"Живеем във времена на графомани"
" Дневник " препубликува от изявлението на писателя Деян Енев с Филип Маркулиев, създател на една-единствена книга - " Между стените "
Малко за загрявка. Харесва ли ти появяването на Ицо Хазарта в политиката?
- В политиката би трябвало да се влиза с съответна цел и тази цел да се припознава от твоите гласоподаватели. Ако ги убедиш, че си я постигнал, ще те преизберат. В това се състои политическият поминък, без значение дали си хазарта, или ментата.
Ти си меломан. С каква музика би било добре да се чете първата ти и единствена към този момент книга " Между стените ", коя ария би я увила най-добре в пашкула си?
- Не чувам музика, до момента в който чета или пиша, и също по този начин не чета, до момента в който чувам музика.
Дебютът ти, сборникът с разкази " Между стените ", излиза през 2014 година Седем години от този момент. Защо мълчиш в писането? Знаеш евангелската алегория за гениите. Ами в случай че внезапно, още на следващия ден, да речем, те попитат за какво си заровил гения в земята?
- Един създател би трябвало да приказва тогава, когато е сигурен, че има какво да каже. Живеем във времена на графомани, които ги превеждат на по двайсет и повече езика. Но какво да се прави, нали мотото на просвещението е " просвета за всеки ".
Аз бях изтървал книгата ти. Не бях чул за нея, не я бях видял по рафтовете на книжарниците. Добре че ми обърна внимание върху нея поетът Златозар Петров, и то две-три години по-късно. Намерих книгата, прочетох я и доста ми хареса. И си купих още една численост, за запаса, от време на време по този начин върша с книгите, които ми харесат. От кой публицист какво взе, с цел да напишеш тази книга? Или това е развой, който не предстои на мерене и доза?
- Четенето учи най-вече. Първо се вдъхновяваш, а след това виждаш по какъв начин се прави. Но когато започнеш да пишеш и ти, го правиш по собствен личен метод. Възможно е след Гьоте и Достоевски да се напише нещо обичайно, не неприятно, само че в никакъв случай такива творби, които да разкриват дълбините нацяло едно човечество.
Между стенитеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Появата на една добра книга прави ли автоматизирано създателя ѝ публицист? Изобщо по какъв начин гледаш на писателското занятие? Ти имаш ли се за подобен?
- В техническата си част писането е поминък, само че в значителната си е опит. Умението да се разграничи значителното от несъщественото зависи и от вътрешния сан на създателя. За мен профилът на положителния публицист е човек, който чете доста и качествени книги, среща се в центъра на събитията на своето време и интензивно взе участие в тях. Не мрънка и не страда, не счита, че външна непреодолима мощ го е лишила от правото му на бъдеще.
Разбирам, че си много ангажиран човек. Намираш ли време за четене? Кога четеш? Какво четеш? Коя книга е твоето изобретение през последните години?
- Сутрин чета книги на някаква научна тема - история, астрофизика, философия, които изискват пресен разум и централизация, а вечер преди да си легна, художествена литература или биографии.
Малко за загрявка. Харесва ли ти появяването на Ицо Хазарта в политиката?
- В политиката би трябвало да се влиза с съответна цел и тази цел да се припознава от твоите гласоподаватели. Ако ги убедиш, че си я постигнал, ще те преизберат. В това се състои политическият поминък, без значение дали си хазарта, или ментата.
Ти си меломан. С каква музика би било добре да се чете първата ти и единствена към този момент книга " Между стените ", коя ария би я увила най-добре в пашкула си?
- Не чувам музика, до момента в който чета или пиша, и също по този начин не чета, до момента в който чувам музика.
Дебютът ти, сборникът с разкази " Между стените ", излиза през 2014 година Седем години от този момент. Защо мълчиш в писането? Знаеш евангелската алегория за гениите. Ами в случай че внезапно, още на следващия ден, да речем, те попитат за какво си заровил гения в земята?
- Един създател би трябвало да приказва тогава, когато е сигурен, че има какво да каже. Живеем във времена на графомани, които ги превеждат на по двайсет и повече езика. Но какво да се прави, нали мотото на просвещението е " просвета за всеки ".
Аз бях изтървал книгата ти. Не бях чул за нея, не я бях видял по рафтовете на книжарниците. Добре че ми обърна внимание върху нея поетът Златозар Петров, и то две-три години по-късно. Намерих книгата, прочетох я и доста ми хареса. И си купих още една численост, за запаса, от време на време по този начин върша с книгите, които ми харесат. От кой публицист какво взе, с цел да напишеш тази книга? Или това е развой, който не предстои на мерене и доза?
- Четенето учи най-вече. Първо се вдъхновяваш, а след това виждаш по какъв начин се прави. Но когато започнеш да пишеш и ти, го правиш по собствен личен метод. Възможно е след Гьоте и Достоевски да се напише нещо обичайно, не неприятно, само че в никакъв случай такива творби, които да разкриват дълбините нацяло едно човечество.
Появата на една добра книга прави ли автоматизирано създателя ѝ публицист? Изобщо по какъв начин гледаш на писателското занятие? Ти имаш ли се за подобен?
- В техническата си част писането е поминък, само че в значителната си е опит. Умението да се разграничи значителното от несъщественото зависи и от вътрешния сан на създателя. За мен профилът на положителния публицист е човек, който чете доста и качествени книги, среща се в центъра на събитията на своето време и интензивно взе участие в тях. Не мрънка и не страда, не счита, че външна непреодолима мощ го е лишила от правото му на бъдеще.
Разбирам, че си много ангажиран човек. Намираш ли време за четене? Кога четеш? Какво четеш? Коя книга е твоето изобретение през последните години?
- Сутрин чета книги на някаква научна тема - история, астрофизика, философия, които изискват пресен разум и централизация, а вечер преди да си легна, художествена литература или биографии.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ