24 май през погледа на един учител с 25 години стаж
Днешният 24 май - Ден на българската книжовност, култура и просвета, е по-специален за учителя по български език и литература Валерий Янков от шуменското учебно заведение " Панайот Волов ", на който следва пенсиониране.
За мен това е последният празник, който ще чествам в учебно заведение. Иначе - празникът в никакъв случай няма да излезе от моето схващане. Аз съм обвързван с него и професионално, и прочувствено, споделя той.
Трябва да отдадем дължимото на братята Кирил и Методий за това, което са създали за нас и всички славянски нации, споделя учителят.
Повече от 25 години той преподава книжовния език на възпитаници от няколко генерации. Вижда и разликата сред тях.
Това е неизбежно - с навлизането на технологиите те се интересуват от от ден на ден неща и става по-трудно да се притегля вниманието им, изяснява учителят и добавя, че все пак се стреми към това.
Господин Янков ясно си спомня и първия образователен ден през 1992 година, в който застава пред черната дъска.
" Бях обезпокоен. Но децата бяха доста положителни и ми помогнаха да преодолея вълнението ", споделя учителят за класа отпреди 26 години.
Въпреки че е натрупал забележителен стаж, вълнението пред влизането в клас остава.
Но когато вляза и видя децата, се укротявам, споделя той и разяснява, че изкарва часовете с тактичност - като лавира сред смешки, само че и повишение на звук.
През годините доста от неговите възпитаници са отпътували за чужбина, където учат в влиятелни университети. Много се веселя на триумфите им, споделя Валерий Янков и с усмивка прибавя, че когато те се връщат, му споделят " Искаме отново да сме възпитаници ".
За мен това е последният празник, който ще чествам в учебно заведение. Иначе - празникът в никакъв случай няма да излезе от моето схващане. Аз съм обвързван с него и професионално, и прочувствено, споделя той.
Трябва да отдадем дължимото на братята Кирил и Методий за това, което са създали за нас и всички славянски нации, споделя учителят.
Повече от 25 години той преподава книжовния език на възпитаници от няколко генерации. Вижда и разликата сред тях.
Това е неизбежно - с навлизането на технологиите те се интересуват от от ден на ден неща и става по-трудно да се притегля вниманието им, изяснява учителят и добавя, че все пак се стреми към това.
Господин Янков ясно си спомня и първия образователен ден през 1992 година, в който застава пред черната дъска.
" Бях обезпокоен. Но децата бяха доста положителни и ми помогнаха да преодолея вълнението ", споделя учителят за класа отпреди 26 години.
Въпреки че е натрупал забележителен стаж, вълнението пред влизането в клас остава.
Но когато вляза и видя децата, се укротявам, споделя той и разяснява, че изкарва часовете с тактичност - като лавира сред смешки, само че и повишение на звук.
През годините доста от неговите възпитаници са отпътували за чужбина, където учат в влиятелни университети. Много се веселя на триумфите им, споделя Валерий Янков и с усмивка прибавя, че когато те се връщат, му споделят " Искаме отново да сме възпитаници ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ