Днес във Вашингтон се води процес, който ще определи не

Днес във Вашингтон се води развой, който ще дефинира не просто ориста на митата, а границата сред мощ и закон. Върховният съд на Съединените щати изслуша причините по делото за цените на Доналд Тръмп – сесия, в която даже консервативните съдии задаваха въпроси с ясно съмнение. Под тяхната дефиниция прозвуча по-дълбок въпрос: какъв брой дълго Америка може да живее в стопанска система, ръководена с декрет, вместо с развой. Защото в тази алтернатива към този момент не става дума за Китай или за митата върху стоманата – става дума за това кой дефинира цената на предвидимостта.Тръмп употребява Закона за интернационалните стопански изключителни пълномощия от 1977 година, с цел да наложи цени върху десетки страни – от Бразилия до Индия. Сега този закон е под микроскоп. Ако съдът реши, че президентът е превишил пълномощията си, хиляди компании ще чакат възобновяване на милиарди долари платени мита, а министерството на финансите ще би трябвало да отвори бюджетна дупка, която даже „ Тръмпономиката “ мъчно ще покрие. Ако обаче съдът удостовери дейностите му, изпълнителната власт ще излезе още по-силна – със законово опрощение за това да вкарва нови мита без предизвестие, без периоди и без рамка. Пазарите ще би трябвало да живеят с нов вид риск – политически, не пазарен.Психологическият резултат е също толкоз значим, колкото фискалният. Митата не са просто инструмент, те са език. Те споделят на вложителите, че достъпът до пазари може да бъде условен; на корпорациите – че веригите за доставки са краткотрайни конструкции; на страните – че договарянията към този момент се водят под опасност. Несигурността, която следва, е не просто статистика, а положение на мозъка. Това се видя и на Wall Street, където фирмите с дълги цикли на възвръщаемост към този момент търгуват с по-висока рискова награда.Законът от 1977 година е роден след Уотъргейт – с цел да сложи граници на изключителните пълномощия. Половин век по-късно той се употребява като пропуск за съвсем неограничена икономическа маневреност. Нито един президент преди Тръмп не го е разтеглял толкоз надалеч. Но аргументът, че светът през днешния ден е „ по-опасен “ и „ по-бърз “, звучи познато: всяка империя оправдава изключителното с потребността от деяние. Между скорост и легитимност, Тръмп постоянно избира скоростта.Икономическите последствия към този момент се броят. Според Bloomberg Economics, в случай че съдът отсъди против администрацията, междинната ефикасна ставка на митата ще се намали до към 6,5% – равнище, невиждано от пролетта, когато бяха въведени така наречен „ Liberation Day tariffs “. Това би понижило удара върху Брутният вътрешен продукт от 1,7% до към 0,6%, като спомагателен резултат биха имали и възможните възобновявания на към този момент платени мита. Ако обаче тарифният режим остане, цената на несигурността ще продължи да се начислява всекидневно – под формата на отсрочени вложения, понижени продуктови линии и съкратени чиновници. Малкият бизнес към този момент заплаща цената на правната пауза: някои компании имат артикули, блокирани в Индия или Китай, тъй като не могат да си разрешат 500–600 хиляди $ за митнически такси.Съдът знае, че решението няма да спре тарифната политика – Тръмп разполага с други пет законови инструмента, от секция 301 до 338, с които може да заобиколи ограничаването. Но решението ще дефинира тона на идващия мандат: дали „ Америка първо “ ще значи „ процедура второ “. Дори Китай гледа процеса деликатно. Ако цените бъдат приети за противоконституционни, Пекин ще завоюва къса пауза. Но Вашингтон има и други способи да компенсира – от експортни забрани за чипове до мита върху коли и стомана. Търговското помирение от последните седмици ще се окаже нежно, в случай че изпълнителната власт реши да търси обходен път.На този декор корпоративна Америка стои сред две истини: налозите финансират бюджета, само че убиват ритъма на бизнеса. Тарифите донесоха на хазната спомагателни доходи и помогнаха дефицитът да спадне до 1,78 трилиона $, само че това е козметика – в дълготраен проект фискалният напън се връща през по-ниски вложения, по-малко нововъведения и по-висока цена на капитала. Точно това е и парадоксът на актуалната стопанска система: натискът върху света носи краткосрочна облага вкъщи, само че подкопава основата на растежа.Зад правните причини се крие по-дълбока борба за дефиницията на икономическа власт. Ако Върховният съд отнеме правото на президента да употребява ексклузивен закон за митническа политика, това няма да е удар по Тръмп, а възобновяване на разделянето на управляващите. Ако не го направи, Съединените щати ще влязат в нова епоха на „ тарифна импулсивност “ – където пазарът не чака решения, а пояснява настроения. И когато волатилността стане функционалност на политическото въодушевление, инвестицията престава да е прогноза и се трансформира в залог.Америка обича свободната търговия, до момента в който я управлява. Но свободата по формулировка не търпи надзор. И днешното чуване не е просто за митата – то е за самото схващане какво значи „ свободен пазар “ в ера на непрекъсната извънредност. В последна сметка пазарът не желае воин. Иска правила. А висшите съдии през днешния ден вземат решение дали да ги върнат.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.