Законодателят стимулира саморазправи и фатален избор на средства за защита
" Дневник " препечатва публикацията на юрист Емилия Недева от " Капитал ".
Приетите на 8 май на първо четене промени в текстове за неизбежната защита в Наказателния кодекс (НК) предизвикаха редица погрешни медийни тълкования, като да вземем за пример, че " от през днешния ден неизбежната защита няма да се санкционира " и " към този момент няма да се съобразяваме с какво оръжие сме нападнати ". Оказа се, че освен в Народното събрание не се познават законът и правосъдната процедура, само че въпреки всичко казусът на българските жители идва от депутатите.
Опасно законодателство
Законодателните недоразумения на Народното събрание се трансформират в рисков рецидив. Този път под ударите на законодателното тяло, известно освен с минималния брой адвокати, само че и с демонстративното неуважение към мнението на водещите български правници, попадна класическият институт на неизбежната защита. Българският законодател гласоподава очевидно противоконституционни промени, които опонират и на интернационалните актове, по които България е страна. Това стана макар съпротивата както в формалните мнения на работната група в Министерството на правораздаването, която ги отхвърли още през 2018 година, по този начин и на други институции като Върховния касационен съд (ВКС), прокуратурата адвокатурата, университетските среди.
На народните представители им се стори незадоволителна гаранцията, която един типичен институт на наказателното право като " неизбежната защита " дава на лицата, които са били принудени да отхвърлен със мощ противоправни набези, и реши да разшири ненаказуемостта на отбраняващите се по метод, който е в положение да подтиква случайни саморазправи и съдбовен избор на средства за отбрана. Според претекстовете на законопроекта имало усложнения при разбирането на института, които произтичали от изискването на закона вредата, породена на нападателя, да е в границите на нужните лимити.
Народните представители се насочват към основаване на разпореждания, които съгласно тях са предопределени да дефинират " оптимално ясно за жителите – получател на института, в кои случаи могат да се пазят с неограничена активност, без боязън от опцията да бъде потърсена наказателна отговорност за породените на нападателя вреди ". По този метод, поставяйки си противоконституционна цел, законодателят е основал противоконституционна норма. Неизбежната защита не позволява отбрана посредством " неограничена активност ". Тази активност всеки път е била лимитирана – в предишното (по Наказателния закон) до възбрана за причиняване на щета, по-голяма от тази, която е била задоволителна, с цел да отблъсне нападението, а в този момент (по Наказателния кодекс) до условието за причиняване на щета на нападателя единствено в нужните лимити. Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ) позволява само приложимост на " безусловно нужната мощ " при отбраната на разположение от нелегално принуждение. Според практиката на Европейския съд по правата на индивида силата е " безусловно нужна " единствено в случай че е " строго пропорционална " на постигането на позволената цел.
В Наказателния кодекс ясно е записано, че превишаване на рамките на неизбежната защита има тогава, когато отбраната очевидно не подхожда на характера и заплахата на нападението. В правосъдната процедура тълкуването на този текст не е проблематично, защото неговата структура разрешава във всеки съответен проблем да се направи подобаващ на обстоятелствата извод дали защитата е в границите на нужното за отбиване на нападението. Отбраната, която е ориентирана към причиняване на нападателя на щета, която е по-голяма от нужната за отбиване на нападението, води до извод, че са превишени рамките на неизбежната защита. Върховният съд в Постановление на пленума №12/1973 година точно е отбелязал " несъответствието е очевидно, когато е изразено ясно и не възбужда подозрение ", само че също по този начин е приел: " при отбиване на нападението нападнатият може да употребява и по-интензивни средства и способи за защита, в случай че това очевидно не надвишава опциите за отбиване на нападението ".
Повторен опит
През 1997 година Народното събрание направи опит да вкара безусловни хипотези, при които без оглед на съответните обстоятелства по делото да се изключи изводът, че са превишени рамките на неизбежната защита. Този опит закономерно катастрофира в Конституционния съд, който с Решение №19 по к.д. №13/1997 разгласи, че тези промени са противоконституционни. Удивително е, че повече от 20 години по-късно същите промени се гласоподават още веднъж, като леката смяна в редакцията им е обяснена в претекстовете към законопроекта като опит да се преодолее образуваното с Решение №19/1997 година мнение на Конституционния съд.
Приетите на първо четене промени гласят:
Чл.12, ал.3: Няма превишаване рамките на неизбежната защита, когато:
1. нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище;
2. нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
На първо място отпада досегашното условие нападението да е осъществено посредством навлизане в жилището с принуждение или с щурм. Заменя го терминът " посредством незаконно влизане " в жилище. По този метод ясни и доказуеми условия като упражнено принуждение или осъществен щурм се заменят с по-широкото, само че и по-обтекаемо разбиране " незаконно ". Подобна редакция би могла да докара до прикриване на умишлени убийства – задоволително е килърът да твърди, че потърпевшият е влезнал " незаконно " в жилището му. Примери могат да се открият измежду многочислените спорове, довели до гибел или телесни повреди след съседски запои. Още в претекстовете към законопроекта са маркирани хипотези на незаконно навлизане в жилище, които по естеството си не оставят следи. Такива са опасността, измамата и други Доказателствата за такова навлизане може да се лимитират в някои случаи само до обясненията на упражнилото защитата лице и това основава причина за осъществяването на ненаказуеми убийства.
Уместно е да се напомни, че в този момент настоящата редакция – " посредством навлизане в жилището с принуждение или щурм ", също е провокирала сериозен спор в Конституционния съд през 1997 година Тази наредба не е оповестена за противоконституционна единствено тъй като гласовете на конституционните съдии са се разделили поравно. В претекстовете на решението за сходството на наредбата с чл.6, ал.1 от Международния пакт за цивилен и политически права е признато, че проникването посредством принуждение или щурм демонстрира забележителна степен на активност на нападението и по тази причина отбраната също би трябвало да бъде със забележителна степен на активност. Следователно по мотив за противното заместването на интензивното навлизане посредством принуждение или щурм с по-общото, само че без избран интензитет разбиране " незаконно навлизане " постанова въпросът да се сложи още веднъж на преценката на конституционните съдии.
Към тези доводи се прибавя и фактът, че по отношение на " незаконното навлизане " вносителите на проектозакона не са лимитирали кръга на засегнатите богатства единствено до похищения против личността. Така даже при дребни похищения против собствеността, осъществени посредством " незаконно навлизане ", се позволява ненаказуема и с висок интензитет отбрана, която явно надвишава нужното за прекратяване на нападението. Според Европейска конвенция за правата на човека защита посредством приложимост на безусловно нужна мощ, водеща до отнемане от живот на нападателя, е
позволена само при нахлуване против личността, само че не и против собствеността.
Поради това смятам, че позоваването на член 2 § 2 от конвенцията би довело до отменяне на тази наредба от Конституционния съд, защото се касае до несъгласие интернационален акт, по който България е страна.
Втората група промени по т.2 от чл.12, ал.3 Наказателен кодекс. са очевидно противоконституционни и още веднъж в колизия с Европейска конвенция за правата на човека. Чрез тях се афишира, че няма превишаване рамките на неизбежната защита, когато нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
Според вносителите съчетаването на обекта на отбрана (здраве, живот, независимост, полова неприкосновеност) с справедливи критерии като броя на нападателите, съществуването на оръжие у тях или времето на нападението преодолява претекстовете на Решение №19/1997 година на Конституционния съд. Това изказване е погрешно.
Обстоятелствата, които наказателният съд би трябвало да реши, с цел да изключи незаконния темперамент на една защита по чл.12, ал.1 от Наказателен кодекс, са освен броят на нападателите, оръжието им или фактът, че са проникнали нощем. В решението си Конституционен съд е отбелязал като фактори още възрастта на нападателя и на отбраняващия се, вероятните средства за отбрана, които са разполагаем на нападнатия, типа на оръжието и на двамата.
Към невъзможността да се обзет изчерпателно многообразните житейски обстановки на нахлуване и защита насочват без изключение всички мнения по законопроекта, подадени в Народното събрание. Върховен касационен съд дава и образци, които акцентират недостатъчността и заплахата от използване само на вписаните в плана критерии. Например в случай че нападението, застрашаващо здравето, осъществявано от две невъоръжени малолетни лица, е ориентирано против трима възрастни атлетични индивида, част от които въоръжени с ножове. Затова неслучайно практикуващите адвокати упорстват да не бъде лимитиран съдът в преценката на всички обстоятелства посредством основаване на наложителни хипотези, които да изключат налагането на наказване.
Да се разсеят заблудите
В умозаключение, с цел да се разсеят заблудите, насадени отчасти от законодателя, отчасти от медиите, би трябвало да се знае, че настоящият понастоящем институт на неизбежната защита дава задоволителна независимост на нападнатите лица да се отбраняват без боязън от неоснователна принуда, само че и без да предизвикват случайни и самоцелни телесни увреждания или гибел. Законът и правосъдната процедура дават следните гаранции:
Тези акценти са в основата на над 120-годишната процедура на Водоснабдителна система и Върховен касационен съд още от времето на Наказателния закон, обнародван в Дъждовни води на 21 февруари 1896 година, през Наказателния кодекс, обнародван в Дъждовни води на 2 април 1968 година, и до наши дни. Тази процедура е ясна, поредна и безпротиворечива, по тази причина няма никаква причина а смяна, дописване или изменение в института на неизбежната защита.
Приетите на 8 май на първо четене промени в текстове за неизбежната защита в Наказателния кодекс (НК) предизвикаха редица погрешни медийни тълкования, като да вземем за пример, че " от през днешния ден неизбежната защита няма да се санкционира " и " към този момент няма да се съобразяваме с какво оръжие сме нападнати ". Оказа се, че освен в Народното събрание не се познават законът и правосъдната процедура, само че въпреки всичко казусът на българските жители идва от депутатите.
Опасно законодателство
Законодателните недоразумения на Народното събрание се трансформират в рисков рецидив. Този път под ударите на законодателното тяло, известно освен с минималния брой адвокати, само че и с демонстративното неуважение към мнението на водещите български правници, попадна класическият институт на неизбежната защита. Българският законодател гласоподава очевидно противоконституционни промени, които опонират и на интернационалните актове, по които България е страна. Това стана макар съпротивата както в формалните мнения на работната група в Министерството на правораздаването, която ги отхвърли още през 2018 година, по този начин и на други институции като Върховния касационен съд (ВКС), прокуратурата адвокатурата, университетските среди.
На народните представители им се стори незадоволителна гаранцията, която един типичен институт на наказателното право като " неизбежната защита " дава на лицата, които са били принудени да отхвърлен със мощ противоправни набези, и реши да разшири ненаказуемостта на отбраняващите се по метод, който е в положение да подтиква случайни саморазправи и съдбовен избор на средства за отбрана. Според претекстовете на законопроекта имало усложнения при разбирането на института, които произтичали от изискването на закона вредата, породена на нападателя, да е в границите на нужните лимити.
Народните представители се насочват към основаване на разпореждания, които съгласно тях са предопределени да дефинират " оптимално ясно за жителите – получател на института, в кои случаи могат да се пазят с неограничена активност, без боязън от опцията да бъде потърсена наказателна отговорност за породените на нападателя вреди ". По този метод, поставяйки си противоконституционна цел, законодателят е основал противоконституционна норма. Неизбежната защита не позволява отбрана посредством " неограничена активност ". Тази активност всеки път е била лимитирана – в предишното (по Наказателния закон) до възбрана за причиняване на щета, по-голяма от тази, която е била задоволителна, с цел да отблъсне нападението, а в този момент (по Наказателния кодекс) до условието за причиняване на щета на нападателя единствено в нужните лимити. Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ) позволява само приложимост на " безусловно нужната мощ " при отбраната на разположение от нелегално принуждение. Според практиката на Европейския съд по правата на индивида силата е " безусловно нужна " единствено в случай че е " строго пропорционална " на постигането на позволената цел.
В Наказателния кодекс ясно е записано, че превишаване на рамките на неизбежната защита има тогава, когато отбраната очевидно не подхожда на характера и заплахата на нападението. В правосъдната процедура тълкуването на този текст не е проблематично, защото неговата структура разрешава във всеки съответен проблем да се направи подобаващ на обстоятелствата извод дали защитата е в границите на нужното за отбиване на нападението. Отбраната, която е ориентирана към причиняване на нападателя на щета, която е по-голяма от нужната за отбиване на нападението, води до извод, че са превишени рамките на неизбежната защита. Върховният съд в Постановление на пленума №12/1973 година точно е отбелязал " несъответствието е очевидно, когато е изразено ясно и не възбужда подозрение ", само че също по този начин е приел: " при отбиване на нападението нападнатият може да употребява и по-интензивни средства и способи за защита, в случай че това очевидно не надвишава опциите за отбиване на нападението ".
Повторен опит
През 1997 година Народното събрание направи опит да вкара безусловни хипотези, при които без оглед на съответните обстоятелства по делото да се изключи изводът, че са превишени рамките на неизбежната защита. Този опит закономерно катастрофира в Конституционния съд, който с Решение №19 по к.д. №13/1997 разгласи, че тези промени са противоконституционни. Удивително е, че повече от 20 години по-късно същите промени се гласоподават още веднъж, като леката смяна в редакцията им е обяснена в претекстовете към законопроекта като опит да се преодолее образуваното с Решение №19/1997 година мнение на Конституционния съд.
Приетите на първо четене промени гласят:
Чл.12, ал.3: Няма превишаване рамките на неизбежната защита, когато:
1. нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище;
2. нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
На първо място отпада досегашното условие нападението да е осъществено посредством навлизане в жилището с принуждение или с щурм. Заменя го терминът " посредством незаконно влизане " в жилище. По този метод ясни и доказуеми условия като упражнено принуждение или осъществен щурм се заменят с по-широкото, само че и по-обтекаемо разбиране " незаконно ". Подобна редакция би могла да докара до прикриване на умишлени убийства – задоволително е килърът да твърди, че потърпевшият е влезнал " незаконно " в жилището му. Примери могат да се открият измежду многочислените спорове, довели до гибел или телесни повреди след съседски запои. Още в претекстовете към законопроекта са маркирани хипотези на незаконно навлизане в жилище, които по естеството си не оставят следи. Такива са опасността, измамата и други Доказателствата за такова навлизане може да се лимитират в някои случаи само до обясненията на упражнилото защитата лице и това основава причина за осъществяването на ненаказуеми убийства.
Уместно е да се напомни, че в този момент настоящата редакция – " посредством навлизане в жилището с принуждение или щурм ", също е провокирала сериозен спор в Конституционния съд през 1997 година Тази наредба не е оповестена за противоконституционна единствено тъй като гласовете на конституционните съдии са се разделили поравно. В претекстовете на решението за сходството на наредбата с чл.6, ал.1 от Международния пакт за цивилен и политически права е признато, че проникването посредством принуждение или щурм демонстрира забележителна степен на активност на нападението и по тази причина отбраната също би трябвало да бъде със забележителна степен на активност. Следователно по мотив за противното заместването на интензивното навлизане посредством принуждение или щурм с по-общото, само че без избран интензитет разбиране " незаконно навлизане " постанова въпросът да се сложи още веднъж на преценката на конституционните съдии.
Към тези доводи се прибавя и фактът, че по отношение на " незаконното навлизане " вносителите на проектозакона не са лимитирали кръга на засегнатите богатства единствено до похищения против личността. Така даже при дребни похищения против собствеността, осъществени посредством " незаконно навлизане ", се позволява ненаказуема и с висок интензитет отбрана, която явно надвишава нужното за прекратяване на нападението. Според Европейска конвенция за правата на човека защита посредством приложимост на безусловно нужна мощ, водеща до отнемане от живот на нападателя, е
позволена само при нахлуване против личността, само че не и против собствеността.
Поради това смятам, че позоваването на член 2 § 2 от конвенцията би довело до отменяне на тази наредба от Конституционния съд, защото се касае до несъгласие интернационален акт, по който България е страна.
Втората група промени по т.2 от чл.12, ал.3 Наказателен кодекс. са очевидно противоконституционни и още веднъж в колизия с Европейска конвенция за правата на човека. Чрез тях се афишира, че няма превишаване рамките на неизбежната защита, когато нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
Според вносителите съчетаването на обекта на отбрана (здраве, живот, независимост, полова неприкосновеност) с справедливи критерии като броя на нападателите, съществуването на оръжие у тях или времето на нападението преодолява претекстовете на Решение №19/1997 година на Конституционния съд. Това изказване е погрешно.
Обстоятелствата, които наказателният съд би трябвало да реши, с цел да изключи незаконния темперамент на една защита по чл.12, ал.1 от Наказателен кодекс, са освен броят на нападателите, оръжието им или фактът, че са проникнали нощем. В решението си Конституционен съд е отбелязал като фактори още възрастта на нападателя и на отбраняващия се, вероятните средства за отбрана, които са разполагаем на нападнатия, типа на оръжието и на двамата.
Към невъзможността да се обзет изчерпателно многообразните житейски обстановки на нахлуване и защита насочват без изключение всички мнения по законопроекта, подадени в Народното събрание. Върховен касационен съд дава и образци, които акцентират недостатъчността и заплахата от използване само на вписаните в плана критерии. Например в случай че нападението, застрашаващо здравето, осъществявано от две невъоръжени малолетни лица, е ориентирано против трима възрастни атлетични индивида, част от които въоръжени с ножове. Затова неслучайно практикуващите адвокати упорстват да не бъде лимитиран съдът в преценката на всички обстоятелства посредством основаване на наложителни хипотези, които да изключат налагането на наказване.
Да се разсеят заблудите
В умозаключение, с цел да се разсеят заблудите, насадени отчасти от законодателя, отчасти от медиите, би трябвало да се знае, че настоящият понастоящем институт на неизбежната защита дава задоволителна независимост на нападнатите лица да се отбраняват без боязън от неоснователна принуда, само че и без да предизвикват случайни и самоцелни телесни увреждания или гибел. Законът и правосъдната процедура дават следните гаранции:
Тези акценти са в основата на над 120-годишната процедура на Водоснабдителна система и Върховен касационен съд още от времето на Наказателния закон, обнародван в Дъждовни води на 21 февруари 1896 година, през Наказателния кодекс, обнародван в Дъждовни води на 2 април 1968 година, и до наши дни. Тази процедура е ясна, поредна и безпротиворечива, по тази причина няма никаква причина а смяна, дописване или изменение в института на неизбежната защита.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ