Дневник препечатва текста от сатиричната рубрика на Полина Паунова в

" Дневник " препечатва текста от сатиричната графа на Полина Паунова в уеб страницата " Свободна Европа ". Заглавието е на редакцията.

Мило Дневниче, популярност Богу тия избори минаха. Такава скука от дълго време не ми се е случвала. Наложи ми се дори да заставам в България, да ида и на работа за първи път от две години, само че добре, че скоро си ходя на Дубай. То аз книги пиша по телефона, страна ръководя по телефона, ‘дет се вика, обаче тая работа с гласуването не се получава по този начин. Ще взема и аз да стана покровител на електронния избор. Ще внесем с Данчо Цонев закон, и без тва го употребявам като мой представител.

По едно време дори си виках – аз толкоз гласове мога да провеждам единствено с едно тракване на пръсти, че моят ли избор да е значим, но ме посъветваха да се появя в акцията. Трябвало да се фотографирам, да покажа, че хората ме обичат, с цел да може да напише пресцентърът, че съм от един от най-влиятелните в страната.

И като стана ясно, че ще вървя до България, взех решение да остана и да гласоподавам. Един безвъзмезден глас – все е спекулация.

Обаче да не се отбивам. Отново съм определен. Това потвърждава две неща: първо – въобще не е вярна приказката " надалеч от очите, надалеч от сърцето " – две години никой не ме е виждал, но ей на, че незабавно ме избраха. И второ – логиката, че " в случай че доста искаш нещо, Вселената ще ти помогне да го постигнеш " си е напълно вярна. Разбира се, във вселената би трябвало да имаш няколко медии, основен прокурор и ръководеща партия разполагаем.

Иначе, удобен ми е престоят в България. Трябва да призная, че Бойко се беше обадил на Младен от Министерство на вътрешните работи – пратиха ми полицайчета да вардят пред хотела. Иначе по тия баири дето вървях на мойте момчета им стана неприятно, ми те в Дубай не са привикнали на планински пътища, завои и супа. И нек`ва журналистка пристигна да ми досажда, но това е то - олигарсите ги пращат да ме тормозят!

Колкото до партийната работа, дето свърших – видях се с Мустафата. Вика ми - но ти за какво в твоите вестници единствено Бойко хвалиш. Честно казано малко ме ядоса. И за наказване го накарах в акцията да се снима с новата ми книга. Тая за Костов. Не че Мустафата може да направи реклама кой знае каква. Ама най-малко да знае кой е шефът и да преценя на кого по какъв начин да приказва.

Така, де – минаха изборите. Имах грандиозни проекти, `щото толкоз провинциална ми се коства българската политика, а аз съм упорит. Много желаех тоя път да ме пуснат в Брюксел. Ей на, постове се раздават е Еврокомисията – мен Станишев един път по този начин или другояче ме е предложил за началник на ДАНС, що шефът на ПЕС да не ме предложи и за нещо в Европа?

Еврокомисар по правораздаването ще ми е супер. Юрист съм, бях в следствието – с какво е по-значима от мен тая Йоурова?

Даже си крещя – в случай че, дай Боже, това стане, стартирам да изкупувам вестници – първо в Белгия, след това Франция, Германия...

Звъннах незабавно и на Сергей, и на Бойко. На единия му крещя да сондира из ПЕС дали ще ме поддържат – леви и либерали си е чудна коалиция. А на Бойко му споделих, че тая Габриел му е ненужна за еврокомисар. И двамата не бяха удовлетворени, но се съгласиха. Обаче АЛДЕ споделиха " не ", та " не ". Мисля да напиша книга за тях.

Иначе, по време на акцията ми звъня и Сотир. Да сме се видели, да сме поговорели за бъдещите му креативен проекти. Бях колеблив. Ако ме бяха оставили тоя път да ида в Европарламента, щях да имам чужбински имунитет и никак не ми трябваше тоя. Добре че бях колеблив, че явно в този момент като ме отрязаха отново ще нуждая се от него. Затова и умно му споделих " ще забележим ". Сега като всичко е ясно би трябвало да съм по-мил. Ама той не ми се сърди. Не е в позиция, както се споделя.

Звънна и Бойко. И то отново във връзка на Сотир. Кого сме щели да слагаме на негово място. Чудих се дали да не му дам независимост малко да избира самичък. Добре обаче, че бях прозорлив. През цялото време ми светеше, че тия от АЛДЕ могат да ме резнат. И му разправям - чакай в този момент да минат тия избори и след това ще го мислим.

Докато приказвах с него звъня и Корнелия. " Ей в този момент ще видиш - печелим изборите. Вземаме властта и ще си управляваме дружно, нали ", ми разправя тя. И незабавно почна да приказва и тя за мястото на Сотир. И с нея бях колеблив. Ама нищо - и изгубила, и спечелила, все като й кажа какво да прави - извършва.

Да ти кажа, дневниче, никак не е хубаво да си съумял, млад мъж. Всички на теб разчитат. Ей на, Движение за права и свободи цяла акция на мен назова. Викат залагаме на младите.

Ама на кого с изключение на на мен – младия, да заложат, бе? На Доган ли?

То и него никой не го вижда, но аз най-малко действително нещо върша, а той... резонира. Реална работа би трябвало, по тази причина сме им ние младите.

Като споделих действителна работа - отидох и до Народното събрание (не е нищо изключително, все едно не са минали две години от последното ми вървене на работа). Казах им на репортерите, че се отхвърлям от мястото си в Европарламента и отаставам български народен представител. Почти нищо не ме питаха. Ама по този начин се напрегнах някой олигарх да не ги е пратил да ме предизвикат, че се обърках, крещя – плащаме на младите в Европарламента, а желаех " пращаме " да кажа. Тя грешката не е доста неточност, но и някой да я е забелязал. А и да я е чул - след това по този начин или другояче аз ще му коригирам текста...

Дълго стана, Дневниче, но от дълго време не бях писал. Хубавото е, че скоро си ходя на Дубай. А имам доста да помисля – до идващите евроизбори би трябвало да имам най-малко няколко вестника в Европа. Една-две книги за Ван Баален да издам и другия път ще съм евродепутат.

Сега обаче имам непосредствени задания – да се схвана с Бойко и Корнелия за наследника на Сотир, че останах единствено с българския си имунитет...

Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (586)