Откъс от "Исторически маршрути: София" на Здравко Петров
" Дневник " разгласява фрагмент от " Исторически направления: София ", възложен от Издателство " Сиела " с създател Здравко Петров.
За плана на Петров " Исторически направления ", залегнал в основата на книгата, " Дневник " описа тук още преди две години. Урбанист по обучение, създателят провежда културно-познавателни обиколки в центъра на София и разкрива разнородни обстоятелства за архитектурата и историята на фамилни къщи и обществени здания в града. Петров към този момент е създал три маршрута – " Софийски домове ", " Софийски " дворци " " и " Женски пазар ", като два от тях са разказани и в книгата.
Откъс от " Исторически направления: София ", Здравко Петров
Орлов мост
Четирите орела на Орлов мост са разперили криле още през 1891 година, с цел да бъдат знак на свободата – близо до тук са посрещнати софийските заточеници след тяхното завръщане от Диарбекир. Мостът е от огромното чешко архитектурно наследство на София – планът е на инженер Вацлав Прошек, а в строителството вземат участие и братовчедите Иржи и Йозеф Прошек. Австрийците също способстват посредством виенската леярна на Рудолф Филип Ваагнер, която създава орлите и всички останали железни съставни елементи. И в случай че се върнем в далечната 1891 година, то най-дългите ни разходки щяха да свършват точно при новия Орлов мост в края на града.
До него вместо Борисовата градина щяхме да забележим пепиниерата (разсадник) на швейцареца Даниел Неф – общинският градинар, който последователно развива разсадника-градина, като употребява водите на близката Перловска река. Малко по-рано, през 1889 година, е завършено Рибното езеро, през днешния ден познато като Езерото с лилиите. През 1895 година градината към този момент е кръстена на престолонаследника княз Борис Търновски. Година по-късно е построен и бюфетът, към него са подредени маси, а в неделя е имало и музика – градината става все по-любима част от живота на софиянеца.
Времето
София надалеч не е издигната като европейска столица за един ден, а в противен случай, минават доста години, до момента в който и последните криволичещи улички от османския интервал изчезнат по силата на първия градоустройствен проект от 1881 година Точно през годините, когато се гради и открива Орлов мост, кмет е Димитър Петков (от 1888 до 1893 г.), който дава съдбоносен подтик за осъществяването на проекта. Енергично, самоуверено и от време на време безкомпромисно той пази прокарването на новите улици през старите квартали и постройки, даже в случаи, когато е трябвало да се разрушат антични църкви. Кривите сокаци и кьорсокаците (задънените улички) отстъпват място на необятни булеварди и улици, пресичащи се под прав ъгъл. Или, по думите на Иван Вазов, остарялата София е изметена от брадвата на Димитър Петков.
Братовчедите Прошек
Фамилията Прошек не е обвързвана единствено с именитите братя пивовари – Иржи и Теодор (останали известни и с българските си имена Георги и Богдан), само че и със строителите Вацлав и Йозеф. Четиримата братовчеди са родени край Прага и са синове на трима братя – шивач и двама обущари. А пък популярната пивоварна се е намирала на улица " Сан Стефано " против постройката на Българска национална телевизия – по-късно ще стигнем до такава степен.
За плана на Петров " Исторически направления ", залегнал в основата на книгата, " Дневник " описа тук още преди две години. Урбанист по обучение, създателят провежда културно-познавателни обиколки в центъра на София и разкрива разнородни обстоятелства за архитектурата и историята на фамилни къщи и обществени здания в града. Петров към този момент е създал три маршрута – " Софийски домове ", " Софийски " дворци " " и " Женски пазар ", като два от тях са разказани и в книгата.
Откъс от " Исторически направления: София ", Здравко Петров
Орлов мост
Четирите орела на Орлов мост са разперили криле още през 1891 година, с цел да бъдат знак на свободата – близо до тук са посрещнати софийските заточеници след тяхното завръщане от Диарбекир. Мостът е от огромното чешко архитектурно наследство на София – планът е на инженер Вацлав Прошек, а в строителството вземат участие и братовчедите Иржи и Йозеф Прошек. Австрийците също способстват посредством виенската леярна на Рудолф Филип Ваагнер, която създава орлите и всички останали железни съставни елементи. И в случай че се върнем в далечната 1891 година, то най-дългите ни разходки щяха да свършват точно при новия Орлов мост в края на града.
До него вместо Борисовата градина щяхме да забележим пепиниерата (разсадник) на швейцареца Даниел Неф – общинският градинар, който последователно развива разсадника-градина, като употребява водите на близката Перловска река. Малко по-рано, през 1889 година, е завършено Рибното езеро, през днешния ден познато като Езерото с лилиите. През 1895 година градината към този момент е кръстена на престолонаследника княз Борис Търновски. Година по-късно е построен и бюфетът, към него са подредени маси, а в неделя е имало и музика – градината става все по-любима част от живота на софиянеца.
Времето
София надалеч не е издигната като европейска столица за един ден, а в противен случай, минават доста години, до момента в който и последните криволичещи улички от османския интервал изчезнат по силата на първия градоустройствен проект от 1881 година Точно през годините, когато се гради и открива Орлов мост, кмет е Димитър Петков (от 1888 до 1893 г.), който дава съдбоносен подтик за осъществяването на проекта. Енергично, самоуверено и от време на време безкомпромисно той пази прокарването на новите улици през старите квартали и постройки, даже в случаи, когато е трябвало да се разрушат антични църкви. Кривите сокаци и кьорсокаците (задънените улички) отстъпват място на необятни булеварди и улици, пресичащи се под прав ъгъл. Или, по думите на Иван Вазов, остарялата София е изметена от брадвата на Димитър Петков.
Братовчедите Прошек
Фамилията Прошек не е обвързвана единствено с именитите братя пивовари – Иржи и Теодор (останали известни и с българските си имена Георги и Богдан), само че и със строителите Вацлав и Йозеф. Четиримата братовчеди са родени край Прага и са синове на трима братя – шивач и двама обущари. А пък популярната пивоварна се е намирала на улица " Сан Стефано " против постройката на Българска национална телевизия – по-късно ще стигнем до такава степен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ