Частния изкуствен вулкан, който си построи Леополд III
Днес този вулкан е част от парка Градинското царство на Верлиц, част от международното завещание на ЮНЕСКО, на към час път южно от Берлин. Но тъкмо преди десетилетие тази странна конструкция беше една забравена, опустошена развалина, покрита с бурени и камъни. След петгодишен план за реституция „ вулканът “ към този момент е в сигурност – само че безмълвен след близо два века неуважение.
През 2004 година управлението на обекта за международно завещание се обръща към Волфганг Спира, учител по химия в Бранденбургския механически университет с интерес към историческата пиротехника, с цел да върне вулкана към живот.
Но първо, Спира – който прекара десетилетие като началник на криминалистичната лаборатория в Берлин – би трябвало да свърши малко исторически следствия, с цел да разбере по какъв начин изначално неестествен вулкан се издига от този мощно невулканичен район на Европа.
Леополд III Фридрих Франц
Пътеката води назад към Леополд III Фридрих Франц, принц и херцог на Анхалт-Десау, който ръководи малко кралство покрай актуалния град Десау през 18 век. Роден през 1740 година, Франц е неизмеримо прояснен държател даже за епохата на Просвещението. В средата на 20-те години той потегля на грандиозна обиколка из Европа.
„ Везувий несъмнено в действителност го е впечатлил, тъй като 22 години по-късно той взема решение да пресъздаде Неаполиския залив в Германия “, споделя Уве Куилицш, историк и чиновник на Градината във Верлиц. „ Той вижда себе си длъжен да просветли поданиците си и вижда това като урок за хората, които в никакъв случай няма да стигнат до Неапол. “
Франц кара архитектите му да построят тухлена постройка с височина близо пет етажа и да я покрият с локални камъни. В горната част кух конус обитава камера с висок таван с три камини. На покривът на постройката има неестествен „ кратер “, който може да се изпълни с вода.
Наблизо Франц построява амфитеатър в гръцки жанр и дребна вила, която да служи за негов персонален кабинет, и наводнява тази част от имението си, с цел да огради „ Каменния остров “ с вода. Тогава, съгласно историческите разкази, той кани приятелите си да видят по какъв начин изригва персоналния му вулкан.
Но макар че структурата е била деликатно реконструирана, Спира и неговият екип нямат на какво да се осланят що се отнася до пресъздаването на събитието: Съществува единствено един актуален облик на изригването на вулкана – картина от 1794 година „ Трябваше да разберем дали е реалистично изображение или фикция “, споделя Спира.
Той се пита дали единствената оживяла картина на изригването на изкуствения вулкан отразява действителността или е артистично пресилване. Сравнявайки размера на вулкана в картината с размера на реставрацията, която се издига на близо 17 метра над реката, която тече около него, той би могъл да каже, че димът от картината съставлява облак с височина към 10 метра. Това, съгласно него, значи, че димът може да е от натурален източник – и че картината е добър ориентир за това по какъв начин да наподобява „ изригването “.
С тази информация „ започнахме с изследване какво хората от това време може да са употребявали за фойерверки “, споделя Спира. Барутът, смолата и сярата са били елементарно налични за пиротехниците от 18 век, множеството от които са военни, близко осведомени с експлозивите. Бенгалският огън също е бил добре прочут.
Както е пресъздадено от Спира, събитието е впечатляващо, даже за очите на 21 век, привикнали със специфични резултати и фойерверки. Докато здрачът се задълбочава в това, което немските поети назовават „ синия час “, тъкмо в този миг, преди небето да потъмнее, настана бездънен звук.
След това с финален екот на барабани и гръм идва моментът: червени пламъци трептят на върха на вулкана, прераствайки в дебела колона пушек.
От кратера стартира да тече вода с червени нюанси и навлиза в спокойното езерото. Резките, мощни детонации изпращат искри в небето. Скрита във върха на вулкана има фурна, цялостна с пресни борови игли – един път запалени, те бълват огън и дим, изпращайки искри високо в нощното небе, дружно с надигащия се пушек.
Откакто вулканът за пръв път се връща към живот през 2005 година, Спира и Куилиц са създали единствено десетина изригвания и в никакъв случай на една и съща дата. Те няма да кажат по кое време ще е идващото изригване – Куилиц споделя: „ Можете ли да питате вулкан по кое време ще изгасне? “
