Работилница за репортери - мястото, където големите таланти се учат от големите журналисти
Днес ви срещаме с Десислава Василева, основател и уредник на "Работилница за кореспонденти " и спечелилия в техния конкурс - Калина Аеександрова. Те ни описват за концепцията на самодейността, за вдъхновяващите образци и любовта към писането.
***
Конкурсът се организира за пета поредна година. Разкажете ни по какъв начин стартира всичко и по какъв начин се промени форматът му във времето.
Десислава Василева: Веднага след основаването на районния новинарски портал EspressoNews.bg си зададохме въпроса – с какво може да бъдем потребни на локалната общественост и по какъв начин да подпомогнем изявата на надарените деца в района на запад от София. Така се роди концепцията за състезанието, като първо започнахме с възпитаници и учебни заведения от шест общини – Божурище, Годеч, Драгоман, Костинброд, Своге и Сливница. Резултатите бяха впечатляващи и това ни даде самочувствие да продължим да развиваме плана. Потърсихме партньорството на водещи медии, които да дават опция на изявените възпитаници да се срещнат на практика с журналистическата специалност, посредством стажове и визити при тях, поканихме изявени публицисти за ментори на учениците, свързахме се с катедра „ Медии и публични връзки “ на УНСС, която дава опция на най-талантливите деца да се образоват в нейните специалности, без полагане на изпит по Български език и литература, обърнахме се към българския евродепутат Ева Майдел и тя одобри концепцията да бъде патрон на състезанието и да дава огромната премия на спечелилия – посещаване в Брюксел и запознаване с работата на европейските институции. С всяка идната година плана някак естествено разширяваше своя мащаб, като тазгодишното пето издание се организира на национално равнище.
За нашите читатели разясняваме, че вие работите с гимназисти, а не със студенти и хора с професионален опит и академична подготовка. Как успявате да откриете журналистическия гений у едно дете, което (все още) не е наясно с опциите си?
Десислава Василева: С доста дейна връзка и връзка с тях. Както споделих, започнахме с търсенето на участници в дребни общини и за нас беше извънредно значимо да убедим учениците, че ще им бъде обърнато внимание, че геният им ще бъде видян, развъртян и насърчен. Посещаваме учебните заведения, приказваме с тях, споделяме през обществените мрежи и когато те видят това отношение, когато с тях се свържат нашия основен редактор, менторите, когато стартират да получават противоположни връзки, корекции и упътвания и видят оповестени свои материали на страниците на една медия, като усетят положителния банкет на аудиторията – освен на техните близки, нещата стартират да се получават. Имаме възпитаници, които вземат участие три-четири следващи години и те са ни изключително скъпи, тъй като наблюдаваме тяхното израстване и развиване, а те се трансформират в същински посланици на родния си край –неговите естествени дадености, просвета, история, настояща конюнктура, бизнес благоприятни условия. Приятно е да виждаме по какъв начин част от тях към този момент са студенти по публицистика и то с помощта на професионалната ориентировка, която сме им помогнали да намерят.
Тазгодишната победителка в състезанието е Калина Александрова. Разкажете ни по какъв начин тя съумя да се открои от останалите и да си заслужи почетното първо място.
Десислава Василева: Тя взе участие за втора поредна година и още през предходната впечатляваше с умеенето си да споделя истории, да търси забавни сюжети, да работи доста интензивно и отговорно и да се развива. Беше един от финалистите в състезанието. През тази година видяхме извънредно израстване при нея и всеки, който прочете нейните седем оповестени, изпълнени задания може да се убеди в това. Талантът й получи развиване и с помощта на нейния наставник, а журито беше единомислещо, че тя е най-хубавата в тазгодишното издание на плана. Моето персонално мнение е, че тя извънреден гений и се надявам, каквото и да избере като посока на своето бъдещо развиване, да продължи да написа – освен журналистически текстове, само че и литература, тъй като в действителност умее да споделя истории по един доста хубав метод.
В доста изявленията сте споделяли, че самодейността ви трансформира ориси. Бихте ли ни дали други вдъхновяващи образеца за деца, които са разкрили пътя си посредством „ Работилница за кореспонденти “?
Десислава Василева: Винаги даваме образец със Симеон Симеонов от Годеч – победител във второто издание, който откакто мина през състезанието, реши да остане в България и да учи публицистика – той в този момент към този момент е трети курс студент във ФЖМК и се занимава и на практика с това, което най-вече му харесва – радиожурналистика. Впечатляващо беше личностното израстване на още една от победителките ни Ани Павлова от Враца, която сама определяше себе си като доста затворена, притеснителна и интровертна. Тя провокира себе си с присъединяване в третото издание на състезанието и скоро по-късно към този момент беше интензивно пишещ и зает човек, стана пиар на футболния тим „ Ботев “ Враца, макар че бе 11 клас. Стана също уредник и водещ на мероприятия на общината. Тя самата споделя за себе си, че е претърпяла същинска промяна, преминавайки през Работилница за кореспонденти.
Едно прелестно момиче от Галиче, Евелина Димитрова, след присъединяване си в състезанието през предходната година, стана мотиватор за други ромски деца да се включат в състезанието и през тази година бе определена измежду изявените млади българи в плана „ 40 до 40 “ на Дарик радио.
Още едно момче от Галиче, Цветослав, към този момент е признат и ще учи публицистика в УНСС…
Изобщо, доста и най-различни истории на надарени деца от дребни и огромни обитаеми места, които получават опит, самочувствие и съумяваме да ги убедим, че в случай че се трудят настойчиво и изявяват своя гений, те ще бъдат видяни и житейската им реализация ще зависи напълно от тях самите, а не от връзки и „ ходатайстване “ – това е извънредно значимо за нас.
Работилница за кореспонденти
А ето какво мисли за състезанието и самата победителка - Калина Александрова:
Привет, Калина, и поздравления за премията. Ще стартираме с един еднообразен въпрос, без който няма по какъв начин да те представим на читателите ни. Кога откри любовта към писането и за какво избра „ Работилница за кореспонденти “? Какво ти донесоха присъединяване там и успеха?
Откакто се помня, боготворя да описвам истории, които да увличат хората и да ги предизвикат, да провокират страстите им, да ги карат да се раздвижат и да помислят. Така напълно естествено, до момента в който растях и ставах все по-словоохотлива, започнах да пиша разнообразни неща – лирика, разкази, есета, пътеписи... С една дума – обичах да пробвам разнообразни неща и да си играя с жанровете. А за това по какъв начин открих „ Работилница за репортери” – в полза на истината беше една щастлива случайност. Един ден учителят по литература влезе в час и сподели заинтригувано на класа, че е намерил някакъв конкурс за публицисти и че който има предпочитание, може да се включи. Докато се усетя, съученичката, която седеше до мен и знаеше, че обичам да пиша, просто ми взе ръката и я подвигна, при което учителят се усмихна и непосредствено ме записа. Тогава в действителност още нямах визия какво необикновено премеждие ме чака. В състезанието вземам участие към този момент за втора поредна година, като предходната бях измежду финалистите, а тази съумях да стана и огромният победител. „ Работилница за репортери” ми даде опцията да се изучавам от „ големите” публицисти – хора, движимости в занаята си и от които в действителност има какво да се научи. Смело мога да кажа, че с помощта на Работилницата получих незаменими познания и умения, съумях да разпростра и развия гения си.
Признаваме си, че доста се впечатлихме от твоя текст със заглавие "Великден имаше и беше специфичен ". В него ти стигаш до извода, че тревожните времена ни предизвикват да се върнем към „ изконните полезности “ – грижата, обичта, солидарността. Ние бихме добавили, че в такива моменти преоткриваме околните си (и нас самите) и ги виждаме в нова светлина. Как се промени животът ти през последните няколко месеца? Откри ли нещо ново за самата себе си?
Животът на всички ни се промени – настъпиха времена на пандемии, вируси, катаклизми... и на неустановеност. Аз обаче имам положителен прочит на обстановката. Светът не беше тръгнал в добра посока, все по-вече се съсредоточавахме върху материалното и всички ние имахме потребност да спрем за миг, да се огледаме и да помислим. И точно по време на карантина, когато бяхме принудени да бъдем разграничени, ние станахме по-близки от всеки път. Най-сетне имахме опцията да се посветим на околните и на фамилията си, да поговорим с тях, да споделим нашите мисли и паники – да, приказвам за същото това семейство, с което преди едвам се засичахме вкъщи, до момента в който всеки беше разпилян по задължения. Друго нещо, което имам вяра, че ми се отрази извънредно позитивно, беше, че най-сетне имах времето да се отдам на лични инициативи и лични планове, които отлагах от месеци, да не кажа и години. А това неизбежно води до личностно развиване и израстване, до смяна в метода на мислене, на изложение, даже в светоусещането и житейските възгледи.
Е, поговорихме за предишното, в този момент е време да обърнем взор към бъдещето. Как виждаш себе си след 5 години? В каква посока искаш да видиш смяната в света?
О, това няма по какъв начин да е елементарен въпрос за мен, поради това какъв брой съм безредна и разпокъсана сред толкоз доста и разнообразни занимания в също толкоз доста и разнообразни сфери - като стартираме от медицина, минем през публицистика и мениджмънт и стигнем до астрофизика и ракетно инженерство. Така че след 5 години се виждам с най-малко две специалности (смее се). А по отношение на бъдещето, към този момент световно видяно, моето потомство е много уплашено за това какво ни чака. Аз обаче имам вяра, че светът е тръгнал в добра посока и с всеки минал ден хората ставаме по-добри, учим се да оценяваме и дребното, което имаме, а не непрекъснато да се оплакваме от това, което нямаме. Малко му би трябвало на човек да е благополучен... Важното е да го осъзнае.
***
Конкурсът се организира за пета поредна година. Разкажете ни по какъв начин стартира всичко и по какъв начин се промени форматът му във времето.
Десислава Василева: Веднага след основаването на районния новинарски портал EspressoNews.bg си зададохме въпроса – с какво може да бъдем потребни на локалната общественост и по какъв начин да подпомогнем изявата на надарените деца в района на запад от София. Така се роди концепцията за състезанието, като първо започнахме с възпитаници и учебни заведения от шест общини – Божурище, Годеч, Драгоман, Костинброд, Своге и Сливница. Резултатите бяха впечатляващи и това ни даде самочувствие да продължим да развиваме плана. Потърсихме партньорството на водещи медии, които да дават опция на изявените възпитаници да се срещнат на практика с журналистическата специалност, посредством стажове и визити при тях, поканихме изявени публицисти за ментори на учениците, свързахме се с катедра „ Медии и публични връзки “ на УНСС, която дава опция на най-талантливите деца да се образоват в нейните специалности, без полагане на изпит по Български език и литература, обърнахме се към българския евродепутат Ева Майдел и тя одобри концепцията да бъде патрон на състезанието и да дава огромната премия на спечелилия – посещаване в Брюксел и запознаване с работата на европейските институции. С всяка идната година плана някак естествено разширяваше своя мащаб, като тазгодишното пето издание се организира на национално равнище.
За нашите читатели разясняваме, че вие работите с гимназисти, а не със студенти и хора с професионален опит и академична подготовка. Как успявате да откриете журналистическия гений у едно дете, което (все още) не е наясно с опциите си?
Десислава Василева: С доста дейна връзка и връзка с тях. Както споделих, започнахме с търсенето на участници в дребни общини и за нас беше извънредно значимо да убедим учениците, че ще им бъде обърнато внимание, че геният им ще бъде видян, развъртян и насърчен. Посещаваме учебните заведения, приказваме с тях, споделяме през обществените мрежи и когато те видят това отношение, когато с тях се свържат нашия основен редактор, менторите, когато стартират да получават противоположни връзки, корекции и упътвания и видят оповестени свои материали на страниците на една медия, като усетят положителния банкет на аудиторията – освен на техните близки, нещата стартират да се получават. Имаме възпитаници, които вземат участие три-четири следващи години и те са ни изключително скъпи, тъй като наблюдаваме тяхното израстване и развиване, а те се трансформират в същински посланици на родния си край –неговите естествени дадености, просвета, история, настояща конюнктура, бизнес благоприятни условия. Приятно е да виждаме по какъв начин част от тях към този момент са студенти по публицистика и то с помощта на професионалната ориентировка, която сме им помогнали да намерят.
Тазгодишната победителка в състезанието е Калина Александрова. Разкажете ни по какъв начин тя съумя да се открои от останалите и да си заслужи почетното първо място.
Десислава Василева: Тя взе участие за втора поредна година и още през предходната впечатляваше с умеенето си да споделя истории, да търси забавни сюжети, да работи доста интензивно и отговорно и да се развива. Беше един от финалистите в състезанието. През тази година видяхме извънредно израстване при нея и всеки, който прочете нейните седем оповестени, изпълнени задания може да се убеди в това. Талантът й получи развиване и с помощта на нейния наставник, а журито беше единомислещо, че тя е най-хубавата в тазгодишното издание на плана. Моето персонално мнение е, че тя извънреден гений и се надявам, каквото и да избере като посока на своето бъдещо развиване, да продължи да написа – освен журналистически текстове, само че и литература, тъй като в действителност умее да споделя истории по един доста хубав метод.
В доста изявленията сте споделяли, че самодейността ви трансформира ориси. Бихте ли ни дали други вдъхновяващи образеца за деца, които са разкрили пътя си посредством „ Работилница за кореспонденти “?
Десислава Василева: Винаги даваме образец със Симеон Симеонов от Годеч – победител във второто издание, който откакто мина през състезанието, реши да остане в България и да учи публицистика – той в този момент към този момент е трети курс студент във ФЖМК и се занимава и на практика с това, което най-вече му харесва – радиожурналистика. Впечатляващо беше личностното израстване на още една от победителките ни Ани Павлова от Враца, която сама определяше себе си като доста затворена, притеснителна и интровертна. Тя провокира себе си с присъединяване в третото издание на състезанието и скоро по-късно към този момент беше интензивно пишещ и зает човек, стана пиар на футболния тим „ Ботев “ Враца, макар че бе 11 клас. Стана също уредник и водещ на мероприятия на общината. Тя самата споделя за себе си, че е претърпяла същинска промяна, преминавайки през Работилница за кореспонденти.
Едно прелестно момиче от Галиче, Евелина Димитрова, след присъединяване си в състезанието през предходната година, стана мотиватор за други ромски деца да се включат в състезанието и през тази година бе определена измежду изявените млади българи в плана „ 40 до 40 “ на Дарик радио.
Още едно момче от Галиче, Цветослав, към този момент е признат и ще учи публицистика в УНСС…
Изобщо, доста и най-различни истории на надарени деца от дребни и огромни обитаеми места, които получават опит, самочувствие и съумяваме да ги убедим, че в случай че се трудят настойчиво и изявяват своя гений, те ще бъдат видяни и житейската им реализация ще зависи напълно от тях самите, а не от връзки и „ ходатайстване “ – това е извънредно значимо за нас.
Работилница за кореспонденти А ето какво мисли за състезанието и самата победителка - Калина Александрова:
Привет, Калина, и поздравления за премията. Ще стартираме с един еднообразен въпрос, без който няма по какъв начин да те представим на читателите ни. Кога откри любовта към писането и за какво избра „ Работилница за кореспонденти “? Какво ти донесоха присъединяване там и успеха?
Откакто се помня, боготворя да описвам истории, които да увличат хората и да ги предизвикат, да провокират страстите им, да ги карат да се раздвижат и да помислят. Така напълно естествено, до момента в който растях и ставах все по-словоохотлива, започнах да пиша разнообразни неща – лирика, разкази, есета, пътеписи... С една дума – обичах да пробвам разнообразни неща и да си играя с жанровете. А за това по какъв начин открих „ Работилница за репортери” – в полза на истината беше една щастлива случайност. Един ден учителят по литература влезе в час и сподели заинтригувано на класа, че е намерил някакъв конкурс за публицисти и че който има предпочитание, може да се включи. Докато се усетя, съученичката, която седеше до мен и знаеше, че обичам да пиша, просто ми взе ръката и я подвигна, при което учителят се усмихна и непосредствено ме записа. Тогава в действителност още нямах визия какво необикновено премеждие ме чака. В състезанието вземам участие към този момент за втора поредна година, като предходната бях измежду финалистите, а тази съумях да стана и огромният победител. „ Работилница за репортери” ми даде опцията да се изучавам от „ големите” публицисти – хора, движимости в занаята си и от които в действителност има какво да се научи. Смело мога да кажа, че с помощта на Работилницата получих незаменими познания и умения, съумях да разпростра и развия гения си.
Признаваме си, че доста се впечатлихме от твоя текст със заглавие "Великден имаше и беше специфичен ". В него ти стигаш до извода, че тревожните времена ни предизвикват да се върнем към „ изконните полезности “ – грижата, обичта, солидарността. Ние бихме добавили, че в такива моменти преоткриваме околните си (и нас самите) и ги виждаме в нова светлина. Как се промени животът ти през последните няколко месеца? Откри ли нещо ново за самата себе си?
Животът на всички ни се промени – настъпиха времена на пандемии, вируси, катаклизми... и на неустановеност. Аз обаче имам положителен прочит на обстановката. Светът не беше тръгнал в добра посока, все по-вече се съсредоточавахме върху материалното и всички ние имахме потребност да спрем за миг, да се огледаме и да помислим. И точно по време на карантина, когато бяхме принудени да бъдем разграничени, ние станахме по-близки от всеки път. Най-сетне имахме опцията да се посветим на околните и на фамилията си, да поговорим с тях, да споделим нашите мисли и паники – да, приказвам за същото това семейство, с което преди едвам се засичахме вкъщи, до момента в който всеки беше разпилян по задължения. Друго нещо, което имам вяра, че ми се отрази извънредно позитивно, беше, че най-сетне имах времето да се отдам на лични инициативи и лични планове, които отлагах от месеци, да не кажа и години. А това неизбежно води до личностно развиване и израстване, до смяна в метода на мислене, на изложение, даже в светоусещането и житейските възгледи.
Е, поговорихме за предишното, в този момент е време да обърнем взор към бъдещето. Как виждаш себе си след 5 години? В каква посока искаш да видиш смяната в света?
О, това няма по какъв начин да е елементарен въпрос за мен, поради това какъв брой съм безредна и разпокъсана сред толкоз доста и разнообразни занимания в също толкоз доста и разнообразни сфери - като стартираме от медицина, минем през публицистика и мениджмънт и стигнем до астрофизика и ракетно инженерство. Така че след 5 години се виждам с най-малко две специалности (смее се). А по отношение на бъдещето, към този момент световно видяно, моето потомство е много уплашено за това какво ни чака. Аз обаче имам вяра, че светът е тръгнал в добра посока и с всеки минал ден хората ставаме по-добри, учим се да оценяваме и дребното, което имаме, а не непрекъснато да се оплакваме от това, което нямаме. Малко му би трябвало на човек да е благополучен... Важното е да го осъзнае.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ