Rand Corporation: НАТО трябва да каже на глас, че няма да приеме Украйна
Днешните договаряния сред Съединени американски щати и Русия по отношение на рецесията в Украйна взеха решение малко. И въпреки всичко те разкриха главното различие, водещо до най-опасното напрежение в Европа в скорошната ни памет: въпроса за стремежите на Украйна към участие в НАТО.
След срещата Сергей Рябков, основен договарящ на Русия, сподели, че е извънредно значимо Украйна „ в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай да не стане член на НАТО “.
Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на Съединени американски щати, отвърна:
„ Няма да позволим на никого да наруши политиката на отворени порти на НАТО, която постоянно е била централна за НАТО. "
Разликата наподобява непреодолима. В края на краищата, учредителният документ на НАТО оставя отворена опцията да бъдат поканени нови членове „ в положение да допринесат за сигурността на Северноатлантическата зона “. За НАТО настояването на Русия, както е дефинирано, не е задоволително.
Но НАТО не предложения Украйна да се причисли и съдружниците нямат желание да го вършат. Ако успее да успокои тази рецесия, алиансът би трябвало да опише действителната си политика, вместо да продължава да се бие с Москва за нереални правила.
Спорът за Украйна има дълга история. Още през 1997 година някогашният съветски външен министър Евгений Примаков сподели на сътрудниците си, че приемането на Украйна от НАТО ще премине „ алена линия “. Когато кандидатурите на Украйна и Грузия за участие започнаха да наподобяват по-правдоподобни през 2000-те, съветската съпротива стана по-гласна. Това сътвори циничен кръг.
Колкото по-силно протестираше Москва, толкоз по-решителни ставаха западните столици да откажат на Русия това, което се разглеждаше като несъгласие върху вземането на решения за съюза. Въпросът към този момент не беше в достолепията на кандидатурите на Киев и Тбилиси за участие, а във усещането, че Русия може да дефинира политиката на съюза.
След Букурещ изказванието, че двете някогашни руски републики „ ще станат “ членове се запечата в догмата на НАТО, значително тъй като Русия продължаваше да го отхвърля толкоз изрично.
Лидерите го повтаряха на всяка среща на върха. Но действителността е, че НАТО няма проект да предложи участие на Украйна или Грузия или даже да им даде ПДЧ.
НАТО не може и не би трябвало да приема, че Русия му споделя какво да прави. Но запалителната изразителност на Москва не би трябвало да отвлича вниманието от обстоятелството, че НАТО не е готово да предложи участие на Украйна.
Ако такова нещо може да предотврати война, за какво да не намерим метод да кажеш на глас това, което всеки чиновник на НАТО би споделил при закрити порти: че участието на Украйна в НАТО не се обмисля?
Някои възразяват, че сходна стъпка би нарушила правилото (PDF) на „ правото на страната да избира свободно своите лични ограничения за сигурност “. И въпреки всичко, даже Русия да не натрупа големи сили по границите на Украйна, е неискрено НАТО да упорства за този принцип, като в същото време не желае да даде на Киев своя избор.
Продължаването на това на фона на настоящето напрежение не прави нищо, с цел да помогне на УКрайна, а в противен случай, може да направи нещата по-зле.
Независимо от това, НАТО няма да работи в несъгласие с този принцип, в случай че заявява, че въпреки Украйна да е свободна да се стреми към участие, алиансът не й предлага участие сега. Това е правилно изказване.
Подобна декларация за въздържаност не би била невиждана. През декември 1996 година съдружниците от НАТО заявяват, че нямат „ нито желание, нито проект, нито причина да разположат нуклеарни оръжия на територията на нови членки “ – по този начин наречените „ три не “.
Тази декларация беше направена преди някой от новите членове да се причисли към алианса. Ако преди 25 години беше задоволително НАТО да поеме подобен ангажимент за самоограничаване, то през днешния ден би трябвало да е също по този начин задоволително.
Изявление, че алиансът няма желание да предлага участие на Украйна сега, би трябвало да бъде направено единствено в подмяна на осезаемо евакуиране на съветските сили от границата.
Няма да е никакво оттегляне, да се заявява, че НАТО не възнамерява да направи нещо, което по този начин или другояче няма желание да прави. Ако признаването на тази действителност предотвратява спор, който може да унищожи Украйна и да дестабилизира Европа, това наподобява като дребна цена.
Превод: СМ
След срещата Сергей Рябков, основен договарящ на Русия, сподели, че е извънредно значимо Украйна „ в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай да не стане член на НАТО “.
Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на Съединени американски щати, отвърна:
„ Няма да позволим на никого да наруши политиката на отворени порти на НАТО, която постоянно е била централна за НАТО. "
Разликата наподобява непреодолима. В края на краищата, учредителният документ на НАТО оставя отворена опцията да бъдат поканени нови членове „ в положение да допринесат за сигурността на Северноатлантическата зона “. За НАТО настояването на Русия, както е дефинирано, не е задоволително.
Но НАТО не предложения Украйна да се причисли и съдружниците нямат желание да го вършат. Ако успее да успокои тази рецесия, алиансът би трябвало да опише действителната си политика, вместо да продължава да се бие с Москва за нереални правила.
Спорът за Украйна има дълга история. Още през 1997 година някогашният съветски външен министър Евгений Примаков сподели на сътрудниците си, че приемането на Украйна от НАТО ще премине „ алена линия “. Когато кандидатурите на Украйна и Грузия за участие започнаха да наподобяват по-правдоподобни през 2000-те, съветската съпротива стана по-гласна. Това сътвори циничен кръг.
Колкото по-силно протестираше Москва, толкоз по-решителни ставаха западните столици да откажат на Русия това, което се разглеждаше като несъгласие върху вземането на решения за съюза. Въпросът към този момент не беше в достолепията на кандидатурите на Киев и Тбилиси за участие, а във усещането, че Русия може да дефинира политиката на съюза.
След Букурещ изказванието, че двете някогашни руски републики „ ще станат “ членове се запечата в догмата на НАТО, значително тъй като Русия продължаваше да го отхвърля толкоз изрично.
Лидерите го повтаряха на всяка среща на върха. Но действителността е, че НАТО няма проект да предложи участие на Украйна или Грузия или даже да им даде ПДЧ.
НАТО не може и не би трябвало да приема, че Русия му споделя какво да прави. Но запалителната изразителност на Москва не би трябвало да отвлича вниманието от обстоятелството, че НАТО не е готово да предложи участие на Украйна.
Ако такова нещо може да предотврати война, за какво да не намерим метод да кажеш на глас това, което всеки чиновник на НАТО би споделил при закрити порти: че участието на Украйна в НАТО не се обмисля?
Някои възразяват, че сходна стъпка би нарушила правилото (PDF) на „ правото на страната да избира свободно своите лични ограничения за сигурност “. И въпреки всичко, даже Русия да не натрупа големи сили по границите на Украйна, е неискрено НАТО да упорства за този принцип, като в същото време не желае да даде на Киев своя избор.
Продължаването на това на фона на настоящето напрежение не прави нищо, с цел да помогне на УКрайна, а в противен случай, може да направи нещата по-зле.
Независимо от това, НАТО няма да работи в несъгласие с този принцип, в случай че заявява, че въпреки Украйна да е свободна да се стреми към участие, алиансът не й предлага участие сега. Това е правилно изказване.
Подобна декларация за въздържаност не би била невиждана. През декември 1996 година съдружниците от НАТО заявяват, че нямат „ нито желание, нито проект, нито причина да разположат нуклеарни оръжия на територията на нови членки “ – по този начин наречените „ три не “.
Тази декларация беше направена преди някой от новите членове да се причисли към алианса. Ако преди 25 години беше задоволително НАТО да поеме подобен ангажимент за самоограничаване, то през днешния ден би трябвало да е също по този начин задоволително.
Изявление, че алиансът няма желание да предлага участие на Украйна сега, би трябвало да бъде направено единствено в подмяна на осезаемо евакуиране на съветските сили от границата.
Няма да е никакво оттегляне, да се заявява, че НАТО не възнамерява да направи нещо, което по този начин или другояче няма желание да прави. Ако признаването на тази действителност предотвратява спор, който може да унищожи Украйна и да дестабилизира Европа, това наподобява като дребна цена.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ