Днешна Турция е остатакът от това, което преди Първата световна

Днешна Турция е остатакът от това, което преди Първата международна война е известно като Османска империя. Османците са се сражавали на страната на германците в тази война. Това съобщи специалистът от Централно разузнавателно управление на САЩ Чарлз "Сам " Фадис.

В продължение на няколко епохи те са ужаса на християнския свят, а и огромна част от мюсюлманския. Повече от веднъж османски армии заплашват Виена.

По пътя си те унищожават това, което е останало от в миналото великата Римска империя, а също по този начин завладяват и ислямските свещени места в това, което през днешния ден е Саудитска Арабия.

Насочваме се назад в тази посока в този момент, и който и да седи в Овалния кабинет в Белия дом следващата година, ще би трябвало да се разправя с тази нова действителност.

Модерна Турция е съдружник на Съединените щати от доста десетилетия. Но тези дни са свършили. Нашите връзки с Турция и нейният нов "султан ", Реджеп Ердоган се трансформираха фундаментално и тази смяна е необратима.

Когато Мехмед Завоевателя завладява Константинопол през 1453 година, той влиза с коня си в църквата Света София - най-великият феодален християнски храм.

Веднага по-късно Мехмед я трансформира в джамия.

Това е в по-голямата си част един алегоричен акт, който има за цел да изпрати до целия свят обръщение за военната мощност на османците и военизираната ислямска природа на тяхната империя.

В модерната турска страна, която се появява през 1918 година, Света София е обозначена като исторически обект и не се употребява повече като джамия.

Отново, тази смяна беше доста значима. Тя сподели на света, че Османската империя не съществува повече, както и че тя е сменена от нация, която се развива на всемирски, европейски модел.

При ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган, Света София още веднъж стана джамия.

Тази смяна е тъкмо толкоз мощна и алегорична, колкото и влизането на султан Мехмед с коня му през вратите на храма. Тя алармира, че остарялата световна Турция е мъртва.

Сега тя е сменена от една нова Османска империя, която желае да си възвърне позицията като водач на Ислямския свят и съперник на Запада и християнството.

В продължение на години се радваше на положителни и близки връзки с Израел и израелските военни.
Не повече.

Новите османци са все по-враждебни към еврейската страна. Президентът Ердоган съобщи, че Йерусалим е "наш град ".

Освен това, той сподели, че превръщането на Света София в джамия е първата стъпка към "освобождаването " на джамията Ал Акса и Храма в Йерусалим - най-светият град на юдеизма.

Точно, както султан Мехмед Завоевателя завладява Константинопол, президентът Реджеп Тайип Ердоган има за цел да превземе Йерусалим от Израел.

Старите османци са били постоянно презрителни към арабските си съседи, които са смятали за рабски раси, които са годни единствено с цел да бъдат ръководени.

Същият този звук е признат и от новите османци, които са възприели и развили близки връзки с радикалния режим в Катар, говорейки нападателно и тежко против Саудитска Арабия и другите сунитски страни от Персийския залив.

Известно е, че президентът Реджеп Тайип Ердоган става подвластен от катарските пари и вложения, с цел да поддържа жива своята "империя ".
Новите османци също по този начин нападателно желаят да завземат надзор над енергийните запаси в Източното Средиземноморие.

И Гърция и Кипър са били заплашвани с военни дейности и опцията за война вследствие на агресивното държание на Турция си остава доста действителна.

"В нашата цивилизация, завоеванията не са окупация или обир. Те са определяне на доминация на правоверните, което е по заповед на Аллах в даден район.... Ето за какво, нашата цивилизация е цивилизация на завоеванието. "

Така съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган през август тази година. Той добави:

"Турция ще вземе това, което е нейно по право в Средиземно море, и в Егейско море, и в Черно море. "

"Ние каним нашите събеседници да слагат себе си в ред и да седят надалеч от неточности, които биха отворили пътя за тяхното лично заличаване ", съобщи още президентът.

Реджеп Ердоган, новият султан прекомерно подготвен да употребява тежестта на Турция в близост и в други области отвън нейните граници, като по този метод копира експанзионистичното държание на истинските османски турци.

Турция нахлу в Сирия и атакува кюрдите. Турция се намеси и в продължаващата Либийска революция.

Освен това, Турция съумя да се набута в скорошните враждебни дейности сред Армения и Азербайджан. Тя се изкара като бранителя на своите братя мюсюлмани против арменската, християнска "агресия ".

Новите османци дават военна и дипломатическа помощ за свъразната с Ал Кайда в Сирия, организация Фронтът Ал Нусра. Организация, която е приета за терористична от Държавния департамент и доста в интернационалната общественост.

Новите османци имат и близки връзки с Хамас. Президентът Ердоган персонално се е срещал с водача на Хамас Исмаил Ханиех, както и със заместник-лидера Салех ал Арури.

Репортажи посочват, че най-малко 12 високопоставени членове на Хамас се намират в Турция и са получили турско поданство.
Разузнавателните отчети също по този начин индиикират, че Хамас оперира с най-малко две бази вътре в Турция, със знанието и утвърждението на турското държавно управление.

Новите османци дадоха да се разбере ясно, че имат желание да засилят военните си потенциали и да трансформират дългогодишната си взаимозависимост от Съединените щати за съоръжение и поддръжка.

Когато Вашингтон възрази на покупката от Турция на съветските противоракетни отбранителни системи Ц-400, президентът Ердоган пренебрегва американските терзания.

Това, което се случва в Турция е фундаментална смяна в ориентацията и идеологията.

Светската Турция, която познавахме през 1918, и когято оцеля до идването на президента Реджеп Ердоган е нещо, което остава в предишното.
Сега се изправяме лице в лице с все по-радикално ислямизиращо се формирование, което има за цел да се върне към нападателната роля, която е играло в продължение на епохи в Европа и Близкия изток.

В тази си роля, Турция не просто следва курс, който е самостоятелен от този на Съединените щати и Европа. Тя от ден на ден взема позиции, които са непосредствено в съпротива против тези на упоменатите народи.

След серия от ислямистки терористични офанзиви тази есен, френският президент Еманюел Макрон приказва и осъди въпросните набези.
След това той разгласи по-стриктен надзор над учебното образование и по-добро управление над задграничното финансиране на джамиите в страната.

В отговор на това, турският президент Реджеп Тайип Еродган означи:

"Какъв е казусът на този субект, наименуван Макрон с исляма и мюсюлманите? "
"Макрон се нуждае от ментално лекуване ", съобщи президентът Ердоган, който по-късно прикани турците да бойкотират всички артикули, които идват от Франция.

Това е е първият случай, когато Реджеп Ердоган атакува европейски държавни управления.

През 2017 година той даде обещание, че в случай че европейските народи не престават да подлагат на критика дейностите му:

"Нито един европеец и западняк няма да може да върви несъмнено и спокойно по улиците. "
Президентът Ердоган е нападал и Австрия по сходен метод.

През юни, 2018 година, откакто виена разгласи, че ще затвори радикалните джамии и ще прогони задграничните имами, президентът Ердоган съобщи следното:

"Австрийският министър председател..... прави изчисления да затваря нашите джамии в Европа. Накъде отива това? Страхувам се, че към война сред полумесеца и кръстоносците. "

През 2016 година Реджеп Тайип Ердоган отвори нов мост над Босфора в Истанбул и го кръсти Вавуз Султан Селим. Султан Селим е османският държател, под чиято власт границите на империята се уголемяват до най-голямата си степен.

Едва ли има по-ясно изложение на желанията му. Президентът Ердоган не желае да съжителства, а да цари. И нашата политика към него би трябвало да се напасне надлежно.