Какво прави държавата срещу дезинформацията?
Днес участвах в показване на самодейността " Българска коалиция против дезинформацията ", подкрепена от Европейската комисия. Нека да го употребявам като мотив, с цел да опиша какво се случва по тази доста значима и доста деликатна тематика.
Ще стартира със следното конкретизиране – няма държавен орган, който да е претрупан публично с политиката за отбрана от хибридни закани , в това число ориентираната дезинформация, която се лее през обществените мрежи. Министерство на електронното ръководство, с плана си на организационен устав, припознава тематиката по линия на политиките за осведомителното обществои на киберсигурността, само че функционалностите са напълно аналитични.
Нека да разделим тематиката на две – акции за всяване на суматоха (каквито виждаме в последния месец) и фонова дезинформация .
Кампаниите за суматоха са кратковременни събития, които внезапно набират скорост и основават резултати в действителния свят. На тях може да се противодейства информационно, в верния миг, с така наречен " стратегически връзки ".
Фоновата дезинформация е това, което залива потребителите на обществени мрежи с добре завършени пропагандни разкази за упадъчния запад, за великия Путин, за украинските агресори и други А допреди месец – за неприятните ваксини и несъществуващия Covid.
" Какво прави страната " е въпрос, който получавам неведнъж. И знам, че " Нямаме пълномощия " не е отговор. Затова желая да дам отговор всъщност.
Първо , организирахме директна връзка с Мета (Фейсбук) , които са най-голямата обществена мрежа в България, с цел да посочим какви проблеми виждаме и какви решения те могат да предложат. Имаме регулярна преписка с тях по отношение на блокираните профили на интелектуалци, осъждащи съветската експанзия, по отношение на активизиране на тролски заводи , както и по отношение на общия метод на Facebook за идентифициране на дезинформация. Малко повече елементи – по-надолу.
Второ , по моя самодейност ще бъде основано аналитично звено , което да следи за дезинформационни разкази и акции и да осведоми навреме заинтригуваните страни (органи на власт, частни организации, медии).
Трето , откакто разгледахме положителните практики в други страни (напр. Швеция, Естония, Словакия, Испания), и организирахме срещи с няколко институции, приготвяме институционална конструкция за продан на информация и опит сред министерствата .
Четвърто , подготвихме и изпратихме съответни оферти в границите на разискването в Европейския съвет на Акта за цифровите услуги , който контролира държанието на огромните онлайн платформи, включително Facebook.
Пето , с Института за обществена администрация, който се грижи за образованията на държавните чиновници, започваме да промотираме техния курс за медийна просветеност към държавните чиновници .
При всички тези стъпки се водим от един главен принцип – не би трябвало нито държавното управление, нито някоя огромна компания да взема решение кое е истина и кое не е и да блокира наличие . Не би трябвало да сътворяваме механизми за такова държание, тъй като то доста елементарно може да бъде употребявано в неверна посока.
В това се състои сложността на задачата – Кремъл употребява нашите европейски полезности за независимост на словото, с цел да вклини своята агитация , правейки доста мъчно разграничаването на истина от полуистина, и елементарна полуистина от ориентирана дезинформационна акция.
Насочил съм всички разисквания на законодателни благоприятни условия и на други ограничения в посока не на това " какво " се популяризира, а " по какъв начин " се популяризира.
Това, което знаем за механизма на разпространяване от редица разбори в експертната общественост е следното: Кремъл, посредством директно или непряко финансиране, основава дезинформационно наличие, поддържа " заводи " от тролове и популяризира това наличие координирано в обществените мрежи .
Тези " тролове " са най-често работещи от у дома хора, които основават и поддържат подправени профили, с които по команда споделят " новините " в групи и страници, както и писане на мнения под новинарски публикации.
Това, от своя страна, води до алгоритмично увеличаване на тези изявления (защото очевидно доста хора се интересуват), като Facebook (и други обществени мрежи) го демонстрират на повече и повече хора.
Същите тези тролове рапортуват известни персони, които в тази ситуация пишат в поддръжка на Украйна , и неефективната система на модерация на Facebook, води до блокиране не на подправените вести, оправдаващи войната, а на законни гласове.
Знаейки този механизъм, попитахме Facebook какво вършат по тази тематика. Краткият отговор е " нищо ". Те няма да се съгласят, несъмнено, тъй като интензивност от тяхна страна има, само че успеваемост – не.
Това, което най-добре илюстрира неадекватността на Facebook е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме по отношение на механизмите им за справяне с ориентираната дезинформация. Отговорът включване на техния месечен доклад за разкриване на координирано неавтентично държание (а точно – това, което описах по-горе). Та Facebook за целия месец януари, в целия свят, са разкрили ТРИ подправени профила, които вземат участие в координирано шерване на дезинформация .
Вероятно откакто обявявам това опциите за колаборация с Facebook ще намалеят, само че все още не виждам някаква изгода от връзката ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, до момента в който в това време осведомителната война е в ход.
Именно по тази причина обмислихме регулирането на това по какъв начин Facebook и други огромни онлайн платформи би трябвало да управляват тези процеси. Но не да преценят кое е правилно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това наличие, което е споделяно посредством съмнителни мрежи, от съмнителни източници .
Местна регулация не би свършила работа, обаче – прекомерно огромни са, с цел да се преценяват с доста непоколебим български закон. А ние нямаме задоволително потенциал да направляваме неговото съблюдаване, надлежно ще ни " замазват очите ".
Затова методът ни е към пробутване на промени в Акта за цифрови услуги, който е в развой на разискване . Направените оферти са в две направления:
Първо, повече бистрота. Големите онлайн платформи да би трябвало в действително време, с разбивки по страни, да рапортуват какви профили смъкват, какво наличие модерират, кое наличие промотират най-активно. Също по този начин да би трябвало да демонстрират какъв брой е интензивно обещано наличие от логаритмите и по-важното – за какво.
Второ, ограничавания за алгоритмичното увеличаване на наличие, публикувано по неавтентичен метод .
Когато група консуматори координирано популяризират идентични текстове и мнения, това има висок риск за неавтентичност , изключително в случай че профилните им фотоси са от обществени банки на фотоси и в случай че употребяват едни и същи IP адреси или всички употребяват един и същи VPN-и или споделят уеб сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.
Също по този начин, когато едно наличие е " вест ", само че източникът не е в народен указател на медиите (ако подобен има), тогава то да не получава огромно алгоритмично увеличаване .
Защо? Защото медиите би трябвало да показват своите действителни притежатели и редакторски екип . Анонимни уеб сайтове, които пишат за великата съветска войска, не са медии. А намаляването на алгоритмичното увеличаване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, само че са действителни медии, с ясна благосъстоятелност – те не попадат в обсега на това предложение, доколкото споделяното наличие не съставлява закононарушение.
Тук влизаме в сериозната тематика на правилото на Закона за електронната търговия (и съответната директива), съгласно който онлайн платформите нямат обвързване за всеобщо следене на наличието. За да запазим този принцип не желаеме те да носят отговорност за едно или друго наличие, а на база на метаданните, които към този момент обработват за това наличие, да " преоразмерят " логаритмите си. Звучи доста техническо, само че откакто казусът е механически (поведение на логаритми за препоръчване на съдържание), то кардиналното му решение следва да има механически измерения.
Извън тази регулация, държавните органи следва да имат изясненост какво се случва, с цел да могат да реагират. Капацитетът за продан на информация и информационна реакция е основен аспект. Друг основен аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от държавното управление да ревизират обстоятелства.
Насочената дезинформация към нищо неподозиращите консуматори е систематичен риск за нашето общество и трябват съответни ограничения за противопоставяне. Тези ограничения, обаче, би трябвало да са претеглени и през рисковете, които носят за свободата на изложение. Задачата е по-трудна от това да бъдат блокирани няколко профила или няколко уеб страницата за подправени вести.
Важно е тематиката да бъде в политическия дневен ред, с цел да има осъзнаване и разискване, а Министерството на електронното ръководство ще бъде в центъра на този дневен ред.
*Текстът е препечатан от персоналния блог на министър Божанков. https://blog.bozho.net/
Ще стартира със следното конкретизиране – няма държавен орган, който да е претрупан публично с политиката за отбрана от хибридни закани , в това число ориентираната дезинформация, която се лее през обществените мрежи. Министерство на електронното ръководство, с плана си на организационен устав, припознава тематиката по линия на политиките за осведомителното обществои на киберсигурността, само че функционалностите са напълно аналитични.
Нека да разделим тематиката на две – акции за всяване на суматоха (каквито виждаме в последния месец) и фонова дезинформация .
Кампаниите за суматоха са кратковременни събития, които внезапно набират скорост и основават резултати в действителния свят. На тях може да се противодейства информационно, в верния миг, с така наречен " стратегически връзки ".
Фоновата дезинформация е това, което залива потребителите на обществени мрежи с добре завършени пропагандни разкази за упадъчния запад, за великия Путин, за украинските агресори и други А допреди месец – за неприятните ваксини и несъществуващия Covid.
" Какво прави страната " е въпрос, който получавам неведнъж. И знам, че " Нямаме пълномощия " не е отговор. Затова желая да дам отговор всъщност.
Първо , организирахме директна връзка с Мета (Фейсбук) , които са най-голямата обществена мрежа в България, с цел да посочим какви проблеми виждаме и какви решения те могат да предложат. Имаме регулярна преписка с тях по отношение на блокираните профили на интелектуалци, осъждащи съветската експанзия, по отношение на активизиране на тролски заводи , както и по отношение на общия метод на Facebook за идентифициране на дезинформация. Малко повече елементи – по-надолу.
Второ , по моя самодейност ще бъде основано аналитично звено , което да следи за дезинформационни разкази и акции и да осведоми навреме заинтригуваните страни (органи на власт, частни организации, медии).
Трето , откакто разгледахме положителните практики в други страни (напр. Швеция, Естония, Словакия, Испания), и организирахме срещи с няколко институции, приготвяме институционална конструкция за продан на информация и опит сред министерствата .
Четвърто , подготвихме и изпратихме съответни оферти в границите на разискването в Европейския съвет на Акта за цифровите услуги , който контролира държанието на огромните онлайн платформи, включително Facebook.
Пето , с Института за обществена администрация, който се грижи за образованията на държавните чиновници, започваме да промотираме техния курс за медийна просветеност към държавните чиновници .
При всички тези стъпки се водим от един главен принцип – не би трябвало нито държавното управление, нито някоя огромна компания да взема решение кое е истина и кое не е и да блокира наличие . Не би трябвало да сътворяваме механизми за такова държание, тъй като то доста елементарно може да бъде употребявано в неверна посока.
В това се състои сложността на задачата – Кремъл употребява нашите европейски полезности за независимост на словото, с цел да вклини своята агитация , правейки доста мъчно разграничаването на истина от полуистина, и елементарна полуистина от ориентирана дезинформационна акция.
Насочил съм всички разисквания на законодателни благоприятни условия и на други ограничения в посока не на това " какво " се популяризира, а " по какъв начин " се популяризира.
Това, което знаем за механизма на разпространяване от редица разбори в експертната общественост е следното: Кремъл, посредством директно или непряко финансиране, основава дезинформационно наличие, поддържа " заводи " от тролове и популяризира това наличие координирано в обществените мрежи .
Тези " тролове " са най-често работещи от у дома хора, които основават и поддържат подправени профили, с които по команда споделят " новините " в групи и страници, както и писане на мнения под новинарски публикации.
Това, от своя страна, води до алгоритмично увеличаване на тези изявления (защото очевидно доста хора се интересуват), като Facebook (и други обществени мрежи) го демонстрират на повече и повече хора.
Същите тези тролове рапортуват известни персони, които в тази ситуация пишат в поддръжка на Украйна , и неефективната система на модерация на Facebook, води до блокиране не на подправените вести, оправдаващи войната, а на законни гласове.
Знаейки този механизъм, попитахме Facebook какво вършат по тази тематика. Краткият отговор е " нищо ". Те няма да се съгласят, несъмнено, тъй като интензивност от тяхна страна има, само че успеваемост – не.
Това, което най-добре илюстрира неадекватността на Facebook е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме по отношение на механизмите им за справяне с ориентираната дезинформация. Отговорът включване на техния месечен доклад за разкриване на координирано неавтентично държание (а точно – това, което описах по-горе). Та Facebook за целия месец януари, в целия свят, са разкрили ТРИ подправени профила, които вземат участие в координирано шерване на дезинформация .
Вероятно откакто обявявам това опциите за колаборация с Facebook ще намалеят, само че все още не виждам някаква изгода от връзката ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, до момента в който в това време осведомителната война е в ход.
Именно по тази причина обмислихме регулирането на това по какъв начин Facebook и други огромни онлайн платформи би трябвало да управляват тези процеси. Но не да преценят кое е правилно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това наличие, което е споделяно посредством съмнителни мрежи, от съмнителни източници .
Местна регулация не би свършила работа, обаче – прекомерно огромни са, с цел да се преценяват с доста непоколебим български закон. А ние нямаме задоволително потенциал да направляваме неговото съблюдаване, надлежно ще ни " замазват очите ".
Затова методът ни е към пробутване на промени в Акта за цифрови услуги, който е в развой на разискване . Направените оферти са в две направления:
Първо, повече бистрота. Големите онлайн платформи да би трябвало в действително време, с разбивки по страни, да рапортуват какви профили смъкват, какво наличие модерират, кое наличие промотират най-активно. Също по този начин да би трябвало да демонстрират какъв брой е интензивно обещано наличие от логаритмите и по-важното – за какво.
Второ, ограничавания за алгоритмичното увеличаване на наличие, публикувано по неавтентичен метод .
Когато група консуматори координирано популяризират идентични текстове и мнения, това има висок риск за неавтентичност , изключително в случай че профилните им фотоси са от обществени банки на фотоси и в случай че употребяват едни и същи IP адреси или всички употребяват един и същи VPN-и или споделят уеб сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.
Също по този начин, когато едно наличие е " вест ", само че източникът не е в народен указател на медиите (ако подобен има), тогава то да не получава огромно алгоритмично увеличаване .
Защо? Защото медиите би трябвало да показват своите действителни притежатели и редакторски екип . Анонимни уеб сайтове, които пишат за великата съветска войска, не са медии. А намаляването на алгоритмичното увеличаване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, само че са действителни медии, с ясна благосъстоятелност – те не попадат в обсега на това предложение, доколкото споделяното наличие не съставлява закононарушение.
Тук влизаме в сериозната тематика на правилото на Закона за електронната търговия (и съответната директива), съгласно който онлайн платформите нямат обвързване за всеобщо следене на наличието. За да запазим този принцип не желаеме те да носят отговорност за едно или друго наличие, а на база на метаданните, които към този момент обработват за това наличие, да " преоразмерят " логаритмите си. Звучи доста техническо, само че откакто казусът е механически (поведение на логаритми за препоръчване на съдържание), то кардиналното му решение следва да има механически измерения.
Извън тази регулация, държавните органи следва да имат изясненост какво се случва, с цел да могат да реагират. Капацитетът за продан на информация и информационна реакция е основен аспект. Друг основен аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от държавното управление да ревизират обстоятелства.
Насочената дезинформация към нищо неподозиращите консуматори е систематичен риск за нашето общество и трябват съответни ограничения за противопоставяне. Тези ограничения, обаче, би трябвало да са претеглени и през рисковете, които носят за свободата на изложение. Задачата е по-трудна от това да бъдат блокирани няколко профила или няколко уеб страницата за подправени вести.
Важно е тематиката да бъде в политическия дневен ред, с цел да има осъзнаване и разискване, а Министерството на електронното ръководство ще бъде в центъра на този дневен ред.
*Текстът е препечатан от персоналния блог на министър Божанков. https://blog.bozho.net/
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ