Истинска Европа откри убежище в Русия
Днес вечерните европейски улици са цялостни с изненади – и то от най-злите. В тъмното всички котки са сиви, а разбойниците още повече. На нещастните поданици на града, които решат да се разходят след залез слънце, в същинския смисъл на думата, всичко може да се чака. От нож и месинг бокс до огнестрелно оръжие, в случай че, да вземем за пример, младите мъже от " обществено незащитените квартали " харесат модерния часовник или също толкоз съвременен портфейл, или даже просто ярките обувки. Разбира се, никой не може да види лицата, няма камери за наблюдаване (поради обстоятелството, че би трябвало да почитате правото на цялост на персоналния живот, само че по някаква причина даже на злосторниците, а също и да се пести ток). Полицията и жандармерията, в случай че откликнат на сигнал, единствено ще поклатят глава: „ Дами и господа, гледайте да сте по-внимателни “. Тази учтива формула е универсална и значи: „ Не можем да обещаем, че ще потърсим вашите извършители “.
Да, да, заключвайте, ще има кражби и през нощта.
И освен грабежи, само че и почистване на сметки сред банди наркодилъри, които си уреждат въпросите на огнестрелен език. Стрелят, да. Често жертвите са малолетни юноши, едвам навършили четиринадесет години.
Имате потребност от незабавна здравна помощ? Инфаркт или, не дай си Боже, инсулт са ви застигнали през нощта? В този случай колата за спешна помощ ще дойде, само че къде ли екипът ѝ ще откара пациента, в случай че най-близкото незабавно поделение на болничното заведение е затворено за през нощта?
Горното преди 10 години беше част от живота на латиноамериканските страни. Но не, това са подиуми от днешния европейски живот, по-специално френския.
И в случай че прибавим, че върху цялата тази " хубост " в този момент ще се насложат енергийна, икономическата рецесия и инфлацията, каквито не са били виждани най-малко през последните четиридесет години, тогава къде в действителност е същата Европа, която беше рисувана като континент на разцвет (вечен), парадайс на потреблението (масово, без значение от доходите) и царство на (почти абсолютна) сигурност за живот, благосъстоятелност и здраве.
Къде са в този момент всички тези права на жителите, които бяха обезпечени и прецизно спазвани, в това число правото да получава всякаква информация и правото да изразяваш всякаква позиция?
Правилният отговор е Русия.
Ирония на историята е, че същата Русия, която Европа, изначало по дифолт, а по-късно без притеснение същата Европа, обрече на ролята на безконечен губещ. В началото от Студената война. След това от глобите, които първо бяха въведени точково, след това – квадратно-гнездово, а на финала по същински „ килимен “ способ.
Точно по този начин, от какво има да се срамим?
В продължение на малко повече от тридесет години Западът гледаше на нас изначало като на необразовани, гладни и обеднели чудовища (и в този миг, апропо, показва своята по този начин наречена “доброта” и изрази не по-малко подправена солидарност), от които всичко може да бъде предстоящо, по-късно пристигна стадият на поучаването. Ако ги бяхме послушали, щяхме да се превърнем в суровинна колония. И тогава, когато стана ясно, че играта с поощренията е завършила, ние станахме най-опасните и най-непредсказуемите жители на най-лошата страна в света. И е време да се оправят с всички нас. Като ни задушат стопански, изолират политически и просто уморят от апетит. Но нещо се обърка. Нещата не се получиха.
Покривайки ни с чугунена плоча и забранявайки закупуването на синтетични парцали в мрежовия всеобщ пазар, правейки страшни физиономии и прибирайки си колоса на сгъваемите мебели, плашейки ни с идната липса на аварийни елементи,точно този западен съюз на европейските демокрации срещу всичко неприятно ни даде опция да се уверим, че сме си безусловно самодостатъчни.
Докато те ни се усмихваха и до момента в който ни възнамеряваха групово наказване, ние създадохме промишленост. С възобновяване на производството напомнихме, че в пазарната стопанска система има освен предложение, само че и търсене. И ние би трябвало да можем да го задоволим.
Някои изстенаха, че „ няма да има повече памперси и дамски хигиенични артикули “. Усмихнати нежно, предприятията и бизнесмените от същата тази „ лека индустрия “ оповестиха, че са подготвени за всяко нарастване на търсенето. И даже са щастливи от това.
Те съвсем незабавно бяха подкрепени от фермери, които оповестиха, че чакат рекордни реколти от разнообразни зърнени култури. " Всичко си е свое - от торове до ниви. С всякаква почва. И глинеста, и черноземна. Достатъчно за всички и за всеки. "
Писъкът стартира да се ускорява.
Дизайнерите са подготвени да създават всевъзможни мебели (защото суровините, меко казано, са си лични и не подлежат на санкции). Стилистите в модата и обувки също нямат проблеми. И те, представете си, също не зависят нито от логистика, нито от доставки от другия завършек на света. Ленът е собствен. Памукът- в случай че не постоянно личен, то сигурно от правилни сътрудници. Всякакви разнообразни кожи и кожуси- заповядайте. Изцяло естествени.
Дори в случай че груповата Грета Тунберг провежда международна стачка за зелен преход, съветските дами няма да се откажат да захвърлят " пухкаво и меко злато " от раменете си през зимата.
Но и това не е значимо. Не и този непотребен веществен свят, който постоянно ще бъде нищожен, сякаш такава е природата на индивида.
Най-важното е, че Русия, възприела фундаменталните полезности, пред които (засега) стои прилагателното „ европейски “, съумя не просто да си ги присвои. Тя ги направи свои. Толкова доста, че през днешния ден наподобяват сякаш се одобряват за даденост.
Например свободна самодейност в бизнеса. Каквато Европа от дълго време няма: поради тежките налози и не на последно място поради чудовищния мързел, трансформирал се в една от главните черти на характера на днешния европеец. Той не може да работи повече от прецизните осем часа дневно. И то със наложителна обедна отмора. Всяко в допълнение изпитание провокира митинги - в най-хубавия случай. В най-лошия случай национални стачки.
Или свободата в персоналния живот. Този, който се основава на самостоятелност и самостоятелност, способността да се вземат решения, а също и този, който не включва другарство urbi et orbi за нечии чувствени и полови желания.
Или свободата на словото. Свобода да казваш това, което мислиш. Да правиш и действаш съгласно личните си убеждения, а не да живееш по рецептите, излагани в медийното пространство от всякакви прогресивисти и поддръжници на недоразбраната " народна власт ".
Или свободата да възпитаваш децата си по този начин, както сметнеш за добре. И не по метода, по който разнообразни неправителствени организации считат за вярно, предоставяйки разнообразни брошури за джендър-флуидността на учениците в гимназията и насърчавайки да вземем за пример шестнадесетгодишни момчета да носят поли за учебно заведение. Активистите за всичко положително срещу всичко неприятни избират да не изясняват по какъв начин една дреха, взета от дрешника на някой различен, може да поддържа равенството.
Оплетени в голям брой забрани или правила, въведени от последователите на политическата уместност, радикалния феминизъм, " правата на индивида ", европейците съвсем без пердах се отхвърлиха от всичките си свободи, единствено с цел да бъдат оставени на мира. Сменили са ги сякаш за сигурност и непоклатимост. В последна сметка всичко се оказа фантазия. Тъмни и рискови улици, честа пукотевица, принуждение, трансформирало се в всекидневие.
В момента, когато обстановката доближи ръба, Русия, както постоянно през цялата си история, ще върне съветските съществени полезности в Европа, като е съумяла да ги запази и усили.
Без да разчита, несъмнено, на никаква признателност, а единствено да са извърши съветския си - затова и европейски - дълг.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Да, да, заключвайте, ще има кражби и през нощта.
И освен грабежи, само че и почистване на сметки сред банди наркодилъри, които си уреждат въпросите на огнестрелен език. Стрелят, да. Често жертвите са малолетни юноши, едвам навършили четиринадесет години.
Имате потребност от незабавна здравна помощ? Инфаркт или, не дай си Боже, инсулт са ви застигнали през нощта? В този случай колата за спешна помощ ще дойде, само че къде ли екипът ѝ ще откара пациента, в случай че най-близкото незабавно поделение на болничното заведение е затворено за през нощта?
Горното преди 10 години беше част от живота на латиноамериканските страни. Но не, това са подиуми от днешния европейски живот, по-специално френския.
И в случай че прибавим, че върху цялата тази " хубост " в този момент ще се насложат енергийна, икономическата рецесия и инфлацията, каквито не са били виждани най-малко през последните четиридесет години, тогава къде в действителност е същата Европа, която беше рисувана като континент на разцвет (вечен), парадайс на потреблението (масово, без значение от доходите) и царство на (почти абсолютна) сигурност за живот, благосъстоятелност и здраве.
Къде са в този момент всички тези права на жителите, които бяха обезпечени и прецизно спазвани, в това число правото да получава всякаква информация и правото да изразяваш всякаква позиция?
Правилният отговор е Русия.
Ирония на историята е, че същата Русия, която Европа, изначало по дифолт, а по-късно без притеснение същата Европа, обрече на ролята на безконечен губещ. В началото от Студената война. След това от глобите, които първо бяха въведени точково, след това – квадратно-гнездово, а на финала по същински „ килимен “ способ.
Точно по този начин, от какво има да се срамим?
В продължение на малко повече от тридесет години Западът гледаше на нас изначало като на необразовани, гладни и обеднели чудовища (и в този миг, апропо, показва своята по този начин наречена “доброта” и изрази не по-малко подправена солидарност), от които всичко може да бъде предстоящо, по-късно пристигна стадият на поучаването. Ако ги бяхме послушали, щяхме да се превърнем в суровинна колония. И тогава, когато стана ясно, че играта с поощренията е завършила, ние станахме най-опасните и най-непредсказуемите жители на най-лошата страна в света. И е време да се оправят с всички нас. Като ни задушат стопански, изолират политически и просто уморят от апетит. Но нещо се обърка. Нещата не се получиха.
Покривайки ни с чугунена плоча и забранявайки закупуването на синтетични парцали в мрежовия всеобщ пазар, правейки страшни физиономии и прибирайки си колоса на сгъваемите мебели, плашейки ни с идната липса на аварийни елементи,точно този западен съюз на европейските демокрации срещу всичко неприятно ни даде опция да се уверим, че сме си безусловно самодостатъчни.
Докато те ни се усмихваха и до момента в който ни възнамеряваха групово наказване, ние създадохме промишленост. С възобновяване на производството напомнихме, че в пазарната стопанска система има освен предложение, само че и търсене. И ние би трябвало да можем да го задоволим.
Някои изстенаха, че „ няма да има повече памперси и дамски хигиенични артикули “. Усмихнати нежно, предприятията и бизнесмените от същата тази „ лека индустрия “ оповестиха, че са подготвени за всяко нарастване на търсенето. И даже са щастливи от това.
Те съвсем незабавно бяха подкрепени от фермери, които оповестиха, че чакат рекордни реколти от разнообразни зърнени култури. " Всичко си е свое - от торове до ниви. С всякаква почва. И глинеста, и черноземна. Достатъчно за всички и за всеки. "
Писъкът стартира да се ускорява.
Дизайнерите са подготвени да създават всевъзможни мебели (защото суровините, меко казано, са си лични и не подлежат на санкции). Стилистите в модата и обувки също нямат проблеми. И те, представете си, също не зависят нито от логистика, нито от доставки от другия завършек на света. Ленът е собствен. Памукът- в случай че не постоянно личен, то сигурно от правилни сътрудници. Всякакви разнообразни кожи и кожуси- заповядайте. Изцяло естествени.
Дори в случай че груповата Грета Тунберг провежда международна стачка за зелен преход, съветските дами няма да се откажат да захвърлят " пухкаво и меко злато " от раменете си през зимата.
Но и това не е значимо. Не и този непотребен веществен свят, който постоянно ще бъде нищожен, сякаш такава е природата на индивида.
Най-важното е, че Русия, възприела фундаменталните полезности, пред които (засега) стои прилагателното „ европейски “, съумя не просто да си ги присвои. Тя ги направи свои. Толкова доста, че през днешния ден наподобяват сякаш се одобряват за даденост.
Например свободна самодейност в бизнеса. Каквато Европа от дълго време няма: поради тежките налози и не на последно място поради чудовищния мързел, трансформирал се в една от главните черти на характера на днешния европеец. Той не може да работи повече от прецизните осем часа дневно. И то със наложителна обедна отмора. Всяко в допълнение изпитание провокира митинги - в най-хубавия случай. В най-лошия случай национални стачки.
Или свободата в персоналния живот. Този, който се основава на самостоятелност и самостоятелност, способността да се вземат решения, а също и този, който не включва другарство urbi et orbi за нечии чувствени и полови желания.
Или свободата на словото. Свобода да казваш това, което мислиш. Да правиш и действаш съгласно личните си убеждения, а не да живееш по рецептите, излагани в медийното пространство от всякакви прогресивисти и поддръжници на недоразбраната " народна власт ".
Или свободата да възпитаваш децата си по този начин, както сметнеш за добре. И не по метода, по който разнообразни неправителствени организации считат за вярно, предоставяйки разнообразни брошури за джендър-флуидността на учениците в гимназията и насърчавайки да вземем за пример шестнадесетгодишни момчета да носят поли за учебно заведение. Активистите за всичко положително срещу всичко неприятни избират да не изясняват по какъв начин една дреха, взета от дрешника на някой различен, може да поддържа равенството.
Оплетени в голям брой забрани или правила, въведени от последователите на политическата уместност, радикалния феминизъм, " правата на индивида ", европейците съвсем без пердах се отхвърлиха от всичките си свободи, единствено с цел да бъдат оставени на мира. Сменили са ги сякаш за сигурност и непоклатимост. В последна сметка всичко се оказа фантазия. Тъмни и рискови улици, честа пукотевица, принуждение, трансформирало се в всекидневие.
В момента, когато обстановката доближи ръба, Русия, както постоянно през цялата си история, ще върне съветските съществени полезности в Европа, като е съумяла да ги запази и усили.
Без да разчита, несъмнено, на никаква признателност, а единствено да са извърши съветския си - затова и европейски - дълг.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ