Пламен Димитров: Увеличението на минималната заплата е важно, но не решава всички проблеми на пазара на труда
Дни преди окончателното показване на проектобюджета за идната година, напрежението сред синдикати, работодатели и страната пораства. Финансовият министър към момента не е коментирал публично параметрите, само че към този момент е ясно, че ще има промени в осигурителните вноски, пенсиите и минималната работна заплата. В ефира на Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров и ръководителят на Общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев показаха своите гледни точки за предстоящите резултати от проектобюджета.
Минималната работна заплата – по закон, само че напрегнато
По думите на Димитров минималната работна заплата за 2026 година ще се дефинира по настоящия закон — 50% от междинната за страната, което се равнява на към 620 евро. Законът няма да бъде променян, а решението е резултат от „ комплицирани съдружни диалози “.
Синдикалният водач акцентира, че това нарастване е значимо, само че не взема решение всички проблеми на пазара на труда. Според него има неясноти към това дали заложеното приблизително нарастване на приходите с 5% обгръща и автоматизираните нараствания в браншове като сигурност, опазване на здравето и обучение.
Пенсиите ще порастват с към 7,6%
Очаква се пенсиите да бъдат обновени от 1 януари по така наречен „ Швейцарско предписание “ – с към 7,6 на 100. Увеличението ще бъде финансирано главно от по-високите осигурителни вноски, които се плануват да набъбнат с 2 процентни пункта.
Според синдикатите това е предвидимо и стабилно решение, защото „ работещите постоянно заплащат пенсиите в действително време “. Работодателите обаче не са съгласни, че това е най-хубавият метод.
Работодателите: Увеличението на вноските ще натовари действителния бранш
Васил Велев съобщи, че по-високите осигуровки ще се заплащат главно от хората, заети в действителната стопанска система, защото чиновниците в секторите „ Сигурност “, „ Отбрана “ и „ Съдебна система “ не внасят осигуровки.
„ Работещите в частния бранш ще платят нарастванията на заплатите в държавния “, уточни Велев. По негови планове, при заплата от 2000 лв., в случай че общата осигурителна тежест се увеличи с 3 процентни пункта, служащият ще получи към 58 лв. по-малко чисто заплащане.
Той предизвести, че това нарастване ще понижи опцията за повишение на заплатите и може да докара до съкращения и банкрути в по-слабите предприятия.
Различни оценки за резултата върху бюджета
Според Димитров повишението на вноските ще донесе в системата към 1,2 милиарда евро спомагателни доходи, които ще покрият нарастването на пенсиите. Велев обаче счита, че резултатът няма да е толкоз позитивен, защото по-високите налози върху труда могат да подтикват сивата стопанска система.
„ Това е тласък за погашение на пари в плик и за укриване на приходи “, предизвести той и напомни, че България към този момент се подрежда измежду страните с най-висока осигурителна тежест в Европейски Съюз.
Държавният бранш – огромен и безценен
Двамата участници се сплотиха към мнението, че разноските за обществената администрация остават високи. Велев означи, че заетите в бюджетната сфера са към 22% от всички работещи, до момента в който приблизително за Европейски Съюз делът е 18 на 100.
Бяха упоменати и високите хонорари в някои държавни предприятия и институции, които будят публично неодобрение, изключително на фона на напрежението към осигурителната тежест. „ Не може при всяко левче, което разделяме на две, да има хора с по 20 хиляди лв. заплати в държавни сдружения “, разясниха гостите.
Синдикатите: Има запас в облагите
Според Пламен Димитров част от компаниите имат опция да компенсират спомагателните разноски посредством част от облагите, които за 2025 година се чакат да надвишават 65 милиарда лв.. Той уточни, че предприятията, които осъществят положителни резултати, могат да отделят средства за по-добри хонорари, до момента в който при губещите рискът от усложнения е действителен.
Въпреки разликите, и двамата подчертаха нуждата от предвидимост и бистрота при правенето на бюджета. Според тях обществото има потребност от ясно пояснение по какъв начин всяко нарастване на налози и вноски ще се отрази върху приходите и обществените заплащания. Окончателният вид на бюджета се чака да бъде импортиран в Народното събрание доникъде на ноември.
