30 август 1987 г.: Стефка Костадинова записва световния си рекорд
Днешната дата е паметна в историята на българския спорт. Преди 30 години великата ни лекоатлетка Стефка Костадинова сложи международен връх в скока на височина — 209 см. Този връх още не е усъвършенстван.
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 година в Пловдив. Кариерата си стартира с гимнастика и плуване. Учи в Средно спортно учебно заведение „ Васил Левски “ в град Пловдив. В 7-ми клас към този момент е „ занаятчия на спорта “, а в 10-и клас скача 190 см. Първият си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 година в София. След спортното учебно заведение, приключва състезателен педагогичен профил в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
На 30 август 1987 година на Световното състезание по лека атлетика в Рим, Италия, Стефка Костадинова слага ненадминатите и до през днешния ден 209 см. Без да трепне от колосалния звук по трибуните поради върха на Бен Джонсън на 100 м, маркиран преди минути, Костадинова усъвършенства с 1 см личния си международен връх. И до през днешния ден това достижение остава мираж за останалите атлетки. Музеят на олимпизма в Лозана пък отбелязва върха, като и до през днешния ден на входа има летва с достижението на Костадинова и това на Хавиер Сотомайор при мъжете от 245 см.
Костадинова има седем златни медала от международни шампионати и е европейски първенец в зала и навън. През 1996 година става олимпийски първенец в Атланта, Съединени американски щати. През 1998 година печели сребърен орден от игрите в Сеул.
През 1989 година се омъжва за своя треньор Николай Петров, само че по-късно се разделя с него. През 1995 година става майка на наследник на име Николай. На 9 юни 2007 година в курорта „ Елените “ се омъжва за дългогодишния си другар Николай Попвасилев.
През 1999 година Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През 2002 година е определена за заместник-председател на Държавната организация за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 година е определена за ръководител на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е избрана отново за втори мандат. На 9 май 2013 година Стефка Костадинова е определена за трети път като ръководител на Българския олимпийски комитет.
Събития от датата
1040 година — България под Византийско иго: Избухва въстанието на Петър Делян. 1721 година — С подписването на Нищадския кротичък контракт межу Русия и Швеция приключва Северната война. 1787 година — Кралят на Франция Луи XVI разпуска Народното събрание. 1881 година — В София са раздадени първите бойни флагове на части на Българската войска. 1907 година — В София е открит Паметникът на Цар Освободител. 1914 година — Първата международна война: Германски военни самолети стартират бомбардировки на Париж. 1924 година — В София е осветлен православния Храм-паметник Свети Александър Невски. 1933 година — Създадена е френската самолетна компания Ер Франс. 1945 година — Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация. 1952 година — Осъществен е първият полет на английски бомбардировач Авро Вулкан, употребен от Кралските военно-въздушни сили в интервала от 1953 до 1984 година. 1956 година — България открива дипломатически връзки с Тунис. 1963 година — Влиза в приложимост гореща линия сред президентите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. 1973 година — В Кения е неразрешен ловът на слонове. 1974 година — Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което умират 153 пасажера. 1984 година — При бомбен атентат на жп гара в Пловдив умира една жена, а 42-ма души са ранени. 1987 година — Стефка Костадинова слага международен връх в скока на височина — 209 см. 1991 година — Азербайджан афишира независимостта си от Съюз на съветските социалистически републики. 1992 година — Състои се историческата конференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той подлага на критика държавното управление на България с министър-председател Филип Димитров. 1995 година — НАТО започва Операция " Преднамерена мощ " против армията на Република Сръбска, която заплашва да нападна обозначените от Организация на обединените нации " безвредни зони " в Босна и Херцеговина. 1999 година — В Източен Тимор се организира референдум, в който голямото болшинство поддържа оповестяването на самостоятелност от Индонезия (което е е реализирано едвам на 20 май 2002 г.).
Родени
1401 година — Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.) 1705 година — Дейвид Хартли, английски мъдрец († 1757 г.) 1748 година — Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.) 1794 година — Стивън У. Киърни, американски пълководец († 1848 г.) 1797 година — Мери Шели, британска писателка († 1851 г.) 1842 година — Александра Александровна, съветска княгиня († 1849 г.) 1844 година — Фридрих Рацел, немски географ († 1904 г.) 1852 година — Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.) 1860 година — Исак Левитан, съветски художник († 1900 г.) 1861 година — Чарлс Хемлин, американски правист († 1938 г.) 1870 година — Александра Георгиевна, велика съветска княгиня († 1891 г.) 1871 година — Ърнест Ръдърфорд, английски физик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1937 г.) 1884 година — Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 година († 1971 г.) 1892 година — Любомир Весов, български стихотворец († 1922 г.) 1898 година — Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.) 1898 година — Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.) 1899 година — Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.) 1899 година — Цоню Дамянов, български правист (†? г.) 1905 година — Александър Запорожец, съветски психолог († 1981 г.) 1908 година — Фред Макмъри, американски артист († 1991 г.) 1912 година — Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 година († 1997 г.) 1913 година — Ричард Стоун, английски икономист, Нобелов лауреат през 1984 година († 1991 г.) 1927 година — Найден Вълчев, български писател 1929 година — Цветан Бончев, български физик († 1995 г.) 1930 година — Стоян Цветков, български професор († 2007 г.) 1930 година — Уорън Бъфет, американски инвеститор 1931 година — Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.) 1932 година — Данко Димитров, български писател 1934 година — Анатолий Солоницин, съветски артист († 1982 г.) 1954 година — Александър Лукашенко, първи президент на Беларус 1958 година — Анна Политковская, съветска журналистка († 2006 г.) 1959 година — Димитър Цонев, български журналист 1960 година — Хасан Насрала, шиитски нравствен водач 1963 година — Марк Стронг, английски актьор 1972 година — Камерън Диас, американска актриса 1972 година — Павел Недвед, чешки футболист 1973 година — Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса 1977 година — Норкис Батиста, венецуелска актриса 1977 година — Огнян Огнянов, български футболист 1978 година — Светослав Тодоров, български футболист 1979 година — Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист 1980 година — Боян Ковачев, български актьор 1980 година — Дарин Ангелов, български актьор 1980 година — Деян Ангелов, български актьор 1980 година — Ейнджъл Коулби, британска актриса 1982 година — Анди Родик, американски тенисист
Починали
526 година — Теодорих Велики, крал на остготите (* 451 г.) 1181 година — Александър III, римски папа (* ок. 1100 г.) 1483 година — Луи XI, крал на Франция (* 1423 г.) 1723 година — Антони ван Льовенхук, холандски академик (* 1632 г.) 1751 година — Кристофер Полхем, шведски академик (* 1661 г.) 1831 година — Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогиня на Сакс-Кобург и Гота (* 1800 г.) 1856 година — Джон Рос, английски мореплавател (* 1777 г.) 1869 година — Пьотр Ершов, съветски публицист (* 1815 г.) 1875 година — Фьодор Бруни, съветски художник (* 1799 г.) 1916 година — Константин Жостов, български военачалник (* 1867 г.) 1925 година — Кирил Глигоров, български бунтовник (* 1903 г.) 1928 година — Франц декор Щук, немски художник (* 1863 г.) 1928 година — Вилхелм Вин, немски физик, Нобелов лауреат (* 1864 г.) 1929 година — Иво Войнович, хърватски драматург (* 1857 г.) 1930 година — Хенри Туреман Алън, американски откривател (* 1859 г.) 1935 година — Анри Барбюс, френски публицист (* 1873 г.) 1938 година — Макс Фактор, американски бизнесмен (* 1877 г.) 1940 година — Джоузеф Джон Томсън, британски физик, Нобелов лауреат (* 1856 г.) 1960 година — Петър Райчев, български оперен артист (* 1887 г.) 1966 година — Лили Рубичек-Пелер, австро-американски възпитател (* 1898 г.) 1976 година — Иван Болдин, руски пълководец (* 1892 г.) 1976 година — Пьотър Кошевой, руски маршал (* 1904 г.) 1982 година — Емил Манов, български публицист (* 1919 г.) 1984 година — Савако Арийоши, японска писателка (* 1931 г.) 1994 година — Линдзи Андерсън, британски режисьор (* 1923 г.) 1995 година — Лев Полугаевски, съветски шахматист (* 1934 г.) 2003 година — Чарлз Бронсън, американски артист (* 1921 г.) 2004 година — Фред Уипъл, американски астроном (* 1906 г.) 2006 година — Нагиб Махфуз, египетски публицист, Нобелов лауреат през 1988 година (* 1911 г.) 2013 година — Шеймъс Хийни, ирландски стихотворец, притежател на Нобелова премия (* 1939 г.)
Празници
Международен ден на безследно изчезналите от насилия Афганистан — Ден на детето България — Имен ден Александър, в чест на Александър Кoнстантинополски (на 23 ноември в Русия празнуват Александър Невски) Източен Тимор — Ден на националното допитване (по мотив на референдума в интерес на независимостта от Индонезия, 1999 г.) Казахстан — Ден на конституцията Перу — Ден на Света Роза от Лима Татарстан — Ден на суверенитета (от Съюз на съветските социалистически републики, оповестена самостоятелност през 1990 година, непризната по отношение на Руска федерация на референдум през 1992 година, има статут на автономност, народен празник) Турция — Ден на успеха (по мотив успеха на турската войска в Гръцко-турската война, 1919-1922 г.)
Източник: Уикипедия
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 година в Пловдив. Кариерата си стартира с гимнастика и плуване. Учи в Средно спортно учебно заведение „ Васил Левски “ в град Пловдив. В 7-ми клас към този момент е „ занаятчия на спорта “, а в 10-и клас скача 190 см. Първият си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 година в София. След спортното учебно заведение, приключва състезателен педагогичен профил в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
На 30 август 1987 година на Световното състезание по лека атлетика в Рим, Италия, Стефка Костадинова слага ненадминатите и до през днешния ден 209 см. Без да трепне от колосалния звук по трибуните поради върха на Бен Джонсън на 100 м, маркиран преди минути, Костадинова усъвършенства с 1 см личния си международен връх. И до през днешния ден това достижение остава мираж за останалите атлетки. Музеят на олимпизма в Лозана пък отбелязва върха, като и до през днешния ден на входа има летва с достижението на Костадинова и това на Хавиер Сотомайор при мъжете от 245 см.
Костадинова има седем златни медала от международни шампионати и е европейски първенец в зала и навън. През 1996 година става олимпийски първенец в Атланта, Съединени американски щати. През 1998 година печели сребърен орден от игрите в Сеул.
През 1989 година се омъжва за своя треньор Николай Петров, само че по-късно се разделя с него. През 1995 година става майка на наследник на име Николай. На 9 юни 2007 година в курорта „ Елените “ се омъжва за дългогодишния си другар Николай Попвасилев.
През 1999 година Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През 2002 година е определена за заместник-председател на Държавната организация за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 година е определена за ръководител на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е избрана отново за втори мандат. На 9 май 2013 година Стефка Костадинова е определена за трети път като ръководител на Българския олимпийски комитет.
Събития от датата
1040 година — България под Византийско иго: Избухва въстанието на Петър Делян. 1721 година — С подписването на Нищадския кротичък контракт межу Русия и Швеция приключва Северната война. 1787 година — Кралят на Франция Луи XVI разпуска Народното събрание. 1881 година — В София са раздадени първите бойни флагове на части на Българската войска. 1907 година — В София е открит Паметникът на Цар Освободител. 1914 година — Първата международна война: Германски военни самолети стартират бомбардировки на Париж. 1924 година — В София е осветлен православния Храм-паметник Свети Александър Невски. 1933 година — Създадена е френската самолетна компания Ер Франс. 1945 година — Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация. 1952 година — Осъществен е първият полет на английски бомбардировач Авро Вулкан, употребен от Кралските военно-въздушни сили в интервала от 1953 до 1984 година. 1956 година — България открива дипломатически връзки с Тунис. 1963 година — Влиза в приложимост гореща линия сред президентите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. 1973 година — В Кения е неразрешен ловът на слонове. 1974 година — Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което умират 153 пасажера. 1984 година — При бомбен атентат на жп гара в Пловдив умира една жена, а 42-ма души са ранени. 1987 година — Стефка Костадинова слага международен връх в скока на височина — 209 см. 1991 година — Азербайджан афишира независимостта си от Съюз на съветските социалистически републики. 1992 година — Състои се историческата конференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той подлага на критика държавното управление на България с министър-председател Филип Димитров. 1995 година — НАТО започва Операция " Преднамерена мощ " против армията на Република Сръбска, която заплашва да нападна обозначените от Организация на обединените нации " безвредни зони " в Босна и Херцеговина. 1999 година — В Източен Тимор се организира референдум, в който голямото болшинство поддържа оповестяването на самостоятелност от Индонезия (което е е реализирано едвам на 20 май 2002 г.).
Родени
1401 година — Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.) 1705 година — Дейвид Хартли, английски мъдрец († 1757 г.) 1748 година — Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.) 1794 година — Стивън У. Киърни, американски пълководец († 1848 г.) 1797 година — Мери Шели, британска писателка († 1851 г.) 1842 година — Александра Александровна, съветска княгиня († 1849 г.) 1844 година — Фридрих Рацел, немски географ († 1904 г.) 1852 година — Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.) 1860 година — Исак Левитан, съветски художник († 1900 г.) 1861 година — Чарлс Хемлин, американски правист († 1938 г.) 1870 година — Александра Георгиевна, велика съветска княгиня († 1891 г.) 1871 година — Ърнест Ръдърфорд, английски физик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1937 г.) 1884 година — Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 година († 1971 г.) 1892 година — Любомир Весов, български стихотворец († 1922 г.) 1898 година — Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.) 1898 година — Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.) 1899 година — Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.) 1899 година — Цоню Дамянов, български правист (†? г.) 1905 година — Александър Запорожец, съветски психолог († 1981 г.) 1908 година — Фред Макмъри, американски артист († 1991 г.) 1912 година — Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 година († 1997 г.) 1913 година — Ричард Стоун, английски икономист, Нобелов лауреат през 1984 година († 1991 г.) 1927 година — Найден Вълчев, български писател 1929 година — Цветан Бончев, български физик († 1995 г.) 1930 година — Стоян Цветков, български професор († 2007 г.) 1930 година — Уорън Бъфет, американски инвеститор 1931 година — Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.) 1932 година — Данко Димитров, български писател 1934 година — Анатолий Солоницин, съветски артист († 1982 г.) 1954 година — Александър Лукашенко, първи президент на Беларус 1958 година — Анна Политковская, съветска журналистка († 2006 г.) 1959 година — Димитър Цонев, български журналист 1960 година — Хасан Насрала, шиитски нравствен водач 1963 година — Марк Стронг, английски актьор 1972 година — Камерън Диас, американска актриса 1972 година — Павел Недвед, чешки футболист 1973 година — Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса 1977 година — Норкис Батиста, венецуелска актриса 1977 година — Огнян Огнянов, български футболист 1978 година — Светослав Тодоров, български футболист 1979 година — Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист 1980 година — Боян Ковачев, български актьор 1980 година — Дарин Ангелов, български актьор 1980 година — Деян Ангелов, български актьор 1980 година — Ейнджъл Коулби, британска актриса 1982 година — Анди Родик, американски тенисист
Починали
526 година — Теодорих Велики, крал на остготите (* 451 г.) 1181 година — Александър III, римски папа (* ок. 1100 г.) 1483 година — Луи XI, крал на Франция (* 1423 г.) 1723 година — Антони ван Льовенхук, холандски академик (* 1632 г.) 1751 година — Кристофер Полхем, шведски академик (* 1661 г.) 1831 година — Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогиня на Сакс-Кобург и Гота (* 1800 г.) 1856 година — Джон Рос, английски мореплавател (* 1777 г.) 1869 година — Пьотр Ершов, съветски публицист (* 1815 г.) 1875 година — Фьодор Бруни, съветски художник (* 1799 г.) 1916 година — Константин Жостов, български военачалник (* 1867 г.) 1925 година — Кирил Глигоров, български бунтовник (* 1903 г.) 1928 година — Франц декор Щук, немски художник (* 1863 г.) 1928 година — Вилхелм Вин, немски физик, Нобелов лауреат (* 1864 г.) 1929 година — Иво Войнович, хърватски драматург (* 1857 г.) 1930 година — Хенри Туреман Алън, американски откривател (* 1859 г.) 1935 година — Анри Барбюс, френски публицист (* 1873 г.) 1938 година — Макс Фактор, американски бизнесмен (* 1877 г.) 1940 година — Джоузеф Джон Томсън, британски физик, Нобелов лауреат (* 1856 г.) 1960 година — Петър Райчев, български оперен артист (* 1887 г.) 1966 година — Лили Рубичек-Пелер, австро-американски възпитател (* 1898 г.) 1976 година — Иван Болдин, руски пълководец (* 1892 г.) 1976 година — Пьотър Кошевой, руски маршал (* 1904 г.) 1982 година — Емил Манов, български публицист (* 1919 г.) 1984 година — Савако Арийоши, японска писателка (* 1931 г.) 1994 година — Линдзи Андерсън, британски режисьор (* 1923 г.) 1995 година — Лев Полугаевски, съветски шахматист (* 1934 г.) 2003 година — Чарлз Бронсън, американски артист (* 1921 г.) 2004 година — Фред Уипъл, американски астроном (* 1906 г.) 2006 година — Нагиб Махфуз, египетски публицист, Нобелов лауреат през 1988 година (* 1911 г.) 2013 година — Шеймъс Хийни, ирландски стихотворец, притежател на Нобелова премия (* 1939 г.)
Празници
Международен ден на безследно изчезналите от насилия Афганистан — Ден на детето България — Имен ден Александър, в чест на Александър Кoнстантинополски (на 23 ноември в Русия празнуват Александър Невски) Източен Тимор — Ден на националното допитване (по мотив на референдума в интерес на независимостта от Индонезия, 1999 г.) Казахстан — Ден на конституцията Перу — Ден на Света Роза от Лима Татарстан — Ден на суверенитета (от Съюз на съветските социалистически републики, оповестена самостоятелност през 1990 година, непризната по отношение на Руска федерация на референдум през 1992 година, има статут на автономност, народен празник) Турция — Ден на успеха (по мотив успеха на турската войска в Гръцко-турската война, 1919-1922 г.)
Източник: Уикипедия
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ