песни.
В моята лирика, сподели в умозаключение Пламен Сивов, участват най-различни претекстове – несъмнено, любовта, природата, детството, мемоари и т. н. Това, което най-много участва обаче, е един неизменим, съгласно мен, блян за себенадмогване, за някакъв ентусиазъм нагоре, ентусиазъм оттатък себе си. Което неизбежно води до по-духовно звучене на някои от песните. Не желая да споделям религиозно или някакви такива думи да употребявам, само че да, има такива претекстове в моите песни, да не се изненадвате. “
По време на музикално-поетичния рецитал Пламен Сивов изпя своите авторски песни „ Душа “, „ Място за всички “, „ Твоят живот е и мой “, „ Мариам “, „ Недължимо “, „ Небе и самун “ и „ Ръцете ти “ (последните две от албума „ Небе и самун “, публикуван взаимно с джаз пианиста Самуел Ефтимов) и рецитира стихотворенията „ Реквием “, „ Иван Петров “, „ Анданте “ и „ Натюрморт “, за което беше заплатен със заслужени овации от публиката.
В знак на почитание и благодарност Пламен Сивов получи като подарък от Община Мездра книгата „ Град Мездра. Кратък исторически етюд “, илюстрованата дипляна „ Мездра – наш дом, наше бъдеще “ и бутилка бяло вино, локално произвеждане.
Накрая гостът раздаде подписи и се снима за спомен с новите фенове на неговата христолюбива лирика и музика.
Мирослав Гетов/ Община Мездра
Организатори на културното събитие бяха Литературен клуб „ Христо Ботев “ и Читалищната библиотека.
„ Това, че съм тук, не е инцидентно, показа при откриването на музикално-поетичната вечер Пламен Сивов. Първо, чисто логистично, дълги години живях в София, от две години се преместихме със брачната половинка ми Николета в село Гурково във вашия „ вилает “, което ми дава опция да се срещам с хора от тази част на България, каквато до момента не съм имал.
От друга страна, в последно време от ден на ден ми харесва, правя оценка го и съм признателен, че имам опция да се срещам с хора в читалища, изключително в читалища. Не просто, тъй като читалищата са един от неповторимите приноси, които нашият народ има към формите на културно взаимоотношение, на проведен културен живот, а и предвид на настоящето време. Не се сещам за друго място, където хората по подобен наличен метод да могат да се срещат с създатели, без значение от кое място идват последните. Свирил съм в клубове, в концертни зали, под дърво и камък, само че на никое място не намирам такава атмосфера, каквато намирам в места като това. Където срещата с публиката е толкоз непосредствена, където, в случай че щете, всяка неточност в инструмента или в пеенето се усеща и където, в същото време, публиката е по този начин прощаваща.
Този род, който съставлявам по стичане на събитията, у нас го назоваваме „ изпята лирика “. Тук, може би, акцентът е повече върху поезията, в сравнение с върху изпятото, т. е. в този род по-важното е текстът, не толкоз инструменталното осъществяване. Но това, което се пробвам да върша, е да намеря подобаваща музикална форма, с която да изпея своите стихотворения.
Започнах да го върша доста от дълго време, още в ученическите си години. Започнах да чувам рускоезични, англоезични, ние ги назоваваме „ бардове “, в другите страни се назовават по друг метод. Но на всички места по света, от Африка до Сибир, има хора, които, когато желаят да изразят по музикален метод своите стихове, протягат ръка към най-достъпния инструмент, какъвто е китарата. Разбира се, има и такива, които употребяват други принадлежности, само че сякаш китарата си остава най-подходящият инструмент.
В тези срещи, една от които е днешната, е доста значимо, че връзката с хората е непосредствена. Неслучайно постоянно диря всевъзможни вероятни способи да скъся тази отдалеченост (махнах бюрото), не желая да има някакъв фиктивен предмет сред вас и мен. Защото в действителност става дума за шерване, става дума не просто за опит на изпълнителя да ви впечатли, да ви се предложи като гений, а това е диалог, това е общо дело. Става дума за това, което, апропо, на гръцки се споделя литургия, „ общо дело “, това е дословният превод. Изпятата лирика също е общо дело, тя е изцяло безсмислена, когато няма хора, които да я оценят и да я слушат, още повече в подобен формат.
Книжката се споделя „ 70 песни “, в нея съм събрал песни, които съм намерил за належащо да влязат в книжно тяло. Аз имам повече песни, само че взех решение, че тъкмо тези би трябвало да са в това издание. Повечето от тях са напълно по моя музика и текст, има и други, които са по мои стихове и музика, написана от други музиканти, и са станали песни.
В моята лирика, сподели в умозаключение Пламен Сивов, участват най-различни претекстове – несъмнено, любовта, природата, детството, мемоари и т. н. Това, което най-много участва обаче, е един неизменим, съгласно мен, блян за себенадмогване, за някакъв ентусиазъм нагоре, ентусиазъм оттатък себе си. Което неизбежно води до по-духовно звучене на някои от песните. Не желая да споделям религиозно или някакви такива думи да употребявам, само че да, има такива претекстове в моите песни, да не се изненадвате. “
По време на музикално-поетичния рецитал Пламен Сивов изпя своите авторски песни „ Душа “, „ Място за всички “, „ Твоят живот е и мой “, „ Мариам “, „ Недължимо “, „ Небе и самун “ и „ Ръцете ти “ (последните две от албума „ Небе и самун “, публикуван взаимно с джаз пианиста Самуел Ефтимов) и рецитира стихотворенията „ Реквием “, „ Иван Петров “, „ Анданте “ и „ Натюрморт “, за което беше заплатен със заслужени овации от публиката.
В знак на почитание и благодарност Пламен Сивов получи като подарък от Община Мездра книгата „ Град Мездра. Кратък исторически етюд “, илюстрованата дипляна „ Мездра – наш дом, наше бъдеще “ и бутилка бяло вино, локално произвеждане.
Накрая гостът раздаде подписи и се снима за спомен с новите фенове на неговата христолюбива лирика и музика.
Мирослав Гетов/ Община Мездра
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ