На 95 г. ни напусна последният майстор на файтони - Анко Анков от с. Костелево
Днес врачани се простят с Анко Анков - последният жив занаятчия на карети в България.
95-годишният занаятчия е напуснал земния си живот през вчерашния ден, а през днешния ден потомците му го изпращат.
Дядо Анко е последният директен притежател на традицията за направа на карети, които в предишното са били знак на жанр и майсторство, а през днешния ден съставляват значима част от културното завещание.
Роден е във врачанското село Косталево и цялостен живот бе обвързван с школата и фабриката, учредена от фамозния врачански занаятчия и бизнесмен Мито Орозов.
За своите произведения Орозов е награждаван и на интернационалните изложби, в това число с орден в Лондон, а съгражданите му дълго го назовават „ българският Хенри Форд “ поради мащаба и качеството на производството си.
Анко наследява занаята от дядо си - боен музикант и ковач. Самият Анко стартира да майстори в края на Втората международна война.
„ Когато отидох у техникума да изучавам, тогава направихме 85 каруци за фронта. Всички работеха - от шефа до чистачката. Няма обед, няма това, трябваше за фронта да са пратят обозни каруци 85 “, спомня си майсторът в едно от последните си изявленията.
Анко Анков стартира възраждането на този поминък още като юноша, като се учи и следва истинските чертежи и обичаи на школата на МИто Орозов.
Още при започване на своя път, Анко приема занаята не просто като работа, а като изкуство - „ да правиш карети, е като да си създател “, споделя той в изявленията години по-късно, описвайки по какъв начин е научил от най-хубавите и по какъв начин във фабриката на Орозов майсторите, бояджиите, ковачите и тапицерите работели за съвършенство.
На въпроса какъв брой транспортни средства е направил - Анко Анков споделя, чене може даги преброи, доста са за последните 80 години, това си спомня майсторът в едно изявление.
Погребението на Анко Анков е планувано за през днешния ден, когато родственици, другари и фенове на обичайните занаяти ще се съберат, с цел да отдадат последна респект на този извънреден занаятчия.
95-годишният занаятчия е напуснал земния си живот през вчерашния ден, а през днешния ден потомците му го изпращат.
Дядо Анко е последният директен притежател на традицията за направа на карети, които в предишното са били знак на жанр и майсторство, а през днешния ден съставляват значима част от културното завещание.
Роден е във врачанското село Косталево и цялостен живот бе обвързван с школата и фабриката, учредена от фамозния врачански занаятчия и бизнесмен Мито Орозов.
За своите произведения Орозов е награждаван и на интернационалните изложби, в това число с орден в Лондон, а съгражданите му дълго го назовават „ българският Хенри Форд “ поради мащаба и качеството на производството си.
Анко наследява занаята от дядо си - боен музикант и ковач. Самият Анко стартира да майстори в края на Втората международна война.
„ Когато отидох у техникума да изучавам, тогава направихме 85 каруци за фронта. Всички работеха - от шефа до чистачката. Няма обед, няма това, трябваше за фронта да са пратят обозни каруци 85 “, спомня си майсторът в едно от последните си изявленията.
Анко Анков стартира възраждането на този поминък още като юноша, като се учи и следва истинските чертежи и обичаи на школата на МИто Орозов.
Още при започване на своя път, Анко приема занаята не просто като работа, а като изкуство - „ да правиш карети, е като да си създател “, споделя той в изявленията години по-късно, описвайки по какъв начин е научил от най-хубавите и по какъв начин във фабриката на Орозов майсторите, бояджиите, ковачите и тапицерите работели за съвършенство.
На въпроса какъв брой транспортни средства е направил - Анко Анков споделя, чене може даги преброи, доста са за последните 80 години, това си спомня майсторът в едно изявление.
Погребението на Анко Анков е планувано за през днешния ден, когато родственици, другари и фенове на обичайните занаяти ще се съберат, с цел да отдадат последна респект на този извънреден занаятчия.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ