Да не владее чрез мен
" Дневник " предложения интелектуалци, хора на изкуството и на духа да насочат обръщение към читателите във връзка Коледа и Новата година. Днес ви представяме коледната тирада на писателя Георги Господинов, който тази година завоюва огромната европейска литературна премия " Ангелус " с " Физика на тъгата ", а филмът по романа, нарисуван от художника Теодор Ушев, попадна в късия лист за премиите " Оскар ".
Дори лъжата да е покрила всичко, даже да е овладяла всичко, дано й се противопоставим в най-малкото: дано тя не владее посредством мен. Това написа Солженицин във време на боязън и неистина, през далечната 1974 година в нещо като ранен завет.
Минал е близо половин век, само че времената на боязън и неистина са още веднъж тук. Затова оттатък пожеланията за всички други значими неща, дано остане минута и за такива мисли, или молебствия, в личния ни ъгъл.
Нека страхът не владее посредством мен.
Нека унижението на различен или съучастието в нечие оскърбление не владее посредством мен.
Нека интригата не владее посредством мен.
Нека завистта не владее посредством мен.
Нека включването в глутницата на мощните не владее посредством мен.
Нека отчаянието и смирението пред явната неправда, даже когато е с власт, изключително когато е с власт, не владее посредством мен.
Нека търсенето на зложелател, нормално в другия, в другия, не владее посредством мен.
Нека омразата и нервността не владеят посредством мен.
Нека лъжата и нейното умножаване не владее посредством мен.
Това в действителност е най-малкото. Но то е толкоз доста, таман в този момент и тук. За да останем в рамките на човешкото. За да остане светът свят. Това ще е най-голямото тестване – тази година, идната и по-следващите, в случай че ги има Зависи от нас.
Може би спасението е в няколкото елементарни неща, които ще намерим във всяка коледна история, която сме чели като деца. Бъдете положителни, това вбесява злото. И то ще остане без царство (по Дилън Томас).
Хубави празници и за доста години!
Дори лъжата да е покрила всичко, даже да е овладяла всичко, дано й се противопоставим в най-малкото: дано тя не владее посредством мен. Това написа Солженицин във време на боязън и неистина, през далечната 1974 година в нещо като ранен завет.
Минал е близо половин век, само че времената на боязън и неистина са още веднъж тук. Затова оттатък пожеланията за всички други значими неща, дано остане минута и за такива мисли, или молебствия, в личния ни ъгъл.
Нека страхът не владее посредством мен.
Нека унижението на различен или съучастието в нечие оскърбление не владее посредством мен.
Нека интригата не владее посредством мен.
Нека завистта не владее посредством мен.
Нека включването в глутницата на мощните не владее посредством мен.
Нека отчаянието и смирението пред явната неправда, даже когато е с власт, изключително когато е с власт, не владее посредством мен.
Нека търсенето на зложелател, нормално в другия, в другия, не владее посредством мен.
Нека омразата и нервността не владеят посредством мен.
Нека лъжата и нейното умножаване не владее посредством мен.
Това в действителност е най-малкото. Но то е толкоз доста, таман в този момент и тук. За да останем в рамките на човешкото. За да остане светът свят. Това ще е най-голямото тестване – тази година, идната и по-следващите, в случай че ги има Зависи от нас.
Може би спасението е в няколкото елементарни неща, които ще намерим във всяка коледна история, която сме чели като деца. Бъдете положителни, това вбесява злото. И то ще остане без царство (по Дилън Томас).
Хубави празници и за доста години!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ