Днешното ни поетично вдъхновение е за нещо, в което всички

Днешното ни поетично ентусиазъм е за нещо, в което всички сме отговорни - бързаме, все бързаме...

И чак най-после разбираме, че от това бързане, изгода няма...

****

Вече не ми се бърза за на никое място.
Бързах задоволително. Да се родя, да обичам…
И пропуснах толкоз доста мигове –
ей по този начин – в непрестанно тичане…

И прескочих толкоз доста вечности.
… Почти безкрайни са били, евентуално.
Цялата ми необятна човещина –
в този момент си я желая назад.

Вече не ми се бърза за на никое място.
Бавно приближавам. Оглеждам се.
Толкова доста забързаност… Стига ми.
Слизам на гара,,Надежда”…

За какво беше цялото бягане?
Никой не може да хване времето…
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-много за него…

Мира Дойчинова - irini