А сега ме наричат гений: историите на четирима виртуози на цигулката
" Дневник " продължава традицията да разгласява текстове, отдадени на историята на музиката и на известни композитори. Тази публикация е за виртуозите на цигулката, а мотивът е концертът в София на полската цигуларка Магдалена Филипчак и американската пианистка Джесика Ксилина Осбърн, които ще показват определени произведения на Шуберт, Сен-Санс/Изаи, Равел, Шьонберг, Бритън и Лютославски.
Автор на публикацията е Венета Нейнска, музикант и артистичен шеф на " Модо България " - организацията, която стои зад плановете за разпространение на класическата музика " Концерти " Мотив " и " Концерти на възглавници ".
Цигулар на Дявола
Нарицателно за цигулар и виртуоз, името на Николо Паганини е познато даже и в най-отдалечените краища на света. Започва музикалното си обучение с мандолината, която усъвършенства посредством уроците на своя татко. Скоро става очевидно, че, за жалост, с изключение на огромния си музикален гений, има и генетично заболяване. То обаче му разрешава да разтяга пръстите си по неосъществим за здрав човек метод. Това умеене в следствие ще му донесе обвинявания, че е продал душата си на Дявола, само че заболяването ще бъде причина и за не малко физически премеждия - болки в ставите и в гърдите, проблеми с дишането, отмалялост и влошено зрение.
Освен цигулката и мандолината, Паганини е владеел също виолата и китарата, а разнообразните му музикални ползи го трансформират в реализатор с нечувани до този миг механически качества. Той е измежду пионерите в осъществяването на флажолети и пицикати, които през днешния ден се считат за обичайни похвати за демонстриране на виртуозност.
Въпреки физическите си неразположения, Паганини е бил чест участник в хазартни игри и безвъзвратен Дон Жуан. Сам признава, че въпреки и да е лишен от хубост, дамите падат в краката му, когато чуят свиренето му. Славата му се носи надалеч пред него в многочислените му пътувания из Европа и макар че оставя правоприемник, в никакъв случай не се дами. Похожденията му били толкоз многочислени, че Католическата черква в родния му град Генуа отхвърля да го погребе в продължение на десетилетия.
Въпреки спорния си манталитет, Паганини е една от най-влиятелните фигури в музикалния свят, а респект към творчеството му показват посредством творбите си Лист, Шопен, Рахманинов, Шуман, Брамс, Изаи и доста други. Освен фамозните 24 каприза за цигулка, съгласно голям брой цигулари безусловно ненадминати по компликация и до през днешния ден, Паганини написа пет концерта за цигулка и оркестър, а вторият от тях съдържа прочтутата тематика " La Campanella ":
Гений! 37 години съм се упражнявал по 14 часа дневно,
а в този момент те ме назовават талант!
Въпреки че не написа нито един концерт за цигулка, Пабло Сарасате се реваншира повече от приемливо със своите многочислени и обожавани от аудитория и реализатори виртуозни произведения за цигулка. Роден е в испанския град Памплона, само че още от най-ранна възраст пътува, с цел да усъвършенства музикалните си умения. Лично кралица Изабела му връчва цигулка " Страдивариус " и поема всички разноски по неговите пътувания. След Мадрид следва Париж, където се открива до края на живота си, само че постоянно се завръща в родния си град за годишния фестивал с тичане пред бикове. Сарасате остава в историята и с фразата, с която дава отговор на комплиментите, че триумфът му се дължи на невероятния му гений: " Гений! Тридесет и седем години съм се упражнявал по четиринайсет часа дневно, а в този момент те ме назовават талант! "
Обиколил целия свят със своята музика, Сарасате като реализатор е въодушевил едни от най-известните цигулкови произведения за всички времена - Камий Сен-Санс му посвещава своята Интродукция и Рондо Капричозо, Едуар Лало - Испанската симфония, Макс Брух - Шотландска фикция, а Хенрик Виенявски - втория си концерт. Композиторът Сарасате пък продължава да бъде един от най-изпълняваните цигулкови композитори и до през днешния ден, а в сърцата на феновете му разделят място неговите оперни мечти " Кармен ", " Фауст ", " Ромео и Жулиета ", " Дон Жуан ", въодушевените от испанския дух " Испански арии ", " Хабанера ", " Интродукция и тарантела ", " Навара " и несъмнено най-прочутото му прооизведение - " Цигански напеви ":
Естетът Йоахим
Концертът за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и струнните му квартети евентуално нямаше да се радват на днешната си известност, в случай че не беше упорството на Йозеф Йоахим в разпространяването им. Както и Сарасате, като дребен Йоахим оцелява след заболяване от холера, с цел да стане най-големият му съперник измежду цигулковите виртуози на 19-ти век.
Роден в унгарско семейство, Йоахим е в близки роднински връзки с фамилия Витгенщайн, както и в приятелския кръг на доста други значими персони из цяла Европа. Подкрепен персонално от Феликс Менделсон Йоахим развива гения си и се трансформира в цигуларя, на който самият Брамс посвещава своя фамозен Концерт за цигулка, както и двойния си Концерт за цигулка и виолончело. Крит в продължение на 80 години, цигулковият концерт на Роберт Шуман също е отдаден на Йоахим, само че в никакъв случай не е изпълняван от фамозния цигулар, защото той го е считал за плод на лудостта на композитора и не е вярвал, че заслужава да става притежание на публиката. Съпругата на Шуман - Клара, също твори за виртуозния си сътрудник, с който има над 200 рецитала из европейските концертни подиуми. Прочут учител, композитор на брилянтни каденци за голям брой концерти и интелектуалец с безукорен усет, Йоахим е измежду първите цигулари, правили аудио записи:
Царят на цигулката
Наричан по този начин от изключителния си възпитаник Натан Милщайн, белгиецът Южен Изаи (1858 - 1931 г) стартира уроци по цигулка с татко си и скоро по-късно постъпва в консерваторията в родния си Лиеж. Налага му се в това време да свири в два оркестъра, с цел да подкрепя финансово фамилията си, и скоро бива изпъден от образователното заведение, заради " липса на прогрес ". Неправдата скоро е поправена, когато един от най-известните цигулари на 19 в. - белгиецът Анри Виотан, чува инцидентно от улицата по какъв начин младият Южен се упражнява и му спомага да се върне към учението с учител неговия помощник Хенрик Виенявски, а в следствие и със самия него.
Това е единствено началото на взаимната работа на Изаи с фамозни музиканти и известни персони през живота му. Той персонално преподава цигулка на белгийската кралица Елизабет, макар неналичието й на гений. Заради заниманията им Изаи получава признанието на кралицата, която основава конкурс за цигулари в негова чест. В началото конкуренцията носи името на цигуларя, а след 13-годишно спиране към Втората международна война е обновен с името " Кралица Елизабет " и е измежду влиятелните и до през днешния ден. Композиторът Цезар Франк му подарява грандиозната си соната като брачен подарък, а Струнния квартет на Клод Дебюси е изпълнен премиерно от квартет " Изаи ". Френският композитор Ернест Шосон написа за цигуларя красивата си " Поема ". Камий Сен-Санс му посвещава редица творби, а Изаи връща жеста с транскрипцията на " Етюд във формата на валс ":
Тайният композитор
Сред най-популярните произведения на Южен Изаи са неговите Шест сонати за соло цигулка, всяка от които той посвещава на разнообразни цигулари от неговото съвремие. Номер четири е отдадена на Фриц Крайслер - австрийския цигулар, който приключва живота си като американски жител. Както и множеството от огромните виртуози на цигулката Фриц също стартира образованието си по инструмента със своя татко. Крайслер е единствено на 12 г, когато печели извънредно оспорваната премия " Prix de Rome " и малко по-късно запленява британския композитор Едуард Елгар, който ще му посвети своя цигулков концерт. Занимания по медицина, изкуство и малко присъединяване в Първата международна война няма да отклонят Крайслер от пътя му на знаменит цигулар.
Куриозна обаче е появяването на множеството му известни творби - младият музикант съзнателно ги разгласява като написани от разнообразни известни композитори, с цел да задоволи глада на публиката за фамозни имена и мелодични творби. Именно подобен е казусът с пиесите " Liebesfreud " и " Liebesleid ", които композиторът извършва с присъщата си наслада на тона и изящни изречения:
Всичко, което би трябвало да знаете за: Концерти "Мотив " (40)
Автор на публикацията е Венета Нейнска, музикант и артистичен шеф на " Модо България " - организацията, която стои зад плановете за разпространение на класическата музика " Концерти " Мотив " и " Концерти на възглавници ".
Цигулар на Дявола
Нарицателно за цигулар и виртуоз, името на Николо Паганини е познато даже и в най-отдалечените краища на света. Започва музикалното си обучение с мандолината, която усъвършенства посредством уроците на своя татко. Скоро става очевидно, че, за жалост, с изключение на огромния си музикален гений, има и генетично заболяване. То обаче му разрешава да разтяга пръстите си по неосъществим за здрав човек метод. Това умеене в следствие ще му донесе обвинявания, че е продал душата си на Дявола, само че заболяването ще бъде причина и за не малко физически премеждия - болки в ставите и в гърдите, проблеми с дишането, отмалялост и влошено зрение.
Освен цигулката и мандолината, Паганини е владеел също виолата и китарата, а разнообразните му музикални ползи го трансформират в реализатор с нечувани до този миг механически качества. Той е измежду пионерите в осъществяването на флажолети и пицикати, които през днешния ден се считат за обичайни похвати за демонстриране на виртуозност.
Въпреки физическите си неразположения, Паганини е бил чест участник в хазартни игри и безвъзвратен Дон Жуан. Сам признава, че въпреки и да е лишен от хубост, дамите падат в краката му, когато чуят свиренето му. Славата му се носи надалеч пред него в многочислените му пътувания из Европа и макар че оставя правоприемник, в никакъв случай не се дами. Похожденията му били толкоз многочислени, че Католическата черква в родния му град Генуа отхвърля да го погребе в продължение на десетилетия.
Въпреки спорния си манталитет, Паганини е една от най-влиятелните фигури в музикалния свят, а респект към творчеството му показват посредством творбите си Лист, Шопен, Рахманинов, Шуман, Брамс, Изаи и доста други. Освен фамозните 24 каприза за цигулка, съгласно голям брой цигулари безусловно ненадминати по компликация и до през днешния ден, Паганини написа пет концерта за цигулка и оркестър, а вторият от тях съдържа прочтутата тематика " La Campanella ":
Гений! 37 години съм се упражнявал по 14 часа дневно,
а в този момент те ме назовават талант!
Въпреки че не написа нито един концерт за цигулка, Пабло Сарасате се реваншира повече от приемливо със своите многочислени и обожавани от аудитория и реализатори виртуозни произведения за цигулка. Роден е в испанския град Памплона, само че още от най-ранна възраст пътува, с цел да усъвършенства музикалните си умения. Лично кралица Изабела му връчва цигулка " Страдивариус " и поема всички разноски по неговите пътувания. След Мадрид следва Париж, където се открива до края на живота си, само че постоянно се завръща в родния си град за годишния фестивал с тичане пред бикове. Сарасате остава в историята и с фразата, с която дава отговор на комплиментите, че триумфът му се дължи на невероятния му гений: " Гений! Тридесет и седем години съм се упражнявал по четиринайсет часа дневно, а в този момент те ме назовават талант! "
Обиколил целия свят със своята музика, Сарасате като реализатор е въодушевил едни от най-известните цигулкови произведения за всички времена - Камий Сен-Санс му посвещава своята Интродукция и Рондо Капричозо, Едуар Лало - Испанската симфония, Макс Брух - Шотландска фикция, а Хенрик Виенявски - втория си концерт. Композиторът Сарасате пък продължава да бъде един от най-изпълняваните цигулкови композитори и до през днешния ден, а в сърцата на феновете му разделят място неговите оперни мечти " Кармен ", " Фауст ", " Ромео и Жулиета ", " Дон Жуан ", въодушевените от испанския дух " Испански арии ", " Хабанера ", " Интродукция и тарантела ", " Навара " и несъмнено най-прочутото му прооизведение - " Цигански напеви ":
Естетът Йоахим
Концертът за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и струнните му квартети евентуално нямаше да се радват на днешната си известност, в случай че не беше упорството на Йозеф Йоахим в разпространяването им. Както и Сарасате, като дребен Йоахим оцелява след заболяване от холера, с цел да стане най-големият му съперник измежду цигулковите виртуози на 19-ти век.
Роден в унгарско семейство, Йоахим е в близки роднински връзки с фамилия Витгенщайн, както и в приятелския кръг на доста други значими персони из цяла Европа. Подкрепен персонално от Феликс Менделсон Йоахим развива гения си и се трансформира в цигуларя, на който самият Брамс посвещава своя фамозен Концерт за цигулка, както и двойния си Концерт за цигулка и виолончело. Крит в продължение на 80 години, цигулковият концерт на Роберт Шуман също е отдаден на Йоахим, само че в никакъв случай не е изпълняван от фамозния цигулар, защото той го е считал за плод на лудостта на композитора и не е вярвал, че заслужава да става притежание на публиката. Съпругата на Шуман - Клара, също твори за виртуозния си сътрудник, с който има над 200 рецитала из европейските концертни подиуми. Прочут учител, композитор на брилянтни каденци за голям брой концерти и интелектуалец с безукорен усет, Йоахим е измежду първите цигулари, правили аудио записи:
Царят на цигулката
Наричан по този начин от изключителния си възпитаник Натан Милщайн, белгиецът Южен Изаи (1858 - 1931 г) стартира уроци по цигулка с татко си и скоро по-късно постъпва в консерваторията в родния си Лиеж. Налага му се в това време да свири в два оркестъра, с цел да подкрепя финансово фамилията си, и скоро бива изпъден от образователното заведение, заради " липса на прогрес ". Неправдата скоро е поправена, когато един от най-известните цигулари на 19 в. - белгиецът Анри Виотан, чува инцидентно от улицата по какъв начин младият Южен се упражнява и му спомага да се върне към учението с учител неговия помощник Хенрик Виенявски, а в следствие и със самия него.
Това е единствено началото на взаимната работа на Изаи с фамозни музиканти и известни персони през живота му. Той персонално преподава цигулка на белгийската кралица Елизабет, макар неналичието й на гений. Заради заниманията им Изаи получава признанието на кралицата, която основава конкурс за цигулари в негова чест. В началото конкуренцията носи името на цигуларя, а след 13-годишно спиране към Втората международна война е обновен с името " Кралица Елизабет " и е измежду влиятелните и до през днешния ден. Композиторът Цезар Франк му подарява грандиозната си соната като брачен подарък, а Струнния квартет на Клод Дебюси е изпълнен премиерно от квартет " Изаи ". Френският композитор Ернест Шосон написа за цигуларя красивата си " Поема ". Камий Сен-Санс му посвещава редица творби, а Изаи връща жеста с транскрипцията на " Етюд във формата на валс ":
Тайният композитор
Сред най-популярните произведения на Южен Изаи са неговите Шест сонати за соло цигулка, всяка от които той посвещава на разнообразни цигулари от неговото съвремие. Номер четири е отдадена на Фриц Крайслер - австрийския цигулар, който приключва живота си като американски жител. Както и множеството от огромните виртуози на цигулката Фриц също стартира образованието си по инструмента със своя татко. Крайслер е единствено на 12 г, когато печели извънредно оспорваната премия " Prix de Rome " и малко по-късно запленява британския композитор Едуард Елгар, който ще му посвети своя цигулков концерт. Занимания по медицина, изкуство и малко присъединяване в Първата международна война няма да отклонят Крайслер от пътя му на знаменит цигулар.
Куриозна обаче е появяването на множеството му известни творби - младият музикант съзнателно ги разгласява като написани от разнообразни известни композитори, с цел да задоволи глада на публиката за фамозни имена и мелодични творби. Именно подобен е казусът с пиесите " Liebesfreud " и " Liebesleid ", които композиторът извършва с присъщата си наслада на тона и изящни изречения:
Всичко, което би трябвало да знаете за: Концерти "Мотив " (40)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ