Кардиохирургът д-р Асен Келчев: 25% от операциите ни през 2024 г са с малък разрез
Днешният ни събеседник е един от кардиохирурзите в страната, чието име става изключително известно заради многото международни нововъведения, които точно той и екипът на Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, който управлява, вършат възможост за българите, които желаят обслужване на международно равнище, само че без да излизат отвън България.
Прочетете още
За кардиохирургията като една от най-сложните и изискващи голямо количество точност, само че и отличен екип, в този момент беседваме с доктор Асен Келчев:
– Д-р Келчев, какво е за Вас кардиохирургията?
– Здравейте и благодаря за поканата ви! Като избягаме от клишето „ Това е метод на живот “, кардиохирургията е една от най-комплексните медицински дисциплини, изискваща взаимоотношението сред огромен брой тясно профилирани експерти. Изграждането на такива експерти лишава години, а обединяването им в екип, който обезпечава оптималната успеваемост на осъществяваните процедури при най-малък риск за пациента е доста сложна задача. Затова съм горделив от резултатите, които постигнахме в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, както и от многочислените новаторски процедури, които точно ние вкарваме в България през последните 6 години.
– А от какво зависи риска в кардиохирургията?
– Кардиохирургичните процедури са едни от най-рисковите и в същото време най-проучвани в международната здравна процедура. За оценка на риска са направени специфични точкови системи, които са в основата на калкулатори на риска като Euroscore и STS score. Използвайки ги, ние можем да определим риска от оперативната процедура за всеки един пациент, имайки поради неговата възраст, пол, съпътстващи болести и трудност на провежданата намеса. Така пациентите с идна сърдечна интервенция се разделят на три групи: пациенти с невисок риск – предстояща смъртност 0,5% – 3%, сдържан риск - 3% - 5%, висок риск – над 5%.
– Никой в България не приказва за резултати, обикновено ли е това?
– Резултатите в действителност демонстрират равнището на предоставяната здравна услуга и би трябвало да бъдат първото нещо, от което пациентът се интересува.
През 2023 година в Отделението по кардиохирургия към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център с екстракорпорална циркулация са оперирани 701 пациента. Смъртен излаз се записва при 10 пациента, което прави обща смъртност 1.42%. Разделени по рискови групи: от 476 пациента с невисок риск има един умрял – смъртност 0.2%, от 109 пациента с сдържан риск има трима починали – смъртност 2.75%, от 116 пациента с висок риск има шест умряли – смъртност 5.17%. Тези резултати демонстрират, че с помощта на екипната работа, вярната преценка за типа намеса и опциите за предложение на ендоваскуларна терапия при пациентите с висок риск, както и обезпечаването на оптималната пациентска сигурност в хода на хирургичната намеса и реанимационното лекуване водят до понижаване риска от неподходящ излаз и тежки периоперативни затруднения. Постигнатите от нас резултати в последните години са доста положителни, като дават отговор на тези в огромните западни лечебни заведения.
– Вашите резултати са в действителност положителни, има ли какво да се усъвършенства още?
– Интересен въпрос. Естествено, че има. Практика на болничното заведение, в която работя, е разглеждането на медицински съвет на всеки един умрял пациент и полемика по отношение на, какво повече и по кое време сме могли да създадем, с цел да се промени резултата. Тук не приказваме за лекарска неточност, а за по този начин наречената в здравната процедура „ предотвратима смъртност “.
Предотвратимата смъртност е маркер за качество на здравната услуга, т.е. колкото по-нисък % е тя, толкоз по-качествена е здравната услуга. Веднага давам образец с едно изследване в Бразилия, в което се преглеждат 2980 нискорискови за кардиохирургия пациенти, от които 77 пациента умират в хода на лекуването. При разглеждането на смъртните случаи се доближава до заключението, че 58 от тях са били предотвратими.
Ясно се вижда от диаграмата, че всяко звено от отделението по кардиохирургия има отношение към резултатите, като в тази ситуация става дума за нискорискови пациенти. При пациентите с висок риск смисъла на целия екип е още по-голямо.
– Искате да кажете, че резултатите не зависят единствено от този, който оперира?
– Точно по този начин! Резултатите зависят от работата и опита на целия екип!
– Д-р Келчев, говорите за новаторски кардиохирургични процедури, може ли да бъдете по-конкретен?
– За никого не е загадка, че в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център сме насочили своите старания в две съществени посоки: минимално инвазивната кардиохирургия във връзка с оперативния достъп и реконструктивната клапна хирургия при лекуването на болести на митрална, трикуспидална и аортна клапа.
– Минимално инвазивна кардиохирургия – по кое време, по какъв начин и за какво?
– Програмата за минимално инвазивна хирургия в нашето Отделение започва в края на 2019 година В хода на 5 години, дружно с едни от най-хубавите интернационалните специалисти в този сегмент от медицината изградихме екип, който с помощта на профилиран инструментариум и 3D видео ендоскоп прави тази високоспециализирана здравна активност с оптимални резултати. Минималният действен достъп е по-щадящ за пациента във връзка с оперативната контузия и кръвозагуба, като дава опция за по-бързо възобновяване и не постанова никакви двигателни ограничавания в ранния следоперативен интервал. В Аджибадем Сити Клиник- Сърдечно-съдов Център минимално инвазивната кардиохирургия е допустима все още при 100% от пациентите с изолирано засягане на аортната клапа. При пациентите със засягане на митралната и трикуспидалната клапа минимално инвазивна хирургия се предлага на от ден на ден пациенти, като за последния месец са осъществени 10 такива интервенции т.е. 100% от пациентите с тази патология са оперирани с дребен прорез. Като цяло от началото на годината в отделението са осъществени над 100 минимално инвазивни процедури или 25% от всички оперативни интервенции. Минимално инвазивните процедури за осъществяване на аорто-коронарен байпас също набират скорост, като задачата е множеството от тези процедури да се реализират без разсичане на гръдната кост. Минимално инвазивни процедури са вероятни още при пациенти с миксом (доброкачествен израстък на сърцето), както и при пациенти с междупредсъден недостатък, аневризми на възходящата аорта и съчетано засягане на аортна и трикуспидална клапи. Опита на екипа и инструментариума, с които разполагаме, води до непрекъснато увеличение на броя на пациентите и типа на процедурите, реализирани с минимално инвазивен действен достъп.
– Реконструкция или промяна на митрална клапа и каква е разликата?
– Реконструкцията на митралната клапа е златен стандарт при лекуване на дегенеративната митрална инсуфициенция. Ние използваме техника с така наречен бримки от неохорди, което в действителност са специфични конци, с които подобряваме затварянето на митралната клапа, след това слагаме пръстен към нея, с цел да понижим опцията й да се уголемява. По този метод съхраняваме личната клапа на пациента. При неспособност за предпазване на клапата същата се заменя с клапна протеза. Към момента при над 80% от пациентите с дегенеративна митрална инсуфициенция се прави пластика на клапата. Реконструкцията на митралната клапа дава опция на пациента да не приема медикаменти за разреждане на кръвта, понижава риска от протезен ендокардит (инфекция на клапната протеза) и съхранява оптимално сърдечната функционалност.
– Реконструкция или промяна на аортна клапа? Какви са вероятните клапни протези?
– Реконструктивната хирургия на аортна клапа е допустима при пациенти с аневризми на корена на аортата (синдром на Марфан, Лоис-Диц, Елерс-Данлос), както и при пациенти с аортна регургитация и бикуспидна аортна клапа. Дали пациентът е подобаващ за пластика на аортната клапа зависи от резултата на извършената трансезофагеална ехокардиография, при която се прави оценка морфологията на клапата и опцията за реорганизация. От началото на годината са осъществени седем аортно-клапно съхраняващи интервенции по метода на Дейвид. В множеството случаи обаче, аортната клапа би трябвало да бъде заменена, като потреблението на разнообразни типове клапни протези дава опция всеки пациент да получи най-подходящият за него имплант, според от възраст, анатомични особености и интраоперативната находка.
Отделението ни разполага със седем разнообразни типа механични и биологични аортни клапни протези, за реализиране на най-благоприятен резултат при всеки обособен случай. В последните години на медицинския пазар излизат новаторски биологични клапни протези, за направата на които се употребява особено обработен телешки перикард, допускащ по-дълъг живот, достигащ до 30 години (по лабораторни данни) след имплантацията. Това разрешава по-свободното имплантиране на биопротези при пациенти в млада възраст, които не желаят да одобряват медикаменти за разреждане на кръвта. До момента в Отделението, което управлявам, има вградени над 100 новаторски биопротези, като първата беше сложена през 2019г. Към момента всички пациенти са в отлична форма и с добра функционалност на протезата.
– Някакви други новаторски процедури?
– Стараем се да внедряваме всички съвременни процедури в международната кардиохирургия. Изолирането на ухото на ляво предсърдие и хирургичното лекуване на предсърдно мъждене са също. Използваме както радиофреквентна, по този начин и криоаблация, като по този метод можем да реализираме тези процедури и с минимално инвазивен достъп.
– Д-р Келчев, по какъв начин виждате кардиохирургията след 10 години, дали още ще съществува?
– Въпреки бурното развиване на ендоваскуларните процедури и въвеждането в клиничната процедура на нови устройства за промяна на аортна, митрална и трикуспидална клапа без действен прорез, което понижава доста броя на пациентите за интервенция съм оптимист за кардиохирургията. Развитието на минимално инвазивната и роботизирана хирургия, както и устройствата за подкрепяне на циркулацията (изкуствени сърца) и трансплантациите са задоволителни за запазването на специалността жива. От друга страна има болести на клапите на сърцето, като да вземем за пример инфекциозният ендокардит, които няма по какъв начин да бъдат лекувани по различен метод, с изключение на хирургичен.
Моето умозаключение е, че бъдеще ще има за всички тези, които съумеят да предложат на пациентите си целия набор инвазивни процедури (хирургични, ендоваскуларни и хибридни) за реализиране на най-благоприятен дълготраен резултат при най-малък пери процедурен риск, което е постижимо единствено с добре сработен и способен на всяка стъпка от лекуването екип от медицински експерти!
Визитка:
Д-р Асен Келчев д.м. е шеф на отделението по Кардиохирургия към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов Център
Завършва медицина с отличие в МУ София през 2004г, има две специалности -Кардиохирургия и Съдова хирургия, както и магистърска степен по Здравен Мениджмънт. Защитава дисертация на тематика „ Хирургична белодробна
тромбектомия като способ за лекуване при изострен белодробен тромбемболизъм “. Двукратен притежател на премията: Иновации в медицината на сп. Капитал. Член на Европейската Асоциация по Кардиоторакална хирургия (EACTS), Българското сдружение по кардиохирургия, Българското сдружение по сърдечно-съдова и гръдна хирургия, Българското сдружение по ендоваскуларна терапия. Участник в многочислени научни конгреси в България и чужбина.
Научните му ползи включват минимално инвазивна и реконструктивна клапна хирургия, хирургия на предсърдно мъждене и сърдечна непълнота.
Прочетете още
За кардиохирургията като една от най-сложните и изискващи голямо количество точност, само че и отличен екип, в този момент беседваме с доктор Асен Келчев:
– Д-р Келчев, какво е за Вас кардиохирургията?
– Здравейте и благодаря за поканата ви! Като избягаме от клишето „ Това е метод на живот “, кардиохирургията е една от най-комплексните медицински дисциплини, изискваща взаимоотношението сред огромен брой тясно профилирани експерти. Изграждането на такива експерти лишава години, а обединяването им в екип, който обезпечава оптималната успеваемост на осъществяваните процедури при най-малък риск за пациента е доста сложна задача. Затова съм горделив от резултатите, които постигнахме в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, както и от многочислените новаторски процедури, които точно ние вкарваме в България през последните 6 години.
– А от какво зависи риска в кардиохирургията?
– Кардиохирургичните процедури са едни от най-рисковите и в същото време най-проучвани в международната здравна процедура. За оценка на риска са направени специфични точкови системи, които са в основата на калкулатори на риска като Euroscore и STS score. Използвайки ги, ние можем да определим риска от оперативната процедура за всеки един пациент, имайки поради неговата възраст, пол, съпътстващи болести и трудност на провежданата намеса. Така пациентите с идна сърдечна интервенция се разделят на три групи: пациенти с невисок риск – предстояща смъртност 0,5% – 3%, сдържан риск - 3% - 5%, висок риск – над 5%.
– Никой в България не приказва за резултати, обикновено ли е това?
– Резултатите в действителност демонстрират равнището на предоставяната здравна услуга и би трябвало да бъдат първото нещо, от което пациентът се интересува.
През 2023 година в Отделението по кардиохирургия към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център с екстракорпорална циркулация са оперирани 701 пациента. Смъртен излаз се записва при 10 пациента, което прави обща смъртност 1.42%. Разделени по рискови групи: от 476 пациента с невисок риск има един умрял – смъртност 0.2%, от 109 пациента с сдържан риск има трима починали – смъртност 2.75%, от 116 пациента с висок риск има шест умряли – смъртност 5.17%. Тези резултати демонстрират, че с помощта на екипната работа, вярната преценка за типа намеса и опциите за предложение на ендоваскуларна терапия при пациентите с висок риск, както и обезпечаването на оптималната пациентска сигурност в хода на хирургичната намеса и реанимационното лекуване водят до понижаване риска от неподходящ излаз и тежки периоперативни затруднения. Постигнатите от нас резултати в последните години са доста положителни, като дават отговор на тези в огромните западни лечебни заведения.
– Вашите резултати са в действителност положителни, има ли какво да се усъвършенства още?
– Интересен въпрос. Естествено, че има. Практика на болничното заведение, в която работя, е разглеждането на медицински съвет на всеки един умрял пациент и полемика по отношение на, какво повече и по кое време сме могли да създадем, с цел да се промени резултата. Тук не приказваме за лекарска неточност, а за по този начин наречената в здравната процедура „ предотвратима смъртност “.
Предотвратимата смъртност е маркер за качество на здравната услуга, т.е. колкото по-нисък % е тя, толкоз по-качествена е здравната услуга. Веднага давам образец с едно изследване в Бразилия, в което се преглеждат 2980 нискорискови за кардиохирургия пациенти, от които 77 пациента умират в хода на лекуването. При разглеждането на смъртните случаи се доближава до заключението, че 58 от тях са били предотвратими.
Ясно се вижда от диаграмата, че всяко звено от отделението по кардиохирургия има отношение към резултатите, като в тази ситуация става дума за нискорискови пациенти. При пациентите с висок риск смисъла на целия екип е още по-голямо.
– Искате да кажете, че резултатите не зависят единствено от този, който оперира?
– Точно по този начин! Резултатите зависят от работата и опита на целия екип!
– Д-р Келчев, говорите за новаторски кардиохирургични процедури, може ли да бъдете по-конкретен?
– За никого не е загадка, че в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център сме насочили своите старания в две съществени посоки: минимално инвазивната кардиохирургия във връзка с оперативния достъп и реконструктивната клапна хирургия при лекуването на болести на митрална, трикуспидална и аортна клапа.
– Минимално инвазивна кардиохирургия – по кое време, по какъв начин и за какво?
– Програмата за минимално инвазивна хирургия в нашето Отделение започва в края на 2019 година В хода на 5 години, дружно с едни от най-хубавите интернационалните специалисти в този сегмент от медицината изградихме екип, който с помощта на профилиран инструментариум и 3D видео ендоскоп прави тази високоспециализирана здравна активност с оптимални резултати. Минималният действен достъп е по-щадящ за пациента във връзка с оперативната контузия и кръвозагуба, като дава опция за по-бързо възобновяване и не постанова никакви двигателни ограничавания в ранния следоперативен интервал. В Аджибадем Сити Клиник- Сърдечно-съдов Център минимално инвазивната кардиохирургия е допустима все още при 100% от пациентите с изолирано засягане на аортната клапа. При пациентите със засягане на митралната и трикуспидалната клапа минимално инвазивна хирургия се предлага на от ден на ден пациенти, като за последния месец са осъществени 10 такива интервенции т.е. 100% от пациентите с тази патология са оперирани с дребен прорез. Като цяло от началото на годината в отделението са осъществени над 100 минимално инвазивни процедури или 25% от всички оперативни интервенции. Минимално инвазивните процедури за осъществяване на аорто-коронарен байпас също набират скорост, като задачата е множеството от тези процедури да се реализират без разсичане на гръдната кост. Минимално инвазивни процедури са вероятни още при пациенти с миксом (доброкачествен израстък на сърцето), както и при пациенти с междупредсъден недостатък, аневризми на възходящата аорта и съчетано засягане на аортна и трикуспидална клапи. Опита на екипа и инструментариума, с които разполагаме, води до непрекъснато увеличение на броя на пациентите и типа на процедурите, реализирани с минимално инвазивен действен достъп.
– Реконструкция или промяна на митрална клапа и каква е разликата?
– Реконструкцията на митралната клапа е златен стандарт при лекуване на дегенеративната митрална инсуфициенция. Ние използваме техника с така наречен бримки от неохорди, което в действителност са специфични конци, с които подобряваме затварянето на митралната клапа, след това слагаме пръстен към нея, с цел да понижим опцията й да се уголемява. По този метод съхраняваме личната клапа на пациента. При неспособност за предпазване на клапата същата се заменя с клапна протеза. Към момента при над 80% от пациентите с дегенеративна митрална инсуфициенция се прави пластика на клапата. Реконструкцията на митралната клапа дава опция на пациента да не приема медикаменти за разреждане на кръвта, понижава риска от протезен ендокардит (инфекция на клапната протеза) и съхранява оптимално сърдечната функционалност.
– Реконструкция или промяна на аортна клапа? Какви са вероятните клапни протези?
– Реконструктивната хирургия на аортна клапа е допустима при пациенти с аневризми на корена на аортата (синдром на Марфан, Лоис-Диц, Елерс-Данлос), както и при пациенти с аортна регургитация и бикуспидна аортна клапа. Дали пациентът е подобаващ за пластика на аортната клапа зависи от резултата на извършената трансезофагеална ехокардиография, при която се прави оценка морфологията на клапата и опцията за реорганизация. От началото на годината са осъществени седем аортно-клапно съхраняващи интервенции по метода на Дейвид. В множеството случаи обаче, аортната клапа би трябвало да бъде заменена, като потреблението на разнообразни типове клапни протези дава опция всеки пациент да получи най-подходящият за него имплант, според от възраст, анатомични особености и интраоперативната находка.
Отделението ни разполага със седем разнообразни типа механични и биологични аортни клапни протези, за реализиране на най-благоприятен резултат при всеки обособен случай. В последните години на медицинския пазар излизат новаторски биологични клапни протези, за направата на които се употребява особено обработен телешки перикард, допускащ по-дълъг живот, достигащ до 30 години (по лабораторни данни) след имплантацията. Това разрешава по-свободното имплантиране на биопротези при пациенти в млада възраст, които не желаят да одобряват медикаменти за разреждане на кръвта. До момента в Отделението, което управлявам, има вградени над 100 новаторски биопротези, като първата беше сложена през 2019г. Към момента всички пациенти са в отлична форма и с добра функционалност на протезата.
– Някакви други новаторски процедури?
– Стараем се да внедряваме всички съвременни процедури в международната кардиохирургия. Изолирането на ухото на ляво предсърдие и хирургичното лекуване на предсърдно мъждене са също. Използваме както радиофреквентна, по този начин и криоаблация, като по този метод можем да реализираме тези процедури и с минимално инвазивен достъп.
– Д-р Келчев, по какъв начин виждате кардиохирургията след 10 години, дали още ще съществува?
– Въпреки бурното развиване на ендоваскуларните процедури и въвеждането в клиничната процедура на нови устройства за промяна на аортна, митрална и трикуспидална клапа без действен прорез, което понижава доста броя на пациентите за интервенция съм оптимист за кардиохирургията. Развитието на минимално инвазивната и роботизирана хирургия, както и устройствата за подкрепяне на циркулацията (изкуствени сърца) и трансплантациите са задоволителни за запазването на специалността жива. От друга страна има болести на клапите на сърцето, като да вземем за пример инфекциозният ендокардит, които няма по какъв начин да бъдат лекувани по различен метод, с изключение на хирургичен.
Моето умозаключение е, че бъдеще ще има за всички тези, които съумеят да предложат на пациентите си целия набор инвазивни процедури (хирургични, ендоваскуларни и хибридни) за реализиране на най-благоприятен дълготраен резултат при най-малък пери процедурен риск, което е постижимо единствено с добре сработен и способен на всяка стъпка от лекуването екип от медицински експерти!
Визитка:
Д-р Асен Келчев д.м. е шеф на отделението по Кардиохирургия към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов Център
Завършва медицина с отличие в МУ София през 2004г, има две специалности -Кардиохирургия и Съдова хирургия, както и магистърска степен по Здравен Мениджмънт. Защитава дисертация на тематика „ Хирургична белодробна
тромбектомия като способ за лекуване при изострен белодробен тромбемболизъм “. Двукратен притежател на премията: Иновации в медицината на сп. Капитал. Член на Европейската Асоциация по Кардиоторакална хирургия (EACTS), Българското сдружение по кардиохирургия, Българското сдружение по сърдечно-съдова и гръдна хирургия, Българското сдружение по ендоваскуларна терапия. Участник в многочислени научни конгреси в България и чужбина.
Научните му ползи включват минимално инвазивна и реконструктивна клапна хирургия, хирургия на предсърдно мъждене и сърдечна непълнота.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ