Днес всички говорят за Миглена - младата майка, която си

Днес всички приказват за Миглена - младата майка, която си отиде без време от този свят в незабавното поделение във Враца. Незабавна здравна помощ е потърсена, само че дамата умира след дълго очакване в уточняване на ЕГН и дали има изработен ПСР тест. На видеото, което бе мълниеносно бързо публикувано в обществените мрежи, се вижда по какъв начин тя се бори да си поеме мирис, до момента в който здравната сестра умерено разбърква кафето си и става очевидец на голяма човешка покруса - мъж, който е в суматоха, тъй като губи обичаната си с всяка секунда и дребното ѝ дете, което стои и безпомощно я гледа на инвалидната количка в последните минути от живота ѝ. И тук пропуснахме значим подробност от случилото се - мъжът се е обадил на 112, само че кола за спешна помощ, по негови думи, по този начин и не пристигнала до дома им. Той бил заставен самичък да закара Миглена и детето ѝ в болничното заведение, а битката за живот, за жалост, е изгубена. Това, скъпи читатели, е единствено един случай, за който научаваме, тъй като е сниман на видео и качен във фейсбук. Колко ли още сходни падения има, за които не знаем? Че кой ще повярва по какъв начин хора умират по гишетата?

В тази тъжна история има доста аспекти, които би трябвало да ни предизвикат да се замислим. Поне за момент да спрем с безцелното ни бързане за на всички места и просто да се замислим и да си зададем значими въпроси, които не се отнасят единствено за нас съответно, а за целия смут, който царува сред хората. Всъщност, хора има ли? Направете си опит, като паднете на улицата и вижте какъв брой хора ще ви се притекат на помощ и какъв брой ще ви подминат с неуважение или даже подигравка. Знаете ли кое е най-страшното, на което станахме очевидци с това малко, само че потресаващо видео - неналичието на човещина. Да позволиш на 6-годишно дете да стои и да гледа по какъв начин се трансформира в кръгло сираче, до момента в който ти си бъркаш кафето и питаш за ЕГН.



Ако не знаете предисторията, Миглена има наследник, който виждаме по какъв начин стои до нея в незабавното поделение, от предходния си мъж. Но уви, ориста е била сурова и го е лишила преди време. Бащата на момченцето умира от рак. След това Миглена стартира връзка с мъжа, който е до нея до последния ѝ момент. Този, който виждате на фрагментите. И по този начин - детето остава без майка и без татко. А по какъв начин ще продължи напред и какъв брой ли ще му коства да превъзмогне освен загубата на двамата си родители, само че и гледката по какъв начин майка му се бори за глътка въздух и да остане жива на сантиметри от него. Седнала в инвалидна количка. Ще ви кажа - евентуално то в никакъв случай няма да не помни тази нощ и евентуално в никакъв случай няма да не помни здравната сестра с кафе в ръка. А по отношение на дамата, която цяла България атакува в мрежата през последните 24 часа - тя се споделя Виктория Христова. И оправдава забавянето си със отговорностите да запише умиращата жена, преди да бъде призната за обзор. Разбирате, нали - процедурата лишава време. А една майка си отива в този миг, тъй като в случай че почине призната, само че нерегистрирана в болничното заведение - проблем. И това, че е било изпуснато скъпо време за незабавна здравна помощ, евентуално не е толкоз от голяма важност. От профила на Виктория Христова във фейсбук, който към този момент е закрит, наподобява че и тя е майка. Но защото не бихме могли да потвърдим тази информация, оставаме само с догадки. И въпреки всичко, даже и да не е майка, не ѝ ли трепва от вътрешната страна, като става очевидец на тази панорама? Не изпитва ли състрадание към това дете, евентуално можеше да направи нещо, с цел да може най-малко момченцето да не става директен очевидец на протичащото се. Грижата към Миглена не можем да определим, само че отношението към едно почтено дете - това е липса на състрадание и човещина.

Нека мненията по случая бъдат лимитирани дотук, защото към сегашния миг към момента тече разследване, а Миглена е ексхумирана за аутопсия. Кой е отговорен и кой не, това занапред ще бъде изяснено. Има един не по-малко значим факт, който бе потвърден с тази не покруса. И той е неналичието ни на човещина.

Да, очевидно здравната ни система гние, а обстановката с пандемията още повече я утежнява. Но знаете ли, ние самите, като човеци, страдаме от нещо доста по-лошо - от тотална незаинтересованост. И този материал е отдаден на всички, които от нощес до тази минута разгласиха своите персонални истории с реакциите на хората, работещи в незабавна здравна помощ. Признавам, някои от тях ме накараха да трептя от смут, други ме просълзиха, трети просто ме оставиха без думи. Защото става известно, че с цел да получиш съответно лекуване, когато си на границата сред живота и гибелта, доста постоянно се постанова твой непосредствен да влезе в незабавното и безусловно да крещи, с цел да ти извърнат внимание. Или по другия метод - да имаш човек. Разбрахте ме добре, нали?

Защо сме толкоз безучастни? Дотам ли ни докара системата, частично поради която лекарите (в огромната си част) те гледат по какъв начин изглеждаш и по този начин преценят какви благоприятни условия имаш и дали да ти оказват помощ? Или пък просто в този миг не им се занимава със спасяването ти по някаква си причина. Откога е по-важно да ти напишат ЕГН-то, в сравнение с да ти окажат жизненоважна помощ? Ами какъв брой пъти сте чували ваш непосредствен в тежко положение да го разкарват от кабинет на кабинет или на вас да ви се е случвало?

Има ли лекуване за тоталната ни незаинтересованост към другия човек? Вероятно няма отговор за този въпрос. За край ще ви споделя eдна от многото истории, които бяха оповестени в мрежата през последните часове. А вие мислете. Не за себе си, не за околните си. Позволете си лукса да мислите от време на време и за другите - тези, които не познавате, само че виждате, че можете да им помогнете. Нека епидемията от нарцисизъм най-сетне спре и в случай че можете през днешния ден да спасите някого в някакъв смисъл - просто го направете.



И, Виктория Христова, кафето ви може да изчака.