Отбелязваме 175 години от издаването на първото списание в България - Любословие
Днес в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски “ " президентът Румен Радев ще взе участие в церемонията по отбелязване на 175-та годишнина от издаването на първото печатно от време на време издание в България - "Любословие ", и 125-ата годишнина от началото на проведеното журналистическо придвижване у нас.
"Любословие " е първото българско списание, издавано в интервала сред 1842 и 1846 година от Константин Фотинов в град Смирна (днес Измир, Турция). С него е сложено началото на българската публицистика и на българския периодически щемпел.
През 1842 година Фотинов отпечатва пробна брошура със заглавие "Любословие или периодическо списание разних ведении " на дребен формат в размер от 32 страници. Две години по-късно той издава "Любословие " като месечно списание с променено заглавие, към този момент на огромен формат, като всеки брои включва 16 печатни страници.
Още в пробната брошура, в публикацията "Предисловие любочитателям ", както и в "Обявление " (1844, кн. 1), редакторът и издател Константин Фотинов обрисува с приповдигнат звук дилемите на списанието. Макар името "Любословие " да е превод на гръцката дума "филология ", изданието си слага по-обхватни задания - да укрепи националното схващане на българите и да повдигне самочувствието им посредством образци от тяхната лична история.
По наличие списанието "Любословие " е енциклопедично издание, от каквото тогава българите имат потребност. То включва публикации, свързани с областите история, национална култура, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, вяра и морал, политическа информация, литературни творби. В него се поместват и редица забавни илюстрации. Съдържанието на списанието дава отговор на дилемите, които си слага неговият редактор - да повдигне духа, националното самочувствие, културата, да подкрепи поминъка и да усъвършенства бита на българското население.
"Любословие " дава мощно въздействие върху образованието, изключително на женското обучение, за което се застъпва. То слага и преглежда въпроса за литературния език, въпреки да застава на позициите на славянобългарската школа. Подпомага развиването на стопанската система и културата. Фотинов има качества на отличен редактор. Той заимства от опита на някои непознати списания, помества голям брой преводни материали от гръцки, френски и съветски език. Пише и доста от истинските публикации в списанието. За сътрудници притегля редица български книжовници, измежду които е и Васил Априлов. Любословие " излиза при тежки условия. То минава през две цензури - на гръцката патриаршия и на турското държавно управление. Въпреки помощта на някои български търговци в Цариград, списанието не може да покрие разноските си и след брошура 24 е спряно.
Константин Георгиев Фотинов е възрожденски литератор, просветник и преводач. Роден е в град Самоков към 1790 година. Първоначално учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно продължава образованието си в Пловдив и в Кидония (Мала Азия)при огромния гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 година става преподавател и се занимава интензивно и с книжовна активност. В същата година основава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско учебно заведение, в което за пръв път в българските земи вкарва Бел-Ланкастърската метода. Училищната стратегия включва български, гръцки и френски език.
Със своето разнообразно наличие списание "Любословие " изиграва немалка роля за развиването на българското обучение в средата на XIX в. Във връзка с потребностите на преподавателите Фотинов издава и някои образователни пособия, като Гръцка граматика (1838 г.), Болгарский разговорник (1845 г.), превежда от гръцки Общое землеописание и други. С цялата си активност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и образован живот на българите през средата на XIX век.
"Любословие " е първото българско списание, издавано в интервала сред 1842 и 1846 година от Константин Фотинов в град Смирна (днес Измир, Турция). С него е сложено началото на българската публицистика и на българския периодически щемпел.
През 1842 година Фотинов отпечатва пробна брошура със заглавие "Любословие или периодическо списание разних ведении " на дребен формат в размер от 32 страници. Две години по-късно той издава "Любословие " като месечно списание с променено заглавие, към този момент на огромен формат, като всеки брои включва 16 печатни страници.
Още в пробната брошура, в публикацията "Предисловие любочитателям ", както и в "Обявление " (1844, кн. 1), редакторът и издател Константин Фотинов обрисува с приповдигнат звук дилемите на списанието. Макар името "Любословие " да е превод на гръцката дума "филология ", изданието си слага по-обхватни задания - да укрепи националното схващане на българите и да повдигне самочувствието им посредством образци от тяхната лична история.
По наличие списанието "Любословие " е енциклопедично издание, от каквото тогава българите имат потребност. То включва публикации, свързани с областите история, национална култура, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, вяра и морал, политическа информация, литературни творби. В него се поместват и редица забавни илюстрации. Съдържанието на списанието дава отговор на дилемите, които си слага неговият редактор - да повдигне духа, националното самочувствие, културата, да подкрепи поминъка и да усъвършенства бита на българското население.
"Любословие " дава мощно въздействие върху образованието, изключително на женското обучение, за което се застъпва. То слага и преглежда въпроса за литературния език, въпреки да застава на позициите на славянобългарската школа. Подпомага развиването на стопанската система и културата. Фотинов има качества на отличен редактор. Той заимства от опита на някои непознати списания, помества голям брой преводни материали от гръцки, френски и съветски език. Пише и доста от истинските публикации в списанието. За сътрудници притегля редица български книжовници, измежду които е и Васил Априлов. Любословие " излиза при тежки условия. То минава през две цензури - на гръцката патриаршия и на турското държавно управление. Въпреки помощта на някои български търговци в Цариград, списанието не може да покрие разноските си и след брошура 24 е спряно.
Константин Георгиев Фотинов е възрожденски литератор, просветник и преводач. Роден е в град Самоков към 1790 година. Първоначално учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно продължава образованието си в Пловдив и в Кидония (Мала Азия)при огромния гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 година става преподавател и се занимава интензивно и с книжовна активност. В същата година основава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско учебно заведение, в което за пръв път в българските земи вкарва Бел-Ланкастърската метода. Училищната стратегия включва български, гръцки и френски език.
Със своето разнообразно наличие списание "Любословие " изиграва немалка роля за развиването на българското обучение в средата на XIX в. Във връзка с потребностите на преподавателите Фотинов издава и някои образователни пособия, като Гръцка граматика (1838 г.), Болгарский разговорник (1845 г.), превежда от гръцки Общое землеописание и други. С цялата си активност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и образован живот на българите през средата на XIX век.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ