Д-Р Татяна Николова Бие Тревога: Съществува Реална Опасност Много Коварна Болест Да Плъзне У Нас, Ето Първите Признаци И Симптоми
Днес Zdrave.to беседва по-подробно по тематиката с вирусолога доктор Татяна Николова от Медицинска лаборатория “Лина ”.
– Д-р Николова, съществува ли в действителност заплаха от “внос ” на морбили от чужбина?
– Да, има заплаха да се “внесе ” морбили, само че освен тъй като в някои прилежащи страни има епидимични гърмежи, а поради това, че измежду някои деца има незадоволително построен имунитет. Ваксината срещу тази шарка се вкарва в 13-я месец от раждането, само че доста от родителите отхвърлят да я ползват. Отговорността за това не е на Министерството на здравеопазването. Самият демократичен режим сега допуска такива родители да показват противоречие за слагане на тази значима ваксина. Или да закъсняват прекомерно доста за ваксинирането на децата си. В последна сметка се стига до такава степен, че децата не се ваксинират в точния момент. Оттам идва казусът.
– Но тази ваксина нали е наложителна?
– Да, по този начин е. Но знаете, че се появиха такива групи или даже придвижвания от родители. Болестта морбили се възвърна през 2010 година като всичко стартира от Германия. Сега в прилежащи на нашата страна има случаи на морбили, а като се има поради миграцията на хора, не е изключено този тип шарка да пристигна и дотук. Тази зараза е високо контагиозна, т.е., мощно заразна. Боледуват всички възрастови групи. За страдание, в действителност съществува напълно действителна заплаха.
– А по какъв начин се предава болестта?
– Начинът на заразяване е един-единствен – въздушно-капков път на предаване на инфекцията през горните дихателни пътища. А също и през очните конюнктиви. По този метод вирусът може да проникне в организма. Първата виремия, т.е. нахлуване на вируса в кръвния ток, се случва, когато от лигавицата той проникне в районните лимфни възли и оттова – в кръвта. А оттова се трансферира и до всички органи и системи.
– Как стартира болестта, какви са първите признаци и признаци?
– Първо стартира с катарален интервал – това са първите 2-3 дни. И се демонстрира с обща изнемощялост, с главоболие, с температура. Появява се кашлица – груба, неповлияваща се от нормалното лекуване. На 2-3-ия ден се появява присъщ обрив по лигавицата на небцето, сливиците, фаринкса. Децата стават апатични, плачливи, губят вкус. Изпитват доста мощно изразена светлобоязън заради конюнктивалния феномен (както загатнах, вирусът може да проникне и през очните конюнктиви). И всичко това на фона на една не доста висока температура. Да, може да стигне до 38,5-39 градуса, само че не е като при грипа, където се доближават доста високи стойности. И това е интервалът, когато настава втората част на виремията.
Т.е., откакто проникне през лимфните възли в кръвния ток, има втори подтик на болестта. Тогава се получават присъщите за морбили обриви. Става дума за така наречен макулопапулозен обрив. Той е присъщ обрив и няма по какъв начин да се обърка с различен тип шарка или с алергичен обрив. Характерен е с това, че първо се появява наложително зад ушите, по-късно по врата, челото, лицето. Като по-късно се популяризира към този момент към ръчичките и крайниците, минавайки през тялото. Общият тип на кожата прилича географска карта като след изгубване на обрива остава кафеникава пигментация. През този интервал могат да се появят затрудненията. Но поради обстоятелството, че тази зараза е минала към този момент през няколко генерации, има и много неспецифични форми на протичане.
– Как протичат тези неспецифични форми?
– Неспецифични са точно тъй като не протичат по класическия метод, разказан в учебниците. Например обривът може да е по-различен; интервалът на температурата, на токсикоинфекциозния миг може да е по-кратък или по-дълъг; инкубационният интервал може да стигне до 28 дни, при изискване, че нормално е сред 9 и 11 дни. Освен това потреблението на другите препарати в хода на лекуване също може да промени самата клинична картина. Ако пък се съчетае с някакъв алергичен обрив от медикаментите, тогава може да се промени и обривната единица. И въпреки всичко, както загатнах и нагоре, обривът е присъщ и не може да бъде комплициран с друго заболяване.
Специфичната профилактика е имунизацията, това е единственото средство за отбрана от заболяването. Искам да отбележа, че и имунизираните деца също могат да боледуват. Но в тези случаи се допуска, че инфекцията е по-слабо застъпена, токсикоинфекциозният синдром е по-слаб, съвсем няма затруднения. Всъщност, на инфекцията морбили най-страшни са затрудненията. А не обривът или температурата. Защото, в случай че се засегне мозъкът, могат да се развият енцефалити, менингити. Могат да се обиден белите дробове с тежки кашлици, с пневмонии. Могат да се обиден бъбреците с изява на пиелонефрити и т.н.Световноизвестният съветски кардиолог доцент доктор Антон Родионов: За здравия човек няма долна граница на кръвното налягане
– Лесно ли се слага диагнозата?
– Едва ли има доктор, който да не се досети, че става дума за морбили при зародила към този момент зараза. Диагнозата се слага при съществуване на три признака: генерализиран макулопапулозен обрив в продължение на 3-4 дни (брустница, дребна шарка), температура 38,5 градуса и съществуване на кашлица, ринит, конюнктивит. Важно е родителите да обръщат в точния момент внимание и да съветват децата си със експерт.
– Д-р Николова, в какво се показва лекуването и дейно ли е?
– Лечението е дейно. Разбира се, би трябвало да се овладява температурата, кашлицата също. Както загатнах нагоре, за огромно страдание, тя не се поддава на елементарните противокашлечни препарати. Но е значимо главно този токсикоинфекциозен синдром да бъде овладян.
– Какви профилактични ограничения би трябвало да се вземат?
– Основните защитни ограничения: да не се контактува с заболели деца. Защото източник на инфекцията е болното дете, болният човек и той е инфектиран един-два дни, преди да стартира клиничната картина. Още повече, в този момент сме в грипен интервал. Болните би трябвало да си стоят у дома, да не контактуват със здрави хора. И отново ще повторя, да не се подценява фактът суха кашлица. Тя доста постоянно е индикатор за съществени болести. Това е, значимо е да се лимитират контактите. В това число и в затворени пространства, когато процентът на заразяване в действителност е доста по-висок.
– Д-р Николова, съществува ли в действителност заплаха от “внос ” на морбили от чужбина?
– Да, има заплаха да се “внесе ” морбили, само че освен тъй като в някои прилежащи страни има епидимични гърмежи, а поради това, че измежду някои деца има незадоволително построен имунитет. Ваксината срещу тази шарка се вкарва в 13-я месец от раждането, само че доста от родителите отхвърлят да я ползват. Отговорността за това не е на Министерството на здравеопазването. Самият демократичен режим сега допуска такива родители да показват противоречие за слагане на тази значима ваксина. Или да закъсняват прекомерно доста за ваксинирането на децата си. В последна сметка се стига до такава степен, че децата не се ваксинират в точния момент. Оттам идва казусът.
– Но тази ваксина нали е наложителна?
– Да, по този начин е. Но знаете, че се появиха такива групи или даже придвижвания от родители. Болестта морбили се възвърна през 2010 година като всичко стартира от Германия. Сега в прилежащи на нашата страна има случаи на морбили, а като се има поради миграцията на хора, не е изключено този тип шарка да пристигна и дотук. Тази зараза е високо контагиозна, т.е., мощно заразна. Боледуват всички възрастови групи. За страдание, в действителност съществува напълно действителна заплаха.
– А по какъв начин се предава болестта?
– Начинът на заразяване е един-единствен – въздушно-капков път на предаване на инфекцията през горните дихателни пътища. А също и през очните конюнктиви. По този метод вирусът може да проникне в организма. Първата виремия, т.е. нахлуване на вируса в кръвния ток, се случва, когато от лигавицата той проникне в районните лимфни възли и оттова – в кръвта. А оттова се трансферира и до всички органи и системи.
– Как стартира болестта, какви са първите признаци и признаци?
– Първо стартира с катарален интервал – това са първите 2-3 дни. И се демонстрира с обща изнемощялост, с главоболие, с температура. Появява се кашлица – груба, неповлияваща се от нормалното лекуване. На 2-3-ия ден се появява присъщ обрив по лигавицата на небцето, сливиците, фаринкса. Децата стават апатични, плачливи, губят вкус. Изпитват доста мощно изразена светлобоязън заради конюнктивалния феномен (както загатнах, вирусът може да проникне и през очните конюнктиви). И всичко това на фона на една не доста висока температура. Да, може да стигне до 38,5-39 градуса, само че не е като при грипа, където се доближават доста високи стойности. И това е интервалът, когато настава втората част на виремията.
Т.е., откакто проникне през лимфните възли в кръвния ток, има втори подтик на болестта. Тогава се получават присъщите за морбили обриви. Става дума за така наречен макулопапулозен обрив. Той е присъщ обрив и няма по какъв начин да се обърка с различен тип шарка или с алергичен обрив. Характерен е с това, че първо се появява наложително зад ушите, по-късно по врата, челото, лицето. Като по-късно се популяризира към този момент към ръчичките и крайниците, минавайки през тялото. Общият тип на кожата прилича географска карта като след изгубване на обрива остава кафеникава пигментация. През този интервал могат да се появят затрудненията. Но поради обстоятелството, че тази зараза е минала към този момент през няколко генерации, има и много неспецифични форми на протичане.
– Как протичат тези неспецифични форми?
– Неспецифични са точно тъй като не протичат по класическия метод, разказан в учебниците. Например обривът може да е по-различен; интервалът на температурата, на токсикоинфекциозния миг може да е по-кратък или по-дълъг; инкубационният интервал може да стигне до 28 дни, при изискване, че нормално е сред 9 и 11 дни. Освен това потреблението на другите препарати в хода на лекуване също може да промени самата клинична картина. Ако пък се съчетае с някакъв алергичен обрив от медикаментите, тогава може да се промени и обривната единица. И въпреки всичко, както загатнах и нагоре, обривът е присъщ и не може да бъде комплициран с друго заболяване.
Специфичната профилактика е имунизацията, това е единственото средство за отбрана от заболяването. Искам да отбележа, че и имунизираните деца също могат да боледуват. Но в тези случаи се допуска, че инфекцията е по-слабо застъпена, токсикоинфекциозният синдром е по-слаб, съвсем няма затруднения. Всъщност, на инфекцията морбили най-страшни са затрудненията. А не обривът или температурата. Защото, в случай че се засегне мозъкът, могат да се развият енцефалити, менингити. Могат да се обиден белите дробове с тежки кашлици, с пневмонии. Могат да се обиден бъбреците с изява на пиелонефрити и т.н.Световноизвестният съветски кардиолог доцент доктор Антон Родионов: За здравия човек няма долна граница на кръвното налягане
– Лесно ли се слага диагнозата?
– Едва ли има доктор, който да не се досети, че става дума за морбили при зародила към този момент зараза. Диагнозата се слага при съществуване на три признака: генерализиран макулопапулозен обрив в продължение на 3-4 дни (брустница, дребна шарка), температура 38,5 градуса и съществуване на кашлица, ринит, конюнктивит. Важно е родителите да обръщат в точния момент внимание и да съветват децата си със експерт.
– Д-р Николова, в какво се показва лекуването и дейно ли е?
– Лечението е дейно. Разбира се, би трябвало да се овладява температурата, кашлицата също. Както загатнах нагоре, за огромно страдание, тя не се поддава на елементарните противокашлечни препарати. Но е значимо главно този токсикоинфекциозен синдром да бъде овладян.
– Какви профилактични ограничения би трябвало да се вземат?
– Основните защитни ограничения: да не се контактува с заболели деца. Защото източник на инфекцията е болното дете, болният човек и той е инфектиран един-два дни, преди да стартира клиничната картина. Още повече, в този момент сме в грипен интервал. Болните би трябвало да си стоят у дома, да не контактуват със здрави хора. И отново ще повторя, да не се подценява фактът суха кашлица. Тя доста постоянно е индикатор за съществени болести. Това е, значимо е да се лимитират контактите. В това число и в затворени пространства, когато процентът на заразяване в действителност е доста по-висок.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ