Недопустимо е със заповед на министър да се засягат конституционни права
" Дневник " зададе въпроси на доктора по конституционно право доцент Атанас Славов, юрист и учител по публичноправни науки в СУ " Св. Климент Охридски ", по отношение на изключителните ограничения, които управляващите започнаха поради пандемията от ковид. Доц. Славов отговори през вчерашния ден на въпроси на читатели в профила на " Дневник " във " Facebook ". Днес публикуваме писмените му отговори.
Чии указания би трябвало да следват жителите и компаниите - на щаба, на здравния министър, на закона?
- " Инструкциите " се издават в планувана от закона правна форма - заповед, разпоредба, решение или различен административен акт (индивидуален, общ, нормативен). Кризисният щаб не издава административни актове, а разисква и предлага ограничения, които съответните институции " обличат " в съответната правна форма.
Заповедта на министъра на опазването на здравето, въвеждаща забрани и ограничаващи ограничения, би трябвало да се съблюдава. От конституционна позиция приемането на промени в съответните закони, даващи съображение за ограничение на избрани конституционни права, трябваше да предшества издаването на тази заповед.
Имат ли управляващите законово съображение да глобяват компания или жител, които не извършват заповедите на здравния министър? На какво съображение?
- Законовото съображение са административнонаказателните разпореждания на Закона за здравето, по-специално член 212, 213, 215 от Закона за здравето. За по-тежките случаи на нарушавания е планувана наказателна отговорност - член 355 от Наказателния кодекс.
Как оценявате взетото в петък от Народното събрание решение за оповестяване на изключителното състояние? Не трябваше ли в него да се включат и съответните ограничения, които държавното управление да предприеме?
- Предвид влошаващата се обстановка решението е за въвеждане на изключително състояние е вярно. За да е дейно обаче, конституционните стандарти изискват приемането на специфични закони (или промени в настоящи закони), които да формулират съответните ограничения по метод, който минимално да визира конституционните права.
Ограничения на избрани права са възможни (чл. 57, алинея 3 КРБ), само че тези органичения би трябвало да са въведени със закон, който да е симетричен на съответната опасност, и то по метод, че същността на правото да не бъде накърнена. Ограничаването не би трябвало да води до цялостна анулация на тези права. Бланкетното ограничение на конституционни права също е неприемливо.
Изпълнителната власт, въпреки и да има по-широка преценка (дискреция) в изискванията на изключително състояние, би трябвало да продължи да носи политическа отговорност (пред парламента) и юридическа отговорност (пред съдилищата). Това е основно изискване да не се допусне управнически произвол и да се защитят главните полезности и правила на конституцията - върховенството на правото (правовата държава), разделянето на
управляващите, отбраната на главните права, националния суверенитет, политическия плурализъм.
Приемането на решението за изключително състояние трябваше да върви паралелно с приемането на промени във всички свързани закони, тъй че да не се стига до юридически вакуум и колизия с конституцията във връзка с избрани по-радикални ограничаващи ограничения.
Успяхте ли да се запознаете с законопроекта, препоръчан от ГЕРБ по отношение на ограниченията по време на изключително състояние? Какво липсва?
- В законопроекта има няколко проблематични момента:
1. Без сериозна законодателна оценка заповедта на минисъра на опазването на здравето, въвеждаща забрани и ограничавания, е пренесена на законово равнище (в член 2). Този метод слага под въпрос правилото на правовата страна - господство би трябвало да имат конституцията и законите, които ѝ съответсват, а не заповедите на
министрите.
2. В член 2, алинея 2 - направена е обща законодателна делегация със заповед на министъра на опазването на здравето могат да се откриват в допълнение по-тежки противоепидемични ограничения. Ако с тези ограничения се засягат конституционни права на жителите - това е неприемлива делегация - ще е налице несъгласие на член 4 и член 5 от конституцията - правилото на правовата страна и върховенството на конституцията, на член 57 - стандартите за ограничение на правата на жителите - единствено със закон, признат от Народното събрание, когато се засягат констиуционни права.
Недопустимо е със заповед на министър да се засягат конституционни права на жителите. Обхватът на рестриктивните мерки на правата би трябвало да е в закона. По отношение на ограничения, които засягат други права и ползи, които не са конституционнно предпазени - възможно е със заповед да се вкара сходно ограничаване.
3. Предложеното изменение в член 326, алинея 1 Наказателен кодекс и включването като един от признаците на изпълнителното действие на закононарушението " погрешна информация за разпространяването на заразителна болест " - основава риск от ограничение свободата на словото (чл. 39-чл.41 КРБ) - липсва явен стандарт за погрешна информация - това, което публично афишира държавното управление като данни, или действителната обстановка, която е друга. Гражданите нямат действителен достъп до тестванията за вируса и формалната картина е на база доста дребен брой изследвани лица. Всички публични европейски и межцдународни източници оповестяват, че реалистичните упования са до 60-70% инфектирани лица в европейските страни, а СЗО предлага всеобщо тестване.
4. Предложеното изменение в Закона за защитата и въоръжените сили - в член 122, алинея 1 - не подхожда на задачата на закона, който преглежда изключителното състояние през призмата на военното състояние и общата догадка за заплаха от въоръжено нахлуване. Не е тук систематичното място на оферти текст - няма по какъв начин да се свърже с изискванията на цивилно изключително състояние.
5. Предложеното в член 3 прекъсване на процесуалните периоди по другите типове каузи, с изключение на по наказателните, е обосновано. В същото време обаче на жителите и юридическите лица следва да се подсигурява достъпа до съд на съображение член 31, член 32 и член 120 от конституцията. Липсват гаранции за правото на отбрана и правото за
обжалване на административните актове - член 120 Конституция на Република България - като форма на отбрана против актовете и дейностите на властта в изискванията на изключително състояние.
6. Липсват ясни законови стандарти за ограничаване на част от конституционните права - като свободата на предвижване (чл. 35 КРБ) и свободата на събранията (чл. 43 КРБ). Без такива законови разпореждания издадени заповеди за въвеждане на общи за всички ограничавания опонират на конституцията и обособени закони (например Закон за събранията, митингите и манифестациите; Закон за вероизповеданията).
Има ли гаранции, че по-строгите ограничения по време на изключителното състояние ще отпаднат, откакто обстановката се възстановява?
- Част от въведените нови законови разпореждания са под изискване - до момента в който трае въведеното изключително състояние. Те няма да се ползват след анулацията на изключителното състояние.
При някои нововъведени законови тесктове обаче липсва сходно изискване, т.е. те ще продължат да се ползват и по-късно, т.е. - въведеното изключително състояние е единствено мотив за увеличение на репресията (административна, наказателна) - например новата редакция на член 355 от Наказателен кодекс, препоръчаната нова редакция на член 326 Наказателен кодекс (вж. т. 4), новата редакция на член 215 от Закона за здравето.
Гражданската зоркост, в това число и на медиите, е изключително значима в този случай, с цел да не допуснем несъразмерна консцентрация на власт и нови репресивни пълномощия, които мъчно можем да направляваме.
Каква е позицията ви във връзка с поправките в Закона за здравето и Наказателния кодекс? Имат ли жителите законово съображение да откажат да останат под карантина и при какви условия?
- В член 215 от Закона за здравето въведената нова редакция е обвързвана с увеличената санкция, която се отнася единствено за заболели и инфектирани лица, нарушаващи карантината. Тя не е съображение за насилствена изолираност на здрави хора, които се завръщат от рискови страни, нито е съображение за ограничение на свободана на напредване на останалите жители.
Новата редакция на член 355 от Наказателен кодекс разчирява признаците на изпълнителното действие като включва " правила и ограничения ", с изключение на нарушването на наредби - т.е. уголемява се наказателната отговорност за лицата, тъй че съображение за привличането като обвинен е нарушаването и на заповеди, разпоредби и други самостоятелни актове, въвеждащи съответни ограничения и то без тези актове да са минали през правосъден надзор. Резултатът е по-интензивна наказателна принуда без пропорционална отбрана на правата на жителите (особено при неработещи административни съдилища).
Има ли заплаха от полицейски и прокурорски произвол по време на изключителното състояние?
- Винаги има подобен риск, изключително когато сработват властнически инстинкти най-много в прокуратурата, върху която няма съответен обществен надзор, а някои дейности и процедури като така наречен прокурорски инспекции и реализиране на " надзора за правда " не подлежат на правосъден надзор. В същото време разпорежданията на прокурора са наложителни за осъществяване.
Широката дискреция на прокуратурата отвън наказателното произвеждане е доста значителен проблем, който остава неуреден - даването на наложителни наставления и разпоредби във връзка с разнообразни държавни органи с категорично предоставени със закон пълномощия. По този метод се заобикалят законни демократични процедури за взимане на управнически решения и търсене на политическа и юридическа отговорност.
Как жителите могат да управляват дейностите на ръководещите в тази обстановка?
1. Конституционното право на отбрана (чл. 56 КРБ) и правото да се апелират актовете на администрацията (чл. 120 КРБ), правилото за отговорност на страната за вреди породени на жители (чл. 7 КРБ) не са официално лимитирани. Засегнатите страни имат право да водят съответните типове каузи и да търсят обезщетение за нанесени вреди от противозаконни актове и дейности на органите на власт. Доколкото процесуалните периоди не текат по време на изключително състояние, исковете (жалбите) могат да бъдат водени след анулацията на изключително състояние.
2. Правото на петиции, сигнали и тъжби на жителите (чл. 45 КРБ) също не е лимитирано.
3. Омбудсманът също може да бъде сезиран за осъществени нарушавания на правата.
4. Парламентарният надзор - въпроси и питания в пленарна зала и контролът, реализиран от парламентарните комисии.
5. Подаване на искане до Конституционния съд (от органите по член 150 КРБ) за оповестяване на закон за противоконституционен.
Може ли демокрацията да пострада дълготрайно поради сегашните ограничения? За какво би трябвало да упорстват жителите след края на изключителното състояние?
- Демокрацията в изискванията на изключително състояние е по формулировка лимитирана. В политическата/ конституционната доктрина изключителното състояние е известно още като конституционна тирания.
Това положение на зависимост на обществото на задавани от изпълнителната власт цели и ограничения (със глобата на парламента) крие съществени опасности изключително в изискванията на неукрепнала, неконсолидирана, дефектнна народна власт, каквато има(х)ме в България. За да се противодейства на съществуващите и до този миг властнически трендове, е нужна и гражданска готовност и зоркост - всяко нарушаване на правата да
бъде оповестявано, да се апелират по правосъден ред актовете на органите, да се упорства за повече гласност на дейностите, съответна и цялостна информация, политиците да слагат под надзор генералите, а не противоположното.
Бих предложил основаването на цивилен ръб (от представители на дейни неправителствени организации, самостоятелни медии, правозащитници и университетски лица), който да реализира непрестанен самостоятелен моноторинг на ограниченията, които държавното управление подхваща, и да се рапортуват евентуални нарушавания на правата.
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (672)
Чии указания би трябвало да следват жителите и компаниите - на щаба, на здравния министър, на закона?
- " Инструкциите " се издават в планувана от закона правна форма - заповед, разпоредба, решение или различен административен акт (индивидуален, общ, нормативен). Кризисният щаб не издава административни актове, а разисква и предлага ограничения, които съответните институции " обличат " в съответната правна форма.
Заповедта на министъра на опазването на здравето, въвеждаща забрани и ограничаващи ограничения, би трябвало да се съблюдава. От конституционна позиция приемането на промени в съответните закони, даващи съображение за ограничение на избрани конституционни права, трябваше да предшества издаването на тази заповед.
Имат ли управляващите законово съображение да глобяват компания или жител, които не извършват заповедите на здравния министър? На какво съображение?
- Законовото съображение са административнонаказателните разпореждания на Закона за здравето, по-специално член 212, 213, 215 от Закона за здравето. За по-тежките случаи на нарушавания е планувана наказателна отговорност - член 355 от Наказателния кодекс.
Как оценявате взетото в петък от Народното събрание решение за оповестяване на изключителното състояние? Не трябваше ли в него да се включат и съответните ограничения, които държавното управление да предприеме?
- Предвид влошаващата се обстановка решението е за въвеждане на изключително състояние е вярно. За да е дейно обаче, конституционните стандарти изискват приемането на специфични закони (или промени в настоящи закони), които да формулират съответните ограничения по метод, който минимално да визира конституционните права.
Ограничения на избрани права са възможни (чл. 57, алинея 3 КРБ), само че тези органичения би трябвало да са въведени със закон, който да е симетричен на съответната опасност, и то по метод, че същността на правото да не бъде накърнена. Ограничаването не би трябвало да води до цялостна анулация на тези права. Бланкетното ограничение на конституционни права също е неприемливо.
Изпълнителната власт, въпреки и да има по-широка преценка (дискреция) в изискванията на изключително състояние, би трябвало да продължи да носи политическа отговорност (пред парламента) и юридическа отговорност (пред съдилищата). Това е основно изискване да не се допусне управнически произвол и да се защитят главните полезности и правила на конституцията - върховенството на правото (правовата държава), разделянето на
управляващите, отбраната на главните права, националния суверенитет, политическия плурализъм.
Приемането на решението за изключително състояние трябваше да върви паралелно с приемането на промени във всички свързани закони, тъй че да не се стига до юридически вакуум и колизия с конституцията във връзка с избрани по-радикални ограничаващи ограничения.
Успяхте ли да се запознаете с законопроекта, препоръчан от ГЕРБ по отношение на ограниченията по време на изключително състояние? Какво липсва?
- В законопроекта има няколко проблематични момента:
1. Без сериозна законодателна оценка заповедта на минисъра на опазването на здравето, въвеждаща забрани и ограничавания, е пренесена на законово равнище (в член 2). Този метод слага под въпрос правилото на правовата страна - господство би трябвало да имат конституцията и законите, които ѝ съответсват, а не заповедите на
министрите.
2. В член 2, алинея 2 - направена е обща законодателна делегация със заповед на министъра на опазването на здравето могат да се откриват в допълнение по-тежки противоепидемични ограничения. Ако с тези ограничения се засягат конституционни права на жителите - това е неприемлива делегация - ще е налице несъгласие на член 4 и член 5 от конституцията - правилото на правовата страна и върховенството на конституцията, на член 57 - стандартите за ограничение на правата на жителите - единствено със закон, признат от Народното събрание, когато се засягат констиуционни права.
Недопустимо е със заповед на министър да се засягат конституционни права на жителите. Обхватът на рестриктивните мерки на правата би трябвало да е в закона. По отношение на ограничения, които засягат други права и ползи, които не са конституционнно предпазени - възможно е със заповед да се вкара сходно ограничаване.
3. Предложеното изменение в член 326, алинея 1 Наказателен кодекс и включването като един от признаците на изпълнителното действие на закононарушението " погрешна информация за разпространяването на заразителна болест " - основава риск от ограничение свободата на словото (чл. 39-чл.41 КРБ) - липсва явен стандарт за погрешна информация - това, което публично афишира държавното управление като данни, или действителната обстановка, която е друга. Гражданите нямат действителен достъп до тестванията за вируса и формалната картина е на база доста дребен брой изследвани лица. Всички публични европейски и межцдународни източници оповестяват, че реалистичните упования са до 60-70% инфектирани лица в европейските страни, а СЗО предлага всеобщо тестване.
4. Предложеното изменение в Закона за защитата и въоръжените сили - в член 122, алинея 1 - не подхожда на задачата на закона, който преглежда изключителното състояние през призмата на военното състояние и общата догадка за заплаха от въоръжено нахлуване. Не е тук систематичното място на оферти текст - няма по какъв начин да се свърже с изискванията на цивилно изключително състояние.
5. Предложеното в член 3 прекъсване на процесуалните периоди по другите типове каузи, с изключение на по наказателните, е обосновано. В същото време обаче на жителите и юридическите лица следва да се подсигурява достъпа до съд на съображение член 31, член 32 и член 120 от конституцията. Липсват гаранции за правото на отбрана и правото за
обжалване на административните актове - член 120 Конституция на Република България - като форма на отбрана против актовете и дейностите на властта в изискванията на изключително състояние.
6. Липсват ясни законови стандарти за ограничаване на част от конституционните права - като свободата на предвижване (чл. 35 КРБ) и свободата на събранията (чл. 43 КРБ). Без такива законови разпореждания издадени заповеди за въвеждане на общи за всички ограничавания опонират на конституцията и обособени закони (например Закон за събранията, митингите и манифестациите; Закон за вероизповеданията).
Има ли гаранции, че по-строгите ограничения по време на изключителното състояние ще отпаднат, откакто обстановката се възстановява?
- Част от въведените нови законови разпореждания са под изискване - до момента в който трае въведеното изключително състояние. Те няма да се ползват след анулацията на изключителното състояние.
При някои нововъведени законови тесктове обаче липсва сходно изискване, т.е. те ще продължат да се ползват и по-късно, т.е. - въведеното изключително състояние е единствено мотив за увеличение на репресията (административна, наказателна) - например новата редакция на член 355 от Наказателен кодекс, препоръчаната нова редакция на член 326 Наказателен кодекс (вж. т. 4), новата редакция на член 215 от Закона за здравето.
Гражданската зоркост, в това число и на медиите, е изключително значима в този случай, с цел да не допуснем несъразмерна консцентрация на власт и нови репресивни пълномощия, които мъчно можем да направляваме.
Каква е позицията ви във връзка с поправките в Закона за здравето и Наказателния кодекс? Имат ли жителите законово съображение да откажат да останат под карантина и при какви условия?
- В член 215 от Закона за здравето въведената нова редакция е обвързвана с увеличената санкция, която се отнася единствено за заболели и инфектирани лица, нарушаващи карантината. Тя не е съображение за насилствена изолираност на здрави хора, които се завръщат от рискови страни, нито е съображение за ограничение на свободана на напредване на останалите жители.
Новата редакция на член 355 от Наказателен кодекс разчирява признаците на изпълнителното действие като включва " правила и ограничения ", с изключение на нарушването на наредби - т.е. уголемява се наказателната отговорност за лицата, тъй че съображение за привличането като обвинен е нарушаването и на заповеди, разпоредби и други самостоятелни актове, въвеждащи съответни ограничения и то без тези актове да са минали през правосъден надзор. Резултатът е по-интензивна наказателна принуда без пропорционална отбрана на правата на жителите (особено при неработещи административни съдилища).
Има ли заплаха от полицейски и прокурорски произвол по време на изключителното състояние?
- Винаги има подобен риск, изключително когато сработват властнически инстинкти най-много в прокуратурата, върху която няма съответен обществен надзор, а някои дейности и процедури като така наречен прокурорски инспекции и реализиране на " надзора за правда " не подлежат на правосъден надзор. В същото време разпорежданията на прокурора са наложителни за осъществяване.
Широката дискреция на прокуратурата отвън наказателното произвеждане е доста значителен проблем, който остава неуреден - даването на наложителни наставления и разпоредби във връзка с разнообразни държавни органи с категорично предоставени със закон пълномощия. По този метод се заобикалят законни демократични процедури за взимане на управнически решения и търсене на политическа и юридическа отговорност.
Как жителите могат да управляват дейностите на ръководещите в тази обстановка?
1. Конституционното право на отбрана (чл. 56 КРБ) и правото да се апелират актовете на администрацията (чл. 120 КРБ), правилото за отговорност на страната за вреди породени на жители (чл. 7 КРБ) не са официално лимитирани. Засегнатите страни имат право да водят съответните типове каузи и да търсят обезщетение за нанесени вреди от противозаконни актове и дейности на органите на власт. Доколкото процесуалните периоди не текат по време на изключително състояние, исковете (жалбите) могат да бъдат водени след анулацията на изключително състояние.
2. Правото на петиции, сигнали и тъжби на жителите (чл. 45 КРБ) също не е лимитирано.
3. Омбудсманът също може да бъде сезиран за осъществени нарушавания на правата.
4. Парламентарният надзор - въпроси и питания в пленарна зала и контролът, реализиран от парламентарните комисии.
5. Подаване на искане до Конституционния съд (от органите по член 150 КРБ) за оповестяване на закон за противоконституционен.
Може ли демокрацията да пострада дълготрайно поради сегашните ограничения? За какво би трябвало да упорстват жителите след края на изключителното състояние?
- Демокрацията в изискванията на изключително състояние е по формулировка лимитирана. В политическата/ конституционната доктрина изключителното състояние е известно още като конституционна тирания.
Това положение на зависимост на обществото на задавани от изпълнителната власт цели и ограничения (със глобата на парламента) крие съществени опасности изключително в изискванията на неукрепнала, неконсолидирана, дефектнна народна власт, каквато има(х)ме в България. За да се противодейства на съществуващите и до този миг властнически трендове, е нужна и гражданска готовност и зоркост - всяко нарушаване на правата да
бъде оповестявано, да се апелират по правосъден ред актовете на органите, да се упорства за повече гласност на дейностите, съответна и цялостна информация, политиците да слагат под надзор генералите, а не противоположното.
Бих предложил основаването на цивилен ръб (от представители на дейни неправителствени организации, самостоятелни медии, правозащитници и университетски лица), който да реализира непрестанен самостоятелен моноторинг на ограниченията, които държавното управление подхваща, и да се рапортуват евентуални нарушавания на правата.
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (672)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ