БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ РУСИЯ? ХАЙДЕ БЕ…
Днес в предаването „ 120 минути ” на БТВ, събеседник на водешия Светослав Иванов бе министъра на защитата ген. Стефан Янев. Въпреки опитите на журналиста с професионални хватки и изречения за евроатлантическо единение и поетите НАТО – вски задължения, не съумя да изкара от релси министъра и той задоволително ясно изрази своята и на държавното управление всъщност позиция – за поддръжка, само че не и за военна интервенция с наш контингент на територията на Украйна в спора и с Русия за Донбас.
В превъзбудения враждебен хор на домораслите ни русофобски „ ястреби ”, дефилиращи из медиите, изявлението му ми прозвуча като умерено гукане на гълъб. Погледнато политически и геостратегически на фона на бутафорната опасност на Запада с всевъзможни наказания по отношение на Русия при положение на боен спор, само че не и въвеждане на войски на НАТО в Украйна, това е само вярна за страната ни позиция.
Сърфирайки в Интернет, изключително в съветски уеб сайтове виждаме, че от дълго време не сме „ братушки ” и от ден на ден се усилват изявленията под общата тема – „ Болгария. – страна предателей ”. Какво знаят руснаците за България? Още от началния курс в учебното заведение, че това е братска, славянска страна, освободена от турците по времето на Александър ІІ от техните войски. Въпреки предизвестието на великия Достоевски, който умно и оракулски е прозрял и написал в дневника си от 1877 година още преди освобождението ни: „ Русия в никакъв случай няма да има и в никакъв случай не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и дори очевидни врагове – каквито ще бъдат всичките тези славянски племена незабавно, щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае, че са освободени!“
Не без съображение руснаците разсъждават, че в руско времe, България намерено претендираше за статус на 16-а република, каквато съвсем беше и в същина. И дано трезво да погледнем. България в Първата и Втора международни войни бе срещу Русия. А след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, незабавно скочи в обятията на Европейски Съюз и НАТО.
Отказа строителството на АЕЦ Белене през 2007 година Отказа ремонта на военни самолети. Отказа се от плана Южен поток. А ето какво написа българския историк Андрей Пантев:
„ Когато рухна Съюз на съветските социалистически републики, Америка предумишлено изсипа в България големи средства за преориентация на българската интелигенция към Запада. За всевъзможни специализации, научни конференции, големи фондове и грантове за образование. Използваха се всички способи – от баналните пари, до политически напън.
Бившите професионални русофили, в този момент станаха американофили, употребявайки същата реторика, само че с противоположен знак – Америка не може да не е права и да бърка. Това провокира отвращение ”.
На вълната на русофобията се промени и отношението на българите по отношение на славянската ни еднаквост. Активно се търсят доводи за доказване неславянския ни генезис. Може би „ бракята мАкедонци ” са прави, че сме били „ монголо-татарско племе ”.
Едновременно, като тест за приемливост се трансформира отношението към турското робство, блестящо разказано във възрожданската ни литература с някакво „ османско наличие ”. Дори се роди самодейността за монумент на турските бойци, паднали под Шипка? А връх на продажничество и угодничество бе издигането на монумент на починалите при бомбардировките над София и страната американски летци. Добре, че се охранява зорко в двора на американското посолство,
Днес по БТВ имаше възхитен репортаж за младо момиче без две ръце и крайник в резултат на акцидент, взело участие в състезанието за мис Еквадор. На живо през 50-те години, като възпитаник в учебно заведение доведоха юноша, който беше без ръце, само че се обслужваше изкусно с краката си, както кандидатката са миска. Като дете при бомбардировките на англо-американците в София взел търкалящо се фенерче от улицата, което експлодирало в ръцете му /т.н. бомбички-играчки/. Ах, по какъв начин ги мразехме тогава „ американските империалисти ”…
За сведение, съгласно руснаците България към този момент е едно от най-гнусните места в Европа, където постоянно се гаврят с паметниците на руските войни, а издигат такива на враговете си. Питат се, за какво България се е трансформирала в гробище на православното ни приятелство. И както споделя техен историк „ Всички българи са русофили, когато седнат на богатата съветска маса с хайвер и водка. Но, стига Русия да отслабне, първа която ще и забие нож в гърба – това ще е България ”.
Сега, да погледнем на казуса и от българска страна. България ли е тази, която първа отстъпи от правилата на социализма? Тя ли е отговорна за разпада на Съветската империя? Тя ли разтури Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт? Тя ли е повода за едновременното събаряне на всички просъветски режими и за предаване на страните им в лоното на НАТО и Европейски Съюз? Тя ли сервира на тепсия Германска демократична република на Федералната република, против незначително обезщетение? Тя ли подписа позорното Малтенско съглашение, за капитулация пред Съединени американски щати? Нима историческата отговорност за това не е на политическата класа точно на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и след това на Русия и на ръководителите им Горбачов и Елцин?
В някакво налудничаво perpetuum mobile се люшкаме като страна от едната прекаленост в другата. И като по предписание, постоянно сме преобладаващо на страната, от която губим и тежко патим. Посрещаме с самун и сол всевъзможни „ освободители ”. Вече и такива от „ зад океана ”.
Абсолютно правилно е, че дребните страни нямат изключително огромен избор. В името на сигурността си, както рибата – прилепало се прикрепят към някоя от големите имперски акули. И това е до някъде целесъобразно. Поради своите размери и слаби стопански системи, не могат да бъдат самодостатъчни. Но имаме ли право на избор? Геостратегически страната ни е ключът за притежаване на Балканите.
Запитали цар Борис, за какво не го е употребявал по предопределение, съпротивлявайки се на германците. Отвърнал, „ че ключа не е в него и че за жалост, Дунав не е необятен като Ламанша, другояче братовчед му, британския крал към този момент щял да се люлее на някой транспортен съд посред Атлантика, бягайки за Америка. ” Уви и в този момент този ключ е в непознати ръце…
Съотносими ли са моралните правила в междучовешките връзки с тези сред суверенни страни? Като мисъл на Чърчил се цитира фразата, изречена от Хенри Палмерстън – „Англия няма безконечни другари и безконечни врагове, а единствено безконечни ползи ”. Сега тази поговорка е оправданието за отмятането в връзките сред двете страни.
Все отново, да не се не помни, че по статистически данни 80 % от народа ни е още надъхан русофилски. Това е отношението на елементарните хора, а не на продажния политически и интелектуален хайлайф и това не може да се промени.
Сега, в тази нова студена война България още веднъж се оказва във вражеския на Русия лагер, този на НАТО. Влизайки в Европейския съюз и НАТО, страната ни не е по-суверенна от времената на Варшавския контракт. Но, това не значи, че следва да губим достолепие и да забравяме уроците на Историята. А те са постоянно жестоки…
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
В превъзбудения враждебен хор на домораслите ни русофобски „ ястреби ”, дефилиращи из медиите, изявлението му ми прозвуча като умерено гукане на гълъб. Погледнато политически и геостратегически на фона на бутафорната опасност на Запада с всевъзможни наказания по отношение на Русия при положение на боен спор, само че не и въвеждане на войски на НАТО в Украйна, това е само вярна за страната ни позиция.
Сърфирайки в Интернет, изключително в съветски уеб сайтове виждаме, че от дълго време не сме „ братушки ” и от ден на ден се усилват изявленията под общата тема – „ Болгария. – страна предателей ”. Какво знаят руснаците за България? Още от началния курс в учебното заведение, че това е братска, славянска страна, освободена от турците по времето на Александър ІІ от техните войски. Въпреки предизвестието на великия Достоевски, който умно и оракулски е прозрял и написал в дневника си от 1877 година още преди освобождението ни: „ Русия в никакъв случай няма да има и в никакъв случай не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и дори очевидни врагове – каквито ще бъдат всичките тези славянски племена незабавно, щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае, че са освободени!“
Не без съображение руснаците разсъждават, че в руско времe, България намерено претендираше за статус на 16-а република, каквато съвсем беше и в същина. И дано трезво да погледнем. България в Първата и Втора международни войни бе срещу Русия. А след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, незабавно скочи в обятията на Европейски Съюз и НАТО.
Отказа строителството на АЕЦ Белене през 2007 година Отказа ремонта на военни самолети. Отказа се от плана Южен поток. А ето какво написа българския историк Андрей Пантев:
„ Когато рухна Съюз на съветските социалистически републики, Америка предумишлено изсипа в България големи средства за преориентация на българската интелигенция към Запада. За всевъзможни специализации, научни конференции, големи фондове и грантове за образование. Използваха се всички способи – от баналните пари, до политически напън.
Бившите професионални русофили, в този момент станаха американофили, употребявайки същата реторика, само че с противоположен знак – Америка не може да не е права и да бърка. Това провокира отвращение ”.
На вълната на русофобията се промени и отношението на българите по отношение на славянската ни еднаквост. Активно се търсят доводи за доказване неславянския ни генезис. Може би „ бракята мАкедонци ” са прави, че сме били „ монголо-татарско племе ”.
Едновременно, като тест за приемливост се трансформира отношението към турското робство, блестящо разказано във възрожданската ни литература с някакво „ османско наличие ”. Дори се роди самодейността за монумент на турските бойци, паднали под Шипка? А връх на продажничество и угодничество бе издигането на монумент на починалите при бомбардировките над София и страната американски летци. Добре, че се охранява зорко в двора на американското посолство,
Днес по БТВ имаше възхитен репортаж за младо момиче без две ръце и крайник в резултат на акцидент, взело участие в състезанието за мис Еквадор. На живо през 50-те години, като възпитаник в учебно заведение доведоха юноша, който беше без ръце, само че се обслужваше изкусно с краката си, както кандидатката са миска. Като дете при бомбардировките на англо-американците в София взел търкалящо се фенерче от улицата, което експлодирало в ръцете му /т.н. бомбички-играчки/. Ах, по какъв начин ги мразехме тогава „ американските империалисти ”…
За сведение, съгласно руснаците България към този момент е едно от най-гнусните места в Европа, където постоянно се гаврят с паметниците на руските войни, а издигат такива на враговете си. Питат се, за какво България се е трансформирала в гробище на православното ни приятелство. И както споделя техен историк „ Всички българи са русофили, когато седнат на богатата съветска маса с хайвер и водка. Но, стига Русия да отслабне, първа която ще и забие нож в гърба – това ще е България ”.
Сега, да погледнем на казуса и от българска страна. България ли е тази, която първа отстъпи от правилата на социализма? Тя ли е отговорна за разпада на Съветската империя? Тя ли разтури Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт? Тя ли е повода за едновременното събаряне на всички просъветски режими и за предаване на страните им в лоното на НАТО и Европейски Съюз? Тя ли сервира на тепсия Германска демократична република на Федералната република, против незначително обезщетение? Тя ли подписа позорното Малтенско съглашение, за капитулация пред Съединени американски щати? Нима историческата отговорност за това не е на политическата класа точно на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и след това на Русия и на ръководителите им Горбачов и Елцин?
В някакво налудничаво perpetuum mobile се люшкаме като страна от едната прекаленост в другата. И като по предписание, постоянно сме преобладаващо на страната, от която губим и тежко патим. Посрещаме с самун и сол всевъзможни „ освободители ”. Вече и такива от „ зад океана ”.
Абсолютно правилно е, че дребните страни нямат изключително огромен избор. В името на сигурността си, както рибата – прилепало се прикрепят към някоя от големите имперски акули. И това е до някъде целесъобразно. Поради своите размери и слаби стопански системи, не могат да бъдат самодостатъчни. Но имаме ли право на избор? Геостратегически страната ни е ключът за притежаване на Балканите.
Запитали цар Борис, за какво не го е употребявал по предопределение, съпротивлявайки се на германците. Отвърнал, „ че ключа не е в него и че за жалост, Дунав не е необятен като Ламанша, другояче братовчед му, британския крал към този момент щял да се люлее на някой транспортен съд посред Атлантика, бягайки за Америка. ” Уви и в този момент този ключ е в непознати ръце…
Съотносими ли са моралните правила в междучовешките връзки с тези сред суверенни страни? Като мисъл на Чърчил се цитира фразата, изречена от Хенри Палмерстън – „Англия няма безконечни другари и безконечни врагове, а единствено безконечни ползи ”. Сега тази поговорка е оправданието за отмятането в връзките сред двете страни.
Все отново, да не се не помни, че по статистически данни 80 % от народа ни е още надъхан русофилски. Това е отношението на елементарните хора, а не на продажния политически и интелектуален хайлайф и това не може да се промени.
Сега, в тази нова студена война България още веднъж се оказва във вражеския на Русия лагер, този на НАТО. Влизайки в Европейския съюз и НАТО, страната ни не е по-суверенна от времената на Варшавския контракт. Но, това не значи, че следва да губим достолепие и да забравяме уроците на Историята. А те са постоянно жестоки…
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ