Румен Радев: На полето на културата няма малки и големи държави
Дневник " разгласява буквално публикуваното от пресцентъра на президента на Република България послание на Румен Радев по случай Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност - 24 май:
Уважаема г-жо общоприет шеф на ЮНЕСКО,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми вицепремиери,
Уважаеми министри и народни представители,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общественост,
Скъпи учители, възпитаници и студенти,
Скъпи сънародници
С ентусиазъм нашите предшественици отредиха най-значимото място в националния ни календар за празник на словото и просветата. Защото сме благословени да имаме като настойници светци, дарили ни буквите. И не е инцидентно, че техните почитатели равняваме с апостоли.
В нашия български език нашият народ е откривал своето избавление – от робството, от мракобесието, от отчаянието. Нерядко преследвана и обругавана, българската книжовност се е трансформирала в наш щит. Защото надълбоко в темелите на нашата държавност са вградени точно писмеността и духовността.
С днешната все по-напредваща глобализация всяка година угасват езици, а с тях чезнат култури. Всяка осакатена и забравена дума лишава от националната, само че и от международната съкровищница. С нея си отива и част от паметта на човешката цивилизация.
Затова ние българите сме призвани да пазим нашия език, тъй като нашата, българска кирилица не е притежание само на българския народ. Тя озарява едно доста по-широко духовно пространство и свързва милиони хора от разнообразни страни. Тя е нашият най-ценен подарък към международното културно завещание.
24 май е празник на всички светли мозъци, които не се помиряват с незнанието и имат вяра в просветения напредък. Позволете ми пред всички вас най-сърдечно да благодаря на генералния шеф на ЮНЕСКО госпожа Одри Азуле, че одобри поканата ми да бъде с нас точно в днешния трогателен ден, да показа неповторимия празник на един народ на духа, приел просветата, културата и писмеността за висша полезност.
Вярвам, уважаема г-жо общоприет шеф, че Вашата аудиенция е самопризнание за приноса на България към международното духовно благосъстояние и явен знак, че на полето на културата няма дребни и огромни страни.
Убеден съм, че народ, който от епохи съзидава словото и твори светлина, занапред има още какво да даде на света.
Дълбок реверанс пред святото дело на българския преподавател! Признателност към всички, неподвластни на незнанието и приели просветата, културата, науката и напредъка за своя пътеводна светлина! Успех по светлия път към знанието на вас, скъпи възпитаници!
Честит прaзник!
Уважаема г-жо общоприет шеф на ЮНЕСКО,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми вицепремиери,
Уважаеми министри и народни представители,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общественост,
Скъпи учители, възпитаници и студенти,
Скъпи сънародници
С ентусиазъм нашите предшественици отредиха най-значимото място в националния ни календар за празник на словото и просветата. Защото сме благословени да имаме като настойници светци, дарили ни буквите. И не е инцидентно, че техните почитатели равняваме с апостоли.
В нашия български език нашият народ е откривал своето избавление – от робството, от мракобесието, от отчаянието. Нерядко преследвана и обругавана, българската книжовност се е трансформирала в наш щит. Защото надълбоко в темелите на нашата държавност са вградени точно писмеността и духовността.
С днешната все по-напредваща глобализация всяка година угасват езици, а с тях чезнат култури. Всяка осакатена и забравена дума лишава от националната, само че и от международната съкровищница. С нея си отива и част от паметта на човешката цивилизация.
Затова ние българите сме призвани да пазим нашия език, тъй като нашата, българска кирилица не е притежание само на българския народ. Тя озарява едно доста по-широко духовно пространство и свързва милиони хора от разнообразни страни. Тя е нашият най-ценен подарък към международното културно завещание.
24 май е празник на всички светли мозъци, които не се помиряват с незнанието и имат вяра в просветения напредък. Позволете ми пред всички вас най-сърдечно да благодаря на генералния шеф на ЮНЕСКО госпожа Одри Азуле, че одобри поканата ми да бъде с нас точно в днешния трогателен ден, да показа неповторимия празник на един народ на духа, приел просветата, културата и писмеността за висша полезност.
Вярвам, уважаема г-жо общоприет шеф, че Вашата аудиенция е самопризнание за приноса на България към международното духовно благосъстояние и явен знак, че на полето на културата няма дребни и огромни страни.
Убеден съм, че народ, който от епохи съзидава словото и твори светлина, занапред има още какво да даде на света.
Дълбок реверанс пред святото дело на българския преподавател! Признателност към всички, неподвластни на незнанието и приели просветата, културата, науката и напредъка за своя пътеводна светлина! Успех по светлия път към знанието на вас, скъпи възпитаници!
Честит прaзник!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ