Днешното ни поетично вдъхновение идва от едно стихотворение, което е

Днешното ни поетично ентусиазъм идва от едно стихотворение, което е някак в унисон с мрачното време на открито, само че въпреки всичко е побрало в себе си толкоз доста топли усеща:

***

Спъват ме листата, по които ходя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
отново ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е мрачно и студено в този момент,
желая тази нощ нещо да ти кажа,
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
желая тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта орис ми дава сили да те не помни,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на фея
те осъмват в мен.

Тръгвам против вятъра, измежду гора от ръце,
твоето лице така надалеч остава.
Кой ли ще ме прегръща занапред и къде?
Никога няма да узнаеш!

Михаил Белчев

***