България е държава, която едновременно оглавява положителни и тревожни европейски

България е страна, която по едно и също време оглавява позитивни и тревожни европейски ранглисти. Страната е водач в Европейски Съюз по раждаемост, само че се стопява най-бързо. Безработицата понижава с едни от най-хубавите темпове в Съюза, само че българите не престават да са най-застрашени от беднотия и обществено изключване. България остава най-евтината страна за живот в Европейския съюз, само че в същото време е и с най-нисък витален стандарт.
Прочетете още
Европейската статистическа работа показва годишната си гледка на Европейския съюз посредством десетки индикатори за хората, стопанската система, бизнеса, околната среда и развиването на страните членки. Зад сухите числа обаче ясно се откроява една страна, която продължава да живее в непрекъснат контрастност. България по едно и също време показва резистентност на пазара на труда, усъвършенства приходите и минималната работна заплата и остава една от най-евтините стопански системи в Европа. В същото време страната продължава да държи първите места по беднотия, обществено неравноправие, демографски срив и невисок витален стандарт.

Нито една друга страна в Европейския съюз не съчетава толкоз доста крайности в една обща картина. Именно по тази причина България се трансформира в един от най-интересните образци в новото издание на Евростат – образец за страна, която последователно догонва Европа по стопански индикатори, само че продължава съществено да изостава по качеството на живота.

Най-големият абсурд стартира още с демографията.

Според Евростат България е страната с най-голям коефициент на плодовитост в Европейския съюз – приблизително 1,72 деца на жена, до момента в който междинното ниво за Европейски Съюз е едвам 1,34. След България се подреждат Франция и Унгария, а най-ниски стойности регистрират Малта, Испания и Литва. За първи път от години България е едноличен водач по този индикатор, който мери действителния брой деца, които една жена би родила през живота си.

На пръв взор това наподобява като добра вест за страната. Само че тя не съумява да компенсира останалите демографски процеси.

Всъщност България остава страната с най-бързо намаляващо население в целия Европейски съюз. За интервала 2015–2025 година популацията на страната се е свило с 8,4%, което е най-големият спад измежду всички страни членки. Докато в множеството западноевропейски страни популацията пораства с помощта на миграцията, България продължава да губи хора по едно и също време поради негативния натурален приръст и емиграцията.

Тази композиция слага страната в извънредно неподходяща обстановка. Макар българските фамилии приблизително да имат повече деца от останалите европейци, броят на дамите в детеродна възраст понижава всяка година, популацията застарява, а смъртността остава измежду най-високите в Европа.

Така България се оказва в необикновена позиция – водач по раждаемост и по едно и също време водач по обезлюдяване.

Картината се добавя и от различен обезпокоителен индикатор.

Средната предстояща дълготрайност на живота в България доближава 75,8 години, което остава най-ниската стойност в Европейския съюз. Разликата със междинното европейско ниво е повече от пет години. Докато в Испания, Италия и Малта хората живеят приблизително над 84 години, българите не престават да бъдат на дъното на европейската ранглиста.

Евростат регистрира известно възобновяване след пандемията от COVID-19, само че България към момента не съумява да навакса изоставането си. Високата смъртност, застаряването на популацията, хроничните болести и районните разлики в достъпа до опазване на здравето не престават да тежат върху този индикатор.

В резултат България се оформя като една от най-бързо застаряващите страни в Европа – наклонност, която ще оказва все по-силен напън върху пазара на труда, пенсионната система и опазването на здравето през идващите десетилетия.

За разлика от демографската картина, пазарът на труда демонстрира доста по-положителна наклонност.

През 2025 година заетостта в Европейския съюз доближава рекордните 76,1% от популацията на възраст сред 20 и 64 години. Това е най-високото ниво, измервано до момента от Евростат.

България към този момент се намира покрай европейската среда и продължава последователно да понижава дистанцията със западноевропейските страни. Водещи остават Малта, Нидерландия, Чехия, Швеция и Естония, където повече от четири от всеки пет души в дейна възраст работят.

Още по-показателна е динамичността при безработицата.

Средното ниво на безработица в Европейски Съюз през 2025 година е 6%, като най-ниски стойности регистрират Чехия, Полша и Малта, а най-високи – Испания, Финландия и Гърция.

България не е измежду страните с най-ниска безработица, само че попада измежду страните с най-голямо усъвършенстване през последната година.

Според Евростат безработицата у нас е намаляла с 0,7 процентни пункта по отношение на миналата година – едно от трите най-големи усъвършенствания в Европейския съюз. По-добър резултат регистрира само Гърция, където спадът доближава 1,2 пункта, а Испания е директно пред България с понижение от 0,9 пункта.

Това значи, че българският пазар на труда продължава да показва резистентност макар забавянето на европейската стопанска система.

Причините са няколко – хроничният дефицит на работна мощ, рекордно ниският брой свободни безработни, мощното търсене на фрагменти в промишлеността, строителството и услугите, както и последователното нарастване на заплатите.

Именно тук се появява един от най-интересните парадокси.

Докато Европа от ден на ден се тревожи от дефицита на служащи, България към този момент изпитва същия проблем, само че по напълно друга причина – не тъй като стопанската система пораства извънредно бързо, а тъй като популацията понижава. Все по-малко хора влизат на пазара на труда, което естествено свива безработицата, само че по едно и също време слага бизнеса пред сериозен кадрови недостиг.