Днешното ни поетично вдъхновение е ведър слънчев лъч в мрачните

Днешното ни поетично ентусиазъм е бодър безоблачен лъч в мрачните времена, в които живеем. Стохотворение за вярата, пролетта и любовта!

***

Затворени в кутийките си дребни
на призрачно опразнения град,
в ръце с мобилните си залъгалки,
водиме война с невидимия зложелател.
И пролетта навъсена заплака,
поръси ни с априлския си сняг.
Душите ни затворени са в мрака,
невиждащи избавителния бряг.
А той е там! Повярвай! Съществува!
Да го докоснеш можеш ти с ръка!
Ще го доближи всеки, щом преплува
на самотата тъмната река.
Повярвай, всичко отново ще стане цветно,
ще се завърне пъстра пролетта,
ще срещнем лятото превъзходно,
прегърнали още веднъж любовта.

Николай Димов