Топчетата на Априлското въстание освен от череша били още от бук,...
„ Днешната наша независимост има безчет мъченици – герои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; стъпиха пренебрежително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава срещу мощния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят мозъка, само че че бяха почтени, имаха воля стоманена, темперамент несломим и обичаха горещо своето родно място ”, написа Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание.
Въпреки провалянето и потушаването, от дълго време е потвърдено, че българското въстание е една победила гражданска война.
Ето 10 любопитни обстоятелството към подготовката и експлоадирането му, които може би не сте чували.
1. Основите на Априлското въстание се поставят в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година стартира да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов ръководител е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още персони като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.
2. От четирите окръга подготовката е на най-високо равнище в Пловдивския. Малко след идването си в града обаче, дейците вземат решение да реалокират центъра в Панагюрище, тъй като ситуацията там е по-спокойна и популацията е по-активно. Главни „ виновници “ за почналата огромна военна подготовка, агитация и организаторска активност са Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков.
3. През 1876 година научавайки за подготовката на въстанието, османските управляващи не разрешават вноса на олово в България. Поради това за снаряди са употребявани пирони, стоманени отломъци, тежестите от кантарите или елементарни обли камъни.
4. Освен череша, за изработването на топовете са били употребявани бук, орех, бряст, круша и черница.
Черешовото топче се е трансформирало в един от най-разпознаваемите знаци на Априлското въстание. Идеята за потребление на артилерия във въстанието се приписва на Иван Кишелски, който в своето „ Ръководство за сполучлив пердах с турците ” показва съществуването на войски от трите рода (пехота, конница и артилерия) като належащо изискване за триумф. Поради невъзможността да се внесат същински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг локални майстори създават общо към 40 дървени топа. За задачата употребяват пън от черешово или друго твърдо дърво, обкован с стоманени обръчи и с издълбан отвор, чийто диаметър е 8 – 10 см.
В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, стоманени отломъци или обли камъни, които, при вярно пресмятане на заряда, оръдията съумяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна пукотевица.
Разбира се, да съпоставяме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията „ Круп ” на съперника е безпредметно, само че опитите за бойното ѝ потребление приказват за високото равнище на военнотактическата мисъл измежду въстаническите предводители. Психологическият резултат също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и религия в личните сили.
За само достоверно черешово топче, оживяло от Априлското въстание, се счита това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са направени доста възстановки на дървени топове, с някои от които са извършени и действителни стрелкови тествания. Възстановка, направена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей.
5. Според Захарий Стоянов, първият сполучлив изстрел с черешово топче е изработен в Петрич на 24 април.
6. През 1876 година Иван Кишелски, съветски офицер от български генезис, написва и издава „ Ръководство за сполучлив пердах с турците “. На него се преписва концепцията за реализирането на артилерия в два от революционните окръзи.
7. „ Кървавото писмо “ е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който съгласно легендата изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа.
8. Първият изстрел на Априлското въстание е даден от Георги Тиханек.
9. В обсадата на Дряновския манастир, траяла 9 дни, 195 четници яростно пазят позициите си против 5000-на турска армия. Едва 47 от тях оцеляват.
10. Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 изцяло унищожени села.
Въпреки провалянето и потушаването, от дълго време е потвърдено, че българското въстание е една победила гражданска война.
Ето 10 любопитни обстоятелството към подготовката и експлоадирането му, които може би не сте чували.
1. Основите на Априлското въстание се поставят в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година стартира да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов ръководител е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още персони като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.
2. От четирите окръга подготовката е на най-високо равнище в Пловдивския. Малко след идването си в града обаче, дейците вземат решение да реалокират центъра в Панагюрище, тъй като ситуацията там е по-спокойна и популацията е по-активно. Главни „ виновници “ за почналата огромна военна подготовка, агитация и организаторска активност са Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков.
3. През 1876 година научавайки за подготовката на въстанието, османските управляващи не разрешават вноса на олово в България. Поради това за снаряди са употребявани пирони, стоманени отломъци, тежестите от кантарите или елементарни обли камъни.
4. Освен череша, за изработването на топовете са били употребявани бук, орех, бряст, круша и черница.
Черешовото топче се е трансформирало в един от най-разпознаваемите знаци на Априлското въстание. Идеята за потребление на артилерия във въстанието се приписва на Иван Кишелски, който в своето „ Ръководство за сполучлив пердах с турците ” показва съществуването на войски от трите рода (пехота, конница и артилерия) като належащо изискване за триумф. Поради невъзможността да се внесат същински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг локални майстори създават общо към 40 дървени топа. За задачата употребяват пън от черешово или друго твърдо дърво, обкован с стоманени обръчи и с издълбан отвор, чийто диаметър е 8 – 10 см.
В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, стоманени отломъци или обли камъни, които, при вярно пресмятане на заряда, оръдията съумяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна пукотевица.
Разбира се, да съпоставяме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията „ Круп ” на съперника е безпредметно, само че опитите за бойното ѝ потребление приказват за високото равнище на военнотактическата мисъл измежду въстаническите предводители. Психологическият резултат също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и религия в личните сили.
За само достоверно черешово топче, оживяло от Априлското въстание, се счита това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са направени доста възстановки на дървени топове, с някои от които са извършени и действителни стрелкови тествания. Възстановка, направена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей.
5. Според Захарий Стоянов, първият сполучлив изстрел с черешово топче е изработен в Петрич на 24 април.
6. През 1876 година Иван Кишелски, съветски офицер от български генезис, написва и издава „ Ръководство за сполучлив пердах с турците “. На него се преписва концепцията за реализирането на артилерия в два от революционните окръзи.
7. „ Кървавото писмо “ е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който съгласно легендата изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа.
8. Първият изстрел на Априлското въстание е даден от Георги Тиханек.
9. В обсадата на Дряновския манастир, траяла 9 дни, 195 четници яростно пазят позициите си против 5000-на турска армия. Едва 47 от тях оцеляват.
10. Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 изцяло унищожени села.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ