Георги Господинов: Когато приливът идва, повдига всички кораби
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Интервюто е препубликувано от
Георги, беседваме съвсем два месеца откакто. Нарочно отложихме този диалог за " Литературен вестник ", с цел да можем да поговорим за премията оттатък първичните безредици и усещания. Сега кое ти се коства най-важно и най-ценно от всички прекарвания към нея?
- Разбира се, остава онази минута, в която името на романа беше оповестено от ръководителя на журито Лейла Слимани, както и цялостното напрегнато очакване преди този момент. Остават дните по-късно с изявленията в Лондон. Но най-вълнуващо беше завръщането и срещата с всички тези хора на една голяма опашка под небето на София. Всеки от тях имаше дума, някои и сълза, за случилото се, тези хора бяха стояли и чакали оповестяването в среднощ, бяха се радвали като деца, видях и онази невероятна наслада на актьорите в един клип, който обиколи света.
Това беше нещо в действителност изключително, чисто благополучие. Писаха ми хора от целия свят. Получих доста прекрасен привет от израелския публицист Етгар Керет, от Олга Токарчук, Дейв Егърс. Британското издание на книгата, както и българското свършиха незабавно и имаше толкоз хубави истории към това. Самият Кутси ми писа през наша обща позната, че търси безрезултатно романа в Австралия и дали има метод да му го пратим. Такива неща остават. И да не не помни - насладата и откровените поздравления от български писатели, артисти и хора на изкуството.
ВремеубежищеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Разкажи малко по-подробно за това, което остава " зад кулисите " - за самата организация на премията, стадиите, през които се минава от дългия лист с номинации до награждаването, общуването с останалите номинирани създатели
- Да, това е дълъг развой. Обявяването на дългия лист се случи още през февруари, в случай че не се неистина, няколко месеца преди самата премия. Това беше едно от най-хубавите събития за мен. Имаме българска книга, номинирана за " Букър ". Оттук насетне можеше да се случи всичко и нищо да не се случи, само че фактът на номинацията остава. Попадането измежду тези 13 книги в дългия лист е към този момент задоволителна крачка. Влизаш в историята на премиите " Букър ", където доста от най-големите създатели са оставали с номинация.
Един от най-вълнуващите моменти беше публикуването на картата на света с маркирани местата, от които идват номинираните за Международния " Букър ". И България беше там. На тази карта. През цялото това време уредниците на премията непрестанно пускаха изявленията, забавни обстоятелства за номинираните книги. Един от тях беше, че за първи път има номинирана книга на български език, също и на каталански. И за първи път книги на тези езици стигат и до късия лист.
Беше оповестено проучване, че от ден на ден младежи във Англия се обръщат към преводна литература. Имаше изявленията с членовете на журито, с създателите и преводачите, описи с книги, които номинираните предлагат. На уеб страницата на " Букър " всички тези забавни неща, които подгряваха връчването на премията, към момента могат да се прочетат. С Анджела трябваше да сме в Лондон седмица преди формалната гала.
" Ние, българите ": Анджела Родел дава отговор на Макс Фриш
Особено значима беше полемиката в Саутбанк Център на брега на Темза с всички финалисти от късия лист. Водеше я по доста прекрасен метод Мерве Емре, професор в Оксфорд и член на миналогодишното жури. С две думи концепцията е да се празнува и огласява литературата на други езици, в това е огромният смисъл на тази премия. И го вършат в действителност добре.
Международният " Букър " отличава както създателите на книгите, по този начин и техните преводачи и по този начин отразява все по-нарастващото значение на превода в актуалната литература. Ти общуваш доста с преводачите си, коства ми се, че ги смяташ за значим сътрудник - по този начин ли е? Как би описал съдействието си с преводачката Анджела Родел, с която си поделихте премията?
- Да, имам щастието с множеството от преводачите да сме другари или да се сприятеляваме по време на превода. Обичам да поддържам връзка и да давам отговор на въпросите им, това е доста забавен развой на най-близкото допустимо четене и интерпретиране на една книга. С Анджела сме работили върху превода на " Физика на тъгата ", тъй че имаме опит с труднопреводими книги. Беше същинско благополучие да работим дружно над " Времеубежище ", да търсим дружно някои решения.
Давам си сметка какъв брой сложни за превод са книгите ми, тъй като разчитат на самите фрази, на ритъма, на някаква скрита лирика вътре, на всяка дума, не просто на действието. Анджела има необикновен нюх за езика и ритъма, за това оказват помощ и заниманията ѝ с музика. Има доста положително ухо за българския език в дълбочина. И доста знания за българския подтекст, което е ужасно значимо също. И може би най-важното, тя е почтен човек.
Преди малко сподели, че смисълът на тази премия е да огласява литературата, и тя в действителност е доста насочена към публиката, към обществеността - целият развой по нейното отсъждане цели да притегли интерес към литературата. Смяташ ли, че българските литературни награди биха могли да действат по сходен метод, какво от опита на интернационалните награди като " Букър " биха могли да възприемат, тъй че освен да отличават достиженията на създателите, само че и да притеглят необятно внимание към литературата?
- Толкова доста могат да научат българските награди и могат да го създадат незабавно, в случай че влязат на уеб страницата на " Букър ". Най-важното е, че премията е развой, а не просто еднократен акт, който потъва в давност на другия ден. Трябва да се обръща внимание на самите номинации. Това е метод всяка номинирана книга да отзвучи, да се приказва за нея, да стигне до читатели.
Големите награди градят престижа си с години и част от този престиж е безусловно безкомпромисният избор на жури. Една премия прелива от престижа си към номинираните създатели, само че и противоположното важи - номинираните създатели основават също престижа на премията. За страдание, в България за премиите се чува само в случай че се случи някакъв скандал.
И по тази причина журито постоянно гледа да обезопаси процеса. Този създател е наш, оня не е. Впрочем романът " Времеубежище " беше подминат даже за номинациите на награди като " Хеликон " или " Христо Г. Данов " в годината на своето излизане. Махваш с ръка и се усмихваш.
Очакваше ли отзвука в България, това, че толкоз доста хора се развълнуваха от една литературна премия? Как си го обясняваш?
- Не. И беше още по-хубаво. Това влезе в международните медии. И с тъкмо тези думи, за вълнението, подбудено от премия за литература. То съответства по прекрасен метод с навечерието на 24 май. И това беше част от чудото. В късите си думи на самата гала държах да поздравя за този празник на български. Онази вечер на церемонията ще остане в паметта на доста хора, които се вълнуваха до последно. И ми се ще нещо хубаво да се случи, това да бъде началото на едно по-светло време за всички.
Колекция „ Георги Господинов “С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Не всичко е изгубено, когато толкоз доста хора се вълнуват поради една книга или премия за литература. Има вяра. Просто на хората им писна да излъчваме непрестанно неуспех, корупция, някакви ужасни вести отсам. Един човек ми сподели на онази опашка пред НДК, простете ни, че по този начин сме ви обкръжили, просто имахме потребност от нещо ярко. И това е толкоз човешко и просто. Част от моето благополучие и вяра е обвързвано с щастието и вярата на тези хора.
Предполагам, че познаваш останалите книги от късия лист с финалистите за премията, а може би и част от тези в дългия лист. Каква картина на актуалната литература дават номинациите, можеш ли да изведеш някакви откроими трендове?
- Да, пробвах се да прочета повече от и за книгите, с които бяхме в двата листата. Всички те са доста мощни и ужасно добре написани книги, представителни за протичащото се в международната литература през днешния ден. Всъщност Европа от дълго време не е в центъра на най-важното, което се случва в актуалната литература, въпреки на нас като евроцентрици да не ни се желае да го видим.
Много мощната вълна в южнокорейската литература от последните години беше показана от романа " Whale " на Cheon Myeong-kwan, считан за един от главните кандидати за премията. Вдигането на южнокорейската литература по света е обвързвано и с триумфа на южнокорейското кино.
Две от най-интересните сега авторки - Гуадалупе Нетел от Мексико и Ева Балтазар от Каталуния, влязоха в късия лист с романи разнообразни по жанр, само че със сходна тема, обвързвана с персоналните връзки сред двойка дами, изправени пред значимо решение за предстоящо дете. В словото си Лейла Слимани, ръководител на журито, неколкократно подчертава върху еротиката в тези книги. Може би най-известната и към този момент стигала до късия лист писателка, кралицата на Карибите, както я назовават, Мариз Конде (която се оказа също най-възрастният създател, стигал до край на " Букър " ) разпростира в своя разказ една постколониална версия на новозаветната история на Христос.
В различен указател е късият язвителен разказ на GauZ (идващ от Кот д`Ивоар, пишещ също като Конде на френски) - разказ, цялостен с подигравка към новия консумеризъм, забелязан през очите на охранител на входа на козметичен магазин. Всъщност най-после останаха романи от четири континента, от всички краища на света, само че множеството от тях писани на огромни езици - испански и френски. Така че в последна сметка борбата беше и сред езици. Радвам се, че премията въпреки всичко отиде за книга, написана на " дребен " език и в Европа.
Според теб съдействал ли е за присъждането на премията фактът, че " Времеубежище " се оказа настояща книга, която слага въпроси, свързани с паниките от последните години?
- След церемонията разбрах от самото жури, че премията е присъдена безусловно единомислещо, един от редките случаи при такива журирания, и книгата е била измежду любимците на всеки от членовете още през цялото време. Както и че водещото при четенето и отсяването е било точно текстът отвън всевъзможни съпътстващи условия, биография, генезис на създателя и прочие
Знам, че поемам опасности във всяка от книгите си по отношение на готовите модели и настройки, и по тази причина за мен персонално беше значимо, че означиха и оцениха смелостта на разказа във " Времеубежище ". Давам си сметка, че тя значително се дължи точно на паниките, които витаят във въздуха. Смесването на потиснатост и подигравка, счупванията на описа, другите пластове, опитът за изчерпателност не са от положително, по този начин да се каже, не са просто някакъв фиктивен опит. " Времеубежище " е опит да се опише съответно тази тревога и разпадите в персоналния ни свят, само че и на света към нас.
Имаш ли чувството, че през последните години се покачва ползата към източноевропейските литератури? Ако е по този начин, на какво се дължи? Може ли да се каже, че актуалните източноевропейски създатели са свързани от някакви общи тематики, от различим метод на писане?
- Не знам дали се покачва ползата, само че европейската литературна рецензия в последните години написа, че най-хубавото, което се случва през днешния ден в европейската литература, идва от тази част на света - Централна и Източна Европа. И това е съществено самопризнание. Става дума за поколението, родено през 60-те години на предишния век. Говори се също по този начин за общи тематики, а аз бих добавил за обща сензитивност сред тези създатели, с които сме връстници.
Преживели сме в първата част на живота си края на една система (заедно с края на едно столетие и хилядолетие), а през втората сме минали през това значимо десетилетие на 90-те години и тегавото сбъркано време на нулевите години. Имахме задоволително време да натрупаме памет и да познаем лицето на предишното и също толкоз време, с цел да не останем в това минало. Да създадем памет за него, да забележим чудовищата, които спят там, и да се опитаме да го разкажем на идващите след нас.
Мисля, че с изключение на самопризнание за теб и Анджела Международната премия " Букър " е и знак за повишаващата се видимост на българската литература по света. Смяташ ли, че награди от ранга на " Букър " или Кристалния глобус, извоюван преди дни от кино лентата на Стефан Командарев в Карлови Вари, могат да се окажат катализатор за повишението на интереса към българската просвета?
- Те към този момент се оказват. След Международния " Букър " вестници като " Гардиън ", " Ню Йорк Таймс ", " Ел Паис ", " ФАЦ " излязоха със публикации, в които около " Времеубежище " говореха за българската литература, която, част от тях признаваха, толкоз малко познават. В двете ни изявленията за Би Би Си това също беше акцент.
Реакцията на българското общество и читателска аудитория на тази премия влезе в тематиките на международните медии. За идващите български създатели ще бъде малко по-лесно и в това е смисълът. Моята борба постоянно е била да се види, че на дребни езици може да се приказва за огромните и значими неща, че не е нужно да се самоекзотизираме, че имаме какво и по какъв начин да разкажем. Винаги съм се дразнел, когато потеглят с подценяване или прелиминарен стандарт към писатели, идващи от нашите земи.
Светът е станал едно в тъгите и неуспехите си, в чудовищата и очакванията си и всеки глас е значим, всяка история е скъпа. Както споделят англичаните, когато приливът идва, повдига всички кораби. Има сега добра вълна, коства ми се, за българската просвета и от сърце искам на българските хора на изкуството да пишат, снимат и рисуват най-хубавите си неща, които светът да оцени.
Интервюто е препубликувано от
Георги, беседваме съвсем два месеца откакто. Нарочно отложихме този диалог за " Литературен вестник ", с цел да можем да поговорим за премията оттатък първичните безредици и усещания. Сега кое ти се коства най-важно и най-ценно от всички прекарвания към нея?
- Разбира се, остава онази минута, в която името на романа беше оповестено от ръководителя на журито Лейла Слимани, както и цялостното напрегнато очакване преди този момент. Остават дните по-късно с изявленията в Лондон. Но най-вълнуващо беше завръщането и срещата с всички тези хора на една голяма опашка под небето на София. Всеки от тях имаше дума, някои и сълза, за случилото се, тези хора бяха стояли и чакали оповестяването в среднощ, бяха се радвали като деца, видях и онази невероятна наслада на актьорите в един клип, който обиколи света.
Това беше нещо в действителност изключително, чисто благополучие. Писаха ми хора от целия свят. Получих доста прекрасен привет от израелския публицист Етгар Керет, от Олга Токарчук, Дейв Егърс. Британското издание на книгата, както и българското свършиха незабавно и имаше толкоз хубави истории към това. Самият Кутси ми писа през наша обща позната, че търси безрезултатно романа в Австралия и дали има метод да му го пратим. Такива неща остават. И да не не помни - насладата и откровените поздравления от български писатели, артисти и хора на изкуството.
Разкажи малко по-подробно за това, което остава " зад кулисите " - за самата организация на премията, стадиите, през които се минава от дългия лист с номинации до награждаването, общуването с останалите номинирани създатели
- Да, това е дълъг развой. Обявяването на дългия лист се случи още през февруари, в случай че не се неистина, няколко месеца преди самата премия. Това беше едно от най-хубавите събития за мен. Имаме българска книга, номинирана за " Букър ". Оттук насетне можеше да се случи всичко и нищо да не се случи, само че фактът на номинацията остава. Попадането измежду тези 13 книги в дългия лист е към този момент задоволителна крачка. Влизаш в историята на премиите " Букър ", където доста от най-големите създатели са оставали с номинация.
Един от най-вълнуващите моменти беше публикуването на картата на света с маркирани местата, от които идват номинираните за Международния " Букър ". И България беше там. На тази карта. През цялото това време уредниците на премията непрестанно пускаха изявленията, забавни обстоятелства за номинираните книги. Един от тях беше, че за първи път има номинирана книга на български език, също и на каталански. И за първи път книги на тези езици стигат и до късия лист.
Беше оповестено проучване, че от ден на ден младежи във Англия се обръщат към преводна литература. Имаше изявленията с членовете на журито, с създателите и преводачите, описи с книги, които номинираните предлагат. На уеб страницата на " Букър " всички тези забавни неща, които подгряваха връчването на премията, към момента могат да се прочетат. С Анджела трябваше да сме в Лондон седмица преди формалната гала.
" Ние, българите ": Анджела Родел дава отговор на Макс Фриш Особено значима беше полемиката в Саутбанк Център на брега на Темза с всички финалисти от късия лист. Водеше я по доста прекрасен метод Мерве Емре, професор в Оксфорд и член на миналогодишното жури. С две думи концепцията е да се празнува и огласява литературата на други езици, в това е огромният смисъл на тази премия. И го вършат в действителност добре.
Международният " Букър " отличава както създателите на книгите, по този начин и техните преводачи и по този начин отразява все по-нарастващото значение на превода в актуалната литература. Ти общуваш доста с преводачите си, коства ми се, че ги смяташ за значим сътрудник - по този начин ли е? Как би описал съдействието си с преводачката Анджела Родел, с която си поделихте премията?
- Да, имам щастието с множеството от преводачите да сме другари или да се сприятеляваме по време на превода. Обичам да поддържам връзка и да давам отговор на въпросите им, това е доста забавен развой на най-близкото допустимо четене и интерпретиране на една книга. С Анджела сме работили върху превода на " Физика на тъгата ", тъй че имаме опит с труднопреводими книги. Беше същинско благополучие да работим дружно над " Времеубежище ", да търсим дружно някои решения.
Давам си сметка какъв брой сложни за превод са книгите ми, тъй като разчитат на самите фрази, на ритъма, на някаква скрита лирика вътре, на всяка дума, не просто на действието. Анджела има необикновен нюх за езика и ритъма, за това оказват помощ и заниманията ѝ с музика. Има доста положително ухо за българския език в дълбочина. И доста знания за българския подтекст, което е ужасно значимо също. И може би най-важното, тя е почтен човек.
Преди малко сподели, че смисълът на тази премия е да огласява литературата, и тя в действителност е доста насочена към публиката, към обществеността - целият развой по нейното отсъждане цели да притегли интерес към литературата. Смяташ ли, че българските литературни награди биха могли да действат по сходен метод, какво от опита на интернационалните награди като " Букър " биха могли да възприемат, тъй че освен да отличават достиженията на създателите, само че и да притеглят необятно внимание към литературата?
- Толкова доста могат да научат българските награди и могат да го създадат незабавно, в случай че влязат на уеб страницата на " Букър ". Най-важното е, че премията е развой, а не просто еднократен акт, който потъва в давност на другия ден. Трябва да се обръща внимание на самите номинации. Това е метод всяка номинирана книга да отзвучи, да се приказва за нея, да стигне до читатели.
Големите награди градят престижа си с години и част от този престиж е безусловно безкомпромисният избор на жури. Една премия прелива от престижа си към номинираните създатели, само че и противоположното важи - номинираните създатели основават също престижа на премията. За страдание, в България за премиите се чува само в случай че се случи някакъв скандал.
И по тази причина журито постоянно гледа да обезопаси процеса. Този създател е наш, оня не е. Впрочем романът " Времеубежище " беше подминат даже за номинациите на награди като " Хеликон " или " Христо Г. Данов " в годината на своето излизане. Махваш с ръка и се усмихваш.
Очакваше ли отзвука в България, това, че толкоз доста хора се развълнуваха от една литературна премия? Как си го обясняваш?
- Не. И беше още по-хубаво. Това влезе в международните медии. И с тъкмо тези думи, за вълнението, подбудено от премия за литература. То съответства по прекрасен метод с навечерието на 24 май. И това беше част от чудото. В късите си думи на самата гала държах да поздравя за този празник на български. Онази вечер на церемонията ще остане в паметта на доста хора, които се вълнуваха до последно. И ми се ще нещо хубаво да се случи, това да бъде началото на едно по-светло време за всички.
Не всичко е изгубено, когато толкоз доста хора се вълнуват поради една книга или премия за литература. Има вяра. Просто на хората им писна да излъчваме непрестанно неуспех, корупция, някакви ужасни вести отсам. Един човек ми сподели на онази опашка пред НДК, простете ни, че по този начин сме ви обкръжили, просто имахме потребност от нещо ярко. И това е толкоз човешко и просто. Част от моето благополучие и вяра е обвързвано с щастието и вярата на тези хора.
Предполагам, че познаваш останалите книги от късия лист с финалистите за премията, а може би и част от тези в дългия лист. Каква картина на актуалната литература дават номинациите, можеш ли да изведеш някакви откроими трендове?
- Да, пробвах се да прочета повече от и за книгите, с които бяхме в двата листата. Всички те са доста мощни и ужасно добре написани книги, представителни за протичащото се в международната литература през днешния ден. Всъщност Европа от дълго време не е в центъра на най-важното, което се случва в актуалната литература, въпреки на нас като евроцентрици да не ни се желае да го видим.
Много мощната вълна в южнокорейската литература от последните години беше показана от романа " Whale " на Cheon Myeong-kwan, считан за един от главните кандидати за премията. Вдигането на южнокорейската литература по света е обвързвано и с триумфа на южнокорейското кино.
Две от най-интересните сега авторки - Гуадалупе Нетел от Мексико и Ева Балтазар от Каталуния, влязоха в късия лист с романи разнообразни по жанр, само че със сходна тема, обвързвана с персоналните връзки сред двойка дами, изправени пред значимо решение за предстоящо дете. В словото си Лейла Слимани, ръководител на журито, неколкократно подчертава върху еротиката в тези книги. Може би най-известната и към този момент стигала до късия лист писателка, кралицата на Карибите, както я назовават, Мариз Конде (която се оказа също най-възрастният създател, стигал до край на " Букър " ) разпростира в своя разказ една постколониална версия на новозаветната история на Христос.
В различен указател е късият язвителен разказ на GauZ (идващ от Кот д`Ивоар, пишещ също като Конде на френски) - разказ, цялостен с подигравка към новия консумеризъм, забелязан през очите на охранител на входа на козметичен магазин. Всъщност най-после останаха романи от четири континента, от всички краища на света, само че множеството от тях писани на огромни езици - испански и френски. Така че в последна сметка борбата беше и сред езици. Радвам се, че премията въпреки всичко отиде за книга, написана на " дребен " език и в Европа.
Според теб съдействал ли е за присъждането на премията фактът, че " Времеубежище " се оказа настояща книга, която слага въпроси, свързани с паниките от последните години?
- След церемонията разбрах от самото жури, че премията е присъдена безусловно единомислещо, един от редките случаи при такива журирания, и книгата е била измежду любимците на всеки от членовете още през цялото време. Както и че водещото при четенето и отсяването е било точно текстът отвън всевъзможни съпътстващи условия, биография, генезис на създателя и прочие
Знам, че поемам опасности във всяка от книгите си по отношение на готовите модели и настройки, и по тази причина за мен персонално беше значимо, че означиха и оцениха смелостта на разказа във " Времеубежище ". Давам си сметка, че тя значително се дължи точно на паниките, които витаят във въздуха. Смесването на потиснатост и подигравка, счупванията на описа, другите пластове, опитът за изчерпателност не са от положително, по този начин да се каже, не са просто някакъв фиктивен опит. " Времеубежище " е опит да се опише съответно тази тревога и разпадите в персоналния ни свят, само че и на света към нас.
Имаш ли чувството, че през последните години се покачва ползата към източноевропейските литератури? Ако е по този начин, на какво се дължи? Може ли да се каже, че актуалните източноевропейски създатели са свързани от някакви общи тематики, от различим метод на писане?
- Не знам дали се покачва ползата, само че европейската литературна рецензия в последните години написа, че най-хубавото, което се случва през днешния ден в европейската литература, идва от тази част на света - Централна и Източна Европа. И това е съществено самопризнание. Става дума за поколението, родено през 60-те години на предишния век. Говори се също по този начин за общи тематики, а аз бих добавил за обща сензитивност сред тези създатели, с които сме връстници.
Преживели сме в първата част на живота си края на една система (заедно с края на едно столетие и хилядолетие), а през втората сме минали през това значимо десетилетие на 90-те години и тегавото сбъркано време на нулевите години. Имахме задоволително време да натрупаме памет и да познаем лицето на предишното и също толкоз време, с цел да не останем в това минало. Да създадем памет за него, да забележим чудовищата, които спят там, и да се опитаме да го разкажем на идващите след нас.
Мисля, че с изключение на самопризнание за теб и Анджела Международната премия " Букър " е и знак за повишаващата се видимост на българската литература по света. Смяташ ли, че награди от ранга на " Букър " или Кристалния глобус, извоюван преди дни от кино лентата на Стефан Командарев в Карлови Вари, могат да се окажат катализатор за повишението на интереса към българската просвета?
- Те към този момент се оказват. След Международния " Букър " вестници като " Гардиън ", " Ню Йорк Таймс ", " Ел Паис ", " ФАЦ " излязоха със публикации, в които около " Времеубежище " говореха за българската литература, която, част от тях признаваха, толкоз малко познават. В двете ни изявленията за Би Би Си това също беше акцент.
Реакцията на българското общество и читателска аудитория на тази премия влезе в тематиките на международните медии. За идващите български създатели ще бъде малко по-лесно и в това е смисълът. Моята борба постоянно е била да се види, че на дребни езици може да се приказва за огромните и значими неща, че не е нужно да се самоекзотизираме, че имаме какво и по какъв начин да разкажем. Винаги съм се дразнел, когато потеглят с подценяване или прелиминарен стандарт към писатели, идващи от нашите земи.
Светът е станал едно в тъгите и неуспехите си, в чудовищата и очакванията си и всеки глас е значим, всяка история е скъпа. Както споделят англичаните, когато приливът идва, повдига всички кораби. Има сега добра вълна, коства ми се, за българската просвета и от сърце искам на българските хора на изкуството да пишат, снимат и рисуват най-хубавите си неща, които светът да оцени.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ