Силни мисли на Светлин Русев от последното му интервю в „Мениджър”
Дни преди да ни напусне огромният български художник Светлин Русев даде на Ива Йолова огромно изявление за новия брой на сп. „ Мениджър ”, който ще излезе от щемпел идната седмица. В него той приказва намерено за живота, творчеството и изкуството. Големият българин си потегли от този свят през днешния ден на 84 години.
Светлин Русев е роден през 1933 година в плевенското село Върбица. Завършва компетентност „ Живопис ” в Националната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов. Преподава в същото висше учебно заведение, а от 1975 година е професор. В интервала 1973-1985 година е ръководител на Съюза на българските художници. След това 3 години е шеф на Националната художествена изложба. Депутат от 7. Велико национално заседание. Действителен член (академик) на Българска академия на науките от 2003 година Носител на държавната премия „ Паисий Хилендарски ”. Живописец монументалист с голям брой независими изложения в България и чужбина, един от най-ярките модерни наши създатели.
В памет на Русев, от изявлението на Ива Йолова с огромния художник, подбрахме няколко мощни фрагменти, които да споделим с вас.
„ Съдбата е избрала това място и време за нас и сме длъжни да го изживеем почтено и със смисъл, счита огромният ни създател ”
***
„ Светът на изкуството е обединен и повсеместен не с налагането на пиар полезности, а със своята духовна национална различност. „ Глобализацията ” в изкуството отвори вратите на произвола, на дирижирания пазар и критерии. Какво ще остане, какво ще бъде избавено или заровено - това е друга тематика. ”
***
„ Светът на изкуството е противопоказен на омразата и експанзията. ”
***
„ Всяко разработване на нова ценностна подчиненост ще обслужва тези, които са я изработили. ”
***
„ Съдбата сякаш ни е запазила някаква непредвидима борба даже и когато нямаме барикади. ”
***
„ Колкото и дребен да си, си основан единствен и твоят дълг е да осъзнаеш и съхраниш тази неповторимост. ”
***
„ В нашата история имаме задоволително извоювани борби, с цел да се усещаме горди, само че и задоволително изгубени войни поради държавническа и партийна несръчност и непредвидливост. Дори обявихме война на Америка и Англия, а един наш някогашен съветски шурей щеше да съди Съветския съюз. Майка ми, невярваща на очите си за това, което виждаше, учудена споделяше: „ Какво стана с тези хора, сякаш измяната ги хвана! ”.
***
„ Все още се надявам, че светът е жертван да оцелее. Но кой и какво ще остане по-късно оцеляване, не дръзвам да мисля. Равносметката през днешния ден е ужасяваща. Като че ли нищо от оварваряването на човечеството не се е трансформирало. Идеи, религия, религии, разрушени култури, войни, жертви, груби ползи... Създаването на живота е обезсмислено. Какъв е смисълът и цената на човешкия живот?! Разумните отговори звучат през днешния ден наивно и анахронично. И въпреки всичко се надяваме! Но на какво? ”
Светлин Русев е роден през 1933 година в плевенското село Върбица. Завършва компетентност „ Живопис ” в Националната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов. Преподава в същото висше учебно заведение, а от 1975 година е професор. В интервала 1973-1985 година е ръководител на Съюза на българските художници. След това 3 години е шеф на Националната художествена изложба. Депутат от 7. Велико национално заседание. Действителен член (академик) на Българска академия на науките от 2003 година Носител на държавната премия „ Паисий Хилендарски ”. Живописец монументалист с голям брой независими изложения в България и чужбина, един от най-ярките модерни наши създатели.
В памет на Русев, от изявлението на Ива Йолова с огромния художник, подбрахме няколко мощни фрагменти, които да споделим с вас.
„ Съдбата е избрала това място и време за нас и сме длъжни да го изживеем почтено и със смисъл, счита огромният ни създател ”
***
„ Светът на изкуството е обединен и повсеместен не с налагането на пиар полезности, а със своята духовна национална различност. „ Глобализацията ” в изкуството отвори вратите на произвола, на дирижирания пазар и критерии. Какво ще остане, какво ще бъде избавено или заровено - това е друга тематика. ”
***
„ Светът на изкуството е противопоказен на омразата и експанзията. ”
***
„ Всяко разработване на нова ценностна подчиненост ще обслужва тези, които са я изработили. ”
***
„ Съдбата сякаш ни е запазила някаква непредвидима борба даже и когато нямаме барикади. ”
***
„ Колкото и дребен да си, си основан единствен и твоят дълг е да осъзнаеш и съхраниш тази неповторимост. ”
***
„ В нашата история имаме задоволително извоювани борби, с цел да се усещаме горди, само че и задоволително изгубени войни поради държавническа и партийна несръчност и непредвидливост. Дори обявихме война на Америка и Англия, а един наш някогашен съветски шурей щеше да съди Съветския съюз. Майка ми, невярваща на очите си за това, което виждаше, учудена споделяше: „ Какво стана с тези хора, сякаш измяната ги хвана! ”.
***
„ Все още се надявам, че светът е жертван да оцелее. Но кой и какво ще остане по-късно оцеляване, не дръзвам да мисля. Равносметката през днешния ден е ужасяваща. Като че ли нищо от оварваряването на човечеството не се е трансформирало. Идеи, религия, религии, разрушени култури, войни, жертви, груби ползи... Създаването на живота е обезсмислено. Какъв е смисълът и цената на човешкия живот?! Разумните отговори звучат през днешния ден наивно и анахронично. И въпреки всичко се надяваме! Но на какво? ”
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ