Жена е открита мъртва в конюшня край Рейкявик. В суровата

Жена е открита мъртва в конюшня край Рейкявик. В суровата и красива, само че безпощадна земя на Исландия, младата детективка Хелга поема първия си огромен случай. Разследването бързо се усложнява, когато излизат нови улики за забъркани хора, които може да са ключът към истината. Следите водят Хелга в рисковите вулканични региони на страната, където тя се съюзява с безмълвния и мистериозен служител на реда Бярки. Докато двамата навлизат все по-дълбоко в мрачна и заплетена тайнственост, се изправят против безсърдечен сериен палач и свят, в който границите сред положително и зло се размиват. 

„ Спящи вулкани ” е под напрежение скандинавски трилър, който съчетава престъпно следствие, психическа дълбочина и трагични обрати, разгръщащи се на фона на дивата и изолирана исландска природа.

Микаел Юрт е прочут шведски продуцент и създател на бестселъри. Сценарист е на сериала „ Мостът ”. Най-популярен е с поредицата за Себастиан Бергман. 
Бярни Торсон е публицист и режисьор, чиито пиеси и продукции са известни в целия свят.

Представяме ви фрагмент от " Спящи вулкани ", Микаел Юрт и Бярни Торсон, издателство " Ера ":

Хелга
Хелга отвори едното си око, другото продължаваше да спи надълбоко. С будното си око се взря във вибриращия телефон на нощното шкафче, като че ли се опитваше да го изключи с взор. Изглежда, това оказа помощ, тъй като телефонът спря да вибрира. Хелга се зави през глава с одеялото и реши, че този ден напълно не е почнал.

Но не всички бяха на същото мнение, тъй като не след дълго телефонът още веднъж стартира да вибрира. Може би се обаждаше сестра ѝ? Ирис Сара, дъщерята на Хелга, беше при нея тази нощ. Хелга посегна към телефона.

– Здрасти, Хелга. Лаурус е.

– Здравей, Лаурус. Всичко наред ли е?

– Не напълно. Не мога да се свържа с Гюнар, който е дежурен, и Гистли Фрейр реши, че би трябвало да се обадя на теб.

– Добре...

– Открили са мъртвец в Хапнарфьордюр, в конюшнята. Трябва да изпратим някого.

Хелга седна в леглото и се облегна на таблата.

– Труп? Но несъмнено някой различен може да се заеме?

– Точно в този момент не. Бенедикт е поел случая с лятната вила. Литовците. Аз проверявам друго закононарушение. Сещаш се, бащата и дъщерята в първокласния хотел. Гистли Фрейр е на обучителен курс по водачество. А Гюнар не дава отговор. За страдание, това сме. Извинявай, че те крещя в почивния ти ден. Много ли е неловко?

– Ами, не... – Главата на Хелга пулсираше. Колко чаши беше изпила на лятното празненство нощес? А след това, когато се прибраха, отвориха още няколко бутилки, нали? Тя подвигна чашата с вода от нощното шкафче и отпи с признателност към нощната Хелга, която я бе оставила там. – Какво се е случило?

– Един мъж е отишъл да нахрани конете тази заран и е разкрил мъртва гола жена в един от боксовете.

– Познавал ли я е? И кой е този мъж?

– Възрастен е, споделя се Хилмар. Твърди, че не я е познавал.

Хелга отметна завивката и се изправи. Беше чисто гола. Зарядното се откачи от телефона ѝ и увисна като змия, преди да се приземи на нощното шкафче.

– Кой е на мястото?

– Изпратен е патрул.

– Добре. Свържи се с тях още веднъж. Трябва да задържат Хилмар там. И никой да не влиза в конюшнята, до момента в който не дойде.

Думите прозвучаха необичайно от устата ѝ. Хелга не разбираше от кое място идва самоувереността ѝ да дава указания, в никакъв случай преди не беше управлявала следствие. Но когато стана ясно, че ще стартира работа в отдел „ Насилие “, преди малко приключила Полицейската академия, Лаурус ѝ бе оказал помощ да откри своето място, като ѝ даваше препоръки.

– Разбира се. Кога можеш да дойдеш?

– След петнайсет минути – отговори тя, въпреки да знаеше, че ще ѝ отнеме най-малко двайсет минути да стигне от „ Гретисгата “ до Хапнарфьордюр.

– Добре. Не бързай. Няма къде да отиде.

– Кой?

– Жената. Мъртвата.

– Точно по този начин... Тръгвам незабавно. Лаурус? Това значи ли, че аз ще повеждам следствието? Аз съм просто помощник-следовател.

– Хелга, ще се оправиш. Довери се на инстинктите си. Арнулдур от Техническия отдел ще те посрещне.

– Добре.

Хелга затвори. После внезапно дръпна завивките на леглото. Там лежеше той, французинът, в цялата си хубост – тъмнокос, почервенял от виното и гол.

Бяха минали тъкмо три месеца, откогато се бе срещнала с Рафаел. Слабият, вежлив, с шест години по-млад и необикновено хубав барман от първокласния хотел до концертната зала „ Харпа “, където беше отпразнувала трийсет и петия си рожден ден. Той беше в Исландия от четири месеца и му оставаха още два, което устройваше Хелга изцяло.

– Събуди се, Рафаел – сподели му тя на британски. Рафаел не помръдна. Хелга го разбираше – не бяха спали повече от няколко часа. Но трябваше да го отпрати, по този начин стояха нещата. Плесна го леко по бузите.

– Que diable?  – изстена Рафаел и се намръщи, без да отваря очи.

– Рафаел, разсъни се. Трябва да потеглям.

– Нали почиваше през днешния ден?

– Току-що ми се обадиха, намерили са мъртвец. Излизам.

Рафаел отвори очи и отметна тъмните къдрици от челото си.

– Убийство? Убийство ли е?

– Едва ли. Или може би. Но би трябвало да потеглям, ти също. Може да отнеме време, а Ирис Сара се връща тази вечер.

Хелга прекрачи нощния си посетител, с цел да стигне по-бързо до другия завършек на стаята. Рафаел реагира бързо и постави ръце на тънката ѝ талия.

– Не, Рафаел. Не мога. Сериозно!

– Добре, добре. Но... Je t’aime, решителна исландке – промълви той с усмивка и я пусна. Хелга му се усмихна в отговор и го целуна бързо по челото. След това скочи от французина.

Облече същите облекла като предходния ден: черни, тесни дънки и бяла тениска. На път за банята поразчисти най-лошите следи от миналата нощ.

Докато си миеше зъбите, се погледна в огледалото. Разводът и преместването в града бяха вярното решение, това го усещаше напълно ясно. Но да се впусне сама в първото си следствие в отдел „ Насилие “? В това не беше толкоз сигурна.
Корица Издателство " Ера "

Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->