Димитър Маринов: Мисията на актьора е да образова, да забавлява, да дава надежда
" Дневник " разгласява част от изявлението на Даниел Ненчев с Димитър Маринов за холивудските способи, за българските особености и за задачата на артиста да раздава вяра. Целият диалог е оповестен в книгата " Идеи без граници ".
Малцина бяха чували за артиста Димитър Маринов преди раздаването на премиите " Оскар " през февруари 2019 година. Но не щеш ли българинът, изиграл ролята на съветския виолончелист във кино лентата на годината – " Зелената книга ", излезе пред цялостната с холивудски звезди зала с националния ни байрак в джоба на формалното сако. И не се поколеба да го показва пред всички, до момента в който поемаше статуетката от ръцете на Джулия Робъртс. Съвсем естествено еуфорията към неговия звезден момент прерасна в предпочитание да го опознаем по-добре. След поредност изявленията за наши медии Димитър Маринов се отзова на поканата от София филм фест да показа " Зелената книга " пред българската аудитория. Срещна се със студенти от НАТФИЗ и даде обещание да обмисли концепцията да преподава актьорско майсторство тук, в България. Нищо, че е трябвало да я напусне преди 29 години и да стигне до Америка, с цел да сбъдне своята фантазия.
Преди да го застигне огромният триумф, животът му е низ от драми и премеждия, почтени за филмиране: има мъчно детство и още като младеж желае да избяга зад граница, само че го хващат и го хвърлят в пандиза. Бит и унизен, той въпреки всичко съумява да се опази здрав (ако не броим счупените пръсти) и рисковано надъхан към света, който с неспокойствие се втурва да опознава. Всичко това наподобява съвсем като подготвен сюжет – и Димитър Маринов към този момент има холивудско предложение.
Неговата история е значима освен поради " Оскар " -а и знамето. Преди тях стои 29-годишната биография на Димитър Маринов като бежанец в Америка – паралелната история на българския преход. Животът на новобранеца, който отива на върха. Примерът, че това е допустимо, че геният е по-силен от идеологията, конюнктурата и тоталитарната теория. Примерът, че в този свят можеш да успееш с гений, в случай че в действителност искаш това.
Поздравления за всичко, което успяхте да извършите! И за историята на Вашия живот, която множеството тук не знаехме. Беше огромно неспокойствие за всички ни, благодаря за това! Дори да оставим кино лентата и страхотната Ви игра – присъждането на " Оскар " е извънредно достижение за човек, тръгнал от български затвор.
- Благодаря! Когато човек си мечтае за нещо и желае да го направи, просто би трябвало да си го навие на пръста, да му се отдаде и да стартира, другояче няма по какъв начин да стане.
По какво работите сега?
- Преподавам в актьорското студио на Бернард Хилър. Бернард е индивидът, който откри Леонардо ди Каприо, Камерън Диас и доста други. Той приготви актьорски Лейди Гага за кино лентата " Роди се звезда ". Това е индивидът, който ме видя. Аз имах няколко уъркшопа в " Бевърли Хилс Плейхаус ", страховит спектакъл. Бернард Хилър ме видял на някаква сесия, на която имало двама негови възпитаници.
Аз знаех доста неща за Бернард, той е гуру във филмовия свят. На премиите на Писателската колегия Питър Фарели ме дръпна встрани и сподели: " Един доста специфичен човек желае персонално да се запознае с теб. " Като го видях, изтръпнах. А Бернард сподели: " Искам да дойдеш в моя клас и да поговориш на моите студенти. " Поговорих един час, след което той сподели: " Не, не слизай от сцената, води класа! ". Аз бях в потрес, това се случи тъкмо преди да дойда в България. Проведох сесията с тях, два часа и половина, след което Бернард ме заведе на вечеря и ми сподели непосредствено: " Искам ти да си моят асистент-преподавател. " Насочи ме към своите способи, въпреки че аз към този момент бях добре осведомен с тях. При него я има онази типично амерканска система, обвързвана с емоционалност, искреност, психическо създаване. Методът на Лий Страсбърг, осъвременен и уголемен. Допълнително би трябвало да се преоткриеш, да имаш самочувствие и убеденост. Моята задача в актьорското студио на Бернард е на настоящия артист, който превежда на студентите неговата доктрина в процедура. Преди към месец и половина той ми сподели, че би трябвало да си направя личен клас. Тоест да стартира да повеждам самичък, като, несъмнено, си оставаме сътрудници. И тогава пристигна концепцията за Сан Диего, на към 150 километра на юг от Лос Анджелис. Там има конгломерат от млади надарени хора, които не могат да си разрешат лукса ежеседмично да пътуват за класове до Лос Анджелис. И аз можех да им дам опция локално. Сега имам класове по кино и телевизия в Сан Диего. И това към този момент е главното отвън представленията, рекламите и филмите, с което се занимавам. Абсолютно съсредоточено.
Но ще дойдете и в България, с цел да извършите Академия в НДК. Какво може да се каже за нея?
- Тази концепция ми беше подсказана в България от доста хора.
Реших да дойда в края на ноември 2019 година, с цел да споделя опита си. Искам да сложим началото на дълготраен план: Screen Acting Academy – Академия за кино, реклама и телевизия. Академия, в която да практикуваме креативен продан. Младите да вземат участие с енергичния си гений и хрумвания в моето шерване на опит от американската система на образование. Искам да ги окуража да следват фантазиите си и да подтикна смелостта им освен за израстване в националното изкуство, само че и за намиране на справедливо място в международното. Очаквам тази среща с неспокойствие. Мисля си, че мога да дам убеденост и професионални насоки след опита, който натрупах във времето. Ще бъда благополучен да получа от тях гледните точки и инвенцията на младостта. Академията ще включва класове за младежи и за възрастни.
След последното ми идване в България срещнах индивида, с който ще работя тук – мениджърът и PR Павлина Величкова, тя ще управлява организационно Академията и моите задължения в България. За този план получих изключителна поддръжка от Националния замък на културата като сътрудник в лицето на Борислав Велков, ръководител на Съвета на шефовете, и от неговия екип.
По отношение на Академията, искрено казано, първоначално се тормозих, тъй като зная какви са настроенията и разбиранията у нас. Искам да отворя една скоба, да кажа нещо типично за България и назад на обстановката в Съединени американски щати. Специално в нашите актьорски среди има някаква странна ревнивост. Налага се разбирането, че школовката, която ти дава съответният учител, е най-хубавата, най-вярната и тъкмо тази, която ти би трябвало. Другите не са значими. Да, професорите се почитат един различен, само че ревниво пазят своята " територия " и способи. В Съединени американски щати е тъкмо противоположното. Дори Бернард наставлява приключилите при него студенти да отидат да вземат часове при други преподаватели. Защото той твърди: " Никой артист не знае кое работи за него най-добре, до момента в който не го опитва. ". Всеки учител има собствен метод, само че и всеки артист има своя избор.
Особено когато хората са млади!
- Именно! Не бива да му промиваш мозъка и да твърдиш, че твоят е единственият метод, а тъкмо противоположното – би трябвало да му отвориш съзнанието. Това е огромният ми спор с доста мои сътрудници, изключително тук. Аз не желая да изучавам моите студенти какво да мислят, а по какъв начин да мислят. Те би трябвало да решат сами за себе си дали им подхождат повече методите на Димитър Маринов, на Бернард Хилър или а някой различен.
Когато споделих съмненията си с Бернард, който обикаля света, той ми сподели: " Ти не отиваш да ги учиш на актьорско майсторство, а да им демонстрираш метода, по които работим ние в Америка, системата тук. Защото в Европа, като гледат нашите филми, се интересуват по какъв начин стигаме до там, по какъв начин го вършим. Ти ще ги обогатиш, като споделиш опита си ". Това ми даде кураж да дойда да направя Screen Acting Academy в България.
И с цел да няма обезпокоени: Казано просто – няма да дойда в България, с цел да взимам или да давам, аз пристигам да споделям. Аз нормално споделям на студентите: " Вие не сте тук поради мен, а аз поради вас "!
Аз имах удоволствието да се срещна с Ал Пачино в нашето студио, когато пристигна преди два месеца за диалог със студентите ни. Той сподели, че в продължение на 42 години всеки четвъртък се е срещал със своя преподавател, чак до момента в който се споминал преди три години. Самият Ал Пачино към този момент е на повече от 70, а даже по времето на фотосите на последния филм с Робърт Де Ниро, ( " Ирландецът " на Мартин Скорсезе - б.а.) неговият учител идвал да го поучава... И когато аз го попитах: " Добре, за какво? Наистина ли Ал Пачино има потребност от преподавател на на снимачната площадка? " Ал Пачино ми отговори: " Димитър, той не беше просто преподавател, а мой наставник. Разликата е голяма. Това беше индивидът, на който имах вяра. Човекът, който построи кариерата ми. " Ето за това става въпрос.
Малцина бяха чували за артиста Димитър Маринов преди раздаването на премиите " Оскар " през февруари 2019 година. Но не щеш ли българинът, изиграл ролята на съветския виолончелист във кино лентата на годината – " Зелената книга ", излезе пред цялостната с холивудски звезди зала с националния ни байрак в джоба на формалното сако. И не се поколеба да го показва пред всички, до момента в който поемаше статуетката от ръцете на Джулия Робъртс. Съвсем естествено еуфорията към неговия звезден момент прерасна в предпочитание да го опознаем по-добре. След поредност изявленията за наши медии Димитър Маринов се отзова на поканата от София филм фест да показа " Зелената книга " пред българската аудитория. Срещна се със студенти от НАТФИЗ и даде обещание да обмисли концепцията да преподава актьорско майсторство тук, в България. Нищо, че е трябвало да я напусне преди 29 години и да стигне до Америка, с цел да сбъдне своята фантазия.
Преди да го застигне огромният триумф, животът му е низ от драми и премеждия, почтени за филмиране: има мъчно детство и още като младеж желае да избяга зад граница, само че го хващат и го хвърлят в пандиза. Бит и унизен, той въпреки всичко съумява да се опази здрав (ако не броим счупените пръсти) и рисковано надъхан към света, който с неспокойствие се втурва да опознава. Всичко това наподобява съвсем като подготвен сюжет – и Димитър Маринов към този момент има холивудско предложение.
Неговата история е значима освен поради " Оскар " -а и знамето. Преди тях стои 29-годишната биография на Димитър Маринов като бежанец в Америка – паралелната история на българския преход. Животът на новобранеца, който отива на върха. Примерът, че това е допустимо, че геният е по-силен от идеологията, конюнктурата и тоталитарната теория. Примерът, че в този свят можеш да успееш с гений, в случай че в действителност искаш това.
Поздравления за всичко, което успяхте да извършите! И за историята на Вашия живот, която множеството тук не знаехме. Беше огромно неспокойствие за всички ни, благодаря за това! Дори да оставим кино лентата и страхотната Ви игра – присъждането на " Оскар " е извънредно достижение за човек, тръгнал от български затвор.
- Благодаря! Когато човек си мечтае за нещо и желае да го направи, просто би трябвало да си го навие на пръста, да му се отдаде и да стартира, другояче няма по какъв начин да стане.
По какво работите сега?
- Преподавам в актьорското студио на Бернард Хилър. Бернард е индивидът, който откри Леонардо ди Каприо, Камерън Диас и доста други. Той приготви актьорски Лейди Гага за кино лентата " Роди се звезда ". Това е индивидът, който ме видя. Аз имах няколко уъркшопа в " Бевърли Хилс Плейхаус ", страховит спектакъл. Бернард Хилър ме видял на някаква сесия, на която имало двама негови възпитаници.
Аз знаех доста неща за Бернард, той е гуру във филмовия свят. На премиите на Писателската колегия Питър Фарели ме дръпна встрани и сподели: " Един доста специфичен човек желае персонално да се запознае с теб. " Като го видях, изтръпнах. А Бернард сподели: " Искам да дойдеш в моя клас и да поговориш на моите студенти. " Поговорих един час, след което той сподели: " Не, не слизай от сцената, води класа! ". Аз бях в потрес, това се случи тъкмо преди да дойда в България. Проведох сесията с тях, два часа и половина, след което Бернард ме заведе на вечеря и ми сподели непосредствено: " Искам ти да си моят асистент-преподавател. " Насочи ме към своите способи, въпреки че аз към този момент бях добре осведомен с тях. При него я има онази типично амерканска система, обвързвана с емоционалност, искреност, психическо създаване. Методът на Лий Страсбърг, осъвременен и уголемен. Допълнително би трябвало да се преоткриеш, да имаш самочувствие и убеденост. Моята задача в актьорското студио на Бернард е на настоящия артист, който превежда на студентите неговата доктрина в процедура. Преди към месец и половина той ми сподели, че би трябвало да си направя личен клас. Тоест да стартира да повеждам самичък, като, несъмнено, си оставаме сътрудници. И тогава пристигна концепцията за Сан Диего, на към 150 километра на юг от Лос Анджелис. Там има конгломерат от млади надарени хора, които не могат да си разрешат лукса ежеседмично да пътуват за класове до Лос Анджелис. И аз можех да им дам опция локално. Сега имам класове по кино и телевизия в Сан Диего. И това към този момент е главното отвън представленията, рекламите и филмите, с което се занимавам. Абсолютно съсредоточено.
Но ще дойдете и в България, с цел да извършите Академия в НДК. Какво може да се каже за нея?
- Тази концепция ми беше подсказана в България от доста хора.
Реших да дойда в края на ноември 2019 година, с цел да споделя опита си. Искам да сложим началото на дълготраен план: Screen Acting Academy – Академия за кино, реклама и телевизия. Академия, в която да практикуваме креативен продан. Младите да вземат участие с енергичния си гений и хрумвания в моето шерване на опит от американската система на образование. Искам да ги окуража да следват фантазиите си и да подтикна смелостта им освен за израстване в националното изкуство, само че и за намиране на справедливо място в международното. Очаквам тази среща с неспокойствие. Мисля си, че мога да дам убеденост и професионални насоки след опита, който натрупах във времето. Ще бъда благополучен да получа от тях гледните точки и инвенцията на младостта. Академията ще включва класове за младежи и за възрастни.
След последното ми идване в България срещнах индивида, с който ще работя тук – мениджърът и PR Павлина Величкова, тя ще управлява организационно Академията и моите задължения в България. За този план получих изключителна поддръжка от Националния замък на културата като сътрудник в лицето на Борислав Велков, ръководител на Съвета на шефовете, и от неговия екип.
По отношение на Академията, искрено казано, първоначално се тормозих, тъй като зная какви са настроенията и разбиранията у нас. Искам да отворя една скоба, да кажа нещо типично за България и назад на обстановката в Съединени американски щати. Специално в нашите актьорски среди има някаква странна ревнивост. Налага се разбирането, че школовката, която ти дава съответният учител, е най-хубавата, най-вярната и тъкмо тази, която ти би трябвало. Другите не са значими. Да, професорите се почитат един различен, само че ревниво пазят своята " територия " и способи. В Съединени американски щати е тъкмо противоположното. Дори Бернард наставлява приключилите при него студенти да отидат да вземат часове при други преподаватели. Защото той твърди: " Никой артист не знае кое работи за него най-добре, до момента в който не го опитва. ". Всеки учител има собствен метод, само че и всеки артист има своя избор.
Особено когато хората са млади!
- Именно! Не бива да му промиваш мозъка и да твърдиш, че твоят е единственият метод, а тъкмо противоположното – би трябвало да му отвориш съзнанието. Това е огромният ми спор с доста мои сътрудници, изключително тук. Аз не желая да изучавам моите студенти какво да мислят, а по какъв начин да мислят. Те би трябвало да решат сами за себе си дали им подхождат повече методите на Димитър Маринов, на Бернард Хилър или а някой различен.
Когато споделих съмненията си с Бернард, който обикаля света, той ми сподели: " Ти не отиваш да ги учиш на актьорско майсторство, а да им демонстрираш метода, по които работим ние в Америка, системата тук. Защото в Европа, като гледат нашите филми, се интересуват по какъв начин стигаме до там, по какъв начин го вършим. Ти ще ги обогатиш, като споделиш опита си ". Това ми даде кураж да дойда да направя Screen Acting Academy в България.
И с цел да няма обезпокоени: Казано просто – няма да дойда в България, с цел да взимам или да давам, аз пристигам да споделям. Аз нормално споделям на студентите: " Вие не сте тук поради мен, а аз поради вас "!
Аз имах удоволствието да се срещна с Ал Пачино в нашето студио, когато пристигна преди два месеца за диалог със студентите ни. Той сподели, че в продължение на 42 години всеки четвъртък се е срещал със своя преподавател, чак до момента в който се споминал преди три години. Самият Ал Пачино към този момент е на повече от 70, а даже по времето на фотосите на последния филм с Робърт Де Ниро, ( " Ирландецът " на Мартин Скорсезе - б.а.) неговият учител идвал да го поучава... И когато аз го попитах: " Добре, за какво? Наистина ли Ал Пачино има потребност от преподавател на на снимачната площадка? " Ал Пачино ми отговори: " Димитър, той не беше просто преподавател, а мой наставник. Разликата е голяма. Това беше индивидът, на който имах вяра. Човекът, който построи кариерата ми. " Ето за това става въпрос.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ