За отбраната, хибридната агресия и ценностите на обществото
" Дневник " разгласява изявлението на Иван Костов - някогашен министър-председател (1997 - 2001 г.) и понастоящем началник на Центъра за разбори и ръководство на опасности (ЦАУР), на конференцията " Секторът за защита на Република България – мъчителният преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развиване ". Подчертаванията са на редакцията.
В началото си слагам за задача да поспоря с уредниците за тематиката на тази конференция - защитата на България, като част от евроатлантическата, не е единствено задача и надлежно отговорност на Министерството на защитата. Това не е елементарен бранш - защитата би трябвало да бъде по едно и също време дълг и чест на цялото общество и страна. Това не е остарял образец.
Веднага ще дам съответен образец: Министерството на образованието е отговорно с образователните стратегии по български език и литература, по " Свят и персона ", да приготвя зрелостниците за тази тяхна първа гражданска отговорност - какво да ценят, какво да пазят.
Ако в учебно заведение се преподава носталгия по комунизма,
скоро комунизмът още веднъж ще почука на вратата
Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска еднаквост, ще я изгубят. Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с роман за това по какъв начин НАТО и Европейският съюз ще се разпаднат, България няма да има никакви офицери. Ако европейските и атлантическите полезности нямат своите бранители, тази цивилизация и просвета на народна власт и конкурентна пазарна стопанска система просто няма да я има. Това би трябвало да е ясно на безусловно всички.
Тези неща се вършат, те се пазят. И се пазят преди всичко от хора. След това се пазят с техника, с технологии, със уреди и впрочем. Хората би трябвало да бъдат готови за тази отбрана.
Преходът е непосилен освен тъй като секторът, а и цялото българско общество и политическата каста, а и
цели държавни институции
не са създали своя избор
Така наподобява към днешна дата - стоят раздвоени и уплашени сред два напълно разнообразни свята. При това тези два свята са в тежък спор между тях, който ние се вършим, че не виждаме. Има спор и той е доста тежък. Свързан е с нарушение на интернационалното право, с окупиране на непознати територии. Конфликтът се показва в една пропагандна експанзия, в една хибридна експанзия против България в това число.
Това, за което приказваме, не е план за изтребител.
България още не е избрала дефинитивно
какво би трябвало да брани непременно
Това е огромният проблем съгласно мен. Отбраната не е интелектуално занятие. Не е тематика на морала, на човешки права и свободи, не става за популизъм, не е туризъм, не е либертарианство. Отбраната е най-суровата и тежка действителност. Там взаимни отстъпки не могат да се вършат, а виждаме, че се вършат непрекъснато опити за такива. И по тази причина българската защита е в днешното сериозно положение - настрана от ползите на политиците, от вниманието и грижите на обществото.
Моето отчаяние е, че казаното във висока степен важи за доста европейски страни и изключително за тези с най-големи отбранителни запаси.
Не може Европа да се крие под чадъра на Съединени американски щати
и да не дава своя принос
за защитата си. Това е невероятно и няма да продължи дълго. И в случай че не е Тръмп, то някой идващ президент ще сложи тези неща на техните места и аз поздравявам ръководещите, че имат стратегическия взор да усилят разноските за защита до нужното за страната равнище, като освен това заделят една пета от тези разноски за основаване на отбранителни качества. Това е безусловно необходимо.
Аз поздравявам направената визия (става дума за документа " Визия за развиването на отбранителната политика на Република България до 2030 година ", създаден от неправителствената организация " Атлантически съвет на България ", един от уредниците на конференцията - бел. ред.). Наистина това е един скъп подарък за държавното управление, ръководещите, политическата класа. Тя е обхванала тематично всички основни въпроси, развила ги е на едно доста положително равнище и аз благодаря на създателите за потребното изпитание.
Искам да кажа няколко неща с концепцията да бъда потребен, в случай че мога, при доработването или при правенето на подобен документ, който - както вярно са подчертали създателите - не е работа на неправителствени организации, а дълг на държавните институции, и то на всички държавни институции.
Трябва да се одобри календар, който да бъде развъртян. Всяко решение за основаване на отбранителни качества изисква доста сложна експертиза. Такава за жалост и може би по справедливи аргументи няма нито в Министерството на защитата сега, нито в Министерския съвет.
Къде е огромният проблем? Големият проблем е, че
основаването на отбранителни качества
коства доста огромни вложения
Влагането им изисква специфична система за ръководство. Това не е явяване на елементарен конкурс или търг за снабдяване на бойна техника. Това е извънредно комплицирана задача на ръководство на големи по размерите си средства. Такива големи капиталови средства в развитите страни ги ръководят специфични институции. Те имат пълномощия и капацитет да вършат това. Ние до момента сме посочили като страна какъв брой сме слаби в ръководството на план с огромни вложения - вижте какво се случи с АЕЦ " Белене " и направете умозаключение. Става въпрос за безусловно същото нещо. Защото единственото, което би трябвало да се добави във визията, е да се оцени какъв брой почти са тези вложения и да бъдат съпоставени с опциите на страната.
Най-важното доказателство за безсилието на Министерството на защитата беше злощастният избор на изтребители. Този неуспех стартира с неспособността да се направи задание, тъй като даването на задачата е един пъзел от доста мощно сплетени военнополитически и геополитически въпроси; въпроси, свързани с отбранителните технологии и внедряването им в България, за развиването на отбранителна промишленост в България; въпрос за финансови благоприятни условия, само че и въпрос за човешка интеграция; въпрос за научна интеграция, за образование на фрагменти, за принадлежност към дадена общественост.
Това е доста сложен, стегнат възел. И когато този възел не е развързан, когато заданието не е сложено както би трябвало, явно е, че не може да бъде решено - един дърпа в една посока, различен в друга и ние ставаме жертва на разнородни ползи. Накрая обаче векторът на сумарните ползи се оказва нулев - на процедура не се вземат решения за основаване на нужната на страната отбранителна дарба. Няма смисъл да се дават други причини, с цел да потвърждаваме това. Министерството на защитата не е реформирано по този начин, че да може да взема решение сходни задания, и би трябвало да го направи колкото се може по-бързо.
Как би трябвало държавното управление да подходи към задачата да доработи - в случай че има положителната воля - тази визия за защита?
Трябва да стартира
да взема решение финансовите задания
Авторите на визията са показали по какъв начин се взема решение този въпрос - прави се макроикономическа прогноза, въз основата на която се правят оценка евентуалните доходи в бюджета и капацитетът, който може да бъде изразходван като финансови средства за защитата на страната. Ако към днешна дата брутният вътрешен артикул е 100 милиарда лева и имаме решението, че 2% от него ще бъдат заделени за защитата, това са 2 милиарда лева И започваме да слизаме надолу към установяване на евентуалните благоприятни условия - от тези 2 милиарда лева се смъкват - както е направено, настоящи разноски и други сходни, с цел да се стигне до тези 20%, които би трябвало да бъдат вложени за основаване на нови отбранителни качества. Тези 20% са 400 млн. лева сега и те не трябва да се преглеждат като разход.
Много комплицираната задача, която би трябвало да реши Министерството на финансите, е да употребява тези пари като поръчителство, като капацитет, като поръчител, с цел да може да вземе заеми, с които да реши задачата за защитата. В цялата си история България по този начин е решавала повишението на своите отбранителни качества. Няма нито един случай в нейната 140-годишна история, в който да ги е решавала, бъркайки в джоба си и изразходвайки пари. Винаги тази задача е била решавана с вложения, с заеми, с план на опциите да бъдат обслужвани и така нататък
Тази задача би трябвало да бъде решена колкото се може по-бързо,
тъй като се рискува изобщо да не може
да се вземе решение
което да отвори благоприятни условия пред военните да изберат тези качества, които могат и би трябвало да бъдат развити в страната.
Защо е доста комплицирана тази задача? Защото решаването й значи и вграждане на българската стопанска система в една сложна дарба да се изготвят средства и технологии с военни цели. Българската стопанска система има своя военнопромишлен комплекс, само че какво от него може да има в общия защитителен комплекс, какво в допълнение може да даде България за този комплекс - това са задания, които би трябвало да бъдат решавани на първо място с бездънен разбор на икономическите благоприятни условия и на специализацията на страната. Защо не българските IT компании да вземат участие в тази интернационална кооперация и да основават съответни програмен продукт и решения, с цел да подкрепят развиването на тази техника и технология. Защо да не може, откакто при нас този бранш е добре развъртян и се развива от ден на ден?
Проблеми от такова естество стоят пред страната и те би трябвало да бъдат регистрирани освен като финансови благоприятни условия, а и като вероятности. Защото няма икономическо развиване, без да се взе участие в развиването, обвързвано с повишение на отбранителната дарба. Няма страна, която да се развива, без да отделя тези старания.
И най-после, смятам, че тук доста вярно беше издигнат въпросът за хибридната война.
Конфликтът сред тези два свята - НАТО/Брюксел и Москва,
е довел до хибридна експанзия против България
и освен против нея. Не се крият тези цели, това към този момент е известно. За страдание стана ясно със забавяне. Бяха нанесени доста тежки вреди. Аз защищавам тук, че единственото място, където би трябвало да бъде адресиран рискът от хибридна експанзия, на който би трябвало да се противодейства, е Министерството на защитата. Това е задача на защитата на страната. Не изобщо на някакви институции, не на медии, не на някаква аморфно избрана система за национална сигурност, това е задача на защитата на страната.
Защо? Защото когато хибридната война и нейната пропагандна част реализира своите цели, българското общество се разколебава в основните си полезности. То престава да ги споделя, престава да има вяра в тях и стартира да вижда непознати полезности, стартира да вижда други неща, на които да се пробва да служи. Нека си спомним за какво падна Константинопол преди време от турците? Защото бранителите му споделиха " По-добре чалма, в сравнение с митра да влезе в града ", тъй като се разколебаха, тъй като към този момент не желаеха да го пазят, тъй като не имаха вяра на личния си живот.
До това нещо води пропагандната експанзия и когато хората стартират да споделят такива отзиви и настройки, те задават тона и на днешната политическа каста, тъй като тя се стреми да отразява това, което хората желаят. Така се получава този пробив - първо през настройките на обществото и по-късно с влияние върху политическата класа да взема напълно нездравословни за страната решения. Затова аз смятам, че би трябвало да се адресира този въпрос към Министерството на защитата.
Пропагандната експанзия не е смешка, не е нещо мимолетно, това са най-модерните средства през днешния ден да се разрушават съпротивителните благоприятни условия на съперника. И това съгласно мен е едно от най-важните неща, които би трябвало да бъдат разисквани.
В началото си слагам за задача да поспоря с уредниците за тематиката на тази конференция - защитата на България, като част от евроатлантическата, не е единствено задача и надлежно отговорност на Министерството на защитата. Това не е елементарен бранш - защитата би трябвало да бъде по едно и също време дълг и чест на цялото общество и страна. Това не е остарял образец.
Веднага ще дам съответен образец: Министерството на образованието е отговорно с образователните стратегии по български език и литература, по " Свят и персона ", да приготвя зрелостниците за тази тяхна първа гражданска отговорност - какво да ценят, какво да пазят.
Ако в учебно заведение се преподава носталгия по комунизма,
скоро комунизмът още веднъж ще почука на вратата
Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска еднаквост, ще я изгубят. Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с роман за това по какъв начин НАТО и Европейският съюз ще се разпаднат, България няма да има никакви офицери. Ако европейските и атлантическите полезности нямат своите бранители, тази цивилизация и просвета на народна власт и конкурентна пазарна стопанска система просто няма да я има. Това би трябвало да е ясно на безусловно всички.
Тези неща се вършат, те се пазят. И се пазят преди всичко от хора. След това се пазят с техника, с технологии, със уреди и впрочем. Хората би трябвало да бъдат готови за тази отбрана.
Преходът е непосилен освен тъй като секторът, а и цялото българско общество и политическата каста, а и
цели държавни институции
не са създали своя избор
Така наподобява към днешна дата - стоят раздвоени и уплашени сред два напълно разнообразни свята. При това тези два свята са в тежък спор между тях, който ние се вършим, че не виждаме. Има спор и той е доста тежък. Свързан е с нарушение на интернационалното право, с окупиране на непознати територии. Конфликтът се показва в една пропагандна експанзия, в една хибридна експанзия против България в това число.
Това, за което приказваме, не е план за изтребител.
България още не е избрала дефинитивно
какво би трябвало да брани непременно
Това е огромният проблем съгласно мен. Отбраната не е интелектуално занятие. Не е тематика на морала, на човешки права и свободи, не става за популизъм, не е туризъм, не е либертарианство. Отбраната е най-суровата и тежка действителност. Там взаимни отстъпки не могат да се вършат, а виждаме, че се вършат непрекъснато опити за такива. И по тази причина българската защита е в днешното сериозно положение - настрана от ползите на политиците, от вниманието и грижите на обществото.
Моето отчаяние е, че казаното във висока степен важи за доста европейски страни и изключително за тези с най-големи отбранителни запаси.
Не може Европа да се крие под чадъра на Съединени американски щати
и да не дава своя принос
за защитата си. Това е невероятно и няма да продължи дълго. И в случай че не е Тръмп, то някой идващ президент ще сложи тези неща на техните места и аз поздравявам ръководещите, че имат стратегическия взор да усилят разноските за защита до нужното за страната равнище, като освен това заделят една пета от тези разноски за основаване на отбранителни качества. Това е безусловно необходимо.
Аз поздравявам направената визия (става дума за документа " Визия за развиването на отбранителната политика на Република България до 2030 година ", създаден от неправителствената организация " Атлантически съвет на България ", един от уредниците на конференцията - бел. ред.). Наистина това е един скъп подарък за държавното управление, ръководещите, политическата класа. Тя е обхванала тематично всички основни въпроси, развила ги е на едно доста положително равнище и аз благодаря на създателите за потребното изпитание.
Искам да кажа няколко неща с концепцията да бъда потребен, в случай че мога, при доработването или при правенето на подобен документ, който - както вярно са подчертали създателите - не е работа на неправителствени организации, а дълг на държавните институции, и то на всички държавни институции.
Трябва да се одобри календар, който да бъде развъртян. Всяко решение за основаване на отбранителни качества изисква доста сложна експертиза. Такава за жалост и може би по справедливи аргументи няма нито в Министерството на защитата сега, нито в Министерския съвет.
Къде е огромният проблем? Големият проблем е, че
основаването на отбранителни качества
коства доста огромни вложения
Влагането им изисква специфична система за ръководство. Това не е явяване на елементарен конкурс или търг за снабдяване на бойна техника. Това е извънредно комплицирана задача на ръководство на големи по размерите си средства. Такива големи капиталови средства в развитите страни ги ръководят специфични институции. Те имат пълномощия и капацитет да вършат това. Ние до момента сме посочили като страна какъв брой сме слаби в ръководството на план с огромни вложения - вижте какво се случи с АЕЦ " Белене " и направете умозаключение. Става въпрос за безусловно същото нещо. Защото единственото, което би трябвало да се добави във визията, е да се оцени какъв брой почти са тези вложения и да бъдат съпоставени с опциите на страната.
Най-важното доказателство за безсилието на Министерството на защитата беше злощастният избор на изтребители. Този неуспех стартира с неспособността да се направи задание, тъй като даването на задачата е един пъзел от доста мощно сплетени военнополитически и геополитически въпроси; въпроси, свързани с отбранителните технологии и внедряването им в България, за развиването на отбранителна промишленост в България; въпрос за финансови благоприятни условия, само че и въпрос за човешка интеграция; въпрос за научна интеграция, за образование на фрагменти, за принадлежност към дадена общественост.
Това е доста сложен, стегнат възел. И когато този възел не е развързан, когато заданието не е сложено както би трябвало, явно е, че не може да бъде решено - един дърпа в една посока, различен в друга и ние ставаме жертва на разнородни ползи. Накрая обаче векторът на сумарните ползи се оказва нулев - на процедура не се вземат решения за основаване на нужната на страната отбранителна дарба. Няма смисъл да се дават други причини, с цел да потвърждаваме това. Министерството на защитата не е реформирано по този начин, че да може да взема решение сходни задания, и би трябвало да го направи колкото се може по-бързо.
Как би трябвало държавното управление да подходи към задачата да доработи - в случай че има положителната воля - тази визия за защита?
Трябва да стартира
да взема решение финансовите задания
Авторите на визията са показали по какъв начин се взема решение този въпрос - прави се макроикономическа прогноза, въз основата на която се правят оценка евентуалните доходи в бюджета и капацитетът, който може да бъде изразходван като финансови средства за защитата на страната. Ако към днешна дата брутният вътрешен артикул е 100 милиарда лева и имаме решението, че 2% от него ще бъдат заделени за защитата, това са 2 милиарда лева И започваме да слизаме надолу към установяване на евентуалните благоприятни условия - от тези 2 милиарда лева се смъкват - както е направено, настоящи разноски и други сходни, с цел да се стигне до тези 20%, които би трябвало да бъдат вложени за основаване на нови отбранителни качества. Тези 20% са 400 млн. лева сега и те не трябва да се преглеждат като разход.
Много комплицираната задача, която би трябвало да реши Министерството на финансите, е да употребява тези пари като поръчителство, като капацитет, като поръчител, с цел да може да вземе заеми, с които да реши задачата за защитата. В цялата си история България по този начин е решавала повишението на своите отбранителни качества. Няма нито един случай в нейната 140-годишна история, в който да ги е решавала, бъркайки в джоба си и изразходвайки пари. Винаги тази задача е била решавана с вложения, с заеми, с план на опциите да бъдат обслужвани и така нататък
Тази задача би трябвало да бъде решена колкото се може по-бързо,
тъй като се рискува изобщо да не може
да се вземе решение
което да отвори благоприятни условия пред военните да изберат тези качества, които могат и би трябвало да бъдат развити в страната.
Защо е доста комплицирана тази задача? Защото решаването й значи и вграждане на българската стопанска система в една сложна дарба да се изготвят средства и технологии с военни цели. Българската стопанска система има своя военнопромишлен комплекс, само че какво от него може да има в общия защитителен комплекс, какво в допълнение може да даде България за този комплекс - това са задания, които би трябвало да бъдат решавани на първо място с бездънен разбор на икономическите благоприятни условия и на специализацията на страната. Защо не българските IT компании да вземат участие в тази интернационална кооперация и да основават съответни програмен продукт и решения, с цел да подкрепят развиването на тази техника и технология. Защо да не може, откакто при нас този бранш е добре развъртян и се развива от ден на ден?
Проблеми от такова естество стоят пред страната и те би трябвало да бъдат регистрирани освен като финансови благоприятни условия, а и като вероятности. Защото няма икономическо развиване, без да се взе участие в развиването, обвързвано с повишение на отбранителната дарба. Няма страна, която да се развива, без да отделя тези старания.
И най-после, смятам, че тук доста вярно беше издигнат въпросът за хибридната война.
Конфликтът сред тези два свята - НАТО/Брюксел и Москва,
е довел до хибридна експанзия против България
и освен против нея. Не се крият тези цели, това към този момент е известно. За страдание стана ясно със забавяне. Бяха нанесени доста тежки вреди. Аз защищавам тук, че единственото място, където би трябвало да бъде адресиран рискът от хибридна експанзия, на който би трябвало да се противодейства, е Министерството на защитата. Това е задача на защитата на страната. Не изобщо на някакви институции, не на медии, не на някаква аморфно избрана система за национална сигурност, това е задача на защитата на страната.
Защо? Защото когато хибридната война и нейната пропагандна част реализира своите цели, българското общество се разколебава в основните си полезности. То престава да ги споделя, престава да има вяра в тях и стартира да вижда непознати полезности, стартира да вижда други неща, на които да се пробва да служи. Нека си спомним за какво падна Константинопол преди време от турците? Защото бранителите му споделиха " По-добре чалма, в сравнение с митра да влезе в града ", тъй като се разколебаха, тъй като към този момент не желаеха да го пазят, тъй като не имаха вяра на личния си живот.
До това нещо води пропагандната експанзия и когато хората стартират да споделят такива отзиви и настройки, те задават тона и на днешната политическа каста, тъй като тя се стреми да отразява това, което хората желаят. Така се получава този пробив - първо през настройките на обществото и по-късно с влияние върху политическата класа да взема напълно нездравословни за страната решения. Затова аз смятам, че би трябвало да се адресира този въпрос към Министерството на защитата.
Пропагандната експанзия не е смешка, не е нещо мимолетно, това са най-модерните средства през днешния ден да се разрушават съпротивителните благоприятни условия на съперника. И това съгласно мен е едно от най-важните неща, които би трябвало да бъдат разисквани.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ