Проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, пред „Труд“: Най-големите врагове на сърцето са злобата, завистта и омразата
Дни преди края на 2018 година беседваме с проф. Генчо Начев за негова персонална и професионална равносметка, за бъдещите му проекти за развиването на болница „ Света Екатерина “ и за проблемите в опазването на здравето. Питаме го и за факторите, които разболяват сърцето и за какво българите най-често умират от инфаркт и инсулт. Проф. Начев разяснява и нуждата от Национална педиатрична болница.
– Проф. Начев, каква е персоналната Ви и професионална равносметката за отиващата си година?
– Равносметката за персоналната ми година е добра – самият факт, че съм здрав и на крайници е задоволителен. По отношение на болничното заведение годината също бе добра. Благодарение на позитивното мислене на държавното управление се обезпечи финансиране за довършването на уголемение на „ Света Екатерина “, което мисля, че ще бъде реалност до края на 2019 година. Така ще се разшири размерът на активност и типовете медицински услуги, които ще се оферират. Оборудването с нова, модерна инсталация ще усъвършенства и качеството на медицинските услуги. Предстои да се вкарат действия, които до момента не е имало. Болницата е на позитивен финансов резултат и няма една стотинка обвързване в падеж т.е. „ Света Екатерина “ се развива добре и аз съм задоволен от това.
– Като казахте нов блок на болничното заведение, от какъв брой време чакате да се построи този блок и какви спомагателни действия ще се правят в него?
– Строежът е стартират през 2001 година Предвиждаме за пръв път да се конфигурира ангиограф със скенер, какъвто няма в България. Това ще даде опция за въвеждането на дейното лекуване на исхемичен инсулт и то на извънредно модерно равнище. Планираме още да се оборудваме с робот, на който да работят 4 специалности – гинекология, урология, сърдечна хиругрия и обща хирургия. Понеже ситуирането на постройката е в средата на някогашната здравна академия, т.е. в средата на 9 лечебни заведения, които са в едно каре, се дава опция да се обединят дейностите и дейно да се употребяват средствата, а не да се разпиляват. Защото в този момент експерти по урология и гинекология вървят в частна болница, с цел да правят дейностите си.
– Предвиждате ли съдовата хирургия, която в този момент е в Националната кардиологична болница да пристигна в „ Света Екатерина “, с цел да се работи по-добре?
– Да, предвиждаме и това, тъй като когато всичко е на едно място има по-добър надзор по-ясно се виждат проблемите, които могат отрано да се вземат решение. Тук не става въпрос за нови действия, задоволително са към този момент въведените – ротаблация (процедура, при която се вкарва катетър в артерия, с цел да се разбие тромб и се аспирира. По този метод се отпушват артериите без изострен действен метод) която съвсем на никое място в България не се прави. Ние започнахме първи в страната слагането на ендопротези и към момента мисля, че имаме максимален опит в тази област. Смятаме да въведем минимално инвазивен способ на лекуване на митрална инсуфициенция при хора, които са в тежко положение и с други болести с висок риск от стандартната хиругия. Става въпрос за така наречен митраклип – при процедурата се слага примерно един кламер сред двете платна, тъй че да се понижи, а от време на време и ликвидира недостатъчността на митралната клапа. Едно от значимите неща е построяването на интегрален образователен център, който въз основата на доста симулатори за всяка една активност ще се прави образование на експерти по актуален способ, а не с гледане и учене върху живи хора, а върху симулатори. Така ще се пресъздава действителната конюнктура, само че не заплашва живота на пациента. Това ще стане главен образователен център за специализация в региона на сърдечно-съдовите болести.
– Като експерт, бихте ли обяснили за какво българите най-често умират от инфаркт и инсулт?
– Причините са сложни, като преди всичко стои здравословният метод на живот – вярно хранене, придвижване и допустимо минимум стрес. Без последното не може, само че въпрос на философия е по какъв начин се одобряват стресовите обстановки. На второ място е постоянното следене на здравето – българинът е доста небрежен в това отношение и отива при доктор, когато към този момент няма накъде, като си мисли, че лекарят е магьосник, който с вълшебна пръчка ще оправи всичко. Всъщност, лекарят се пробва с познатите на науката средства да помогне на организма да се самоизлекува или да му помогне в процеса на лекуване. Лекарят нито е вълшебник, нито е Бог. Това, човек задоволително постоянно да обръща внимание на здравето си, е въпрос на просветеност – при постоянни проучвания шансът да се хване заболяване е доста по-голям и лекуването е с по-висок % на успеваемост. Т.е. по-ефективно се изразходват средствата и човек се усеща по-добре и му се услажда това, че живее.
– А можете ли да посочите трите най-големи врагове на сърцето?
– Трите най-големи врагове на сърцето са завистта, злобата и омразата.
– Искате да ми кажете, че това може да разболее сърцето?
– Абсолютно – това сигурно разболява сърцето и не му дава опция да се възвърне, до момента в който не се излекуват тези усеща. От философска позиция аргументите са отрицателните страсти, които се връщат в нас. Това не е фикция на някой академик, а факт. Нищо не оказва помощ на сърцето по този начин както спокойствието, добротата, насладата от триумфа на другите и насладата от дребното, което имаш.
– Очаквах да ми заговорите за нездравословни храни, за неприятен холестерол…
– Говоря въз основата на образци с хора, които са над 100-годишни и всеки ден са пиели по една ракия, на закуска са си наливали по 2-3 чаши вино, наблягали са на сланина, пушили са и все пак се оказват с естествен холестерол и без болести. Но тези хора в никакъв случай не са считали, че би трябвало да имат целия свят – били са щастливи с кучето, което имат на двора, с двете овце, които изкарват в планината и насладата им е децата и внуците да се изучат в града. Винаги съм си мислил, че някой ден би трябвало да направя изследване върху столетниците в България. Преди 9 септември е било направено сходно проучване, което демонстрира, че хората без стрес и отрицателни страсти живеят по-дълго. Столетници има и в Северозападна България, – най-бедният регион, има и в Родопите, в Стара планина, тъй като методът на живот на популацията е подобен. Живели са до 100 години не поради метода си на хранене. Естествено, не желая да кажа: „ Яжте туршия и пийте ракия “.
– Вие сблъсквате ли се постоянно със завист и злоба?
– Кой от нас не се сблъсква постоянно със завист и злоба?! Но когато се сблъсква с тези усеща човек би трябвало да отговори с усмивка и доброта. Негативните страсти постоянно се връщат към първоизточника. Аз не се жегвам от злобата и омразата на хората. При рецензията обаче е друго, тъй като даже и зад завист и злоба в нея може да стои троха истината. Тогава човек би трябвало да се опита да сдъвчи трохата по този начин, че повече да не съществува. Не бива човек да си мисли, че е най-хубавия и е непогрешим.
– Тогава, когато излязоха нескрито декларациите за имотно положение, прочетохме какво ли не за вас. Какво бихте споделили на тези, които ви подлагаха на критика, какво бихте им обяснил?
– Никога не бих дал пояснение. Хората имат право да мислят каквото си желаят. Данните бяха показани доста накриво. Аз съм богат човек на първо място с приятелите, които имам. Богат съм с добротата, която имам към себе си и опцията да оказвам помощ на хората. Всъщност, дарението носи позитивно възприятие на този, който подарява. Надареният постоянно се усеща неловко, а донорът е благополучен. Човек каквото и да работи постоянно може да откри метод да подарява това, което основава с труда си, без значение какво е то. Когато обичаш работата си, човек постоянно е потребен и подарява на обществото, това което може. Аз съм богат с това, което подарявам.
– Имате ли коледни или новогодишни празници, в които не сте съумели да останете у дома, тъй като се е налагало да помагате на пациенти?
– Да, аз съм оперирал и на Нова година, само че това е в практиката на всеки доктор и не е изключение. Това е нашата специалност, военните не се оплакват, че дават наряди по празниците. Преди две години се наложи да оперирам на Нова година поради незабавен случай заради дисекация на аорта. Тези празници са повече за младите – те вършат проекти по какъв начин и къде да честват, на мен постоянно ми е било смешно, тъй като Коледа, Нова година, както и Великден може да е всеки ден. Един мой другар споделяше: „ За мен Нова година е края на юли, като отида на Карибските острови “.
– Вашите Карибски острови по кое време ще бъдат?
– Не съм планувал, не знам.
– Вдигна се доста звук към концепциите за Национална педиатрична болница. Не беше ли по-логично да се построи нова постройка?
– Във всички случаи Национална детска болница би трябвало да има в София, това никой не може да го оспори. Не се ангажирам да дам рецепта къде и по какъв начин да е. Съжалявам, че държавните управления до в този момент не можаха да надмогнат персоналния си интерес и интереса на роднините, с цел да няма Правителствена болница – тя би трябвало да бъде болница „ Лозенец “, която да е многопрофилна или профилирана, само че не в настоящия си тип. В целия свят няма държавни лечебни заведения, с изключение на може би в Москва. Обикновено членовете на държавното управление посещават лечебни заведения с най-хубави експерти. Навремето немският канцлер отиде в Райбург, с цел да се сложи пейсмейкър, град, който няма общо с тогавашната столица. На други места, главно предвид на сигурността се грижат във военни лечебни заведения – решенията са разнообразни, само че на никое място няма Правителствена болница.
– Как ще накарате детските кардиолози и кардиохирурзи да излязат от „ Света Екатерина “ или от Националната кардиологична болница и да отидат в педиатрична болница?
– Няма нищо неприятно в това детската кардиохирургия и детската кардиология да се съберат в една болница. Навсякъде по света има Национални педиатрични лечебни заведения.
– Не би трябвало ли на първо място да се вземе поради и желанието на хората?
– Никога не съм бил последовател на сходно нещо. Или гледаме интереса на обществото, давайки се опция на работещите да изберат къде да отидат, или се гледа интереса на избрани персони. Против второто съм, тъй като към този момент сме се нагледали на тази процедура – да се основават институции не тъй като са нужни, а с цел да се откри на някой местенце. Това в България е страхотна процедура. Много е хубаво нищо да не вършиш, да получаваш пари, няма подобен случай. Затова споделям, че в болница „ Лозенец “ не би трябвало да съществува сърдечна хирургия по простата причина, че за 11 месеца те са създали 101 сърдечни интервенции, а по стандарт минимумът е 250. Очевидно е, че там не може да се поддържа равнище за качествена сърдечна хирургия.
– Дали най-накрая ще пристигна време да изчезнат лечебните заведения, които годишно вършат по 10 интервенции?
– Дали тези лечебни заведения ще изчезнат е различен въпрос, в страната ни би трябвало да има Национална здравна карта със наложителен темперамент, която да уточни каква активност, къде и в какви лечебни заведения би трябвало да се развива. В края на 2009 година, началото на 2010г. беше направено нещо по този въпрос, само че с напускането на тогавашния здравен министър, всичко пропадна. Беше стигнало до там, че Българското хирургично сдружение беше показало каква хирургия може да се прави по избраните лечебни заведения. Като типа и размерът на интервенциите беше съгласуван с наличните фрагменти. Може да има сръчен общ хирург в регионална или общинска болница, само че като няма анестезиолози, даващи наряди, не може да се развива хирургия с тежки интервенции. Беше направена карта, която остана в небитието, в този момент би трябвало да се направи същото, съгласно със здравния профил на популацията, според от географското разположение да бъде направена здравна карта.
– Нали беше оповестено, че има подготвена здравна карта, къде е тя в този момент?
– Аз не съм я виждал. Здравна карта, направена по броя на леглата, които са нужни не е здравна карта. Трябва да е направена съгласно здравния профил на популацията. В една област се среща постоянно диабет, има области с доста хипертонии и така нататък Нужен е разбор.
– Кога най-накрая ще има надзор на качеството на здравните услуги?
– Оптимист съм ненапълно, тъй като в диалог с новото ръководство на Българския лекарски съюз в лицето на Д-р Иван Маджаров имам уверението, че ще се подходи съществено, а не по съсловнически: „ Вижте дайте да покрием нещо “. Напротив, да се направи разбор на качеството на активността и да се бележит местата, където не е на задоволително равнище и да се поправи. Не става дума да се взима главата на някого, а тъй че хората да имат доверие в медицината, тъй като ще знаят, че качеството е на нужното равнище. Когато стартира да се следи качеството, тогава ще има опция за рамкиране т.е. да се класират лечебните заведения по всяка една компетентност. Разбира се, това може да стане единствено с специалисти от научните медицински сдружения и ние вървим по този път. Пример е новият правилник за акредитационния съвет, който би трябвало да е самостоятелен независим орган, отговарящ за продължителното здравно образование. Един доктор се образова през целия си деен живот. Дори като се пенсионира чете медицински списания, с цел да е в час със протичащото се в света. По ред аргументи – организиционни и финансови, доста от нещата в света не могат да се вкарат в България. Всеки доктор би трябвало да е наясно със протичащото се в света и да има желанието да го вкара при опция в страната ни. Трябва ни дълготрайно здравно обучение на високо равнище и с надзор на качеството. Така незабавно ще се изловят доста действия, които се правят без да се показани – с това се пестят пари на касата, тъй че и тя би трябвало да влезе в тоя развой. Това е бъдещото на България, а в Европа към този момент е всекидневие, единствено тук няма надзор на качеството.
Нашият посетител
Проф. Начев е изпълнителен шеф на Университетска многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Св. Екатерина“ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 година Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски лицей по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ – Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, Съединени американски щати. В момента е национален съветник по кардиохирургия. Носител на следните звания и оценки: Медик на годината – 1998 година, Лекар на годината – 2006 година, Лекар на България – 2009 година, Приз „Човеколюбие“, почетен жител на Казанлък, почетен жител на София, орден „Стара планина“ – първа степен, премия „Лекар на Югоизточна Европа“ от Втория интернационален конгрес на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
– Проф. Начев, каква е персоналната Ви и професионална равносметката за отиващата си година?
– Равносметката за персоналната ми година е добра – самият факт, че съм здрав и на крайници е задоволителен. По отношение на болничното заведение годината също бе добра. Благодарение на позитивното мислене на държавното управление се обезпечи финансиране за довършването на уголемение на „ Света Екатерина “, което мисля, че ще бъде реалност до края на 2019 година. Така ще се разшири размерът на активност и типовете медицински услуги, които ще се оферират. Оборудването с нова, модерна инсталация ще усъвършенства и качеството на медицинските услуги. Предстои да се вкарат действия, които до момента не е имало. Болницата е на позитивен финансов резултат и няма една стотинка обвързване в падеж т.е. „ Света Екатерина “ се развива добре и аз съм задоволен от това.
– Като казахте нов блок на болничното заведение, от какъв брой време чакате да се построи този блок и какви спомагателни действия ще се правят в него?
– Строежът е стартират през 2001 година Предвиждаме за пръв път да се конфигурира ангиограф със скенер, какъвто няма в България. Това ще даде опция за въвеждането на дейното лекуване на исхемичен инсулт и то на извънредно модерно равнище. Планираме още да се оборудваме с робот, на който да работят 4 специалности – гинекология, урология, сърдечна хиругрия и обща хирургия. Понеже ситуирането на постройката е в средата на някогашната здравна академия, т.е. в средата на 9 лечебни заведения, които са в едно каре, се дава опция да се обединят дейностите и дейно да се употребяват средствата, а не да се разпиляват. Защото в този момент експерти по урология и гинекология вървят в частна болница, с цел да правят дейностите си.
– Предвиждате ли съдовата хирургия, която в този момент е в Националната кардиологична болница да пристигна в „ Света Екатерина “, с цел да се работи по-добре?
– Да, предвиждаме и това, тъй като когато всичко е на едно място има по-добър надзор по-ясно се виждат проблемите, които могат отрано да се вземат решение. Тук не става въпрос за нови действия, задоволително са към този момент въведените – ротаблация (процедура, при която се вкарва катетър в артерия, с цел да се разбие тромб и се аспирира. По този метод се отпушват артериите без изострен действен метод) която съвсем на никое място в България не се прави. Ние започнахме първи в страната слагането на ендопротези и към момента мисля, че имаме максимален опит в тази област. Смятаме да въведем минимално инвазивен способ на лекуване на митрална инсуфициенция при хора, които са в тежко положение и с други болести с висок риск от стандартната хиругия. Става въпрос за така наречен митраклип – при процедурата се слага примерно един кламер сред двете платна, тъй че да се понижи, а от време на време и ликвидира недостатъчността на митралната клапа. Едно от значимите неща е построяването на интегрален образователен център, който въз основата на доста симулатори за всяка една активност ще се прави образование на експерти по актуален способ, а не с гледане и учене върху живи хора, а върху симулатори. Така ще се пресъздава действителната конюнктура, само че не заплашва живота на пациента. Това ще стане главен образователен център за специализация в региона на сърдечно-съдовите болести.
– Като експерт, бихте ли обяснили за какво българите най-често умират от инфаркт и инсулт?
– Причините са сложни, като преди всичко стои здравословният метод на живот – вярно хранене, придвижване и допустимо минимум стрес. Без последното не може, само че въпрос на философия е по какъв начин се одобряват стресовите обстановки. На второ място е постоянното следене на здравето – българинът е доста небрежен в това отношение и отива при доктор, когато към този момент няма накъде, като си мисли, че лекарят е магьосник, който с вълшебна пръчка ще оправи всичко. Всъщност, лекарят се пробва с познатите на науката средства да помогне на организма да се самоизлекува или да му помогне в процеса на лекуване. Лекарят нито е вълшебник, нито е Бог. Това, човек задоволително постоянно да обръща внимание на здравето си, е въпрос на просветеност – при постоянни проучвания шансът да се хване заболяване е доста по-голям и лекуването е с по-висок % на успеваемост. Т.е. по-ефективно се изразходват средствата и човек се усеща по-добре и му се услажда това, че живее.
– А можете ли да посочите трите най-големи врагове на сърцето?
– Трите най-големи врагове на сърцето са завистта, злобата и омразата.
– Искате да ми кажете, че това може да разболее сърцето?
– Абсолютно – това сигурно разболява сърцето и не му дава опция да се възвърне, до момента в който не се излекуват тези усеща. От философска позиция аргументите са отрицателните страсти, които се връщат в нас. Това не е фикция на някой академик, а факт. Нищо не оказва помощ на сърцето по този начин както спокойствието, добротата, насладата от триумфа на другите и насладата от дребното, което имаш.
– Очаквах да ми заговорите за нездравословни храни, за неприятен холестерол…
– Говоря въз основата на образци с хора, които са над 100-годишни и всеки ден са пиели по една ракия, на закуска са си наливали по 2-3 чаши вино, наблягали са на сланина, пушили са и все пак се оказват с естествен холестерол и без болести. Но тези хора в никакъв случай не са считали, че би трябвало да имат целия свят – били са щастливи с кучето, което имат на двора, с двете овце, които изкарват в планината и насладата им е децата и внуците да се изучат в града. Винаги съм си мислил, че някой ден би трябвало да направя изследване върху столетниците в България. Преди 9 септември е било направено сходно проучване, което демонстрира, че хората без стрес и отрицателни страсти живеят по-дълго. Столетници има и в Северозападна България, – най-бедният регион, има и в Родопите, в Стара планина, тъй като методът на живот на популацията е подобен. Живели са до 100 години не поради метода си на хранене. Естествено, не желая да кажа: „ Яжте туршия и пийте ракия “.
– Вие сблъсквате ли се постоянно със завист и злоба?
– Кой от нас не се сблъсква постоянно със завист и злоба?! Но когато се сблъсква с тези усеща човек би трябвало да отговори с усмивка и доброта. Негативните страсти постоянно се връщат към първоизточника. Аз не се жегвам от злобата и омразата на хората. При рецензията обаче е друго, тъй като даже и зад завист и злоба в нея може да стои троха истината. Тогава човек би трябвало да се опита да сдъвчи трохата по този начин, че повече да не съществува. Не бива човек да си мисли, че е най-хубавия и е непогрешим.
– Тогава, когато излязоха нескрито декларациите за имотно положение, прочетохме какво ли не за вас. Какво бихте споделили на тези, които ви подлагаха на критика, какво бихте им обяснил?
– Никога не бих дал пояснение. Хората имат право да мислят каквото си желаят. Данните бяха показани доста накриво. Аз съм богат човек на първо място с приятелите, които имам. Богат съм с добротата, която имам към себе си и опцията да оказвам помощ на хората. Всъщност, дарението носи позитивно възприятие на този, който подарява. Надареният постоянно се усеща неловко, а донорът е благополучен. Човек каквото и да работи постоянно може да откри метод да подарява това, което основава с труда си, без значение какво е то. Когато обичаш работата си, човек постоянно е потребен и подарява на обществото, това което може. Аз съм богат с това, което подарявам.
– Имате ли коледни или новогодишни празници, в които не сте съумели да останете у дома, тъй като се е налагало да помагате на пациенти?
– Да, аз съм оперирал и на Нова година, само че това е в практиката на всеки доктор и не е изключение. Това е нашата специалност, военните не се оплакват, че дават наряди по празниците. Преди две години се наложи да оперирам на Нова година поради незабавен случай заради дисекация на аорта. Тези празници са повече за младите – те вършат проекти по какъв начин и къде да честват, на мен постоянно ми е било смешно, тъй като Коледа, Нова година, както и Великден може да е всеки ден. Един мой другар споделяше: „ За мен Нова година е края на юли, като отида на Карибските острови “.
– Вашите Карибски острови по кое време ще бъдат?
– Не съм планувал, не знам.
– Вдигна се доста звук към концепциите за Национална педиатрична болница. Не беше ли по-логично да се построи нова постройка?
– Във всички случаи Национална детска болница би трябвало да има в София, това никой не може да го оспори. Не се ангажирам да дам рецепта къде и по какъв начин да е. Съжалявам, че държавните управления до в този момент не можаха да надмогнат персоналния си интерес и интереса на роднините, с цел да няма Правителствена болница – тя би трябвало да бъде болница „ Лозенец “, която да е многопрофилна или профилирана, само че не в настоящия си тип. В целия свят няма държавни лечебни заведения, с изключение на може би в Москва. Обикновено членовете на държавното управление посещават лечебни заведения с най-хубави експерти. Навремето немският канцлер отиде в Райбург, с цел да се сложи пейсмейкър, град, който няма общо с тогавашната столица. На други места, главно предвид на сигурността се грижат във военни лечебни заведения – решенията са разнообразни, само че на никое място няма Правителствена болница.
– Как ще накарате детските кардиолози и кардиохирурзи да излязат от „ Света Екатерина “ или от Националната кардиологична болница и да отидат в педиатрична болница?
– Няма нищо неприятно в това детската кардиохирургия и детската кардиология да се съберат в една болница. Навсякъде по света има Национални педиатрични лечебни заведения.
– Не би трябвало ли на първо място да се вземе поради и желанието на хората?
– Никога не съм бил последовател на сходно нещо. Или гледаме интереса на обществото, давайки се опция на работещите да изберат къде да отидат, или се гледа интереса на избрани персони. Против второто съм, тъй като към този момент сме се нагледали на тази процедура – да се основават институции не тъй като са нужни, а с цел да се откри на някой местенце. Това в България е страхотна процедура. Много е хубаво нищо да не вършиш, да получаваш пари, няма подобен случай. Затова споделям, че в болница „ Лозенец “ не би трябвало да съществува сърдечна хирургия по простата причина, че за 11 месеца те са създали 101 сърдечни интервенции, а по стандарт минимумът е 250. Очевидно е, че там не може да се поддържа равнище за качествена сърдечна хирургия.
– Дали най-накрая ще пристигна време да изчезнат лечебните заведения, които годишно вършат по 10 интервенции?
– Дали тези лечебни заведения ще изчезнат е различен въпрос, в страната ни би трябвало да има Национална здравна карта със наложителен темперамент, която да уточни каква активност, къде и в какви лечебни заведения би трябвало да се развива. В края на 2009 година, началото на 2010г. беше направено нещо по този въпрос, само че с напускането на тогавашния здравен министър, всичко пропадна. Беше стигнало до там, че Българското хирургично сдружение беше показало каква хирургия може да се прави по избраните лечебни заведения. Като типа и размерът на интервенциите беше съгласуван с наличните фрагменти. Може да има сръчен общ хирург в регионална или общинска болница, само че като няма анестезиолози, даващи наряди, не може да се развива хирургия с тежки интервенции. Беше направена карта, която остана в небитието, в този момент би трябвало да се направи същото, съгласно със здравния профил на популацията, според от географското разположение да бъде направена здравна карта.
– Нали беше оповестено, че има подготвена здравна карта, къде е тя в този момент?
– Аз не съм я виждал. Здравна карта, направена по броя на леглата, които са нужни не е здравна карта. Трябва да е направена съгласно здравния профил на популацията. В една област се среща постоянно диабет, има области с доста хипертонии и така нататък Нужен е разбор.
– Кога най-накрая ще има надзор на качеството на здравните услуги?
– Оптимист съм ненапълно, тъй като в диалог с новото ръководство на Българския лекарски съюз в лицето на Д-р Иван Маджаров имам уверението, че ще се подходи съществено, а не по съсловнически: „ Вижте дайте да покрием нещо “. Напротив, да се направи разбор на качеството на активността и да се бележит местата, където не е на задоволително равнище и да се поправи. Не става дума да се взима главата на някого, а тъй че хората да имат доверие в медицината, тъй като ще знаят, че качеството е на нужното равнище. Когато стартира да се следи качеството, тогава ще има опция за рамкиране т.е. да се класират лечебните заведения по всяка една компетентност. Разбира се, това може да стане единствено с специалисти от научните медицински сдружения и ние вървим по този път. Пример е новият правилник за акредитационния съвет, който би трябвало да е самостоятелен независим орган, отговарящ за продължителното здравно образование. Един доктор се образова през целия си деен живот. Дори като се пенсионира чете медицински списания, с цел да е в час със протичащото се в света. По ред аргументи – организиционни и финансови, доста от нещата в света не могат да се вкарат в България. Всеки доктор би трябвало да е наясно със протичащото се в света и да има желанието да го вкара при опция в страната ни. Трябва ни дълготрайно здравно обучение на високо равнище и с надзор на качеството. Така незабавно ще се изловят доста действия, които се правят без да се показани – с това се пестят пари на касата, тъй че и тя би трябвало да влезе в тоя развой. Това е бъдещото на България, а в Европа към този момент е всекидневие, единствено тук няма надзор на качеството.
Нашият посетител
Проф. Начев е изпълнителен шеф на Университетска многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Св. Екатерина“ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 година Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски лицей по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ – Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, Съединени американски щати. В момента е национален съветник по кардиохирургия. Носител на следните звания и оценки: Медик на годината – 1998 година, Лекар на годината – 2006 година, Лекар на България – 2009 година, Приз „Човеколюбие“, почетен жител на Казанлък, почетен жител на София, орден „Стара планина“ – първа степен, премия „Лекар на Югоизточна Европа“ от Втория интернационален конгрес на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ