Днешната ни среща е в с. Бел Камен, община Якоруда,

Днешната ни среща е в с. Бел Камен, община Якоруда, във фермата на Ахмед Уручов, в която той отглежда чистопороден Симентал.

Много неща вършат усещане при всяка наша среща с Ахмед и фамилията му – топлият банкет, необятната усмивка и какъв брой сплотени са сем. Уручови между тях. Въпреки тежкия труд, който всички всекидневно поставят, те постоянно намират какво хубаво да кажат. Заредихме се с доста позитивна сила и се поучихме от лекотата, с която тези хора одобряват компликациите и провокациите на бизнеса, който развиват.

Надяваме се, че диалога ни с Ахмед ще бъде толкоз положителен и за Вас:

– Здравейте, Ахмед! Представете се за аудиторията.

– Казвам се Ахмед Уручов и съм на 40 години. От с. Бел Камен съм родом и тук отглеждаме нашите животни. Първите закупихме през 2010 година В фамилията ми постоянно са се отглеждали животни, само че единствено по 2 -3 за потребностите на семейството.

След завършването на учебно заведение работих главно в областта на строителството, само че в един миг взех решение, че към този момент не желая да работя за други хора.

Всичко стартира като на смешка. Първите 10 крави бяха кръстоски и ги отглеждахме в един обор на наш родственик покрай гр. Белово за към 2 години. След това построихме нашия обор, в който и до момента се обитаваме. Изградихме го от гола поляна. Спомням си, че нямаше даже път и първоначално беше същинско премеждие през зимата да стигнем до него!

– Вие до този миг не сте имали опит в развъждането на по-голям брой животни. Как компенсирахте неналичието на опит?

– Разчитахме напълно на опита на родителите ми и на ветеринарния експерт в нашия район – доктор Небие Кунгьова, която доста ни помагаше. Ако не бяха те, надали въобще щях да посмея да се захвана.

– Така сте почнали – със старите практики за развъждане. Запазихте ли ги във времето или се наложи да ги измененията?

– С времето променихме метода на развъждане съвсем напълно и оборът се пригоди тъй че оптимално да се улеснят нещата. Някога хората всичко са правили с двете си ръце, само че сега има доста технологии, някои напълно елементарни, които икономисват доста време и старания, а в това време носят комфорт на животните. Такъв образец са поилките, които закупихме и монтирахме.

Стараем се да черпим опит от сътрудниците, когато посещаваме техните стопанства. Но, при нас нещата се случват малко по-бавно, тъй като разчитаме единствено на личните си сили и се съобразяваме с това, което ни е допустимо.

– Как ги отглеждате?

– Основно оборно и вързани през множеството време. Пускаме ги за няколко часа в двора и на пасищата в близост, само че те въобще не са задоволителни. Стигат ни единствено за месец-два. През останалото време ги храним на ясла с храна, която купуваме от разнообразни места.

– Вие се справяте сами, не ползвате финансиране от страната, нямате задоволително пасища и всичко купувате… Как издържате? Какво Ви стимулира да отглеждате точно порода Симентал?

– Едва ли ще Ви изненадам, само че това са страхотни животни и нямат база за съпоставяне с останалите породи. Красиви, здрави, с качествена продукция, а и мъжките телета се търсят доста. Всеки, който гледа животни ще ме разбере! Благодарение на доктор Кунгьова и благодарение на ръководителя на НАРМС господин Атанасов преди 2 години закупихме 20 броя Симентал от село Лобош и от този момент сме членове на асоциацията и стадото е под селекция.

– И за тези 2 години убедихте ли се, че това е било вярно решение?

– Безспорно! Животните са страхотни и доста здрави! Дават повече и по-хубаво мляко. Не, че това е от голяма важност за мандрите, само че за мен има значение, тъй като създавам нещо същинско и трудът ми не е на вятъра.

– Явно и Вие сте се заразили като други фермери от НАРМС, които желаят да виждат в стопанството си единствено белите глави на Симентал?

– Да, има нещо такова. Хубаво ми е като ги погледна – като част от фамилията ми са. Не съм си давал сметка за това, когато се захванах, тъй като задачата ни беше да се прехранваме с околните ми. С времето, обаче, човек стартира да желае по-хубави животни и по-добри условия в стопанството си.

– Как ги доите сега и какъв брой е междинния млеконадой на крава?

– Все още на гюм. Млякото е приблизително по към 22 – 23 литра. В летните месеци количеството малко понижава.

– Не сте ли се опитвали да кандидатствате за подкрепяне по някоя стратегия, с цел да се модернизирате по-бързо?

– Аз аплайвах преди време по стратегия „ Млад фермер “ за развъждане на картофи още преди да имам фермата. Стартираше се с някакви декари и се получаваха 50000 лева за 2 години. Тогава разноските за налози и осигуровки бяха по-малко от в този момент и въпреки всичко всичко беше измислено по този начин, че лека бавно парите да си ги вземат назад. Един път човек като се опари след това не търси отново такава „ помощ “!

Иска ми се да направя една по-сериозна рационализация и търсим разновидности, с цел да облекча и животните, и фамилията си. Ние всички сега сме непрекъснато ангажирани във фермата и не е по никакъв начин елементарно. Аз, брачната половинка ми, майка ми и двете ми деца – наследник на 13 години и щерка на 12, сме разполагаем непрекъснато.

– А Вие желаете ли децата Ви да поемат по Вашия път и да наследят грижите по стопанството?

– Искам да работят това, което те желаят! Имат опция сега да се учат и по едно и също време с това да се грижат за животни. Така ще създадат своя персонален избор. Аз желая единствено да са здрави и щастливи! Мисля, че за децата е изключително потребно още от дребни да имат досег до животните. Гордея се, че моите ги обичат от сърце и освен кравите – в стопанството има кучета, котки и други.

Децата доста им се радват и с готовност ни оказват помощ! Човек, който обича животните няма по какъв начин да порасне неприятен!

– Колко Симентала има сега в стопанството?

– Дойните са 25 сега. Тази зима имахме шанс с 10 женски теленца, които се родиха и с читирите юници от предходната година животните са общо към 40. Ние нямаме потенциал и не считаме да усилваме броя им повече от 40, най-много 50. Така стопанството ще е рентабилно. Особено в случай че успеем да го модернизираме и да разтеглим двора. Искам да механизирам разтоварването на балите и още доста неща си имам мислено.

– Желая Ви по-бързо това да се случи! Какво Ви свари неопитен за тези 12 години опит като животновъд?

– Ако става въпрос за финансовите изненади и непредвидените разноски – те са всекидневие и всеки сътрудник като мен е привикнал да оцелява. Това не ме шокира толкоз, колкото всякога загубата на някое животно. С това в никакъв случай няма да привикна и да го приема умерено! Всеки път за мен е извънредно и го претърпявам, изключително в случай че е мъчително за тях. Както споделих – кравите са ми част от фамилията и поставям всички старания да са добре.

– Характерно е за свестните хора да изживяват болката на животните. Може би е трябвало да изберете различен път, който няма да Ви среща с такива неприятни и тежки моменти. Ако върнете времето обратно отново ли щяхте да сте животновъд?

– Мисля, че да. Обичам ги доста! И цялото ми семейство ги обича. Покрай тях се усещам спокоен, а и съм независим. Правя нещо свястно и порядъчно. Спя умерено и с чиста съвест. За мен това е доста значимо.

– Вашата брачна половинка доста Ви оказва помощ, както и останалите членове на фамилията. Късметлия сте…!

– Да, фактически е по този начин и употребявам мотива да им благодаря! Родителите ми, до неотдавна, главно полагаха грижи за животните. За страдание татко ми в последно време има здравословни проблеми, само че се надявам скоро отново да е на крайник и да е цялостен с сила. И майка ми, и брачната половинка ми оказват помощ доста, децата също! Наистина съм късметлия със фамилията, което имам. Аз не им го налагам – не желая да съм деспот. Те сами желаят да сме дружно като семейство и да се оправяме с нещата тук!

Обсъждаме всичко. Например в този момент, с настъпването на рецесията и повишаването на фуражите, сме сядали и сме говорили дали не би трябвало да се разделим с част от животните. Не бих ги подложил на нещо, с което не са съгласни! Благодарен съм им за всичко.

– Дано сте постоянно по този начин задружни! Не са типични за днешното съвремие тези морални полезности, в които си проличава, че вярвате откровено. Това не Ви ли пречи в връзките с хората?

– Аз нямам спорове с никого. Имам си един кръг от родственици, другари и сътрудници. Не са доста на брой, само че към този момент от 10 и повече години си поддържаме връзка и се поддържаме. Човек би трябвало да се събира със себеподобни, с цел да се усеща добре.

Покрай участието ми в НАРМС имах опция да се срещна с нови хора – сътрудници, с които си обменяме опит. Имаме сходни проблеми и ми е доста потребно, и прелестно да се срещам и поддържам връзка с тях. От всеки можеш да научиш нещо, а на лошотията и материалното просто не би трябвало да се обръща внимание и да се подминава.

– Помагате ли си, или просто не си пречите?

– Който е изискал услуга съм се отзовавал постоянно. Същото важи и за тях. За да помагаш първо би трябвало да можеш самичък да се оправяш!

– Успявате ли да се справяте в сегашната икономическа рецесия и да сте на облага?

– Ситуацията е такава, каквато е за всички. Нямаме желание да се отхвърляме. Когато вали сняг човек си поставя топли облекла, а не се оплаква.

– Какво Ви се желае отсега нататък да се случи?

– Вече съм на 40 години и задачите доста се трансформират. Моите към този момент са свързани главно с децата ми. Искам да се запазят като хора, каквито са сега, с техните разсъждения и морал. Искам да им дам опция да се развиват и някой ден да работят това, което желаят. Да бъдат щастливи и да са в сигурност. Това, което желае всеки родител.

Но, преди всичко желая да са свестни хора!

Искам също здраве и сплотено семейство, и животните да са ни добре. Дано успеем да подобрим изискванията скоро!

– Няма да Ви запитвам за страната и нейната поддръжка, защото към този момент казахте, че се справяте самичък с това, което Ви ‚дойде на главата “ като доста Ваши сътрудници. Все отново, смятате ли, че е допустимо някой ден да се обедините и да поискате за продукцията, която произвеждате да се заплаща съответно на напъните и труда Ви?

– Няма нищо невероятно, а и в случай че желаеме нещо да се промени е наложително да защитим сами ползите си. Трябва да го създадем! Действително в България не можем доста да вдигнем глава от работа и да мислим за обединявания, само че това не е опрощение. Аз бих подкрепил всяка сходна самодейност с чисти и ясни претекстове и бих застанал зад сътрудниците си!

– На младите, които в този момент вършат първи стъпки в говедовъдството, какъв съвет ще дадете?

– Трябва доста да се чете!! Животновъдството е една цяла просвета, която цялостен живот не стига да се научи. Аз не го направих преди време и се надцених. Това беше неточност – има доста какво да се учи! Че работата е сложна и ангажираща е ясно!

– Благодаря! На Вас доста здраве, женски телета и по-висока изкупна цена на млякото!

– Благодаря и до нови срещи!

из. НАРМС