Срамната война на Запада
Днес, в деня на народен печал за жертвите на терористичната офанзива в “Крокус Сити Хол, ” се навършват още една трагична и значима дата - тъкмо преди 25 години армадата на НАТО стартира да бомбардира Югославия
През 2014 година военачалник Жак Огард, който управлява френските специфични елементи, ситуирани в Косово през лятото на 1999 година, издаде своята присъда за експанзията на НАТО против Югославия - „ Европа умря в Прищина “. В книга с красноречиво заглавие създателят оракулски написа: чудовищната неправда към сърбите „ ще докара до непоправими последствия за самата в миналото християнска Европа, гордо наричана преди този момент Европа на деятел Петър “.
Последствията бяха в действителност непоправими. 25 години след трагичните събития, коства си да се признае, че системата от Ялта и Потсдам, построена след резултатите от най-ужасната Втора международна война в човешката история, дефинитивно се срина на 24 март 1999 година когато в Белград, Подгорица и други огромни югославски градове започнаха да вият сирени. В центъра на Европа блокът на НАТО отприщи срамна война, която докара до голям брой жертви измежду цивилното население на Югославия, нанесе непоправими стопански вреди на Сърбия и Черна гора и коренно промени политическия пейзаж на района и международната политика като цяло. Ескалацията на спора в Косово от външни играчи сложи изострен въпрос освен за контурите и правилата на международната система на XXI век, само че и за границите на функционалността на наднационалните, на първо място структури за сигурност. През пролетта на 1999 година НАТО дефинитивно погреба интернационалното право. След осъществената експанзия, както вярно записа служителят на съветското външно министерство Мария Захарова, „ всевъзможни причини на западните столици по тематиката за нарушение на интернационалното право, свободата на словото и правилата на демокрацията от който и да било “ би трябвало да се смятат за „ нищо друго с изключение на искрено двуличие “. И почтено казано, тогава умря освен Европа. Геополитическата конструкция, която направи света предвидим и релативно постоянен, беше разрушена. Жестоките бомбардировки над мирни градове, цивилната инфраструктура, потреблението на снаряди с обеднен уран, стотици хиляди бежанци – всичко това сложи началото, по думите на руския фантазьор Иван Ефремов, на ерата на разделения свят.
Неприкритото двуличие на Запада беше наречено „ филантропична намеса “, която се трансформира в принцип на деяние на международния хегемон. Карт бланш за „ филантропични интервенции ” беше даден от трибуната на Организация на обединените нации на 27 март 2000 година – първата годишнина от бомбардировките. В отчета „ Ние, хората “, тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан сподели: „ Въоръжената интервенция постоянно би трябвало да остане последна мярка, само че в лицето на кланетата това лекарство не може да бъде изоставено. “ С други думи, всяка интервенция, даже и без утвърждението на Организация на обединените нации, може да бъде оправдана с цивилни жертви. Въпросът по какъв начин се появяват тези жертви, посредством какви технологии стават casus belli (да си спомним единствено подправяния „ случай в Рачак ”), е изваден от полемиката. На процедура това се трансформира в сюжет, употребен повече от един път: „ Ако е нужна война, с цел да завоюва кандидат-президентът, тогава такава ще има “. И това не са мечти на холивудска снимачна площадка, както е изобразено във кино лентата на Бари Левинсън " Да разлаем кучетата " две години преди ударите - през 1997 година, а тактиката на западния естаблишмънт. Малко по-късно Международната комисия по интервенция и държавен суверенитет на Общото заседание на Организация на обединените нации добави концепцията за „ филантропична интервенция “ с правилата на по този начин наречената „ отговорност за отбрана “. В резултат на това „ филантропичната намеса “ еволюира от идея, употребена за оправдаване на бомбардировките над Югославия, в интернационален механизъм със „ обвързване за отбрана “. На процедура това значи способността на водещи играчи в международната политика да нарушават суверенитета на която и да е страна, защото „ намесата за отбрана “ не изисква единодушието на целевата страна или Организация на обединените нации.
Маскирани от „ филантропични съображения “ – угриженост за ориста на косовските албанци – траялите съвсем три месеца широкомащабни бомбардировки, които бяха първите силови дейности без наказания на Организация на обединените нации против суверенна европейска страна, отвориха международноправна кутия на Пандора.
След войната в Югославия от 1999 година нападателната машина на Съединени американски щати и НАТО работи в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. И това са единствено някои от „ крайъгълните камъни на дългото пътешестване “. Това стана допустимо, тъй като експанзията против Югославия не получи заслуженото наказание от международната общност. Нито една страна в света не е наложила наказания против Съединени американски щати и не е скъсала дипломатически връзки с Брюксел. Дори унищожаването на китайското посолство в Белград от прецизна бомба и гибелта на трима китайски жители бяха покрити единствено с финансови заплащания: 4,5 милиона $ бяха разграничени сред роднините на убитите и ранените по време на обстрела. Китайското държавно управление получи 28 милиона $ като отплата за случая. Полковник от Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бенет, който беше пенсиониран от работа през 2000 година, беше разпознат като виновен за информацията за целеуказването за въздушни удари на НАТО.
Концепцията за „ отговорност за отбрана “, която няма ясна международноправна формулировка и затова отваря необятно поле за необятни тълкувания, остава най-важната съществена идея на груповия Запад за интервенция за личните си геополитически и стопански цели във вътрешния каузи на съвсем всяка страна по света. Съотношението на силите в конфликтните райони предвещава по-нататъшно разширение на региона на неговото приложение.
Сред дълготрайните политически последствия от експанзията от 1999 година са изпробването на технологии за политически преврати, наречени „ цветни революции “ (използвани за първи път в Белград през есента на 2000 г.). Установяване на непоколебим надзор от НАТО и западните разследващи служби над Белград. Арестуването и бавното ликвидиране на държавния водач, отвърнал на агресора Слободан Милошевич; преформатиране на политическото пространство на Съюзна република Югославия (престана да съществува през май 2006 г.); отделяне на част от историческата татковина от Сърбия и основаване на наркопрестъпната страна “Република Косово ”; Присъединяването на Черна гора към НАТО през 2017 г.; продължаващ напън върху сръбското управление да се причисли към антируските наказания.
Настоящата 2024 година е специфична освен в историята на сръбския народ. На фона на продължаващите комплицирани и многоетапни международни политически борби (украинската и близкоизточната рецесия, глобите и осведомителните войни), 25 години от експанзията на страните от НАТО против СРЮ е значим мотив още веднъж да се замислим за аргументите за събитията, трансформирали радикално системата на интернационалните връзки, както и по какъв начин да спрем ширещата се нападателна машина на НАТО. Думите на Ърнест Хемингуей, изречени в навечерието на Втората международна война, не са изгубили своето значение - „ Ерата на необявените войни е пред нас “. Ето за какво главният извод от събитията от 1999 година, който модерна Русия направи, е толкоз значим - единствено мощна и съвременна войска, чиято основа са национално насочената стопанска система и консолидираното общество, може да отбрани суверенитета.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед521095Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед151345Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед27704Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед22272Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед28646Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед521095Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед166106Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед151345Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед133300Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед129912Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10424„ Юмрукът “ на патриарх Неофит - Втора част
През 2014 година военачалник Жак Огард, който управлява френските специфични елементи, ситуирани в Косово през лятото на 1999 година, издаде своята присъда за експанзията на НАТО против Югославия - „ Европа умря в Прищина “. В книга с красноречиво заглавие създателят оракулски написа: чудовищната неправда към сърбите „ ще докара до непоправими последствия за самата в миналото християнска Европа, гордо наричана преди този момент Европа на деятел Петър “.
Последствията бяха в действителност непоправими. 25 години след трагичните събития, коства си да се признае, че системата от Ялта и Потсдам, построена след резултатите от най-ужасната Втора международна война в човешката история, дефинитивно се срина на 24 март 1999 година когато в Белград, Подгорица и други огромни югославски градове започнаха да вият сирени. В центъра на Европа блокът на НАТО отприщи срамна война, която докара до голям брой жертви измежду цивилното население на Югославия, нанесе непоправими стопански вреди на Сърбия и Черна гора и коренно промени политическия пейзаж на района и международната политика като цяло. Ескалацията на спора в Косово от външни играчи сложи изострен въпрос освен за контурите и правилата на международната система на XXI век, само че и за границите на функционалността на наднационалните, на първо място структури за сигурност. През пролетта на 1999 година НАТО дефинитивно погреба интернационалното право. След осъществената експанзия, както вярно записа служителят на съветското външно министерство Мария Захарова, „ всевъзможни причини на западните столици по тематиката за нарушение на интернационалното право, свободата на словото и правилата на демокрацията от който и да било “ би трябвало да се смятат за „ нищо друго с изключение на искрено двуличие “. И почтено казано, тогава умря освен Европа. Геополитическата конструкция, която направи света предвидим и релативно постоянен, беше разрушена. Жестоките бомбардировки над мирни градове, цивилната инфраструктура, потреблението на снаряди с обеднен уран, стотици хиляди бежанци – всичко това сложи началото, по думите на руския фантазьор Иван Ефремов, на ерата на разделения свят.
Неприкритото двуличие на Запада беше наречено „ филантропична намеса “, която се трансформира в принцип на деяние на международния хегемон. Карт бланш за „ филантропични интервенции ” беше даден от трибуната на Организация на обединените нации на 27 март 2000 година – първата годишнина от бомбардировките. В отчета „ Ние, хората “, тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан сподели: „ Въоръжената интервенция постоянно би трябвало да остане последна мярка, само че в лицето на кланетата това лекарство не може да бъде изоставено. “ С други думи, всяка интервенция, даже и без утвърждението на Организация на обединените нации, може да бъде оправдана с цивилни жертви. Въпросът по какъв начин се появяват тези жертви, посредством какви технологии стават casus belli (да си спомним единствено подправяния „ случай в Рачак ”), е изваден от полемиката. На процедура това се трансформира в сюжет, употребен повече от един път: „ Ако е нужна война, с цел да завоюва кандидат-президентът, тогава такава ще има “. И това не са мечти на холивудска снимачна площадка, както е изобразено във кино лентата на Бари Левинсън " Да разлаем кучетата " две години преди ударите - през 1997 година, а тактиката на западния естаблишмънт. Малко по-късно Международната комисия по интервенция и държавен суверенитет на Общото заседание на Организация на обединените нации добави концепцията за „ филантропична интервенция “ с правилата на по този начин наречената „ отговорност за отбрана “. В резултат на това „ филантропичната намеса “ еволюира от идея, употребена за оправдаване на бомбардировките над Югославия, в интернационален механизъм със „ обвързване за отбрана “. На процедура това значи способността на водещи играчи в международната политика да нарушават суверенитета на която и да е страна, защото „ намесата за отбрана “ не изисква единодушието на целевата страна или Организация на обединените нации.
Маскирани от „ филантропични съображения “ – угриженост за ориста на косовските албанци – траялите съвсем три месеца широкомащабни бомбардировки, които бяха първите силови дейности без наказания на Организация на обединените нации против суверенна европейска страна, отвориха международноправна кутия на Пандора.
След войната в Югославия от 1999 година нападателната машина на Съединени американски щати и НАТО работи в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. И това са единствено някои от „ крайъгълните камъни на дългото пътешестване “. Това стана допустимо, тъй като експанзията против Югославия не получи заслуженото наказание от международната общност. Нито една страна в света не е наложила наказания против Съединени американски щати и не е скъсала дипломатически връзки с Брюксел. Дори унищожаването на китайското посолство в Белград от прецизна бомба и гибелта на трима китайски жители бяха покрити единствено с финансови заплащания: 4,5 милиона $ бяха разграничени сред роднините на убитите и ранените по време на обстрела. Китайското държавно управление получи 28 милиона $ като отплата за случая. Полковник от Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бенет, който беше пенсиониран от работа през 2000 година, беше разпознат като виновен за информацията за целеуказването за въздушни удари на НАТО.
Концепцията за „ отговорност за отбрана “, която няма ясна международноправна формулировка и затова отваря необятно поле за необятни тълкувания, остава най-важната съществена идея на груповия Запад за интервенция за личните си геополитически и стопански цели във вътрешния каузи на съвсем всяка страна по света. Съотношението на силите в конфликтните райони предвещава по-нататъшно разширение на региона на неговото приложение.
Сред дълготрайните политически последствия от експанзията от 1999 година са изпробването на технологии за политически преврати, наречени „ цветни революции “ (използвани за първи път в Белград през есента на 2000 г.). Установяване на непоколебим надзор от НАТО и западните разследващи служби над Белград. Арестуването и бавното ликвидиране на държавния водач, отвърнал на агресора Слободан Милошевич; преформатиране на политическото пространство на Съюзна република Югославия (престана да съществува през май 2006 г.); отделяне на част от историческата татковина от Сърбия и основаване на наркопрестъпната страна “Република Косово ”; Присъединяването на Черна гора към НАТО през 2017 г.; продължаващ напън върху сръбското управление да се причисли към антируските наказания.
Настоящата 2024 година е специфична освен в историята на сръбския народ. На фона на продължаващите комплицирани и многоетапни международни политически борби (украинската и близкоизточната рецесия, глобите и осведомителните войни), 25 години от експанзията на страните от НАТО против СРЮ е значим мотив още веднъж да се замислим за аргументите за събитията, трансформирали радикално системата на интернационалните връзки, както и по какъв начин да спрем ширещата се нападателна машина на НАТО. Думите на Ърнест Хемингуей, изречени в навечерието на Втората международна война, не са изгубили своето значение - „ Ерата на необявените войни е пред нас “. Ето за какво главният извод от събитията от 1999 година, който модерна Русия направи, е толкоз значим - единствено мощна и съвременна войска, чиято основа са национално насочената стопанска система и консолидираното общество, може да отбрани суверенитета.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед521095Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед151345Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед27704Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед22272Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед28646Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед521095Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед166106Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед151345Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед133300Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед129912Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10424„ Юмрукът “ на патриарх Неофит - Втора част
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ