2021 г. във визуалните изкуства – имаше какво да се види
" Дневник " препубликува от рубриката обзора на Маргарита Доровска за образните изкуства през 2021 година Заглавието е на " Дневник ".
Арт планът на 2021
По данни на кметството на Париж и екипа на плана " Опакованата Триумфална арка " 6 милиона души са я видели за 16-те ѝ дни живот. Повече от половината от тях са посетители на града и това е донесло на френската столица 235 милиона евро. Произведението е забелязано в обществените медии от над 685 милиона души.
Този арт план остави отпечатък и върху нашия живописен живот с голям брой изложения, диалози, лекции и даже два графита, само че за тях повече по-нататък. Усилията за основаване на Център за модерно изкуство " Кристо и Жан-Клод " в Габрово продължиха и през 2021 година, подкрепени с доста сила от локалната общественост и кметство и към този момент голословната благословия на Министерство на културата.
Изложбите и галериите
Без рекламация за пълнота ще изброя няколко значими изложения. На първо място слагам изключителния проучвателен труд, кураторска работа и отличен изложбен дизайн на Свобода Цекова и Антон Стайков за изложбата " Отвъд картините " на Борис и Слава Деневи в галерията на СБХ на " Шипка " 6.
Сред независимите изложения моят персонален номер едно е Self-brainwashing на Михаил Михайлов във Водна кула. Облечени в памук и бял плат открити обекти бяха превърнати в лечебни статуи, в които можеш да се вмъкнеш и да се впишеш в присъщото пространство на кулата. Усещането за комфорт и успокоение се оказа добра метафора за услужливата податливост на съзнанието да омекотява, заглажда и избелва действителността, а машината за пяна, която художникът употребява на откриването, предложи занимателен и палав път за самопречистване. След година изолираност и лишаване тази извънредно налична галерия остана в регистъра на санитарното, само че ни го сервира като comfort food за усещанията.
Любимите ми две изложения в Софийска градска изложба бяха " Между две столетия " с над 160 платна на Андрей Даниел и плановете на Кристо и Жан-Клод, показани през фотографиите на Волфганг Фолц . Най-доброто, което видях в Националната изложба, беше Алцек Мишев , с големия компромис на клаустрофобичното пространство на Двореца. Пожелавам си през 2022-ра да престанат да демонстрират модерно изкуство там и да го пратят в Квадрата, където му е мястото.
Като цяло през 2021-ва имаше какво да се види. Двете места, които непроменяемо ревизирах при всяко вървене в София, бяха +359 (известна като Водна кула) и Кредо бонум . Консистентно програмиране показва и изложба Стубел. В обичайния арт маршрут непроменяемо бяха Ко-оп, Доза, Интро, Little Bird Place, One Gallery, Аросита, Ракурси, Синтезис, Swimming Pool, Структура. Последните две предложижа gender-балансирана стратегия, напомняйки, че даже у нас художниците не са единствено мъже.
В изкуството започнаха да се появяват по-често тематиките екология и климатична рецесия и тук ще отбележа изложбите " Портрет на умиращия исполин " на Юлиян Табаков и " Еко тур " на Мария Райчева, и двете проведени от СБХ, както и програмата на Little Bird Place. Предстоящото 25-то Габровско биенале на хумора в изкуството с тематика " Икономия на средствата ", за което давам отговор, ще разгърне казуса доста, само че до тогава добър метод да го подкрепите, в случай че екологията ви е на сърце, е като изпратите отворената покана към актьори и художници (крайният период е 17 януари).
Голямата липса на 2021 година? Кураторски оферти в актуалното изкуство, които открояват трендове, тематики и изобщо - споделят нещо значимо и ново. Но в случай че имаме вяра в количествените натрупвания, то вярата дреме зад ъгъла (или в най-лош случай на 3-4 преки). Вярвам, че интензивността, която следим измежду художниците, ще предизвика известна аналитичност у кураторите.
Процесите
На първо място слагам евентуално най-хубавото нещо, което се е случвало на родната арт сцена в последните 30 години - стипендиите на Национален фонд " Култура " . Никога преди не сме виждали такова многообразие от арт планове. Макар и към този момент скромни по мярка, стипендиите осигуриха пространство за опит и опция за работа, което е най-важното изискване за развиване на артистите.
По отношение на развиване на публики евентуално най-успешният формат, който би трябвало да загатна, остава поредицата от лекции на Теди и Радо за модерно изкуство, а най-хубавата изненада - магазинът за Месо плюс във Варна с неговите поп-ъп изложб и. Едно място, което не просто сътвори аудитория, а общественост във Велико Търново, затвори познатата си локация на ул. Марно поле (ТАМ), само че работи по любопитен опит - реновирането на КДК (бившето пространство на Клуба на дейците на културата в Търново) с присъединяване на тези, които имат потребност от него. Място във Варна, което загубихме и за което в действителност скърбя, е изложба contemporary space. А място, което спечелихме в София - Топлоцентрала. И до момента в който се пробвам да децентрализирам прегледа, се сещам за Бургас, който наподобява все по-буден. Без персонални наблюдения, само че с чувство за fomo (fear of missing out, или боязън, че пропускаш нещо важно) загатвам фестивалът Water. Друг пропуск, за който скърбя, са есенните изложения в Пловдив с куратор Галина Лардева , които тази година бяха със заглавие " Прагове и белези ".*
От градските галерии ще загатна две, които се снабдиха с нови шефове, към които имам упования - доктор Пламен Петров оглави галерията в Казанлък, а Доротея Павлова - тази във Варна. За Казанлък би трябвало да създадем ангажимента, че състезанието удовлетвори желанията на общината да изгони дългогодишния и извънредно сполучлив шеф Христо Генев от втория път. Което дава мотив да отворя тематиката за състезанията за шефове на галерии и музеи и незабавната потребност от корекция в реда, по който се провеждат, тъй че да не разрешават безчинства на локалните валии.
И като отворих тематиката за музеи и галерии (за които държавното управление не планува никакви коронавирус ограничения за подкрепа), няма по какъв начин да не отбележа, че тя липсва в политическото говорене или най-малко в съдружното съглашение: думите " музеи " и " галерии " са упоменати по два пъти, а думата " читалища " - 17 пъти. Това, че текстовете за просвета в този програмен документ са извънредно нехомогенни и че министърът беше номиниран от втори опит, в действителност е диагноза за публичната незначимост на културата - тя е невидима и непозната за икономическия хайлайф, съставил държавното управление, и наподобява, че той не знае от кое място да стартира с нея. Ако гледаме положително - да нямаш упования постоянно е добре, само че в случай че би трябвало да сме почтени - да нямаш условия е тъпо.
Колкото и да заобикалям ковида, ще употребявам точно него за разведряване. Глобално и локално не видях арт планове по тематиката, които да ми създадат мощно усещане през 2021 година, като се изключи свитъците на Алла Георгиева , които ни срещнаха с персоналното ѝ пародийно прекарване на изолацията - ден да пристигна, различен да мине и по този начин до безспир или най-малко до момента в който свърши рулото хартия.
Пародията беше главният прийом и в общественото изкуство през 2021-ва, като тук персоналният ми любимец е паметникът на Левски в Смолян, близко следван от софийските графити с Кристо. За 2022-ра си поисквам мораториум върху слагането на монументи и изкуство в градска среда - най-малко до момента в който не се появят качествени наредби за поръчване и куриране в града.
Какво друго можеше да стане по-добре? Две тематики, които имаха голям капацитет, само че по-скоро останаха положително желание бяха: 1) конференцията за Вулкан във Варна - едно от най-интересните феномени в художествения живот преди 1989 година, което припомня, че простата формула за конгломериране на ателиета за художници и основаване на среда в една по-проветрива културна конюнктура е било и ще си остане свястно начинание, и 2) изложбите от " Куиър Рома. Силата е в нас " - тазгодишното издание на София куиър конгрес, отдадено на куиър идентичностите измежду малцинствата от ромски генезис.
Друго положително желание, което занапред ще забележим какъв плод ще даде, е мощно закъснелият и още веднъж рисково проведен конкурс за български павилион на Венецианското биенале. За момента обстановката наподобява намагнетизирана като обич в алкохолно замайване посред димящ бар - в дванайсет без пет художници преслушват куратори, куратори трескаво търсят художници. С две думи, всеки гледа да се класира.
Моето персонално любознание във връзка с българския павилион изрично е в полето на архитектурата (2023) - област на образните изкуства, която наред с фотографията остана редовно надалеч по-добре и свястно обговаряна и динамична през 2021-ва. А новата медиа, която набра скорост през миналата година и залагам, че ще продължи да се развива през 2022-ра, са до неотдавна неразбираемите NFT или non-fungible tokens.
Какво значимо се случи по света?
Натискът за репатриране и реституиране на артефакти от музейни сбирки продължава. Тук положителните герои са Германия, която даде обещание, че през 2022 година ще върне всички обекти, присвоени от непознати територии, и Нидерландия, която се ангажира да възвърне артефактите от всички свои някогашни колонии. Лошите са музеят " Метрополитън ", който направи галерия с обекти от Бенин, безочливо покривайки тематиката в интерпретативните си текстове, и Британският музей, който настойчиво мълчи.
В коронавирус обстановка при затворени музеи и мощно понижени бюджети синдикализирането на служащите в музеите роди голям брой заглавия в изданията за изкуство. А трите огромни тематики в изложбите по света като че ли бяха климатичната рецесия, антирасисткият активизъм и окупираните палестински територии.
Най-неудобното име в света на изкуството? Фамилия Саклър - филантропите с фармацевтичен бизнес и кръстени на тях зали във водещи музеи и университети в Ню Йорк и Лондон получиха деветгодишна възбрана да прикрепят името си към нови арт институции вследствие на извънсъдебно съглашение във връзка на опиата Оксиконтин, за който се смята, че е лишил живота на над 500 000 американци. Значителна заслуга за отдръпването от парите на Саклър имаше застъпническата акция PAIN Sackler на художничката Нан Голдин.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Арт планът на 2021
По данни на кметството на Париж и екипа на плана " Опакованата Триумфална арка " 6 милиона души са я видели за 16-те ѝ дни живот. Повече от половината от тях са посетители на града и това е донесло на френската столица 235 милиона евро. Произведението е забелязано в обществените медии от над 685 милиона души.
Този арт план остави отпечатък и върху нашия живописен живот с голям брой изложения, диалози, лекции и даже два графита, само че за тях повече по-нататък. Усилията за основаване на Център за модерно изкуство " Кристо и Жан-Клод " в Габрово продължиха и през 2021 година, подкрепени с доста сила от локалната общественост и кметство и към този момент голословната благословия на Министерство на културата.
Изложбите и галериите
Без рекламация за пълнота ще изброя няколко значими изложения. На първо място слагам изключителния проучвателен труд, кураторска работа и отличен изложбен дизайн на Свобода Цекова и Антон Стайков за изложбата " Отвъд картините " на Борис и Слава Деневи в галерията на СБХ на " Шипка " 6.
Сред независимите изложения моят персонален номер едно е Self-brainwashing на Михаил Михайлов във Водна кула. Облечени в памук и бял плат открити обекти бяха превърнати в лечебни статуи, в които можеш да се вмъкнеш и да се впишеш в присъщото пространство на кулата. Усещането за комфорт и успокоение се оказа добра метафора за услужливата податливост на съзнанието да омекотява, заглажда и избелва действителността, а машината за пяна, която художникът употребява на откриването, предложи занимателен и палав път за самопречистване. След година изолираност и лишаване тази извънредно налична галерия остана в регистъра на санитарното, само че ни го сервира като comfort food за усещанията.
Любимите ми две изложения в Софийска градска изложба бяха " Между две столетия " с над 160 платна на Андрей Даниел и плановете на Кристо и Жан-Клод, показани през фотографиите на Волфганг Фолц . Най-доброто, което видях в Националната изложба, беше Алцек Мишев , с големия компромис на клаустрофобичното пространство на Двореца. Пожелавам си през 2022-ра да престанат да демонстрират модерно изкуство там и да го пратят в Квадрата, където му е мястото.
Като цяло през 2021-ва имаше какво да се види. Двете места, които непроменяемо ревизирах при всяко вървене в София, бяха +359 (известна като Водна кула) и Кредо бонум . Консистентно програмиране показва и изложба Стубел. В обичайния арт маршрут непроменяемо бяха Ко-оп, Доза, Интро, Little Bird Place, One Gallery, Аросита, Ракурси, Синтезис, Swimming Pool, Структура. Последните две предложижа gender-балансирана стратегия, напомняйки, че даже у нас художниците не са единствено мъже.
В изкуството започнаха да се появяват по-често тематиките екология и климатична рецесия и тук ще отбележа изложбите " Портрет на умиращия исполин " на Юлиян Табаков и " Еко тур " на Мария Райчева, и двете проведени от СБХ, както и програмата на Little Bird Place. Предстоящото 25-то Габровско биенале на хумора в изкуството с тематика " Икономия на средствата ", за което давам отговор, ще разгърне казуса доста, само че до тогава добър метод да го подкрепите, в случай че екологията ви е на сърце, е като изпратите отворената покана към актьори и художници (крайният период е 17 януари).
Голямата липса на 2021 година? Кураторски оферти в актуалното изкуство, които открояват трендове, тематики и изобщо - споделят нещо значимо и ново. Но в случай че имаме вяра в количествените натрупвания, то вярата дреме зад ъгъла (или в най-лош случай на 3-4 преки). Вярвам, че интензивността, която следим измежду художниците, ще предизвика известна аналитичност у кураторите.
Процесите
На първо място слагам евентуално най-хубавото нещо, което се е случвало на родната арт сцена в последните 30 години - стипендиите на Национален фонд " Култура " . Никога преди не сме виждали такова многообразие от арт планове. Макар и към този момент скромни по мярка, стипендиите осигуриха пространство за опит и опция за работа, което е най-важното изискване за развиване на артистите.
По отношение на развиване на публики евентуално най-успешният формат, който би трябвало да загатна, остава поредицата от лекции на Теди и Радо за модерно изкуство, а най-хубавата изненада - магазинът за Месо плюс във Варна с неговите поп-ъп изложб и. Едно място, което не просто сътвори аудитория, а общественост във Велико Търново, затвори познатата си локация на ул. Марно поле (ТАМ), само че работи по любопитен опит - реновирането на КДК (бившето пространство на Клуба на дейците на културата в Търново) с присъединяване на тези, които имат потребност от него. Място във Варна, което загубихме и за което в действителност скърбя, е изложба contemporary space. А място, което спечелихме в София - Топлоцентрала. И до момента в който се пробвам да децентрализирам прегледа, се сещам за Бургас, който наподобява все по-буден. Без персонални наблюдения, само че с чувство за fomo (fear of missing out, или боязън, че пропускаш нещо важно) загатвам фестивалът Water. Друг пропуск, за който скърбя, са есенните изложения в Пловдив с куратор Галина Лардева , които тази година бяха със заглавие " Прагове и белези ".*
От градските галерии ще загатна две, които се снабдиха с нови шефове, към които имам упования - доктор Пламен Петров оглави галерията в Казанлък, а Доротея Павлова - тази във Варна. За Казанлък би трябвало да създадем ангажимента, че състезанието удовлетвори желанията на общината да изгони дългогодишния и извънредно сполучлив шеф Христо Генев от втория път. Което дава мотив да отворя тематиката за състезанията за шефове на галерии и музеи и незабавната потребност от корекция в реда, по който се провеждат, тъй че да не разрешават безчинства на локалните валии.
И като отворих тематиката за музеи и галерии (за които държавното управление не планува никакви коронавирус ограничения за подкрепа), няма по какъв начин да не отбележа, че тя липсва в политическото говорене или най-малко в съдружното съглашение: думите " музеи " и " галерии " са упоменати по два пъти, а думата " читалища " - 17 пъти. Това, че текстовете за просвета в този програмен документ са извънредно нехомогенни и че министърът беше номиниран от втори опит, в действителност е диагноза за публичната незначимост на културата - тя е невидима и непозната за икономическия хайлайф, съставил държавното управление, и наподобява, че той не знае от кое място да стартира с нея. Ако гледаме положително - да нямаш упования постоянно е добре, само че в случай че би трябвало да сме почтени - да нямаш условия е тъпо.
Колкото и да заобикалям ковида, ще употребявам точно него за разведряване. Глобално и локално не видях арт планове по тематиката, които да ми създадат мощно усещане през 2021 година, като се изключи свитъците на Алла Георгиева , които ни срещнаха с персоналното ѝ пародийно прекарване на изолацията - ден да пристигна, различен да мине и по този начин до безспир или най-малко до момента в който свърши рулото хартия.
Пародията беше главният прийом и в общественото изкуство през 2021-ва, като тук персоналният ми любимец е паметникът на Левски в Смолян, близко следван от софийските графити с Кристо. За 2022-ра си поисквам мораториум върху слагането на монументи и изкуство в градска среда - най-малко до момента в който не се появят качествени наредби за поръчване и куриране в града.
Какво друго можеше да стане по-добре? Две тематики, които имаха голям капацитет, само че по-скоро останаха положително желание бяха: 1) конференцията за Вулкан във Варна - едно от най-интересните феномени в художествения живот преди 1989 година, което припомня, че простата формула за конгломериране на ателиета за художници и основаване на среда в една по-проветрива културна конюнктура е било и ще си остане свястно начинание, и 2) изложбите от " Куиър Рома. Силата е в нас " - тазгодишното издание на София куиър конгрес, отдадено на куиър идентичностите измежду малцинствата от ромски генезис.
Друго положително желание, което занапред ще забележим какъв плод ще даде, е мощно закъснелият и още веднъж рисково проведен конкурс за български павилион на Венецианското биенале. За момента обстановката наподобява намагнетизирана като обич в алкохолно замайване посред димящ бар - в дванайсет без пет художници преслушват куратори, куратори трескаво търсят художници. С две думи, всеки гледа да се класира.
Моето персонално любознание във връзка с българския павилион изрично е в полето на архитектурата (2023) - област на образните изкуства, която наред с фотографията остана редовно надалеч по-добре и свястно обговаряна и динамична през 2021-ва. А новата медиа, която набра скорост през миналата година и залагам, че ще продължи да се развива през 2022-ра, са до неотдавна неразбираемите NFT или non-fungible tokens.
Какво значимо се случи по света?
Натискът за репатриране и реституиране на артефакти от музейни сбирки продължава. Тук положителните герои са Германия, която даде обещание, че през 2022 година ще върне всички обекти, присвоени от непознати територии, и Нидерландия, която се ангажира да възвърне артефактите от всички свои някогашни колонии. Лошите са музеят " Метрополитън ", който направи галерия с обекти от Бенин, безочливо покривайки тематиката в интерпретативните си текстове, и Британският музей, който настойчиво мълчи.
В коронавирус обстановка при затворени музеи и мощно понижени бюджети синдикализирането на служащите в музеите роди голям брой заглавия в изданията за изкуство. А трите огромни тематики в изложбите по света като че ли бяха климатичната рецесия, антирасисткият активизъм и окупираните палестински територии.
Най-неудобното име в света на изкуството? Фамилия Саклър - филантропите с фармацевтичен бизнес и кръстени на тях зали във водещи музеи и университети в Ню Йорк и Лондон получиха деветгодишна възбрана да прикрепят името си към нови арт институции вследствие на извънсъдебно съглашение във връзка на опиата Оксиконтин, за който се смята, че е лишил живота на над 500 000 американци. Значителна заслуга за отдръпването от парите на Саклър имаше застъпническата акция PAIN Sackler на художничката Нан Голдин.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ