Сова Харис: Възможно е голямо разместване на гласовете при новите партии
Дни преди изборите за Народно заседание би трябвало хората към този момент да са изяснили метода си на присъединяване. Според данните на проучване на социологическа организация " Сова Харис " 47,0% от гласоподавателите са изцяло сигурни, че ще гласоподават на 2 октомври.
" Опитът ни демонстрира, че тези, при които в последните дни към момента има съмнение, нормално не гласоподават. Това значи, че може да чакаме в неделя пред урните да застанат към 2,6 милиона души . Съпоставени към изборните описи, които включват и българските жители отвън страната, това съставлява малко над 40%. А по отношение на гласоподавателите, които се намират в страната - малко под 50%. "
Това демонстрират данните от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от Сова Харис в интервала 22-26 септември измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Според получените резултати дистанцията сред първите две парламентарни партии се резервира в границите на 8-9%. З а ГЕРБ-СДС ще гласоподават 27,5% от показалите съответна партия/коалиция, а за " Продължаваме Промяната " - 19,0% .
Борбата за третата позиция дава обещание да е по-оспорвана - 12,5% за Движение за права и свободи против 12,1% за " Българска социалистическа партия за България ". Трябва да се има поради и това, че за Движението се чака сериозна поддръжка от Турция, а при Българска социалистическа партия може да има разколебаване в резултат на вътрешното разединение. Близо до тези резултати е декларираната поддръжка за Възраждане - 9,5% . Към момента наподобява, че групировката, ръководена от Костадин Костадинов, е съумяла да овладее съвсем целия родолюбив избор, само че няма признаци, че ще разпростре въздействието си отвън тази ниша.
Обединението " Демократична България " стои устойчиво над бариерата за влизане в Парламента с 5,7%. Малко над прага са " Има Такъв Народ " и " Български Възход " надлежно със декларирана поддръжка от 4,6% и 4,2%.
" Изправи се, България " увеличи поддръжката си в границите на акцията, само че остава на отдалеченост от заветните 4%. От останалите партии и обединения, участващи в изборите, на резултат над 1% може да разчита единствено Вътрешна македонска революционна организация .
В проучването беше подложен въпросът дали гласоподавателите имат доверие към водещите партии и обединения. Целта беше да се откри при кои от политическите субекти доверието надвишава готовността за гласоподаване за тях. Казано с други думи, кои имат запас от гласове на хора, които ги утвърждават, само че не са решили да гласоподават за тях.
Оказа се, че при систематичните партии/коалиции ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, а също и при Възраждане доверието и желанието за гласоподаване съвсем съответстват. Тези политически субекти не биха могли да разчитат на по-голяма от декларираната поддръжка. Докато при новосформираните партии има такава самобитна атмосфера, при която би могло да се получи и огромно разбъркване на гласовете даже в последния миг.
Например, гласоподавателите на " Продължаваме Промяната " и " Демократична България " харесват и двете обединения, заради което доверието към тях е доста по-високо от желанието да се гласоподава за същите. Съответно, допустимо е и преливането на гласове посред им. Подобно подобие съществува и сред Възраждане и Вътрешна македонска революционна организация .
Младите партии като " Български напредък ", " Има Такъв Народ ", " Изправи се, България " се употребяват с доста по-голямо доверие от възможния избор за тях, което демонстрира, че имат запас, който към този момент не съумяват да трансфорат в действителна поддръжка.
В актуалната акция ГЕРБ-СДС завоюваха облика на мощната партия, като 40,1% от гласоподавателите чакат обединението да бъде първа политическа мощ след изборите. 17,5% от гласоподавателите са на мнение, че първа политическа мощ ще бъде " Продължаваме Промяната ". Образът на спечелилия нормално притегля спомагателни гласове от колебаещите се гласоподаватели.
Към момента няма политически индивид, който да е убедил обществеността, че ще успее дейно да се оправи самичък с спешните рискове . Според 22,6% държавно управление, излъчено с мандата на ГЕРБ-СДС би превело най-успешно България през рецесията. Почти същият дял хора - 21,9% - считат, че това може да стане посредством мандата на " Продължаваме Промяната ". Доста непосредствен е и делът на тези (20,6%), които са на мнение, че държавно управление, излъчено с третия мандат, връчен от Президента (тук поддръжка може да има и от двете съществени политически сили), ще бъде по-успешно. Разделението на мненията по този въпрос демонстрира, че хората виждат вяра за превъзмогване на рецесията в общите старания на политическата класа. Очевидно формулата за единение е печелившата в актуалната обстановка.
Социалният фактор не би могъл да бъде изключен при оформяне на настройките на гласоподавателите. Почти една трета от тях (30,9%) декларират, че парите не им стигат даже за най-необходимите неща. Преобладаващата част от хората в нашето общество (62,6%) споделят, че парите им стигат единствено за най-необходимите неща, а 6,5% имат приходи, които им разрешават да икономисват.
Половината от гласоподавателите у нас считат, че България не би трябвало да става президентска република . 21,7% обаче са за такава смяна в структурата на държавното ръководство. Оказва се, че включването на тази тематика в предизборната битка напълно не е безпочвено.
Служебното държавно управление ще обезпечи условия за почтени и демократични избори съгласно 44,8% от пълнолетните българи. Други 21,7% имат подозрения и считат, че това няма да стане. Излиза, че вярата в честността и независимостта на изборната ни администрация е разтърсена. Това не е добре за цялостната конюнктура в страната и изисква полагането на старания освен от държавните институции, само че и от голям брой фактори като гражданско общество, медии, неофициални организации. Доверието в изборния развой би било гаранция за легитимостта на демократично определената власт у нас.
*Изследването е по поръчка на " ПИК "
" Опитът ни демонстрира, че тези, при които в последните дни към момента има съмнение, нормално не гласоподават. Това значи, че може да чакаме в неделя пред урните да застанат към 2,6 милиона души . Съпоставени към изборните описи, които включват и българските жители отвън страната, това съставлява малко над 40%. А по отношение на гласоподавателите, които се намират в страната - малко под 50%. "
Това демонстрират данните от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от Сова Харис в интервала 22-26 септември измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Според получените резултати дистанцията сред първите две парламентарни партии се резервира в границите на 8-9%. З а ГЕРБ-СДС ще гласоподават 27,5% от показалите съответна партия/коалиция, а за " Продължаваме Промяната " - 19,0% .
Борбата за третата позиция дава обещание да е по-оспорвана - 12,5% за Движение за права и свободи против 12,1% за " Българска социалистическа партия за България ". Трябва да се има поради и това, че за Движението се чака сериозна поддръжка от Турция, а при Българска социалистическа партия може да има разколебаване в резултат на вътрешното разединение. Близо до тези резултати е декларираната поддръжка за Възраждане - 9,5% . Към момента наподобява, че групировката, ръководена от Костадин Костадинов, е съумяла да овладее съвсем целия родолюбив избор, само че няма признаци, че ще разпростре въздействието си отвън тази ниша.
Обединението " Демократична България " стои устойчиво над бариерата за влизане в Парламента с 5,7%. Малко над прага са " Има Такъв Народ " и " Български Възход " надлежно със декларирана поддръжка от 4,6% и 4,2%.
" Изправи се, България " увеличи поддръжката си в границите на акцията, само че остава на отдалеченост от заветните 4%. От останалите партии и обединения, участващи в изборите, на резултат над 1% може да разчита единствено Вътрешна македонска революционна организация .
В проучването беше подложен въпросът дали гласоподавателите имат доверие към водещите партии и обединения. Целта беше да се откри при кои от политическите субекти доверието надвишава готовността за гласоподаване за тях. Казано с други думи, кои имат запас от гласове на хора, които ги утвърждават, само че не са решили да гласоподават за тях.
Оказа се, че при систематичните партии/коалиции ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, а също и при Възраждане доверието и желанието за гласоподаване съвсем съответстват. Тези политически субекти не биха могли да разчитат на по-голяма от декларираната поддръжка. Докато при новосформираните партии има такава самобитна атмосфера, при която би могло да се получи и огромно разбъркване на гласовете даже в последния миг.
Например, гласоподавателите на " Продължаваме Промяната " и " Демократична България " харесват и двете обединения, заради което доверието към тях е доста по-високо от желанието да се гласоподава за същите. Съответно, допустимо е и преливането на гласове посред им. Подобно подобие съществува и сред Възраждане и Вътрешна македонска революционна организация .
Младите партии като " Български напредък ", " Има Такъв Народ ", " Изправи се, България " се употребяват с доста по-голямо доверие от възможния избор за тях, което демонстрира, че имат запас, който към този момент не съумяват да трансфорат в действителна поддръжка.
В актуалната акция ГЕРБ-СДС завоюваха облика на мощната партия, като 40,1% от гласоподавателите чакат обединението да бъде първа политическа мощ след изборите. 17,5% от гласоподавателите са на мнение, че първа политическа мощ ще бъде " Продължаваме Промяната ". Образът на спечелилия нормално притегля спомагателни гласове от колебаещите се гласоподаватели.
Към момента няма политически индивид, който да е убедил обществеността, че ще успее дейно да се оправи самичък с спешните рискове . Според 22,6% държавно управление, излъчено с мандата на ГЕРБ-СДС би превело най-успешно България през рецесията. Почти същият дял хора - 21,9% - считат, че това може да стане посредством мандата на " Продължаваме Промяната ". Доста непосредствен е и делът на тези (20,6%), които са на мнение, че държавно управление, излъчено с третия мандат, връчен от Президента (тук поддръжка може да има и от двете съществени политически сили), ще бъде по-успешно. Разделението на мненията по този въпрос демонстрира, че хората виждат вяра за превъзмогване на рецесията в общите старания на политическата класа. Очевидно формулата за единение е печелившата в актуалната обстановка.
Социалният фактор не би могъл да бъде изключен при оформяне на настройките на гласоподавателите. Почти една трета от тях (30,9%) декларират, че парите не им стигат даже за най-необходимите неща. Преобладаващата част от хората в нашето общество (62,6%) споделят, че парите им стигат единствено за най-необходимите неща, а 6,5% имат приходи, които им разрешават да икономисват.
Половината от гласоподавателите у нас считат, че България не би трябвало да става президентска република . 21,7% обаче са за такава смяна в структурата на държавното ръководство. Оказва се, че включването на тази тематика в предизборната битка напълно не е безпочвено.
Служебното държавно управление ще обезпечи условия за почтени и демократични избори съгласно 44,8% от пълнолетните българи. Други 21,7% имат подозрения и считат, че това няма да стане. Излиза, че вярата в честността и независимостта на изборната ни администрация е разтърсена. Това не е добре за цялостната конюнктура в страната и изисква полагането на старания освен от държавните институции, само че и от голям брой фактори като гражданско общество, медии, неофициални организации. Доверието в изборния развой би било гаранция за легитимостта на демократично определената власт у нас.
*Изследването е по поръчка на " ПИК "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ