Конгресът на БСП се оказа римейк на вече гледан филм
Днешният партиен конгрес на Българска социалистическа партия се трансформира в римейк на един към този момент гледан филм, наименуван " Легенда за една оставка " - сюжет, драматургия, кастинг и режисура - Корнелия Нинова.
И в случай че в римейка въпреки всичко режисьорите и актьорите се сменят, в днешната прожекция от Зала 1 на НДК авторският колектив и сюжетът си останаха същите.
За повторно беше подадена лидерската оставка на Корнелия Нинова. И за повторно тя не се състоя. С единствената разлика, че при първото й подаване самата соцлидерка си я отдръпна, а през днешния ден се закле, че повече няма да прави по този начин. И с цел да е по-убедителен сапуненият сюжет, и с цел да почине вярата последна, Нинова напусна залата, до момента в който делегатите спореха - уставно ли е да я подлагат на гласоподаване, или не е. Мимикрия от страна на управлението за сякаш невмешателство в демократичното взимане на решения в Българска социалистическа партия, чийто уред преди форума приклещваше делегатите още в рейса да се подписват срещу оставката на лидерката. А някъде даже събирането на подписите вървеше паралелно с регистрацията за конгреса - подписваш се срещу оставката, влизаш пратеник.
Партийният устав обаче не разрешава пояснение на текста за подадената оставка. Уставът повелява, когато е реалност, тя да бъде единствено и само установена от конгреса. Не е дадена думата на този най-висш партиен орган да отсъжда годна ли е оставката, или не е годна, нито да гласоподава " за " и " срещу " нея. Общопартийната комисия, по-известна като " партийният съд ", направи креативен прочит на устава и отсъди, че може. Юридическите доводи на значително от съпартийците бяха подминати, с цел да влезе минути по-късно Нинова назад в залата и да чуе, че в действителност е получила избор на доверие. И даже да не може да изиграе момента на изненадата по този начин, че да наподобява правдиво.
И с цел да е по-убедителен сюжетът, лидерката още при започване на форума натърти, че оставката й е реалност и тя не се отмята от обещанието си, само че в действителност няма нищо срещу, тъй като хората я желаят отпред на партията с аргумента, че " другарката Нинова е войник ".
Всъщност, в случай че Нинова беше войник и мъжко момиче, както нееднократно е подчертавала, още преди време с апела си към Бойко Борисов да се " схванат като мъже ", можеше самоуверено да се яви на вътрешнопартийното съревнование за директен избор и евентуално даже да го завоюва. Едва ли щеше да бъде мъчно на фона на конформистките настроения в Българска социалистическа партия, поради обстоятелството, че е вицепремиер, раздава постове на правилните съпартийци и Българска социалистическа партия част от ръководството на страната. Победата й тогава щеше да се отсрочи във времето, да, с малко, само че и също по този начин - щеше да наподобява доста по-чиста, доста по-честна. И почтена. А самата Нинова щеше да изтрие срама от челото след два пъти подадена оставка и нито един път случила се. Изглежда " боецът " Нинова, както я назова една делегатка, се уплаши да поеме този риск и избра сама да се вкара във водевилна обстановка.
Служебната победа през днешния ден е поредна загуба на престиж за председателката на Българска социалистическа партия, чиито обещания, по към този момент построена традиция, не се одобряват насериозно.
Комична и съдбовна неточност е политик, който претендира да е общественик, да трансформира във анекдот въпроса за оставката си. Ако, не дай си, боже, след няколко месеца Българска социалистическа партия се сблъска с съдружните сътрудници до такава степен, че да би трябвало да се отдръпна от властта, след следващия фарс през днешния ден, никой няма да повярва и на вицепремиерската оставка на Нинова.
По-тъжното е, че столетна партия се събра на висшия си конгрес особено и единствено с цел да не гласоподава едната оставка - не с цел да приказва за бъдещето си, за изгубените 700 000 гласове, за това, че за първи път е четвърта политическа мощ. Конгресът на столетницата се събра, с цел да избира сред спасението на водача и спасението на Българска социалистическа партия. И избра да избавя водача, като трансформира партията за следващ път в пленник на политическите упоритости на Корнелия Нинова.
Макар и с не толкоз изрично предимство, каквото им се искаше на идеолозите на мероприятието, които чакаха съотношението в интерес на лидерката да бъде размазващо, надали не 9 към 1, а пък се оказа, че от над 960 делегати едвам 415 са събрали храброст да погазят устава и да се закълнат във честност. И при всичките властови лостове, които има управлението на Българска социалистическа партия, и при целия напън, извършен върху делегатите, и при заплашването към всички с показното, устроено с уволнението на непослушните от " Дума ", явно социалистите на конгреса не бяха дисциплинирли задоволително, че да засвидетелстват величествен избор на доверие към председателката.
Гласовете " за " и гласовете " срещу " не дават убеденост на Нинова, че държи всичко в ръцете си - към този момент съотношението е от порядъка на 3 към 2. И евентуално разликата на идващия конгрес ще се стопи още повече. А евентуално и още през днешния ден щеше да е минимизирана, в случай че бяха пристигнали отсъстващите 300 делегати. Всички тези социалисти избраха да бойкотират конгреса - огромна част от тях отвратени и демотивирани от протичащото се в партията. Освен обезверените, измежду изчезналите делегати немалка част са и заболели, тъй като конгрес, посред вълна от Омикрон, си е.... просто безумство.
Не беше ли по-разумно, вместо да се разиграва този фарс и да се рискува здравето на стотици делегати на конгреса, прекарани глава до глава 8 часа и нос до нос в рейсовете от и към НДК, лидерката просто да си отдръпна още веднъж оставката? По-честно щеше да е и сигурно по-отговорно към здравето на хората, участвали на конгреса през днешния ден.
И в случай че в римейка въпреки всичко режисьорите и актьорите се сменят, в днешната прожекция от Зала 1 на НДК авторският колектив и сюжетът си останаха същите.
За повторно беше подадена лидерската оставка на Корнелия Нинова. И за повторно тя не се състоя. С единствената разлика, че при първото й подаване самата соцлидерка си я отдръпна, а през днешния ден се закле, че повече няма да прави по този начин. И с цел да е по-убедителен сапуненият сюжет, и с цел да почине вярата последна, Нинова напусна залата, до момента в който делегатите спореха - уставно ли е да я подлагат на гласоподаване, или не е. Мимикрия от страна на управлението за сякаш невмешателство в демократичното взимане на решения в Българска социалистическа партия, чийто уред преди форума приклещваше делегатите още в рейса да се подписват срещу оставката на лидерката. А някъде даже събирането на подписите вървеше паралелно с регистрацията за конгреса - подписваш се срещу оставката, влизаш пратеник.
Партийният устав обаче не разрешава пояснение на текста за подадената оставка. Уставът повелява, когато е реалност, тя да бъде единствено и само установена от конгреса. Не е дадена думата на този най-висш партиен орган да отсъжда годна ли е оставката, или не е годна, нито да гласоподава " за " и " срещу " нея. Общопартийната комисия, по-известна като " партийният съд ", направи креативен прочит на устава и отсъди, че може. Юридическите доводи на значително от съпартийците бяха подминати, с цел да влезе минути по-късно Нинова назад в залата и да чуе, че в действителност е получила избор на доверие. И даже да не може да изиграе момента на изненадата по този начин, че да наподобява правдиво.
И с цел да е по-убедителен сюжетът, лидерката още при започване на форума натърти, че оставката й е реалност и тя не се отмята от обещанието си, само че в действителност няма нищо срещу, тъй като хората я желаят отпред на партията с аргумента, че " другарката Нинова е войник ".
Всъщност, в случай че Нинова беше войник и мъжко момиче, както нееднократно е подчертавала, още преди време с апела си към Бойко Борисов да се " схванат като мъже ", можеше самоуверено да се яви на вътрешнопартийното съревнование за директен избор и евентуално даже да го завоюва. Едва ли щеше да бъде мъчно на фона на конформистките настроения в Българска социалистическа партия, поради обстоятелството, че е вицепремиер, раздава постове на правилните съпартийци и Българска социалистическа партия част от ръководството на страната. Победата й тогава щеше да се отсрочи във времето, да, с малко, само че и също по този начин - щеше да наподобява доста по-чиста, доста по-честна. И почтена. А самата Нинова щеше да изтрие срама от челото след два пъти подадена оставка и нито един път случила се. Изглежда " боецът " Нинова, както я назова една делегатка, се уплаши да поеме този риск и избра сама да се вкара във водевилна обстановка.
Служебната победа през днешния ден е поредна загуба на престиж за председателката на Българска социалистическа партия, чиито обещания, по към този момент построена традиция, не се одобряват насериозно.
Комична и съдбовна неточност е политик, който претендира да е общественик, да трансформира във анекдот въпроса за оставката си. Ако, не дай си, боже, след няколко месеца Българска социалистическа партия се сблъска с съдружните сътрудници до такава степен, че да би трябвало да се отдръпна от властта, след следващия фарс през днешния ден, никой няма да повярва и на вицепремиерската оставка на Нинова.
По-тъжното е, че столетна партия се събра на висшия си конгрес особено и единствено с цел да не гласоподава едната оставка - не с цел да приказва за бъдещето си, за изгубените 700 000 гласове, за това, че за първи път е четвърта политическа мощ. Конгресът на столетницата се събра, с цел да избира сред спасението на водача и спасението на Българска социалистическа партия. И избра да избавя водача, като трансформира партията за следващ път в пленник на политическите упоритости на Корнелия Нинова.
Макар и с не толкоз изрично предимство, каквото им се искаше на идеолозите на мероприятието, които чакаха съотношението в интерес на лидерката да бъде размазващо, надали не 9 към 1, а пък се оказа, че от над 960 делегати едвам 415 са събрали храброст да погазят устава и да се закълнат във честност. И при всичките властови лостове, които има управлението на Българска социалистическа партия, и при целия напън, извършен върху делегатите, и при заплашването към всички с показното, устроено с уволнението на непослушните от " Дума ", явно социалистите на конгреса не бяха дисциплинирли задоволително, че да засвидетелстват величествен избор на доверие към председателката.
Гласовете " за " и гласовете " срещу " не дават убеденост на Нинова, че държи всичко в ръцете си - към този момент съотношението е от порядъка на 3 към 2. И евентуално разликата на идващия конгрес ще се стопи още повече. А евентуално и още през днешния ден щеше да е минимизирана, в случай че бяха пристигнали отсъстващите 300 делегати. Всички тези социалисти избраха да бойкотират конгреса - огромна част от тях отвратени и демотивирани от протичащото се в партията. Освен обезверените, измежду изчезналите делегати немалка част са и заболели, тъй като конгрес, посред вълна от Омикрон, си е.... просто безумство.
Не беше ли по-разумно, вместо да се разиграва този фарс и да се рискува здравето на стотици делегати на конгреса, прекарани глава до глава 8 часа и нос до нос в рейсовете от и към НДК, лидерката просто да си отдръпна още веднъж оставката? По-честно щеше да е и сигурно по-отговорно към здравето на хората, участвали на конгреса през днешния ден.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ