Защо папите и кардиналите спазват целибат: историята на забраната за сексуални отношения Новини
Днес всеки знае, че свещениците, кардиналите и папата не могат да имат интимни връзки. Малцина обаче познават корените на тази процедура, която е част от църковната просвета към този момент над 8 века.  )
Когато Църквата се заражда, първите свещенослужители не са били задължени да съблюдават непоколебим целибат. Едва през XI век тази концепция стартира да се постанова. Папите Лъв IX и Григорий VII са първите, които вкарват тази процедура, опасявайки се от " морално проваляне " измежду духовенството. Те не са единствените поддръжници на целибата. Въпросът е обсъждан и на други църковни събори - Латеранския (1215 г.) и Трентския (1563 г.). Практиката постоянно е имала както последователи, по този начин и съперници, изключително през днешния ден, когато броят на свещениците по света понижава годишно.
Много хора приписват въвеждането на целибата на папа Калист II, който пръв не разрешава брака за монаси и към този момент ръкоположени свещенослужители, въпреки да не е несъмнено дали той е основният основател. Други свързват произхода на целибата със среща сред папа Бенедикт VIII и император Хенрих II. )
Папа Йоан Павел II написа за целибата в писмо от 1979 година: " Всеки духовник, който приема тайнството на свещенството, се обрича на целибат изцяло умишлено и непринудено, след години на подготовка, надълбоко разсъждение и усърдна молитва. " Папата акцентира, че " това решение се взема единствено след твърдото разбиране, че Христос му подарява тази 'благодат' за положителното на Църквата и в работа на вярващите. " В богословско отношение, целибатът на папата символизира неговия брак с Църквата, сходно на отношението сред Христос и неговата Църква. Папата, като висш понтифик и правоприемник на деятел Петър, се смята за изцяло предан на своята пастирска задача, без да разделя вниманието си сред работа на Бога и фамилни отговорности. Този обет за целибат се преглежда не просто като отвод от физически връзки, а като позитивен избор за изцяло посвещаване на духовното водачество и грижа за Божието паство.  )
През вековете целибатът на папата е придобил и практическо измерение, защото отстранява опцията за основаване на папски династии и наследствено предаване на властта. Историята познава случаи от ранното и средновековното християнство, когато някои папи са имали деца, което постоянно е водело до спорове на ползи. Строгият целибат през днешния ден подсигурява, че папата не е привързан със фамилни връзки, които биха могли да повлияят на неговите решения и че след гибелта му изборът на правоприемник става посредством конклав на кардиналите, а не посредством наследствена линия.
Когато Църквата се заражда, първите свещенослужители не са били задължени да съблюдават непоколебим целибат. Едва през XI век тази концепция стартира да се постанова. Папите Лъв IX и Григорий VII са първите, които вкарват тази процедура, опасявайки се от " морално проваляне " измежду духовенството. Те не са единствените поддръжници на целибата. Въпросът е обсъждан и на други църковни събори - Латеранския (1215 г.) и Трентския (1563 г.). Практиката постоянно е имала както последователи, по този начин и съперници, изключително през днешния ден, когато броят на свещениците по света понижава годишно. Много хора приписват въвеждането на целибата на папа Калист II, който пръв не разрешава брака за монаси и към този момент ръкоположени свещенослужители, въпреки да не е несъмнено дали той е основният основател. Други свързват произхода на целибата със среща сред папа Бенедикт VIII и император Хенрих II.
Папа Йоан Павел II написа за целибата в писмо от 1979 година: " Всеки духовник, който приема тайнството на свещенството, се обрича на целибат изцяло умишлено и непринудено, след години на подготовка, надълбоко разсъждение и усърдна молитва. " Папата акцентира, че " това решение се взема единствено след твърдото разбиране, че Христос му подарява тази 'благодат' за положителното на Църквата и в работа на вярващите. " В богословско отношение, целибатът на папата символизира неговия брак с Църквата, сходно на отношението сред Христос и неговата Църква. Папата, като висш понтифик и правоприемник на деятел Петър, се смята за изцяло предан на своята пастирска задача, без да разделя вниманието си сред работа на Бога и фамилни отговорности. Този обет за целибат се преглежда не просто като отвод от физически връзки, а като позитивен избор за изцяло посвещаване на духовното водачество и грижа за Божието паство. През вековете целибатът на папата е придобил и практическо измерение, защото отстранява опцията за основаване на папски династии и наследствено предаване на властта. Историята познава случаи от ранното и средновековното християнство, когато някои папи са имали деца, което постоянно е водело до спорове на ползи. Строгият целибат през днешния ден подсигурява, че папата не е привързан със фамилни връзки, които биха могли да повлияят на неговите решения и че след гибелта му изборът на правоприемник става посредством конклав на кардиналите, а не посредством наследствена линия. Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ