Безработицата у нас продължава да бъде една от най-ниските в

Безработицата у нас продължава да бъде една от най-ниските в Европейския съюз, а процентът млади висшисти, които съумяват да намерят работа незабавно след дипломирането си, е най-високият.

Наред с това обаче се резервира и потребността от импорт на работна ръка, като броят на задграничните служащи у нас за последните шест години към този момент надвишава 110 хиляди души. В „ Числата на седмицата “ приказваме за някои съществени характерности на пазара на труда, с които навлязохме в новата година.

Данните на Евростат от декември го удостоверяват – 3,3% е процентът на безработица у нас при съвсем двойно по-голям % приблизително за останалите. Най-голяма е тя в скандинавските страни Финландия и Швеция, както и в Испания, където 2 милиона и половина от популацията в трудоспособна възраст няма претовареност. Това на процедура значи, че един на всеки 10 испанци в си търси работа. Именно това е страната с най-вече безработни като сбор. Над 7% безработица има във Франция и Гърция, които допълват първите 5, а у нас без работа, само че търсещи такава, са към 100 хиляди души.

При приблизително 36 работни часа седмично в страните от Европейския съюз, у нас работим с 1 час повече. Това ни трансформира във вторите най-дълго работещи през седмицата, като пред нас са единствено гърците, а след нас – Полша и Румъния. Най-кратка е работната седмица на нидерландците – едвам 31 часа, само че за сметка на това те са тези, които работят най-продължително през живота си – цели 44 години. Продължителността на трудовия живот у нас е 35 години и е една от най-кратките, като компания в края на тази ранглиста ни вършат балканските страни. Или другояче казано, на седмица работим повече от останалите, само че по-рано от тях завършваме трудовия си живот.

Друга основна характерност на пазара на труда, с която започнахме 2026-а, е огромният % младежи с висше обучение, бързо намерили претовареност след дипломирането си. Всъщност, оглавяваме европейската статистика по този индикатор. 95% и половина от българите на възраст сред 20 и 34 години, са почнали работа сред една и три години след дипломирането си във висше образователно заведение. Средно в Европа, това са случва в 87% от случаите, а най-трудно за младите висшисти да си намерят работа е в Гърция и Италия, където вероятността пада под 80%.

Все повече привикваме с задграничното наличие на пазара на труда. Тази година няма да направи изключение, защото упованията на специалистите са потребността от задгранична работна ръка да продължи – както в сезонната претовареност, по този начин и в дълготрайната. По данни на общественото министерство, от 2020-а до 2024-а той непрестанно пораства. Точно тогава означаваме и пика от съвсем 35 хиляди чужденци почнали работа. Спад за пръв път отчитаме предходната година, когато броя им е бил близо 25 хиляди.

80% от тях, съгласно Агенцията по заетостта, са получили разрешителни да работят като сезонни служащи – основно по Черноморието и планинските ни курорти. Те идват най-често от Узбекистан, Киргизстан и Турция. Над 4000 души са получили краткосрочни разрешителни – за работа до 90 дни, а други над 1000 са сключили дълготраен трудов контракт. Те пък са главно от Турция, Република Северна Македония и Индия. 72-ма души от Сърбия, Молдова и Украйна са почналите работа чужденци, потвърдили български генезис.

Така излиза, че за последните 6 години задграничните служащи у нас са над 110 хиляди души. Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал и Индия са страните, от които най-често идват. Работят най-вече в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство, строителството, заводите и транспортните услуги. А висококвалифицираните са заети в опазването на здравето и IT бранша.