Мерилин и политиката на бунта: Отвъд роклята над шахтата
Днес, тъкмо един век след рождението ѝ на 1 юни 1926 година, е време да надникнем зад плаката. Защото до момента в който светът беше ангажиран да гледа деколтето ѝ, Мерилин Монро тихомълком и доста самоуверено променяше разпоредбите на една брутална, расистка и патриархална Америка. Зад маската на „ глупавата русокоска “ се криеше жена с ФБР досие, деятел за цивилен права и въстаник, който не се опасяваше да се изправи против най-могъщите мъже на своето време.
Как Мерилин отвори вратите за Ела Фицджералд
През 50-те години на предишния век Съединените щати са брутално разграничени от расова сегрегация. Дори в Меката на заниманието, Лос Анджелис, цветът на кожата дефинира къде можеш да пееш и от коя врата би трябвало да влезеш. По това време най-елитният и известен клуб в Холивуд е Mocambo – мястото, където се събира целият кино хайлайф. Собственикът обаче изрично отхвърля да наеме джаз легендата Ела Фицджералд, считайки, че една чернокожа жена няма място на неговата лъскава сцена.
Тогава се намесва Мерилин. Тя към този момент е най-сниманата и обсъждана жена на планетата. Монро прави нещо немислимо за епохата. Обажда се персонално на притежателя на клуба и му слага ултиматум. Тя дава обещание, че в случай че той наеме Ела Фицджералд, Мерилин ще резервира най-предната маса всяка вечер.
За притежателя това е договорка, която не може да откаже – наличието на Монро подсигурява десетки папараци, светкавици и невъобразим медиен интерес за клуба му. Ела получава контракта, който прекатурва кариерата ѝ, а по-късно споделя:
„ Дължа на Мерилин извънредно доста. Тя беше невероятна жена, изцяло изпреварила времето си, въпреки самата тя да не го осъзнаваше. “
Сблъсъкът с „ лова на вещици “ и досието във ФБР
Бунтът на Мерилин не стопира до битката против расизма. Тя живее в ерата на Маккартизма – интервал на параноя в Съединени американски щати, прочут като „ лов на вещици “, през който американското държавно управление преследва интелектуалци, актьори и писатели по съмнения в комунистическа активност.
Когато Мерилин се влюбва в гениалния драматург Артър Милър, той към този момент е под лупата на Конгреса. Милър е извикан да свидетелства и е застрашен със затвор, в случай че не съобщи имената на свои сътрудници с леви убеждения. Шефовете на огромните кино студия изпадат в суматоха. Те безусловно нахлуват в дома на Мерилин, умолявайки я и заплашвайки я да приключи връзката си с него, тъй като това ще „ убие “ кариерата ѝ и ще донесе милионни загуби на промишлеността.
Мерилин не просто отхвърля да се подчини – тя прави тъкмо противоположното. Тя се омъжва за Милър в разгара на абсурда и застава компактно до него пред правосъдната палата. Този акт на политическо непокорство вбесява шефа на ФБР Едгар Хувър. Федералното бюро отваря публично досие на актрисата, класифицирайки я като „ опасност с радикални леви убеждения “. Досието ѝ, разкрито години след нейната гибел, потвърждава, че тайните служби са следили всяка нейна стъпка – не поради персоналния ѝ живот, а поради евентуалната ѝ политическа мощност.
Революцията против робията на Холивуд
По това време актьорите в Холивуд нямат статута на днешните свободни звезди. Те са безусловно благосъстоятелност на студиата посредством така наречен „ студийна система “ – контракти, които ги принуждават да снимат филми по желание на шефовете, без право на отвод, при закрепени и постоянно ниски заплати, до момента в който фирмите печелят милиони на техен тил.
Когато 20th Century Fox се пробва за следващ път да вкара Мерилин в клишето на глупавата хубавица във кино лентата „ Pink Tights “, тя споделя „ не “. Монро отхвърля да се яви на снимачната площадка, напуща Лос Анджелис и се реалокира в Ню Йорк, с цел да учи съществено актьорско майсторство при именития Лий Страсбърг.
Студиото я отстранява и стопира парите ѝ, вярвайки, че ще я пречупи. Вместо това Мерилин ги дава под съд, печели делото и прави нещо революционно, основава лична продуцентска компания – Marilyn Monroe Productions. Тя е едвам втората жена в историята на американското кино (след Мери Пикфорд), която дръзва да стане сама продуцент на филмите си. С този ход тя нанася пагубен удар по диктатурата на холивудските магнати и проправя път за икономическата самостоятелност на бъдещите генерации актриси.
Наследството на едно момиче с изострен разум
Мерилин Монро не доживя да остарее. Тя остана капсулирана в паметта на човечеството като постоянно младо, красиво и трагично момиче. Но през днешния ден, когато означаваме един век от рождението ѝ, е дълг на модерната публицистика и културология да изчистят праха от нейния същински облик.
Тя не беше просто въздържан обект на мъжкия взор или безпомощна жертва на системата. Норма Джийн беше извънредно умна жена, която съвършено разбираше разпоредбите на играта, наречена „ Мерилин Монро “, и използваше този фиктивен бранд като щит, зад който да прокарва своите човешки полезности. Нейният максимален и дълготраен протест беше против неправдата – и тъкмо този прикрит пламък я прави безсмъртна 100 години по-късно.
Как Мерилин отвори вратите за Ела Фицджералд
През 50-те години на предишния век Съединените щати са брутално разграничени от расова сегрегация. Дори в Меката на заниманието, Лос Анджелис, цветът на кожата дефинира къде можеш да пееш и от коя врата би трябвало да влезеш. По това време най-елитният и известен клуб в Холивуд е Mocambo – мястото, където се събира целият кино хайлайф. Собственикът обаче изрично отхвърля да наеме джаз легендата Ела Фицджералд, считайки, че една чернокожа жена няма място на неговата лъскава сцена.
Тогава се намесва Мерилин. Тя към този момент е най-сниманата и обсъждана жена на планетата. Монро прави нещо немислимо за епохата. Обажда се персонално на притежателя на клуба и му слага ултиматум. Тя дава обещание, че в случай че той наеме Ела Фицджералд, Мерилин ще резервира най-предната маса всяка вечер.
За притежателя това е договорка, която не може да откаже – наличието на Монро подсигурява десетки папараци, светкавици и невъобразим медиен интерес за клуба му. Ела получава контракта, който прекатурва кариерата ѝ, а по-късно споделя:
„ Дължа на Мерилин извънредно доста. Тя беше невероятна жена, изцяло изпреварила времето си, въпреки самата тя да не го осъзнаваше. “
Сблъсъкът с „ лова на вещици “ и досието във ФБР
Бунтът на Мерилин не стопира до битката против расизма. Тя живее в ерата на Маккартизма – интервал на параноя в Съединени американски щати, прочут като „ лов на вещици “, през който американското държавно управление преследва интелектуалци, актьори и писатели по съмнения в комунистическа активност.
Когато Мерилин се влюбва в гениалния драматург Артър Милър, той към този момент е под лупата на Конгреса. Милър е извикан да свидетелства и е застрашен със затвор, в случай че не съобщи имената на свои сътрудници с леви убеждения. Шефовете на огромните кино студия изпадат в суматоха. Те безусловно нахлуват в дома на Мерилин, умолявайки я и заплашвайки я да приключи връзката си с него, тъй като това ще „ убие “ кариерата ѝ и ще донесе милионни загуби на промишлеността.
Мерилин не просто отхвърля да се подчини – тя прави тъкмо противоположното. Тя се омъжва за Милър в разгара на абсурда и застава компактно до него пред правосъдната палата. Този акт на политическо непокорство вбесява шефа на ФБР Едгар Хувър. Федералното бюро отваря публично досие на актрисата, класифицирайки я като „ опасност с радикални леви убеждения “. Досието ѝ, разкрито години след нейната гибел, потвърждава, че тайните служби са следили всяка нейна стъпка – не поради персоналния ѝ живот, а поради евентуалната ѝ политическа мощност.
Революцията против робията на Холивуд
По това време актьорите в Холивуд нямат статута на днешните свободни звезди. Те са безусловно благосъстоятелност на студиата посредством така наречен „ студийна система “ – контракти, които ги принуждават да снимат филми по желание на шефовете, без право на отвод, при закрепени и постоянно ниски заплати, до момента в който фирмите печелят милиони на техен тил.
Когато 20th Century Fox се пробва за следващ път да вкара Мерилин в клишето на глупавата хубавица във кино лентата „ Pink Tights “, тя споделя „ не “. Монро отхвърля да се яви на снимачната площадка, напуща Лос Анджелис и се реалокира в Ню Йорк, с цел да учи съществено актьорско майсторство при именития Лий Страсбърг.
Студиото я отстранява и стопира парите ѝ, вярвайки, че ще я пречупи. Вместо това Мерилин ги дава под съд, печели делото и прави нещо революционно, основава лична продуцентска компания – Marilyn Monroe Productions. Тя е едвам втората жена в историята на американското кино (след Мери Пикфорд), която дръзва да стане сама продуцент на филмите си. С този ход тя нанася пагубен удар по диктатурата на холивудските магнати и проправя път за икономическата самостоятелност на бъдещите генерации актриси.
Наследството на едно момиче с изострен разум
Мерилин Монро не доживя да остарее. Тя остана капсулирана в паметта на човечеството като постоянно младо, красиво и трагично момиче. Но през днешния ден, когато означаваме един век от рождението ѝ, е дълг на модерната публицистика и културология да изчистят праха от нейния същински облик.
Тя не беше просто въздържан обект на мъжкия взор или безпомощна жертва на системата. Норма Джийн беше извънредно умна жена, която съвършено разбираше разпоредбите на играта, наречена „ Мерилин Монро “, и използваше този фиктивен бранд като щит, зад който да прокарва своите човешки полезности. Нейният максимален и дълготраен протест беше против неправдата – и тъкмо този прикрит пламък я прави безсмъртна 100 години по-късно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ