Днес в Турция всичко, свързано с Кемал Ататюрк, е национална

Днес в Турция всичко, обвързвано с Кемал Ататюрк, е национална реликва. Няма град без негов монумент. Името му е Мустафа, което значи определен. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане изтъкнат политик и с цената на всевъзможни жертви го праща в офицерското учебно заведение. 

Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назван от съучениците си Кемал – зрял, идеален, оповестиха от Българска история.

Хората го назовават още Ататюрк (баща на нацията), тъй като извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и съумява да построи съвременна страна. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска страна се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си.

Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, околните ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара. 

Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския замък Долмабахче е непокътната в достоверния си тип. Дори часовникът е заковал стрелките си тутакси на неговата гибел – 9,05 часа.

Близките му описват, че измежду движимостите му намерили единствено една фотография – на неговата обичана, с която на земята остават вечно разграничени. Димитрина Ковачева умира от рак на стомаха на 80 години, сутринта на 9 август 1966 година, момент преди да издъхне, отваря очи и споделя: " Сънувах Кемал. " Може би обичаният я прибира при себе си.

В мъгляв ноемврийски ден през 1913 година Мустафа Кемал идва в България като боен аташе. Той е на 32 години – висок, хубав и разговорлив. Преди това е бил във Франция и е приел европейския фасон на живот. 

Френски списания го дефинират като един от най-чаровните и елегантни мъже в международната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел " България " на " Царя ", с цел да пренощува.

След няколко дни другари го поучават да се реалокира в по-новия хотел " Сплендид " – зданието зад Централна баня. Веднъж в казиното младият турски посланик се среща с чудно хубава госпожица – Димитрина Ковачева, втората щерка на военачалник Стилиян Ковачев, някогашен министър на войната. 21-годишната Мити, както ѝ споделят галено, преди малко се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика.

Там отхвърля предлагането за брак на богат благородник, който не обича. Мити се откроява измежду останалите девойки с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите репортери я назовават " Българската роза “. Тя постоянно изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, върви да я слуша.

За него Мити е пример на модерна жена, съчетаваща в същото време висок морал и почитание към обичайните полезности. Такива дами той мечтае да види след време и в Турция. 

На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул особено за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, с цел да се насладят на хубавата двойка.

Това е началото на красива и сантиментална обич. Двамата доста обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки, а той я чака след пързалката на езерото " Ариана ". 

Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за възможен брак сред тях. Той е по-възрастен с 11 години и също така има доста политически съперници измежду младотурците в Истанбул, които биха вгорчили взаимния им живот.

Мустафа Кемал отива при бащата на Димитрина да пият кафе и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на щерка си. Докато дамите в кухнята подготвят сладкишите, двамата военни си приказват. Оказва се, че единствено преди година, по време на Балканската война, те са били съперници от двете страни на фронта. 

Генералът изважда картата и двамата стигат до извода какъв брой безсмислена е войната. Колко надалеч от същинските човешки връзки е това хората да се бият и да вземат решение въпросите посредством сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като алена нишка през целия му живот.

Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, само че както самичък споделя не може да се раздели с обичаното си дете. Бащата счита, че Мити няма да понесе условностите на друга вяра. И Мустафа Кемал си потегля наскърбен, само че продължава да се вижда скрито с нея.

Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, към този момент подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. 

После скрито идва и наново желае ръката на обичаната си. Генерал Ковачев отново отхвърля и преждевременно я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена, само че се подчинява на волята на татко си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния юрист Деян Деянов, станал по-късно народен представител. От него има три деца – Анна, Олга и Тодор.

Мити претърпява доста житейски драми. След 9 септември 1944 година брачният партньор ѝ получава смъртна присъда. В последния миг името му е изтрито от описите. 

Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е иззето. Макар че Димитрина в никакъв случай не приказва пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата обич към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва известия за него и ги пази в тетрадка.

Впоследствие Ататюрк минава отсам няколко пъти към този момент като началник на турската страна, само че в никакъв случай не се среща с нея. Само един път изпраща романа " Чучулигата “ на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник " Зора “ помества романа с продължение в осъществяване на неговото предпочитание.

Според близки на Ататюрк той също не я не помни до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си популярност се интересува дискретно от ориста ѝ. 

Първият турски президент, който вкарва латинската писменост, не разрешава фесовете и шамиите, заменя старите религиозни семейства с съвременни имена и дава права на дамите, доста се радва, когато чува българска тирада. 

Когато Кооперативният музикален спектакъл гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, с цел да дойдат в Анкара. Кани ги в имението си и изплаща всички представления, с цел да могат хората да влизат гратис.

Друг път група български писатели са на посещаване в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си огромната поетеса написа: " Той ме предложения на танц. Погледна ме в очите толкоз благо, топло и сподели: " Оставих сърцето си в България. Кажете ми по какъв начин в този момент живее Мити? " " Добре е, сп
Мити (вляво) със своя другарка
оделя самотата си със брачен партньор ", отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите обятия – той прегръщаше Мити. "

Малко прочут факт е, че отводът на ген. Ковачев да даде щерка си за жена на Ататюрк повлиява мощно върху отношението на турския модернизатор към религията и инспирира възбраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк афишира джамията Св. София за музей и подрежда изследване на православните стенописи в храма, замазани с глина при завладяването на Константинопол.

Мустафа Кемал има въпреки всичко един брак, който е сключил с млада и образована туркиня Латифа през 1923 година. Тя е щерка на богат търговец и е следвала право в Париж. 

Освен родния си език приказва свободно немски, британски и гръцки. Съдейки по фотографиите, Латифа била невисока жена, с волева брадичка, късо подстригани тъмни коси и изразителни кафяви очи. 

По думите на историците Кемал е обуздан от нейната недостижимост. Латифа не желала да бъде просто една от многочислените му любовници. " Освободителят на турците " прави предложение на девойката и тя се съгласила да се омъжи за него. Предполага се, че различията сред съпрузите са били провокирани от пристрастието на Ататюрк към алкохола и от безцеремонността на неговите братя по оръжие. 

Обкръжението на турския президент е причина за предизвикателното държание на тази самостоятелна жена, която смятала себе си за равна със своя брачен партньор.

Съществуват няколко версии за разрива на фамилията, случил се две години след сватбата. Според едната Ататюрк самичък изгонил брачната половинка си от Анкара и до гибелта му през 1938 година Латифа се надявала, че той ще промени решението си. 

Според другата версия основател на раздялата станала самата брачна половинка, която не могла да издържи непрекъснатото възприятие за виновност, което Кемал изпитвал след самоубийството на своя някогашна държанка.

За неговото " българско " въздействие свидетелстват и други източници. В края на октомври 1931 година Кемал Ататюрк изповядва:

" Няма да не помни приятните моменти, които съм претърпял в България. Бил съм, съм и постоянно ще бъда другар на българския народ. Обичам безкрайно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време единствено с българи. 

Всяко българско злощастие ми предизвиква невъобразима болежка. Винаги съм правил всичко допустимо да оказа помощ на България. Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, той е и срещу Турция. "

През септември 1936 година в Цариград е проведен Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала взе участие танцовият състав " Българска китка ". По този случай в преписка в българските вестници споделя Ст. Д. Кятибов:

" На 2 септември 1936 година в двореца " Бейлербей “, в наличието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и други всички задгранични групи извършват свои стратегии, като концертите не престават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на ръководителя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. 

Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе персонално присъединяване в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка госпожица Адриана и с нея игра ръченица до умора…Публиката непрестанно и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка. След ръченицата стартира българско хоро. Председателят на републиката отново стана и поведе хорото ".