Любо Дилов на 60 - как се прави съчинение по ръба на тъгата с много смях!?
Днес празник чества неостаряващото и постоянно усмихнато момче Любо Дилов-син - една от най-интересните публични персони по нашите географски ширини. Кой не знае, не е чувал, не е чел, не е гледал Любо - като публицист, като публицист и сценарист, като политик - във всичките си заетости еднообразно предан с хъс и пристрастеност. Харесван и приветстван, подложен на критика и отхвърлян - Любо в никакъв случай и никого не оставя апатичен към това което прави, към своята ярка характерност.
Той е известен ефирен и киносценарист, писател-сатирик, публицист, медиен бизнесмен и политик, основал Политическа партия „ Движение Гергьовден ”. Носи първото име на татко си - известният публицист - фантазьор Любен Дилов. Младши е работил в доста издания - във в. „ Поглед “, сп. „ Литературна академия “, " l`Europeo " и мн.др., основател е на телевизионните излъчвания „ Ку-ку “, „ Каналето “, „ Хъшове “, „ Шоуто на Слави “ и други. Беше притежател на в. „ Новинар “. Бил е народен представител и общински консултант в София, сега е народен представител от ГЕРБ-СДС. Любо Дилов е татко на три деца и дядо на двама внуци.
Познавам го към този момент от петилетки обратно, а професионалният ни живот мина взаимно доста години, по тази причина си разрешавам през днешния ден точно на персоналният му празник да пиша за него.
През всичките тези години той не спря да повтаря, че няма никаква заслуга за рождения си ден, прочее отхвърля шумно и показно да го чества и както се шегувахме - просто " минава в конспиративност " и даже не си подвига телефона, с цел да одобри хилядите поздравления.
Както множеството четящи българи знаят, той е наследник на писателя фантазьор Любо Дилов,
знаменит, прескочил границите на тоталитарна България с забавната фантастика, която пишеше. Може да се каже, че от малко момче Любо е в компанията на видни български интелектуалци. Това и почитта му към знанието и познанието, към образованието и четенето предопределя в голяма степен живота му, съгласно мен.
Вероятно малко на брой знаят, че Любо прекарва голяма част от денонощието в четене - спи по 4 часа, ревниво следи всичко на книжния пазар, само че няма тв приемник, което е парадоксално, поради тв и радио предаванията, които е правил и в които е взел участие.
Няма да изпадам в отегчителни и дълги трудове за неговата персона, за неговите пристрастености към морето, Родопите, дамите и така нататък. Ще споделя единствено, че с изключение на, че има бърза и асоциативна мисъл и голямо възприятие за комизъм, не съм чувала в никакъв случай Любо да приказва неприятно зад тила на хората, да клюкарства и да хейти който и да е, камо ли да остракира и цензурира. Никога.
Винаги е търсил мостове и положителни думи в общуването си с другите.
Любо е най-свободолюбивият и либерален сътрудник и началник, който в миналото съм имала. Но както постоянно се случва в живота - самият той нерядко е ставал " обиталище на врани " /по гениалния стихотворец Борис Христов/. Особено откогато в публицистиката влезе с гръм и тропот интернет, а той беше един от ревностните фенове на тази наклонност! Но все пак не съм чула Любо в никакъв случай да хленчи от тролските офанзиви против него, да ругатни своята страна и народ. През годините съм правила не едно и две изявленията с Дилов младши, както споделяше един различен сътрудник, Любо и за месене на баница да приказва, го прави забавно и увлекателно, а това си е чиста заложба.
Тук ще изтъквам единствено няколко негови думи, които най-добре го илюстрират като човек, като социална персона:
" Това циврене по отношение на „ страната “ постоянно ми е приличало на това популярно недоволство: „ Значи, пикая си аз на ъгъла на блока и внезапно - една найлонова торба с отпадък ми пада на главата! Еее, няма да се оправи тази страна! “ По-мъдри от мен са споделили - смяната, която искаш да видиш извън, би трябвало да направиш вътре у себе си.
Държавата е просто контракт сред жителите. Ако договорът не коства, доста евентуално е договарящите се страни нещо да не са в ред.
Промяната, която желаеме за всички ни, би трябвало да е преди всичко у нас, след това в децата ни, в учебното заведение, в общината - и най-сетне ще стигне и до страната. Човек изживява по-малко от 5% от обществените си връзки в така наречен страна. 95 на 100 са фамилията, общината, учебното заведение, работата. Работим малко и неприятно, непрекъснато се опитваме да шмекеруваме, да отложим тежките решения за „ след празниците “, все се оглеждаме за някого, който да я свърши вместо нас, а ние да стоим в профил и да му търсим недостатъци. Същото отношение е към страната, надлежно - на страната към жителите.
Прости избрания: положително, зло, честност, добродетел - те отсъстват от живота ни.
Ние сме хора, исторически формирали се с леко цинично, южняшко отношение към живота. Годините на комунизма ускориха убеждението в цели генерации, че общественият живот е един фарс. Съчинение, написано от необразовани за хора, които мърдат устни, до момента в който четат. Позитивистичната настройка „ всичко е допустимо “, дала криле на доста народи, при нас е „ всяка низост е допустима “. "
Честит празник, Любо!
