За да се случи реално подобрение в държавата ни, трябва да има будни граждани
" Дневник " се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година След пристигна ред на прогнозите. Днес четете отговорите на Радослав Бимбалов - рекламист и политически коментатор.
Какви са очакванията ви и какви опасенията за 2022 година?
- Надявам се колелото да се е завъртяло задоволително, с цел да сме достигнали до онази ниска точка, след която нямаме различен път с изключение на нагоре. Това е много ирационална вяра обаче.
Историята опровергава всяка наша мисъл, че се намираме на някакво дъно. Пандемията, която смразява живота и стопанските системи на модерните общества, в действителност е пренебрежимо малко страдалчество, в случай че я погледнем през призмата на двете международни войни, да вземем за пример.
Въпреки това аз имам вяра, че цикличността няма да подмине нито коронавирус, нито развиването на личната ни държавица. И сме покрай плахото начало на някакъв напредък, въпреки и още да не го виждаме.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи? Ще усетим ли смяна във връзка с бюрокрацията, корупцията, изискванията за правене на бизнес, налозите, градската среда, превоза, опазването на здравето?
- Ако отново разчитаме тази смяна да се случи за нас, само че без нашето присъединяване, сме обречени да се разочароваме още веднъж. За да се случи действително усъвършенстване в страната ни, би трябвало да има будно гражданско общество, което да изисква ежедневно от ръководещата прослойка да извършва отговорностите и обещанията си. Нито една партийна конструкция, пристигнала на власт, не би трябвало да разполага със спокойствието, което трансформира предходните ръководещи във феодални господари. Макар и към момента нежна, у нас се надигна сходна гражданска съвест.
Следващото значимо изискване, от което зависи ефикасната смяна в България, е да се смени локалната власт. На локално равнище у нас към момента ръководи една безхаберна, алчна и постоянно кошмарно некадърна тайфа. Като почнем от столицата и стигнем до най-малкото селце в някой ъгъл на картата ни.
И най-после, макар че може би би трябвало да е в самото начало - смяната ще настъпи чак когато се случи правосъдна промяна. Това значи не просто да уволним Каскета, а да променим метода, по който се образуват институциите, съблюдаващи за правото у нас. Правосъдието в България не действа вярно и това води до безотговорност и ширеща се престъпност, на всички равнища - от селския площад до площада на властта. Катарзисът, през който би трябвало да мине обществото ни, наложително включва правосъдни каузи и ефикасни присъди за основни фигури, които са печелили нашето доверие и са били овластени от нас, само че са безчинствали с години.
Ще бъде ли устойчиво новото ръководство?
- Стабилност е една от думите, които девалвираха съдбовно в съзнанието ми в последно време. Не искам повече лъжливата непоклатимост на нищоправещите крадливци, които ми се хвалеха с непомръдващата стопанска система на страната, асфалтираните пътища, изкопаната дупка за суперкомпютър и тръбите за директно прелитащ газ, платени от нас.
Време е за смели, предприемчиви, не всеки път известни и лесни за преглъщане инициативи, които основават нови вероятности за стопанската система ни. Искам да видя нещо такова от новото ръководство и въобще не ме интересува дали е стъпило устойчиво на четирите си, изцяло разнообразни крайници или лази.
Идва ли краят на пандемията от ковид?
- Краят на пандемията, инфодемията, нервността и опълчването на страхове ще пристигна. Но самият вирус няма да изчезне, няма да се разтопи в неприятните ни мемоари. Ще се случи това, което се случи със СПИН. Някак успяхме да намерим верните медикаменти и предпазващ метод към HIV вируса. Толкова, че СПИН да излезе от листата със смъртоносни заболявания на СЗО, а носителите на болестта да живеят пълностоен живот.
Смятам, че ще наближи денят, в който и този нов терористичен вирус ще стане търпима, предвидима част от нашия живот. Все отново и самият вирус не е камикадзе. Неговата цел е да живее, дружно с нас.
Три най-сериозни риска пред съдружната формула и държавно управление за 2022 година?
- Има основни разминавания сред съдружните сътрудници - и те са в главните писти на това мъчно съревнование с рецесиите, в което влизаме - стопанската система, външната политика и обществената ангажираност на страната.
Двата настоящи риска са въпросът Северна Македония и енергийната рецесия. Колко и да е необичайно, и двете носят еднообразно еднакъв късмет за популизъм, който изкушава новите властници.
Какво очаквате от деклариралите се като съпротива ГЕРБ и Движение за права и свободи?
- Те ще са креслива съпротива, това е ясно. Ще употребяват всяка естрада - парламентарна и медийна, за истерични включвания. Но това ще е единствено шумна и подправена фасада. Истинските им дейности ще бъдат напълно партизански. За задачата те разполагат с съвсем терористично настроени кафези, внедрени задоволително надълбоко в администрацията на всички равнища - от министерства, държавни организации и комисии, до локални управи - общини и кметства. Някои ще си взривяват имиджа обществено и скандално, жертвайки институцията и себе си за своите господари. Други ще работят безшумно и настойчиво, колкото им разрешават типичната несръчност и незначителност.
При всички случаи очакам тази партизанщина да бъде деструктивно истерична и да докара до голям брой дребни катаклизми, в разнообразни браншове на обществото и стопанската система ни.
Кога ще са идващите парламентарни избори съгласно вас?
- Когато би трябвало. Писна ми да ме плашат с провеждането на избори. Има надалеч по-скъпи държавни занимания, а също така изборите са единственият метод управническата ни система да подменя кръвта си. Нещо, което би трябвало да прави, в случай че желае да има сили да бяга толкоз бързо, колкото ние пожелаваме от нея.
Тези хора, които избираме, не получават почетни кресла в някаква зала на славата. Те стават наши чиновници, освен това краткотрайно, а не пожизнено. От тях се чака да работят по-тежко и повече от нас, техните работодатели. Властимащ е сложен, непризнателен поминък, който не би трябвало да води до шумни овации или персонален финансов разцвет. За да устоят, а и с цел да не се изкушат да не помнят всичко това - би трябвало постоянно да ги сменяме. С избори.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Какви са очакванията ви и какви опасенията за 2022 година?
- Надявам се колелото да се е завъртяло задоволително, с цел да сме достигнали до онази ниска точка, след която нямаме различен път с изключение на нагоре. Това е много ирационална вяра обаче.
Историята опровергава всяка наша мисъл, че се намираме на някакво дъно. Пандемията, която смразява живота и стопанските системи на модерните общества, в действителност е пренебрежимо малко страдалчество, в случай че я погледнем през призмата на двете международни войни, да вземем за пример.
Въпреки това аз имам вяра, че цикличността няма да подмине нито коронавирус, нито развиването на личната ни държавица. И сме покрай плахото начало на някакъв напредък, въпреки и още да не го виждаме.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи? Ще усетим ли смяна във връзка с бюрокрацията, корупцията, изискванията за правене на бизнес, налозите, градската среда, превоза, опазването на здравето?
- Ако отново разчитаме тази смяна да се случи за нас, само че без нашето присъединяване, сме обречени да се разочароваме още веднъж. За да се случи действително усъвършенстване в страната ни, би трябвало да има будно гражданско общество, което да изисква ежедневно от ръководещата прослойка да извършва отговорностите и обещанията си. Нито една партийна конструкция, пристигнала на власт, не би трябвало да разполага със спокойствието, което трансформира предходните ръководещи във феодални господари. Макар и към момента нежна, у нас се надигна сходна гражданска съвест.
Следващото значимо изискване, от което зависи ефикасната смяна в България, е да се смени локалната власт. На локално равнище у нас към момента ръководи една безхаберна, алчна и постоянно кошмарно некадърна тайфа. Като почнем от столицата и стигнем до най-малкото селце в някой ъгъл на картата ни.
И най-после, макар че може би би трябвало да е в самото начало - смяната ще настъпи чак когато се случи правосъдна промяна. Това значи не просто да уволним Каскета, а да променим метода, по който се образуват институциите, съблюдаващи за правото у нас. Правосъдието в България не действа вярно и това води до безотговорност и ширеща се престъпност, на всички равнища - от селския площад до площада на властта. Катарзисът, през който би трябвало да мине обществото ни, наложително включва правосъдни каузи и ефикасни присъди за основни фигури, които са печелили нашето доверие и са били овластени от нас, само че са безчинствали с години.
Ще бъде ли устойчиво новото ръководство?
- Стабилност е една от думите, които девалвираха съдбовно в съзнанието ми в последно време. Не искам повече лъжливата непоклатимост на нищоправещите крадливци, които ми се хвалеха с непомръдващата стопанска система на страната, асфалтираните пътища, изкопаната дупка за суперкомпютър и тръбите за директно прелитащ газ, платени от нас.
Време е за смели, предприемчиви, не всеки път известни и лесни за преглъщане инициативи, които основават нови вероятности за стопанската система ни. Искам да видя нещо такова от новото ръководство и въобще не ме интересува дали е стъпило устойчиво на четирите си, изцяло разнообразни крайници или лази.
Идва ли краят на пандемията от ковид?
- Краят на пандемията, инфодемията, нервността и опълчването на страхове ще пристигна. Но самият вирус няма да изчезне, няма да се разтопи в неприятните ни мемоари. Ще се случи това, което се случи със СПИН. Някак успяхме да намерим верните медикаменти и предпазващ метод към HIV вируса. Толкова, че СПИН да излезе от листата със смъртоносни заболявания на СЗО, а носителите на болестта да живеят пълностоен живот.
Смятам, че ще наближи денят, в който и този нов терористичен вирус ще стане търпима, предвидима част от нашия живот. Все отново и самият вирус не е камикадзе. Неговата цел е да живее, дружно с нас.
Три най-сериозни риска пред съдружната формула и държавно управление за 2022 година?
- Има основни разминавания сред съдружните сътрудници - и те са в главните писти на това мъчно съревнование с рецесиите, в което влизаме - стопанската система, външната политика и обществената ангажираност на страната.
Двата настоящи риска са въпросът Северна Македония и енергийната рецесия. Колко и да е необичайно, и двете носят еднообразно еднакъв късмет за популизъм, който изкушава новите властници.
Какво очаквате от деклариралите се като съпротива ГЕРБ и Движение за права и свободи?
- Те ще са креслива съпротива, това е ясно. Ще употребяват всяка естрада - парламентарна и медийна, за истерични включвания. Но това ще е единствено шумна и подправена фасада. Истинските им дейности ще бъдат напълно партизански. За задачата те разполагат с съвсем терористично настроени кафези, внедрени задоволително надълбоко в администрацията на всички равнища - от министерства, държавни организации и комисии, до локални управи - общини и кметства. Някои ще си взривяват имиджа обществено и скандално, жертвайки институцията и себе си за своите господари. Други ще работят безшумно и настойчиво, колкото им разрешават типичната несръчност и незначителност.
При всички случаи очакам тази партизанщина да бъде деструктивно истерична и да докара до голям брой дребни катаклизми, в разнообразни браншове на обществото и стопанската система ни.
Кога ще са идващите парламентарни избори съгласно вас?
- Когато би трябвало. Писна ми да ме плашат с провеждането на избори. Има надалеч по-скъпи държавни занимания, а също така изборите са единственият метод управническата ни система да подменя кръвта си. Нещо, което би трябвало да прави, в случай че желае да има сили да бяга толкоз бързо, колкото ние пожелаваме от нея.
Тези хора, които избираме, не получават почетни кресла в някаква зала на славата. Те стават наши чиновници, освен това краткотрайно, а не пожизнено. От тях се чака да работят по-тежко и повече от нас, техните работодатели. Властимащ е сложен, непризнателен поминък, който не би трябвало да води до шумни овации или персонален финансов разцвет. За да устоят, а и с цел да не се изкушат да не помнят всичко това - би трябвало постоянно да ги сменяме. С избори.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ