Днес всеки 14-ти жител на Земята страда от клинично изразена

Днес всеки 14-ти гражданин на Земята страда от клинично изразена меланхолия. За съпоставяне, през XIX век 0.05% от цялото население страда от меланхолия, в средата на ХХ век – 5%, а до края на ХХ век – повече от 20%. До 2020 година депресивните разстройства ще се подреждат на второ място измежду всички болести, като причина за липса на продуктивност след сърдечно-съдовите болести – това е прогнозата на Световната здравна организация и Световната психиатрична асоциация.

Разбира се, такава диагноза се слага през днешния ден по-често, в сравнение с преди 100 години. Има две аргументи: преди всичко, постоянно мислим за качеството на живота и се обръщаме към експерти. През XIX век миньор или служащ, който е напуснал работата си, не е бързал да отиде на психиатър или психоаналитик. На второ място, понятието за меланхолия се разшири. Диагнозите „ паническо разстройство “, „ агорафобия “, „ обсесивно-компулсивно разстройство “ се появиха преди към половин век. И от този момент описът с диагнози се разраства. Като цяло, XXI век е времето на безпокойствие и депресията.

Защо поражда тревогата?

Тя е резултат от глобализацията и претоварването с информацията, както и зависи от обичайните вътрешни човешки проблеми, свързани със спецификата на мисленето и системата от връзки. Изискванията на обществото към нас са се нараснали: ние се опитваме да отговорим на новите обществени правила и условия към равнището на обучение и пълномощия. Безкрайният звук от фонова информация ни кара непрестанно да преглеждаме екрана на компютрите и смарт телефоните. Това води до въображаемо „ предъвкване “ и съпоставения: кой на какъв плаж почива, в коя страна отива, къде е намерил работа и какво е купил. Обществото непрекъснато упорства да потвърждаваме триумфа си. Ако по-рано си почивахме от осведомителния звук, прибирайки се у дома, в този момент обществото ни вкарва когато и да е на деня в прекомерно интензивно обществено взаимоотношение.

Британският психолог Робин Дънбар е пресметнал какъв брой персонални контакти можем да поддържаме по едно и също време – през 80-те години на XX век „ цифрата Дънбар “ е 150. А в този момент се оказва, че ние можем да имаме хиляди контакти, ползвайки обществените мрежи. Нашият персонален живот значително стана обществен. Ето за какво се покачиха равнищата на стрес, а той носи след себе си физиологично напрежение: физически дискомфорт, мускулни конвулсии, болежка, нарушавания на съня, дисфункция на органи и системи.

В най-лошия случай – психосоматични болести. Проблемът също по този начин е, че човечеството се разраства количествено: към този момент сме повече от 7 милиарда.

Даоските мъдреци приканиха да приемем действителността на настоящия интервал, каквото и да става. За да преживеете напрежението по-лесно, е належащо да живеете в този момент (във времето, в момента) и тук (в околната реалност). Тази формула – тук и в този момент – бе призната от психолози в разнообразни посоки.

С какви терзания пациентите се обръщат към психотерапевт през днешния ден?

Най-често със боязън за здравето си: боязън от инсулт, инфаркт, рискова заразна болест. Нашите съвременници всеобщо стават хипохондрици. Те реагират на най-малките сигнали на тялото и търсят признаци на заболяването, а който търси – намира.

Загрижените упования имат резултата на снежна топка. Тревожният човек стартира да реагира бързо на друга информация, той се напряга и това става рисков табиет. Животът му се трансформира в пъкъл: той непрестанно сканира себе си и заобикалящата го действителност за „ измяна “. Много от нас губят забележителна част от ресурсите си в търсене на тази заплаха и се фиксират в неприятните чувства. И предметът на техните страхове „ играе “ дружно с тях: от възбуденост, повишение на адреналина, повишение на кръвното налягане, увеличение на сърдечната периодичност и така нататък „ Е, споделих ви, че това ще бъде неприятно за мен! “. На езика на психолозите това събитие се назовава „ самоизпълняващо се знамение ”.

Но допустимо ли е да се живее без паника?

Има паника, която предизвестява за заплаха и тя е здравословна и защищава индивида. Хроничната тревога постоянно е прекомерна, тя не носи преимущества, също така генерира повишен мускулен тонус и вдървеност, както и може да докара до психосоматични болести. Затова внимавайте с тялото си, бъдете в контакт с него.

Има две крайности: ние или обръщаме внимание на всяко кихане, или изцяло подценяваме телесните сигнали. Трябва да се научим да релаксираме като животните. Те не основават и не съхраняват „ мисловен отпадък ”. Ние самите сме се научили да се безпокоим и депресираме.

Как да бъдете в контакт с тялото и да не станете хипохондрици?

Заслужава си да се отнасяте рационално – както към живота, по този начин и към себе си, към тялото и към душeвността. С помощта на най-простото, най-естественото и потребно решение – умеенето за осъзнаване. Това не е толкоз познание, колкото нещо, което би трябвало да развиете у себе си.

Осъзнаването стопира ненужните надпревари в главата, разрешава да се отървете от непотребните парчета и в резултат на това – от непотребното напрежение. Реалността е отличен преподавател и помощник. Да живееш, във всеки един смисъл на думата, е лекарство и причина за здравословен метод на живот.